Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (4)

Глава 4

Ансън отново внимателно разгледа изображението.

— Възрастта на персонажа в тази картина е неопределена. Зейн е бил на около двадесет и пет, когато е създал сектата си. Сега щеше да е на 40 години.

— Той толкова успешно е заличил собственото си минало, че изобщо не съумяхме да установим точната му възраст — каза Кабът. — Сигурна ли си, че Хана Брюстър не е напускала острова, след като е донесла при теб първите две картини?

— Не мога да съм абсолютно сигурна, но нямам основания да се съмнявам в това — каза Вирджиния. — Хана искаше да остане скрита. Защо питаш?

Кабът посочи колата в задния план на картината.

— Ако си права, ако Брюстър наистина е видяла Куинтън Зейн, трябва да приемем, че той е взел ферибот до острова. Тези общности на островите Сан Хуан са малки. Възможно е и някой друг да го е забелязал.

Вирджиния почувства как вълна на облекчение премина през цялото й тяло.

— Това означава ли, че ще се заемете с моя случай? — попита тя.

— О, да — отвърна Кабът. — Определено ще се заемем със случая.

Ледената увереност в тихо произнесените думи смути Вирджиния. Границата между обективния подход и натрапчивата идея е едва доловима, помисли си тя. Би трябвало да го знае. Самата тя се колебаеше около тази граница години наред.

Искаше частен детектив, който да се отнесе сериозно към опасенията й. Затова беше издирила Ансън Салинас. Надяваше се, че ще може да се посъветва с него, и изпита изключително облекчение, когато откри, че се намира в Сиатъл и има детективска агенция. В момента беше наясно, че Ансън ще участва, но едва ли ще е човекът, който ще работи активно по случая. Вече беше сигурна, че ще си има работа главно с Кабът Сътър.

Сякаш прочел мислите й, Кабът срещна погледа й.

— Какво има? — попита той. — Да не би да си се разколебала?

Тя потропа с пръсти по бюрото.

— Току-що ми хрумна, че за мен е едно да се питам дали Зейн все още е жив и друго — дали е убил Хана Брюстър. В края на краищата аз съм клиентът. Имам право на подозрения.

— Но е съвсем друго, ако разследващите са съгласни със собствената ти конспиративна теория, нали?

— Мисля, че трябва да се постараем да се придържаме към някаква степен на обективност в случая — каза тя, опитвайки се да даде дипломатичен отговор.

— Съжалявам — каза Кабът. — Избрала си грешната агенция за разследвания, ако искаш обективност. Що се отнася до Куинтън Зейн, това е централата на Конспирацията.

Ансън се намръщи.

— Престани да плашиш клиента, Кабът. — После се обърна към Вирджиния. — Не се безпокой. Въпреки първото впечатление, той е много добър детектив. Всъщност след военната служба няколко години беше началник в полицията.

— Наистина ли? — Вирджиния погледна Кабът. — Защо напусна работата си като началник в полицията?

— Бях уволнен — отвърна Кабът.

Тя не знаеше как да реагира на това.

— Разбирам.

— Сега да се върнем към нашата конспиративна теория — каза Кабът. — Изглежда, че първата стъпка ще бъде да посетя острова, където е умряла Хана Брюстър. Ще изтегля разписанието на фериботите и ще видя кога ще мога да отида до там.

Вирджиния усети, че губи контрол над ситуацията. Време беше да поеме инициативата.

— Не си прави труда — каза тя. — Посещавала съм Лост Айлънд толкова често, че съм запомнила разписанието. Островът се обслужва от частен ферибот веднъж дневно в ранния следобед. Ако си с автомобил, препоръчително е да направиш резервация.

— Добре — каза Кабът. — Ще взема първия възможен ферибот.

Тя му се усмихна хладно.

— Аз също.

За миг той остана абсолютно неподвижен. Тя разбра, че се опитва да реши как да се държи с нея.

— Това не е добра идея — каза той накрая.

— Не съм искала мнението ти по въпроса. Имам резервация за ферибота утре. Можеш да се присъединиш към мен, ако все още искаш да приемеш тази работа.

— Заемам се с тази работа — отговори той съвсем спокойно.

Ансън въздъхна страдалчески.

— Опасявам се, че Кабът все още учи правилата, що се отнася до деликатните отношения с клиентите, но както ти казах, той е адски добър детектив, Вирджиния. Уверявам те, че знае какво прави.

— Ще повярвам на думите ти.

Вирджиния затвори таблета си и го напъха в торбата.

— Не е като да имам много възможности, нали?

Кабът си позволи лека усмивка.

— Не.

— Добре. Направила съм резервация за колата на ферибота, така че аз ще шофирам. Ако ми дадеш адреса си, утре сутринта ще те взема. Ще трябва да тръгнем от Сиатъл до седем и половина, за да хванем първия от двата ферибота, с които ще стигнем до острова.

— Не е нужно да си правиш труда да ме взимаш — каза Кабът хладно. — Ще бъда пред вратата ти малко преди седем и половина.

Тя се поколеба, след което реши, че няма нужда да спори по въпроса кой кого да вземе. Даде му адреса си.

— Това е жилищен блок — добави тя. — Ще се видим във фоайето.

— Ще бъда там.

Това беше обещание. Думите му бяха наситени с такава енергия, която я накара да потръпне. Имаше чувството, че е наела не просто професионален детектив — беше отприщила природна стихия.

— Добре — каза тя, защото наистина нямаше какво друго да каже. Обърна се към Ансън и се усмихна топло. — Радвам се, че те видях отново, Ансън.

Той стана и заобиколи бюрото, за да й помогне да облече шлифера си.

— И аз се радвам, че те видях, Вирджиния — каза той и й отвори вратата. — Не се безпокой за Кабът. Не го бива много в отношенията с клиентите, но ще свърши работата.

— Това е всичко, което искам — каза Вирджиния. Тя излезе покрай него в коридора. — Не се безпокой за поведението му. Свикнала съм да работя с темпераментни ексцентрични личности.

Имаше удоволствието да види изуменото изражение на Кабът, преди Ансън бързо да затвори вратата.

По някаква необяснима причина изведнъж й стана много по-весело. Тръгна надолу към асансьора и натисна бутона за повикване.