Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (36)

Глава 36

Роуз Гилбърт натисна бутона на старата кафеварка и застана пред прозореца на кухнята. Мислеше си колко много мрази този остров.

Беше седем часът сутринта. Все още беше по халат и чехли. Нямаше защо да бърза да се облече. Най-вълнуващият момент за целия шибан ден — пристигането на ферибота и заминаването му — щеше да се случи чак следобед.

Не че й пукаше за пристигането на ферибота. Не очакваше никакви гости. Беше делничен ден и нямаше резервации. Не знаеше кое беше по-лошо — да прекарва сама дните в голямата къща или да си бъбри любезно с клиентите.

Единствената причина, поради която държеше отворен единия етаж със стаи, беше необходимостта да поддържа илюзията, че е истинска съдържателка на пансиона. Местните хора и бездруго си бяха достатъчно подозрителни.

Изобщо не беше очаквала, че ще остане толкова дълго. От декември беше като хваната в капан на този остров. Трябваше да се преструва, че се занимава с пансиона, докато чакаше Тъкър да открие ключа.

В началото всичко изглеждаше толкова просто. След смъртта на Абигейл беше дошла на острова да опакова нещата на доведената си сестра и да уреди предлагането на старата викторианска къща на пазара. Надяваше се да получи някакви пари от продажбата на къщата.

Но беше открила дневника на Абигейл и това промени всичко.

Беше го прелистила с очакване да открие, в най-добрия случай, скучно четиво. Абигейл беше останала все същата слаба и жалка чудачка през целия си живот — от онзи вид наивни идиоти, които биха могли да се забъркат с някоя секта. Но подробностите за времето, прекарано от Абигейл в сектата на Куинтън Зейн, се оказаха направо смайващи.

Бяха натрупани толкова много пари и повечето бяха изчезнали в тайна сметка. Накрая от всички, които някога са знаели местоположението на ключа, само лудата Хана Брюстър бе останала жива.

Планът да се изтръгне информацията от Брюстър се провали. Тя беше предпочела смъртта, вместо да се изправи пред онзи, когото смяташе за превъплъщение на Куинтън Зейн.

Единствената останала следа беше Вирджиния Трой, която изобщо не подозираше колко е ценна. Но Трой беше усложнила нещата, като нае Кабът Сътър.

Кафеварката приключи процеса. Роуз се извърна от прозореца и си наля чаша кафе.

Още един скучен ден на проклетия остров.

Стресна се от звука на чакъла, който изскърца под гумите. Що за глупост. Фериботът щеше да пристигне след няколко часа. Може би някой от местните жители беше решил да се отбие по някаква причина.

Тя неохотно се изправи и мина през лобито. Повдигна пердето и се намръщи, когато видя кой се изкачва по предните стъпала.

Отвори вратата и попита:

— Какво правиш тук?