Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (63)

Глава 63

В ясен ден от голямата къща на остров Мърсър се откриваше зашеметяваща гледка към Сиатъл. Но сега тя беше скрита от безлична сива мъгла.

Кабът почука на предната врата. Нямаше отговор. Не очакваше такъв.

Той заобиколи къщата по алеята през професионално поддържаните градини и заслиза надолу по покрития с морава склон към частния пристан.

Елегантна лодка се поклащаше в края на дървения пристан. Джош Престън, облечен в тъмно яке, се намираше в задната част на лодката. Зает да бърше съсредоточено и много внимателно дървения парапет, той не забеляза посетителя си, докато Кабът не стъпи на пристана.

— Малко почистване, а, Престън? — попита Кабът. — Пръските от кръв винаги са проблем. Летят навсякъде.

Джош рязко се изправи, стиснал мокрия парцал в едната си ръка.

— Сътър. Какво, по дяволите, правиш тук?

Кабът спря в далечния край на пристана.

— Мисля, че трябва да си поговорим.

— Ако е за вашето разследване, забрави. Отговорих на въпросите ти. Нямам какво друго да кажа. Както виждаш, в момента съм малко зает.

— Губиш си времето. Независимо колко ще търкаш тази лодка, ще пропуснеш някои следи от кръвта на Тъкър Флеминг. Криминалистите наистина са добри. Имат нужда от съвсем малка следа и ще могат да те обвинят в убийството.

Джош го наблюдаваше неподвижен.

— Нямам представа за какво говориш. Махай се от имота ми, преди да се обадя на ченгетата.

— Не мисля, че ще им се обадиш, поне докато не изчистиш лодката. Но бях ченге и мога да те уверя, че никога няма да премахнеш всичката кръв. Моят съвет е да потопиш лодката. Това е единственият ти шанс да се отървеш от доказателствата.

— Говориш безсмислици. Какво е това за кръвта на Флеминг? Да не искаш да ми кажеш, че той е мъртъв?

— Да, и между другото, изчака прекалено дълго, преди да зададеш този въпрос. Може би ще трябва да реагираш малко по-бързо, когато се появи полицията, за да те разпита за смъртта на още един служител на „Найт Уоч“. А рано или късно те ще дойдат.

— Ако в полицията смятат, че аз съм убил Флеминг, вече щяха да са тук. Вместо това се оказва, че говоря с теб. Как така?

— Ти знаеш защо. Аз съм тук, за да говорим делово. Знам, че си убил Флеминг и си планирал да хвърлиш вината на Лоръл Дженър. Може би, при други обстоятелства, би я стоварил върху Кейт Делбридж. Но тя напусна града, така че си бил принуден да използваш Лоръл.

— Това са пълни глупости. Не можеш да докажеш нищо.

— Може би не всичко, но и не е нужно да го правя. Трябва само да дам основание на полицаите да подозират, че ти си убиецът. Виж, знам как мислят ченгетата. Те харесват основните положения — мотив, възможности и оръжието, най-вече с пръстови отпечатъци и следи от нагар.

— Ти нямаш нищо от тези неща, но ще ми бъде интересно да чуя точно какво си мислиш, че имаш.

— Сигурно. Нека започнем с мотива. Фирмата ти е загазила. Профукал си първия транш от рисковия капитал преди месеци и имаш нужда от още. Но преди известно време си разбрал, че някой от твоя персонал те краде. Не можеш да търсиш повече пари, докато не спреш изтичането. Но отчаяно се стараеш да запазиш в тайна финансовото положение, доколкото е възможно. Слуховете за злоупотреби биха унищожили шансовете ти да привлечеш нови пари. Не се осмеляваш да наемеш външна фирма за киберсигурност. Има голяма вероятност да изтече информация към финансовата преса. Така че се захващаш сам да откриеш измамника. В края на краищата самият ти някога си бил едно от най-великите момчета чудо в света на технологиите.

— За твоя информация, все още съм адски добър.

— Не се съмнявам — каза Кабът. — Провеждаш тайно разследване на своите служители. Докато се промъкваш в живота им онлайн, не намираш измамника, но откриваш, че Тъкър Флеминг е по следите на голямо състояние — парите, които са изчезнали, когато сектата на Куинтън Зейн е била унищожена. Разбрал си, че Флеминг вярва, че е биологичният син на Зейн.

— Звучи така, сякаш Флеминг е психически неуравновесен.

