Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (53)

Глава 53

За разлика от другите стари бунгала на улицата, къщата на Тъкър Флеминг беше студена и празна.

Кабът стоеше в дневната и улавяше вибрациите. Той държеше слънчевите очила на Ксавиер в едната си ръка. На крайната маса имаше празна кутия от енергийна напитка. Беше същата марка, както и празните кутии, които беше забелязал в къщата край Уолъртън.

Преди две минути беше отворил прозореца на спалнята в очакване да се включи аларма. Перспективата не го тревожеше, защото беше сигурен, че може да влезе и да излезе, ако е необходимо, преди полицията или съседите да си направят труда да проверят. Постоянно се включваха някакви аларми. Хората рядко реагираха.

Но не засвири аларма. В къщата имаше инсталирана система за сигурност, при това добра, но тя беше изключена. Очевидно Флеминг беше тръгнал набързо и беше забравил да включи устройството или не беше искал да губи време.

Това изглеждаше разбираемо. Човек, изненадан от хлапе, което го бе проследило до домашния му адрес, не разсъждава ясно. Флеминг си беше повярвал, че контролира играта още от самото начало. Осъзнаването, че Ксавиер го е открил, без съмнение го бе докарало почти до ръба на паниката.

Сега бързината беше най-важният фактор, помисли си Кабът. Но той си наложи да прецени логично ситуацията. Нямаше начин Флеминг да е имал време да планира подобен сценарий на отвличане, камо ли да реши как да се отърве от тялото.

Той би се отправил към място, където се чувства сигурен и уверен, място, където може да се отърве от тийнейджъра, който сега беше и свидетел.

Кабът огледа дневната за последен път. Пространството беше натъпкано с електроника — масивен, ултрамодерен телевизор и разнообразно оборудване, предназначено за компютърни игри. Но нямаше бюро, нямаше купчини списания — нищо лично, което да му подскаже накъде се е отправил Флеминг заедно с Ксавиер.

Вече беше огледал набързо двете малки спални, но си наложи да отдели време да прегледа къщата още веднъж. Винаги имаше нещо, напомни си той, а най-вероятното място да го открие беше в най-личното пространство в една къща — спалнята на собственика.

Той спря на прага. На стената имаше още един телевизор с голям екран и още електроника на нощното шкафче и на скрина.

Флеминг не беше мърляч, но не беше и най-подреденият човек в света. Върху един стол висяха риза и джинси. На пода имаше една самотна маратонка. Кошът за пране преливаше.

Дрешникът беше дълъг и тесен, с плъзгащи се врати. Кабът отвори една от вратите и бързо огледа вътре. На пръта висяха още разхвърляни дрехи. На пода имаше няколко чифта обувки.

Направи му впечатление, че втората спалня е много по-чиста. Очевидно почти не беше ползвана. Но това изглеждаше странно, като се има предвид общото безредие в бунгалото. Според собствените му наблюдения повечето хора оставяха вещите да се натрупват, да запълнят наличното пространство. Изискваше се самодисциплина, за да се поддържа добре уредено домакинство.

Той се върна надолу по коридора към другата спалня. Защо тази стая е толкова чиста и подредена, Флеминг? Ти си живял в тази къща известно време и си изпълнил по-голямата част от нея със своите вещи. Тук няма дори и телевизор. Не си изхвърлял боклука в кухнята поне от няколко дни, но тази стая е толкова чиста и подредена.

Той прекоси спалнята и отвори вратата на дрешника. Вътре нямаше дрехи, нямаше обувки. Вътрешните стени бяха покрити със сцени от неговите стари кошмари.

Изрезки от пресата за пожара в калифорнийския лагер покриваха едната странична стена. Имаше няколко снимки на малцината замаяни оцелели, които се бяха съгласили да говорят с репортерите. Липсваха снимки на децата. Ансън беше отказал да позволи който и да било от тях да бъде интервюиран от журналистите, отразяващи случая.

На почетно място висеше рамкирана снимка на Куинтън Зейн. Беше обезцветена от годините. На снимката Зейн изглеждаше в началото на двайсетте. Кабът реши, че вероятно е била направена по едно и също време със снимката на Зейн и Абигейл Уоткинс на ферибота. Зейн се усмихваше топло и открито пред камерата. Трябваше човек да се вгледа внимателно, за да види, че очите му са леденостудени.

Повечето от снимките и статиите датираха отпреди двайсет и две години, но имаше и някои неотдавнашни попълнения — цветни разпечатки на поредицата Видения на Хана Брюстър. Изглеждаше, че снимките са направени с мобилен телефон.

Колекцията включваше и снимка на пансиона „Лост Айлънд“, обхванат от пламъци.

В дрешника имаше малък шкаф картотека. Кабът отвори чекмеджето и видя две папки. Първата съдържаше дневник с доста поизтъркани кожени корици. Почеркът беше същият като на фотокопията, които Вирджиния беше открила в нощното шкафче на Роуз Гилбърт.

Втората папка съдържаше много документи, свързани с неотдавнашна сделка с недвижими имоти. Закупената собственост беше старата къща край Уолъртън — място, където изпадналият в паника Тъкър Флеминг би трябвало да се чувства сигурен и уверен, място, където би могъл да се отърве от свидетел.

Кабът се затича към вратата с дневника на Абигейл Уоткинс в ръка.

Изхвръкна навън. Качи се в джипа, пъхна дневника под седалката и запали двигателя.

Докато пътуваше, използва нов телефонен апарат за еднократна употреба, за да се обади на стационарния телефон в офиса.

Ансън отговори след първото позвъняване.

— Флеминг държи Ксавиер — каза Кабът. — Не съм сигурен, но мисля, че може да го е отвел в къщата край Уолъртън.

— Ще се обадя на местната полиция — каза Ансън.

— Не. Ако се появят пред вратата на първия лагер, вероятно ще имаме ситуация със заложник. Мисля, че Флеминг може да е доста луд, Ансън. Той е обсебен от Зейн. Създал е нещо като олтар на копелето. Не се знае какво ще направи, ако бъде притиснат в ъгъла.

— Къде си?

— На път към първия лагер край Уолъртън.

Кабът прекъсна връзката и се съсредоточи върху шофирането.