Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (40)

Глава 40

Вирджиния не очакваше да спи много тази нощ, затова не се изненада, когато започна да потъва и изплува от неспокойната си дрямка няколко часа след като си легна. Беше удивена, че не е получила паник атака. При тези обстоятелства това й се струваше странно, защото всеки път, когато затвореше очи, мислеше колко близо бяха двамата с Кабът до това да загинат в огнения ад. Спомените би трябвало да предизвикат бурна паника. В края на краищата двамата с Кабът бяха преживели отново ужасяващия кошмар от своето детство.

Към един и половина сутринта най-после осъзна станалото. Този път беше различно. Този път ние се спасихме.

Престана да се опитва да заспи, отхвърли завивките и спусна крака на пода. Поседя така известно време, опитвайки се да си изясни чувствата и усещанията си. Имаше лекарства в чантата си, но нямаше нужда от тях. Тя определено беше напрегната, но учудващо се справяше с последиците от мъчителното преживяване. Може би щеше да има някаква забавена реакция по-късно, но странно — в момента се чувстваше сравнително добре.

Тя се изправи, облече халата си и седна на стола до прозореца. По-голямата част от пристанището тънеше в тъмнина, но няколко електрически крушки светеха покрай доковете. Група частни лодки и малък кораб за екскурзии леко се поклащаха в тъмната вода.

Чу се тихо почукване. Кабът също беше буден. Тя погледна часовника до леглото. Беше един и трийсет и пет. Нищо изненадващо.

Тя стана и отвори свързващата врата. Кабът, облечен в панталон и тениска, изникна от сенките. Тъмната му коса изглеждаше така, сякаш бе прокарвал пръсти през нея. Очите му бяха тъмни като нощта. Усещаше възбуждащата енергия, която струеше от него.

— Нека да позная — каза тя. — И ти не можеш да спиш.

— Нещо обикновено за мен. Ти как си?

— Колкото и странно да ти се струва — добре. Продължавам да мисля за това, което стана днес, разбира се. Как толкова много неща можеха да се объркат, но това не се случи.

— Днес се оказа, че ние сме един адски добър екип.

— И имахме много, много голям късмет.

— Както би казал Ансън, ние сами се преборихме за късмета си.

Тя се замисли и после леко се усмихна.

— Да, така беше.

Кабът отстъпи крачка назад.

— Ако си сигурна, че си добре…

Вирджиния внезапно осъзна, че не иска той да си отиде.

— Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос? — попита тя.

— За какво? — звучеше предпазливо.

— Защо са те уволнили от поста началник на полицията? Знам, че не е моя работа, но имам една теория, разбираш ли.

Кабът опря ръка на рамката на вратата.

— Имаш теория — повтори той с безразличен тон.

Навлизаше в опасна територия, но беше сигурна, че няма да отстъпи.

— Да — каза тя.

— Каква е твоята теория?

— Предполагам, че вероятно си бил прекалено добър в работата си. Градът е бил малък. Това означава политика на малкия град. Ти си способен да заобиколиш правилата, ако смяташ, че това е единственият начин справедливостта да възтържествува, но няма да отстъпиш и сантиметър, ако някоя местна важна клечка се опита да те притиска. Ако си нарушил закона, предполагам, че би намерил начин да не се разбере. И така, какво си направил? Арестувал си сина на кмета?

За секунда или две тя мислеше, че няма да й отговори. След това той подсвирна тихо.

— Как, по дяволите, си го разбрала? — попита той.

— Напоследък ние двамата преживяхме много. Научих някои неща за теб.

Кабът замълча за няколко мига.

— Не беше син на кмета — каза той накрая. — Властта в града не принадлежеше на кмета, а на един човек на име Ашкрофт. Той беше собственик на най-големия местен бизнес. Много хора работеха при него. Половината град му беше задължен по един или друг начин. Неговият син, Ник, се прибрал от колежа за дълъг уикенд. Довел със себе си няколко приятели. Те се надрусали, запознали се с две местни момичета — деца от гимназията — и ги напили до припадък. Вероятно са използвали и наркотици. Изнасилили момичетата. Един от приятелите на Ник заснел видео с телефона си. Бащата на едно от момичетата дойде при мен за помощ. Изгледах видеото и арестувах Ник и приятелите му.

— Какво стана?

— Ашкрофт заплашваше да ме уволни, ако не оттегля обвиненията. Каза, че ще проваля бъдещето на сина му. Не му обърнах внимание. В крайна сметка Ашкрофт сключи сделка със семействата на двете момичета. Плати им. Те оттеглиха обвиненията.

— И ти загуби работата си.

— Бях готов за промяна. Дотогава вече бях разбрал, че ако искаш да правиш кариера в правозащитните органи в малък град, трябва да играеш политическите игри.

— Което не е силната ти страна.

— Не — каза Кабът.

— В крайна сметка, работата като частен детектив изглежда подходящ избор за теб.

— Кара ме да се чувствам добре.

Отново кратка пауза.

— Много ли ще се разсърдиш, ако те целуна?

— Не, стига да не е целувка от съжаление.

— Не. Просто искам да те целуна. Но трябва да те предупредя, че това вероятно няма да доведе доникъде, като се имат предвид проблемите ми с интимността. Не искам да мислиш за мен като за фльорца от световна класа.

— Ти си от световна класа, но определено не си фльорца — каза Кабът. — Имаш някои проблеми. Аз също имам.