— Фактът, че Флеминг е бил обсебен от Зейн и неговата секта, те улесни да го манипулираш, нали? Изпращаш му серия от добре прикрити послания. Накарал си го да мисли, че баща му комуникира с него. Флеминг отчаяно е искал да повярва, че наистина говори с баща си. Смятал си, че можеш просто да си седиш и да оставиш Флеминг да се труди, докато те отведе до изчезналите пари.

— Звучи така, сякаш си психически неуравновесен като Флеминг.

— Смятал си да оставиш Флеминг да поеме всички рискове. Планирал си да изчакаш, докато намери парите. Тогава си щял да се намесиш и да вземеш парите. Разбира се, би трябвало да се отървеш от Флеминг в някакъв момент, но това не би било сложно.

Джош изсумтя гневно.

— Ти наистина си луд.

— За твое нещастие, нещата започнаха да се объркват. Това е проблемът, когато се опитваш да контролираш един обсебен човек като Флеминг. Той беше нестабилен и непредсказуем и в крайна сметка прецака всичко. След като подпали онази къща край Уолъртън и се опита да убие един младеж в този процес, ти си разбрал, че трябва да приключиш играта. Ченгетата го търсят. Ако го открият, съществува напълно реален риск да стигнат до теб.

— Не можеш да докажеш нищо от това.

Кабът не му обърна внимание.

— Ти си убил Флеминг някъде късно снощи или рано тази сутрин. Но направи няколко грешки. Вероятно защото си бързал. Една от грешките ти беше да използваш пистолета на Лоръл Дженър. Сигурен съм, че си планирал да го върнеш в сейфа й днес. След това си възнамерявал да се обадиш анонимно на ченгетата.

— Ще бъда благосклонен и ще приема теорията, че си побъркан. Просто говориш небивалици.

— Какво ще кажеш да поговорим делово? Звучи ли ти по-разумно?

— Каква делова работа бих могъл да имам с теб?

— В началото на тази история аз имах същата цел като теб — каза Кабът. — Мислех, че Вирджиния Трой ще ме отведе до парите, които майка й е скрила преди толкова години. Но не стана, както го планирах. Ти си прав. Всичко това е било една фантазия.

— Казваш, че парите са изчезнали?

— Доколкото знам, Кимбърли Трой, с помощта на някои приятели, е успяла да скрие парите в офшорна сметка. Но някой ги е открил — вероятно преди години.

— Те са изчезнали? — Джош замълча. — Кой ги е открил?

— Нямам представа. Може би някой от последователите на Куинтън Зейн. По дяволите, може би самият Зейн.

— Куинтън Зейн е мъртъв.

— Така казват. Но знаеш как става с тези слухове в интернет. Не мога да вярвам на никой от тях. В крайна сметка парите са изчезнали. Това ме води до теб.

— Така ли? И как, по дяволите, се случи това?

— Ти си човекът, който е изпращал съобщения до Флеминг, представяйки се за неговия баща.

— Глупости.

— Знам, че си проучил задълбочено историята на сектата на Зейн, за да звучиш автентично.

Очите на Джош горяха със студена ярост.

— Откъде знаеш това?

— Едно от първите неща, които научаваш в моята работа, е, че любовниците винаги знаят един за друг повече, отколкото самите те осъзнават.

— За Лоръл Дженър ли говориш?

— Между другото, не й хареса особено, че пистолетът й е бил откраднат и използван за престъпление — каза Кабът. — Изглежда, че няколко пъти те е хващала да търсиш онлайн информация за сектата на Зейн. Но да се върнем към нашата сделка.

— Каква сделка?

— Ето моето предложение. Ще мълча за играта ти с Тъкър Флеминг. По дяволите, дори ще ти подхвърля безплатен подарък — той е бил човекът, извършвал злоупотребите, така че сега, когато е мъртъв, „Найт Уоч“ вече няма да бъде източвана. В замяна искам петдесет процента от всичко, което ще получиш при следващия транш финансиране за „Найт Уоч“.

— Наистина ли вярваш, че можеш да ме изнудваш? — попита тихо Джош.

— Предпочитам да мисля за това като за сделка.

— Ти си само един глупав частен детектив, който играе извън своята лига, Сътър. Няма начин да докажеш, че съм мамил Флеминг, да не говорим, че съм го убил.

