Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (48)

Глава 48

— Според мен можем да приемем, че това не беше пиян шофьор — каза Кейт Делбридж.

Тя се беше свила на задната седалка на джипа на Кабът. Гласът й трепереше.

— Съгласен съм — каза Кабът. Той седеше отново зад волана на джипа и държеше в ръка телефона си. — Ще се обадя на полицията.

— Почакайте, моля. — Кейт обви ръце около кръста си, като се поклащаше бавно напред и назад. — Мисля, че ще ми прилошее.

Кейт, изглежда, беше на ръба на истерията. Кабът погледна Вирджиния, опитвайки се да й каже нещо. Знаеше, че го е разбрала, защото тя се обърна и погледна Кейт.

— Можем да изчакаме, преди да уведомим полицията, Кейт — каза Вирджиния. — Какво искахте да ни кажете?

Тя говореше тихо, но твърдо. Кейт видимо се стегна.

— Казах ви, че в продължение на седмици се разпространяват слухове за злоупотреби в „Найт Уоч“ — изрече тя тихо. — Преди няколко дни открих голям депозит в банковата си сметка. Бях сигурна, че е станала грешка. Обадих се в банката. Те провериха и казаха, че това си е легитимен депозит. Що се отнася до тях, парите са си мои. За известно време си мислех, че просто имам късмет заради някаква банкова грешка. Бях сигурна, че банката ще го разбере рано или късно, така че внимавах да не харча парите. Но днес това се случи отново.

— Отново ли имате голям депозит? — попита Вирджиния.

Кейт кимна леко.

— Не съм толкова глупава, та да повярвам, че два пъти съм имала късмет. И двата депозита са значителни, но под границата, над която банките трябва да ги докладват.

— Какво се случва според вас? — попита Кабът.

— Признавам, че не съм много опитна в технологиите — каза Кейт. — Но не съм и толкова тъпа, колкото всички в „Найт Уоч“, изглежда, си мислят. Някой ме подготвя да поема вината на схемата за кражби.

— Ако е така, защо ще се опитват да ви убият тази вечер? — попита Кабът.

Кейт поклати глава.

— Не знам. Вероятно защото се договорих да разговарям с вас. Някой наблюдава всеки мой ход. Трябва да се махна от града.

— Имате ли представа кой може да иска да ви натопи? — попита Кабът.

Кейт помълча напрегнато няколко секунди.

— Може би — каза тя накрая. Пое дълбоко дъх и сякаш отново се овладя. — Но нямам никакви доказателства.

— Продължавайте — насърчи я Вирджиния.

— Когато започнаха слуховете за злоупотребите, предположих, че е някой от счетоводството или от отдела за информационни технологии. Всички мислехме така. Искам да кажа, че тези хора би трябвало да знаят всички възможни начини да оберат каймака, нали? И всички те са доста добре запознати с технологиите, поне когато става въпрос за пари. След като Сандра Портър беше уволнена, всички помислихме, че тя е била измамникът, а ръководството е решило да я остави тихо да си отиде. Но днес, когато разбрах, че някой се опитва да направи така, че да изглежда, сякаш аз съм злоупотребявала, разбрах, че Сандра не би могла да открадне парите — или поне не е единствената, която участва в това.

— Кой тогава? — попита Вирджиния.

— Това е само предположение, разбирате ли, но Лоръл Дженър, шефката на маркетинга, наистина ми е ядосана.

— Защо? — попита Кабът.

Кейт се размърда леко на седалката.

— Почти съм сигурна, че спи с шефа, Джош Престън. И тя знае, че аз знам. Мисля, че се страхува да не съсипя удобния й живот. Престън ясно дава да се разбере, че не одобрява романи на работното място. Тези неща се случват, но в „Найт Уоч“ хората са уволнявани, ако връзката стане общоизвестна.

— Значи, мислите, че Дженър е готова да ви убие, за да не проговорите? — попита Вирджиния.

— Просто не знам — прошепна Кейт. — Но ако използва отношенията си с Престън, за да получи необходимата й вътрешна информация и да краде от компанията му, и ако смята, че слуховете за аферата им могат да изложат на риск нейната схема — може би. Както казах, това е само една теория. Нямам доказателства. Обаче мога да ви кажа, че Лоръл има пистолет.

— Как разбрахте за пистолета? — попита Кабът.

Кейт направи гримаса.

