Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (29)

Глава 29

Кабът отвори вратата на колата откъм страната на пътника. Вирджиния се качи. Той затвори вратата със замислено изражение. Тя го наблюдаваше, докато заобиколи автомобила отпред. Когато отвори вратата и седна зад волана, полъхна студен въздух.

За момент той поседя мълчаливо. Обратно в зоната, помисли си тя. Върши си работата.

— Какво чакаме? — попита тя след известно време.

— Мислех, че може да е интересно да видим колко дълго Престън ще остане сам в този бар — каза Кабът.

— Аха, разбирам. Не смяташ, че главният изпълнителен директор на фирма като „Найт Уоч“ прекарва много време, пиейки сам.

— Би било необичайно — каза Кабът. — Хората в положението на Престън имат приятели.

— Хора, които искат да са близо до момчето на върха.

— Да.

Вирджиния се облегна в ъгъла на седалката.

— Често ли правиш такива неща?

— Да седя и да чакам някой да направи нещо интересно? Не. Повечето хора искат да споделят живота си с целия свят онлайн. Но от време на време старомодният подход е незаменим.

— А какво ще стане, ако трябва да използваш тоалетна?

Кабът я погледна.

— Наистина ли искаш да узнаеш отговора на този въпрос?

— Вероятно не.

В очите му за миг проблесна развеселено изражение.

В крайна сметка не трябваше да чакат много дълго. След минути Джош Престън излезе от бара, качи се в колата си и бавно подкара през оживения квартал Саут Лейк Юниън.

Кабът го следваше на дискретно разстояние.

— Изглежда, че живее в Ийст Сайд — каза Вирджиния.

— Не, неговият адрес, който Ансън е намерил, е на остров Мърсър. Изглежда, че Престън вероятно ще посети някой, който живее в Ийст Сайд.