Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (35)

Глава 35

— Всичко ще е наред — каза Вирджиния. — Не казвам, че ще е просто, но нещата ще се наредят. Всички семейства имат проблеми по един или друг начин.

Бяха отново в апартамента й, седнали на дивана. Втората вечеря с Ксавиер и Ансън не започна гладко, но когато Кабът предложи Ксавиер да помогне на Ансън в работата по малката книжка по математика, Ксавиер прие с ентусиазъм. Той задаваше безброй въпроси, докато поглъщаше половината пица.

По времето, когато Кабът и Вирджиния си тръгнаха, Ксавиер беше потънал във фотокопираните страници на книжката.

— Лесно ти е да кажеш, че всички семейства имат проблеми — измърмори Кабът. Той отпи от бирата си и остави бутилката. — Не си ти човекът, който внезапно установява многобройни връзки с едно семейство, на което доскоро не му е пукало дали си жив, или мъртъв.

— Разбирам — каза тя. — Но ми се струва, че ти ставаш свидетел на смяната на поколенията в семейство Кенингтън. Старецът, както го наричаш, си е отишъл. Сега, когато той е мъртъв, по-младите членове на семейството поемат контрола. Те може би знаят част от историята на взаимоотношенията ти с останалата част от семейство Кенингтън…

— Точно това е. Нямам отношения с хората от семейство Кенингтън.

— Е, вече имаш. Моят съвет е да го приемеш.

Той я изгледа яростно.

— Ти да не си на страната на Кенингтън?

— Не вземам страна. Аз предлагам съвет.

— Нямам нужда от съвети.

— Това не означава, че няма да ти дам някой. Не се притеснявай, безплатно е.

Кабът вдигна очи.

— А на колко го оценяваш?

Тя го погледна.

— Искаш ли съвета ми, или не?

Той изстена.

— Знам, че се опитваш да помогнеш. Какъв е твоят съвет?

— И двамата знаем, че Ксавиер няма нищо общо със случилото се преди толкова години.

— Не оспорвам това.

— Тогава се опитай да го приемеш като отделна личност. Той е младеж, който преминава през напълно естествените проблеми на растежа. В същото време е жертва на обстоятелствата, съпътстващи един развод. При лошата обстановка вкъщи, не е изненадващо, че той внезапно е проявил силен интерес към отдавна изгубения си тайнствен братовчед.

— Не съм тайнствен и никога не съм бил изгубен. Адвокатът, Бърли, със сигурност знаеше как да ме намери. Както и Ксавиер.

— Е, не че си се опитвал да останеш скрит — каза тя. — Не и като Куинтън Зейн.

— Ако допуснем, че все още е жив.

— Да, ако го допуснем. — Тя отпи от виното си и остави чашата. — Та, като заговорихме за нашето разследване, накъде ще поемем оттук нататък?

— Добър въпрос. — Кабът изглеждаше облекчен от смяната на темата. — Обмислях това. Можем да продължим да разговаряме с хора, работили със Сандра Портър. Рано или късно, можем да открием нещо. Но както каза ти, ченгетата вече проверяват тези следи. Мисля, че трябва отново да се насочим към нашия случай.

— Смъртта на Хана Брюстър?

— Ако има връзка между Брюстър и Портър, може да имаме повече късмет да я открием от нашата страна.

Вирджиния отпусна ръката си върху облегалката на дивана.

— Слушам те.

— Както в самото начало ти казах, ако сме прави, че някой търси изчезналите пари, това е, защото нещо се е променило в уравнението — нещо, което трябва да се е случило съвсем наскоро. Сетих се, че Брюстър не е първата, свързана с машинациите на Зейн, която умира на този остров.

— Говориш за Абигейл Уоткинс? Жената, която притежаваше пансиона „Лост Айлънд“? Но аз ти казах, че в нейната смърт няма нищо загадъчно. Тя имаше рак.

— Каза, че тя е продала пансиона малко преди смъртта си, за да получи малко пари.