— Тя ми го каза преди няколко месеца. Това беше преди двамата с Престън да започнат връзката си. Тогава с Лоръл бяхме приятелки. Каза, че е купила оръжието, защото току-що беше преживяла гаден развод. Страхуваше се, че бившият й би могъл да я нападне. Вижте, наистина трябва да стигна до летището. Полетът ми е след по-малко от два часа.

— Къде ще отидете? — попита Вирджиния.

— В Мексико — каза Кейт. — Когато бях малка, семейството ми почиваше там всяка година. Всичко ми е познато. Моля ви, казах ви всичко, което знам. Сега трябва да тръгвам.

— Ще ви следваме до летището — каза Кабът. — Да се уверим, че сте минали спокойно през проверката за сигурност.

— Благодаря — каза Кейт. — Бих се радвала на това.

— А колата ви? — попита Вирджиния.

— Тя е под наем. Ще я върна на летището. Когато разбрах, че някой може би ме наблюдава, реших, че е по-умно да оставя собствената си кола в гаража. Очевидно този блестящ план не проработи. По дяволите. Все още не мога да повярвам, че някой се опита да ме убие.

— Това наистина е странно чувство — каза Вирджиния.

 

 

Малко по-късно Вирджиния и Кабът стояха в оживения терминал на летището „Сиатъл-Такома“ и гледаха как Кейт преминава през проверката за сигурност. Когато тя изчезна, двамата се върнаха обратно на паркинга.

Влязоха в джипа и поседяха мълчаливо за момент.

— Имам чувството, че преследваме сенки — каза Вирджиния.

Кабът включи двигателя.

— Стари и нови сенки.

Хладният му сдържан тон й показа, че се е оттеглил в своята зона. Тя го погледна. Под яркото осветление на паркинга профилът му беше суров, заплашителен. Това беше мъжът, когото бе видяла първия ден в офиса на „Кътлър, Сътър и Салинас“, мъж, който можеше да бъде най-добрият ти приятел или най-лошият ти кошмар като враг.

Всеки грубиян може да бъде опасен, помисли си тя. Това, което намираше за толкова неустоимо у Кабът, беше, че той се придържаше към кодекс, включващ твърди, старомодни качества, като чест, решителност и лоялност. Това беше мъж, който щеше да влезе в ада за онези, които обичаше, и за онези, които се чувстваше длъжен да защитава.

— Трябва да намерим пресечната точка между миналото и настоящето, нали? — каза Вирджиния.

— Да.

— Имаш ли някакви идеи?

— Една.

— Имам чувството, че ще последва загадъчна сентенция от бойните изкуства.

— Не, това е прагматична детективска поговорка.

— И каква е тя? — попита Вирджиния.

— Следвайте парите.

— Еха, това е старата школа, наистина. Но ние вече проследихме парите. Знаем, че нашите майки са ги скрили в тайна сметка преди двадесет и две години.

— Това е едната следа на парите — съгласи се Кабът. — Но имаме работа с две, а втората ни отвежда директно към „Найт Уоч“.

— Как може да се свържат злоупотребите в „Найт Уоч“ с парите, които са изчезнали преди толкова години?

— Още не знам, но трябва да има връзка — каза Кабът. — Почти мога да я видя.

Вирджиния се усмихна.

— Какво? — попита Кабът.

— Ти си творец по свой собствен начин, Кабът Сътър.

— Повтарям ти, че не съм творец.

— Грешиш. Но няма значение. Накъде оттук нататък?

— Очевидно ще трябва да проучим по-отблизо Лоръл Дженър, но преди всичко искам да се опитам да разбера какво е правила Сандра Портър във вътрешната стая на твоята галерия в нощта, когато е била убита.

— Да разбирам, че не приемаш Сандра Портър в ролята на наркодилър?

— Не. Не се вписва. Всъщност нищо в този случай не е свързано с наркотици, но е интересно, че продължават да се опитват да ни насочат в тази посока.

— Портър е мъртва, къде ще търсим отговорите?

— Според моя опит домът на мъртвеца винаги изяснява нещо. Лентата, ограждаща местопрестъпление, вече трябва да е свалена. Утре ще видим дали можем да влезем в апартамента на Портър.

— Добре. Знаеш ли, струва ми се, че този, който шофираше колата тази вечер, може да се е целил в теб — каза Вирджиния. — Може би мишената не е била Кейт.

— Странно е, че го казваш — отвърна Кабът. Той включи джипа на скорост и излезе от паркинга. — Тази възможност ми мина през ума.