Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (18)

Глава 18

— Полицаите потвърдиха самоличността на жертвата — каза Кабът. Той остави телефона си на плота, отделящ кухнята. — Сандра Портър. Била е компютърен програмист и допреди няколко дни е работила в отдела за информационни технологии на местната компания „Найт Уоч“. Очевидно Портър наскоро е напуснала компанията в търсене на други възможности.

— Това обикновено е евфемизъм за уволнение — каза Вирджиния.

Вечеряха в полунощ с пица и червено вино в апартамента й, защото след като полицията ги освободи, и двамата нямаха желание да търсят все още отворен ресторант.

И по-добре, помисли си Вирджиния. Тя беше прекалено напрегната, за да се опитва да се държи нормално на обществено място. Не беше и много гладна. След няколко хапки пица тя реши да наблегне на виното.

— Възможно е наистина да е напуснала — каза Кабът. — Добрите програмисти често се местят — просто защото могат да си го позволят. Има голямо търсене на хора с техните умения.

— Сандра Портър със сигурност не се е появила във вътрешната стая на галерията, защото е смятала да кандидатства за работа.

— Вярно. Въпросът е кой друг е бил във вътрешната стая.

Вирджиния отпи още малко вино и се отпусна на стола си.

— Мислиш ли, че може да е бил мнимият водопроводчик, който е влизал вчера в апартамента ми?

Кабът си взе още едно парче пица.

— Бих казал, че определено е възможно. Твърде рано е да се каже. Нямаме достатъчно информация.

— Това нещо започна да става много сложно, нали?

— Да, но сега имаме още няколко нови факта.

— Името на мъртвата?

— И местоработата й.

— Предполагам, че полицията ще разследва всички очевидни насоки и връзки.

— Разбира се.

Вирджиния огледа почти празната чаша за вино.

— Полицаите няма да приемат нашата конспиративна теория, нали? Ще ни помислят за луди, ако се опитаме да ги убедим, че някогашен водач на секта се е появил от миналото и по все още необясними причини е започнал да извършва убийства.

— Полицията ще отдели време за разследване на по-правдоподобни обяснения. Това им е работата. От теб и от мен зависи да се опитаме да намерим връзката с миналото.

— Мислиш ли, че е възможно Сандра Портър да е била в лагера на Зейн заедно с нас?

— Не. Според нейния профил тя е само на двадесет и четири години. Това означава, че би трябвало да е била на две годинки по времето, когато бяхме в лагера. Не си спомням толкова малки деца. А ти?

— Не.

— Ти беше една от най-малките в списъка на членовете на сектата, който съставихме с братята ми. Зейн не е искал проблеми, каквито биха му създавали много малки деца или бебета. Той е искал деца, които да може да заключва нощем.

— Ние бяхме заложници, нали? Застраховка за покорността на нашите майки.

— Да.

Вирджиния остави празната чаша, седна напред и кръстоса ръце върху масата.

— Добре, значи Сандра Портър не е била в лагера. Това не означава, че тя няма връзка с това. Може би някой неин роднина е бил привлечен в сектата.

— Това е една възможност. Но истинските въпроси са какво е правила тя в твоята галерия и защо някой ще я убива.

— Трябва да намерим онзи мним водопроводчик, нали?

— Това би помогнало — каза Кабът.

— Е, каква е следващата ни стъпка?

— Започваме да ровим, но ще стоим настрана от полицията. Те ще бъдат изключително недоволни, ако помислят, че се намесваме в разследването им. А ако са недоволни, няма да ни предоставят никаква вътрешна информация.

— Разбирам. Но откъде ще започнем да ровим?

— До преди няколко дни Сандра Портър е имала работа — каза Кабът. — Това означава, че има колеги, хора, които я познават. Може да е имала гадже.

— Имала е съседи, а вероятно и някои роднини. Няма ли полицията да говори с всички тях?

— Разбира се — каза Кабът. — Но те ще задават много по-различни въпроси от тези, които ще зададем ние. Те ще търсят провалена връзка, проблем с наркотиците или може би индикация за корпоративен шпионаж.

— Трябва да призная, че ми звучат като разумни насоки за разследване, освен че никоя от тях не обяснява защо Сандра Портър се е оказала мъртва във вътрешната стая.

— Това също не обяснява и защо Сандра Портър е била убита в класическия стил на наемен убиец, както го описват в телевизионните и филмовите продукции. Два изстрела — един в гърдите, за да повали жертвата, втори — в главата, за да се увери, че е мъртва.

— И таз добра! Мислиш ли, че говорим за професионален убиец?

— Не, просто за някой, който гледа много телевизия. Един истински професионалист би извършил убийството някъде другаде и би изхвърлил трупа в езерото Вашингтон или в залива Елиът, или би го закарал в планината. Има твърде много доказателства, свързани с тялото.

Вирджиния издиша бавно.

— Добре е да знаем, че нямаме работа с наемен убиец.

— Според брат ми Джак, който изучава тези неща, в реалния свят няма много истински професионалисти. Малкото съществуващи професионалисти обикновено са свързани с конкретни банди или мафии. Има обучени снайперисти, разбира се, но по дефиниция те работят от разстояние.

— Разбирам.

— Това не означава, че няма много хора, които смятат, че са достатъчно умни, за да им се размине убийство.

Вирджиния си сипа още малко вино, опитвайки се да превъзмогне напрежението.

— И какво сега? — попита тя.

— Сега слизам долу и вземам чантата си от багажника на колата ти.

Тя замря.

— Ще прекараш тук нощта?

— Искаш ли да останеш сама тук?

Не й трябваше дълго да обмисля това.

— При тези обстоятелствата — не.

— Добър избор — каза Кабът.