— Точно така. Купи го Роуз Гилбърт. Тя позволи на Абигейл да остане там до края.

— Сиатълският пазар на жилища е оживен, но това не се отнася за островите Сан Хуан. Имотите на по-отдалечените острови могат да останат на пазара с месеци или дори с години, особено голям стар викториански дом, който се нуждае от значителен ремонт.

— Понякога човек просто има късмет, когато се опита да продаде имот. Точният купувач се появява в точното време. В този случай това беше Роуз Гилбърт. Казваш, че има нещо подозрително по отношение на сделката?

— Казвам, че трябва да се върнем към началото и да подложим на съмнение всяко съвпадение — каза Кабът.

Той се наведе напред и отвори лаптопа си върху масичката за кафе. Вирджиния го наблюдаваше как проверява базите данни за недвижими имоти.

— Нищо — обяви той след няколко минути. — Няма данни за продажбата. Пансионът никога не е бил предлаган на пазара. Що се отнася до данъчните документи за собственост, пансионът „Лост Айлънд“ все още принадлежи на Абигейл Уоткинс, което означава, че сега той е част от нейното наследство.

— Не мисля, че Абигейл е имала завещание. Подобно на Хана, тя не искаше да има нищо общо с юридически документи, които биха могли да бъдат използвани, за да я открият.

— И все пак Роуз Гилбърт се е нанесла там скоро след като Уоткинс е умряла и е казала на всички, че е сключила частна сделка с предишния собственик.

— Никой на острова не би се усъмнил в това — каза Вирджиния. — Със сигурност и Хана никога не го е правила. Доколкото ми е известно, Роуз Гилбърт се е появила на острова едва след погребението на Абигейл.

— Може би изобщо не е имало сделка между Уоткинс и Гилбърт — каза Кабът.

Вирджиния се намръщи:

— Нима предполагаш, че един ден Роуз Гилбърт просто се е настанила там и е започнала да ръководи пансиона?

— Някога да си чувала за самонастаняващи се? Тези хора се настаняват непрекъснато в имоти под възбрана заради просрочени ипотеки. Но признавам, че изглежда малко вероятно обикновен самонастанил се да поеме работата на един пансион.

— Е, тя не се занимава с това срещу заплащане — каза Вирджиния. — Тя постоянно говори, че се налага да направи някои ремонти, за да се подготви за летния сезон. Видя сам, че стаите за гости на горния етаж са затворени.

— Може би ще е интересно да научим малко повече за Роуз Гилбърт. Ще накарам Ансън да поработи по това сутринта. Междувременно, благодарение на теб, знаем две много важни неща за Абигейл Уоткинс. Първото е, че тя има връзка със Зейн.

— А второто?

— Тя е мъртва — каза Кабът. — Без значение кой си или колко се опитваш да се скриеш, винаги има документи и записи, свързани със смъртта.

Той се съсредоточи внимателно в лаптопа си. Когато отново вдигна очи, Вирджиния разбра по острия блясък в тях, че е открил нещо.

— Абигейл Уоткинс е имала само един жив родственик, доведена сестра — каза той. — Роуз Илейн Гилбърт.

— Значи Роуз не е случаен купувач, който се е появил в точния момент, за да купи пансиона. Тя е знаела, че нейната доведена сестра умира. Сигурно е решила, че е законен наследник на Абигейл.

— Вероятно.

— Но в това няма логика. Защо Роуз ще мълчи за връзката си с Абигейл Уоткинс?

— Може би защото Роуз ни лъже от самото начало.

— Предполагам, че отново ще поговорим с нея?

— Да — каза Кабът. — Колкото е възможно по-скоро.

Вирджиния извади телефона си.

— Ще видя дали мога да запазя места за частния ферибот утре. Не би трябвало да има проблеми по това време на годината. Предполагам, че не искаш да се обадя на Роуз и да направя резервации за пансиона?

— Не — отвърна Кабът. — Ще я изненадаме.