— Виж, тук грешиш. Признавам, че не съм вещ в областта на киберсигурността, но имам един стажант — младо момче, какъвто си бил някога ти. Той каза да ти предам, че очевидно скоро не си влизал в Даркнет, за да разшириш познанията си за някои софтуерни и фирмени актуализации за своя телефон. Явно е имало някои проблеми, които не са били коригирани. Няма да се преструвам, че разбрах всички подробности. Знам само, че той успя да ми намери това, от което се нуждая. Телефонът ти не е ли малко бавен напоследък?

— Блъфираш.

— Вярвай в това, в което искаш. Ще ти дам малко време да помислиш. Но не чакай дълго. Нямаш никакъв шибан шанс да върнеш пистолета в дома на Лоръл. Тя вече говори с ченгетата. Вероятно им е дала списък на хората, които може да са знаели кода на сейфа й. Този списък ще е много кратък, нали? Ти ще бъдеш пръв в него.

Лицето на Престън се изкриви от ярост.

— Прекалено много трудности ми създаваш — каза той. — Приключих с теб.

Той се пресегна под седалката. Когато се изправи, в ръката му имаше пистолет.

Но Кабът вече бе сграбчил абордажната кука. Той я завъртя в кръг и я хвърли, когато Престън се опита да се прицели.

Куката се заби в рамото на Престън точно когато той стреля. Пистолетът изгърмя, звукът отекна в мъглата.

Престън се беше прицелил в гърдите, но ударът на куката наруши равновесието му и го отклони от целта. Куршумът улучи Кабът в лявата ръка. Ударът го накара да се завърти.

Толкова за бронежилетката, която Шварц ми даде назаем, помисли си той. Няма такова нещо като перфектен план.

Престън отново вдигна пистолета, за да стреля. С излязла от строя лява ръка Кабът знаеше, че няма нужната опора и сила, за да хвърли още веднъж куката.

Той се изправи на крака, сграбчи тежкото навито въже с дясната си ръка и го хвърли към Престън.

Престън успя да избегне размотаващото се въже, но при това движение загуби равновесие и се опря на едно коляно. Лодката се разклати силно.

Кабът скочи в нея, преди Престън да успее да се изправи. От тежестта на тялото му и внезапния сблъсък малкият съд се разлюля във водата. Кабът падна, събаряйки Престън.

— Не мърдай! — изкрещя някой.

Престън се опита да хвърли пистолета зад борда, но Кабът се просна върху него, използвайки здравата си ръка, за да притисне ръката на Престън с пистолета към дъното на лодката.

Двама униформени полицаи се появиха в края на пристана. Гледаха надолу в лодката, насочили пистолети.

— Пусни оръжието — излая един от тях.

— Майната ти — изсъска Престън.

Но той отпусна ръката с пистолета. Един от полицаите се качи в лодката, за да вземе оръжието.

— Внимавай с пистолета — каза Кабът. — Откраднат е. Сигурен съм, че това е оръжието, използвано за убийството на Тъкър Флеминг.

Ансън дотича през ливадата. Придружаваше го млад мъж в цивилни дрехи, който държеше пистолет в едната си ръка и значка — в другата.

Шварц погледна нарастващото петно върху якето на Кабът.

— Толкова за ползата от жилетката.

— Да — каза Кабът. Внезапно осъзна вледеняването и пламналия огън в горната част на ранената си ръка. — Същото ми хрумна и на мен.

— Медиците са на път — каза Шварц.

Полицаите сложиха белезници на Престън и го издърпаха на пристана. Ансън помогна на Кабът да излезе от лодката.

— Седни — заповяда Ансън.

Започна да сваля якето му. Кабът изстена.

— По-леко — каза той. — Боли.

— Обзалагам се — отвърна Ансън.

Той смъкна якето и притисна с ръката си кървящата рана.

— Вирджиния няма да хареса това — каза Ансън. — Струва ми се, че си спомням как я увери, че големият ти план да се изправиш срещу Престън е напълно безопасен, защото ще носиш жилетка.

— Кажи ми истината, Ансън. Мислиш ли, че този малък инцидент ще навреди на моя имидж като страхотен частен детектив?

— Няма да го подобри с нищо — каза Ансън. — За твой късмет, Вирджиния е забелязала, че имаш други качества.

Кабът осъзна, че тази мисъл много го радва.

— Прав си. Късметлия съм. И все пак това няма да й хареса.

— Не — каза Ансън. — Няма.