— Но различни видове проблеми.

— Проблемите са си проблеми. Губим си времето. Ще ме целунеш ли, или не?

Тя направи крачка напред, сграбчи раменете му и притисна устни в неговите.

Но той не се поддаде. Вместо това обхвана лицето й между дланите си и повдигна глава, така че устата му беше на сантиметър от нейната.

— Спомни си какво казах — прошепна той с леко дрезгав глас. — Това не е посещение при зъболекаря.

— Знам. — Тя стисна раменете му. — Просто не искам отново да оплескам нещата.

— Тогава се откажи да опитваш толкова упорито. Отпусни се. Отдай се на това, което чувстваш. Когато спреш да го чувстваш, ще спрем, каквото и да правим в този момент.

— Правиш го да изглежда толкова просто.

— То е просто. Не се притеснявай, ще се справиш.

Тя се изкикоти. Това беше нелепо. Напълно неуместно. Но поради някаква причина тя изпитваше неудържимо желание за смях.

Кабът не се смееше, но в светлината на нощната лампа тя можеше да види, че се усмихва много секси, с много мъжествена усмивка.

Част от нея, която беше затворена в лед от толкова дълго време, започна да се затопля. Тя отстъпи пред силата на Кабът и го целуна отново, без да се опитва да насилва темпото, без да бърза, изпробвайки почвата.

Усещаше отговора му — устата му беше гореща, тялото му беше напрегнато и ерекцията му беше твърда, но той не се опита да я овладее. Не я притискаше в ръцете си и не се опита да я подтикне да побърза.

Окуражена от собствената си реакция, както и от неговата, тя се притисна към него, хвана ръката му и я постави на кръста си.

В нея се надигна дълбок копнеж. Искаше да докосва и да бъде докосвана. Искаше да бъде свободна да се наслаждава на своята чувствена страна.

Целувката се задълбочи. Стана по-вълнуваща. Наелектризира всичките й сетива.

След миг насочи едната ръка на Кабът под халата си, точно под дясната си гърда. Той положи пръстите си там, но не се опита да я докосва по-интимно.

Тя пъхна ръцете си под тениската му, наслаждавайки се на допира до него. Прати по дяволите чувството за вина, което изпращаше смесени сигнали. Кабът можеше да се справи, ако тя отново изпусне нервите си. Щеше да се справи, ако тя получи паник атака. Нямаше да я обвинява. Нямаше да я съди. Нямаше да мисли, че е ненормална.

Непознато вълнение запали кръвта й. Тя започна да изучава Кабът с нарастваща настойчивост.

— Вирджиния — прошепна той.

Внимателно, нежно прокара палеца си по връхчето на гърдата й. Сякаш бе натиснал бутон. Прониза я желание.

— Да — каза тя. Целуна шията на Кабът, извивката на рамото му, захапа ухото му. — Да.

— Няма защо да бързаме — прошепна той.

— Да. Има.

— Имаме цяла нощ.

— Ти може да имаш цяла нощ. Аз не. Трябва да направя това сега, преди нещо да се обърка.

— Точно така. Мисли позитивно.

— Ти ми се присмиваш.

— Може би — призна той. — Съвсем малко. Предимно се опитвам да ти кажа, че не трябва да се страхуваш. Можем да стигнем дотук и да спрем винаги когато искаш.

— Не искам да спра, по дяволите. Това се опитвам да ти кажа.

— Каквото кажеш.

Тя сграбчи ръката му и го затегли към стаята си, насочвайки се към леглото.

— Не — каза той.

Той не се опита да освободи ръката си, но не я последва. Вместо това просто си стоеше на прага между двете стаи, неподвижен като канара.

Първата тръпка на страх я прониза. Беше объркала нещо.

— Какво? — попита тя.

Той леко я привлече обратно към себе си.

— Не ни трябва легло.

Сърцето й се сви. Беше по-лошо, отколкото си мислеше. Може и да не я обвинява, че го е подвела, но очевидно бе загубил интерес към идеята като цяло.

Той я преведе през стаята и се спря пред тапицираното кресло. Свали ципа на панталоните си и се отпусна на стола.

— Нека да опитаме по този начин — каза той. — Каза, че обичаш да си отгоре.

Той я придърпа бавно надолу, като й даде време да си намери удобна позиция. И тогава тя седна върху бедрата му, нощницата й беше вдигната над хълбоците.

Желанието отново я помете със силата на прииждаща вълна. Тя обви пръсти около раменете му, за да се задържи.

Той придвижи ръка по вътрешната страна на крака й, след което я докосна и я погали по начин, който я накара да иска още. Тя затвори очи пред силата на желанието си. Всичко в нея се стегна. Тя пое дъх и впи ноктите си в раменете му.

Той направи нещо с пръстите си, нещо, което разтърси сетивата й по най-възхитителен начин, а в следващия миг силното, напиращо усещане в тялото й беше освободено в серия от дълбоки вълни.

— Кабът. Кабът.

Той я отпусна надолу върху твърдата си ерекция, преди да е приключила кулминацията й. Сега тя беше толкова чувствителна, че едва успяваше да си поеме дъх. Разтърси я още една лека вълна на освобождаване, ехо от първото пречистващо усещане.

Чу дрезгавия, приглушен стон на Кабът. Силният му оргазъм разтърси и двамата.

Нощта стана много тиха и спокойна.