Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (49)

Глава 49

Вирджиния лежа будна дълго време, чакайки съня или паник атака. Когато нито едно от тях не се случи, тя се отказа и отметна завивките. Беше един и половина през нощта. Няколко минути тя поседя на края на леглото, като се вслушваше в нощта. След известно време чу вратата на стаята на Кабът да се отваря. Знаеше, че той вероятно се е отправил към дневната с лаптопа си.

Намери очилата си, изправи се, облече халата и излезе в коридора. Действително, дневната й беше осветена от студената светлина на компютърния екран. Кабът беше на дивана с лаптопа върху масичката за кафе пред него.

— Знаеш ли, специалистите казват, че е лоша идея да се взираш в компютърния екран преди лягане — рече Вирджиния. — Нещо относно синята светлина.

— Да, чувал съм това — каза Кабът. — То е в стандартния списък на добрите правила за хигиена на съня. Наред с „Лягайте си по едно и също време всяка нощ“ и „Не гледайте телевизия в леглото“.

— Нито едно от тези правила за хигиена на съня не ми действа.

— И на мен. — Кабът вдигна очи. — Не изглежда да имаш паник атака.

— Нито пък се чувствам така. Но не мога да спя. Продължавам да мисля как някой се опита да те убие тази вечер.

— Не сме убедени, че аз съм бил целта. Много е вероятно мишена на шофьора да е била Кейт Делбридж.

— В такъв случай ти можеше да бъдеш косвена жертва. Това не променя нищо. Не мисля, че тази вечер ще спя много. Мисля да направя билков чай. Искаш ли една чаша?

— Звучи добре.

Вирджиния влезе в кухнята и направи чая. Малкият ритуал — самотен години наред — изглеждаше съвсем различен тази вечер. Защото правя чай за двама ни.

Когато Вирджиния отнесе чашите с горещ чай в хола, Кабът затвори лаптопа си, облегна се назад и опъна краката си. Вирджиния постави чашите на масичката за кафе и седна на дивана. Тя подви единия крак под себе си и взе чая си.

Светлините бяха изключени, но сиянието от градския пейзаж осветяваше пространството. Известно време двамата с Кабът отпиваха от чая в дружеско мълчание.

— Какво е да растеш с Ансън като приемен баща? — попита тя.

— Хубаво — отвърна Кабът. — Невинаги беше лесно, но беше хубаво. От първия ден той ни обясни, че ще бъде винаги зад нас. Трябваше ни известно време, за да му повярваме, но едно от нещата, които научихме за Ансън Салинас, беше, че щом ти даде думата си, можеш да я вложиш в банката.

— Беше ли женен тогава?

— Не. Съпругата му беше починала няколко години по-рано.

— И никога не се е женил отново? — попита Вирджиния.

— Не. Веднъж имаше една жена. За известно време с братята ми мислехме, че Ансън ще се ожени за нея. Но в края на краищата тя се омъжи за друг и напусна града. След това Ансън имаше няколко дискретни връзки, но никога нямаше нещо сериозно с никоя друга жена.

— Разбра ли защо Ансън не се е оженил за първата жена?

— Ансън никога не е говорил за това, но Джак, Макс и аз знаехме защо тя избра друг. Тя не искаше да поеме отговорността да отгледа трима тийнейджъри с техните страхове и белези от рани.

— А Ансън никога не би изоставил вас тримата.

— Не — каза Кабът.

Те отново продължиха мълчаливо да пият чая си. В един момент Вирджиния остави празната си чаша на масата. Кабът сложи своята чаша до нейната. Той я прегърна. Тя се сгуши до него, като се наслаждаваше на топлината на тялото му.

Не помнеше кога затвори очи.

Вирджиния се събуди от ранната утринна светлина. Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че двамата с Кабът лежат на дивана, преплетени в прегръдка. Кабът още спеше.

Тя се освободи много внимателно и се изправи. Стоя известно време, загледана в Кабът. Обхвана я усещането за чудо.

— Какво? — попита той, без да отваря очи.

— Нищо — каза тя. — Ще отида да сложа кафето.

Беше заспала в ръцете на любовника си. Без паник атака.

Животът беше хубав.