Джаки Колинс
Секс и диаманти (8)

Глава седма

Когато остана само седмица до сватбата, колежките на Ейми в „Кортинели“ решиха, че тя има нужда от една бурна нощ из града. Опита се да ги разубеди, но те бяха непреклонни.

— Ти се омъжваш — рече Йоланда, едрогърдеста брюнетка от латиноамерикански произход. — Трябва да празнуваме.

— Да — подкрепи я Дана, закръглена червенокоса хубавица с чувствена уста. — Не можеш да се вържеш без моминска вечер. Това е традиция!

— И не си мисли — прекъсна я Йоланда, — че и бъдещият ти съпруг няма да има ергенска вечер. Подобни неща преминават доста бурно. Стриптийзьорки, проститутки и всякакви други пачаври.

— Пачаври ли? — попита Ейми и се намръщи. — Те пък какви са?

— Момичета от ада! — пошегува се Дана. — Най-големият кошмар за женената жена!

— Вие, момичета, сте много цинични — каза Ейми, клатейки глава. — Повярвайте ми, Макс не си пада по тези неща.

— О, разбира се — викнаха в един глас Йоланда и Дана и дяволито се спогледаха. — Ама нали и той е мъж? Нали и той има патка?

В този момент се появи София Кортинели. В средите на модата тя беше звезда. Винаги шик, но без глупости, тя беше малко над петдесетгодишна, добре запазена, с бледокестенява, късо подстригана коса, майсторски положен грим и постоянен тен, като че ли току-що се беше върнала от Сен Тропе. Въпреки че София работеше много, все пак успяваше да прекарва повечето уикенди или в Южна Франция, или в Хемптън в зависимост от сезона. Страшно обичаше партитата.

— Ейми! — рече властно тя и щракна с пръсти, показвайки лакираните си със сребърен лак нокти и няколко пръстена с диаманти. — Последвай ме!

— Да, госпожице Кортинели — рече Ейми и влезе след шефката си в луксозния й кабинет.

— Седни — нареди й София, показвайки й лакирано в златисто кресло с леопардова кожа върху облегалките и с богато украсени с дърворезба крака.

Ейми седна, като се питаше какво ли ще последва. Обикновено не й се случваше да остава насаме с блестящата си, но малко притесняваща я шефка.

— Вярно ли е, че ще се омъжваш? — попита София с плътния си глас с едва забележим акцент. — Ейми кимна. — За Макс Даймънд?

— Точно така — потвърди Ейми, като продължаваше да се пита какво ще последва.

— Хм… — промърмори София, взе сребърна писалка „Картие“ и нервно затропа с нея по мраморния плот на огромното си бюро. — Той е доста добър улов, нали?

Ейми не беше сигурна какво би трябвало да отговори, затова бързо рече:

— Благодаря.

— Това е добре — каза София, кимайки като че ли на себе си.

— Ами… да.

— Може би ще дойда на сватбата — добави небрежно София, сякаш току-що й беше дошло на ума.

О, по дяволите, не бяха й изпратили покана, въпреки че Нанси искаше. Ейми й беше казала, че присъствието на шефката й на сватбата ще бъде прекалено изнервящо за нея. Сега нямаше избор.

— Ами… много ще се радваме, ако дойдете — излъга мигновено тя.

— Бене — рече София, като въртеше три тънки гривни с диаманти на загорялата си и леко сбръчкана китка. — Ще доведа и Карло.

Всички знаеха за младите любовници на София. Тя имаше цяла върволица и се перчеше с тях по разни събития. В момента Карло беше нейният любимец номер едно. Слаб, приличащ на гущер, двайсет и една годишният Карло беше известен с бисексуалните си похождения. Очевидно това не притесняваше София, тъй като се носеха слухове, че тя си падала освен по момчета, и по момичета, така че какво значение имаше?

— Чудесно — каза Ейми, като се опитваше да изглежда много въодушевена.

О, господи, майка й щеше да я убие: това категорично щеше да провали подреждането на гостите, което Нанси беше направила така старателно.

— И кой ти ши роклята? — осведоми се София. В кроткия й тон изведнъж се усети внезапно раздразнение, когато си даде сметка, че очевидно това не беше модната къща „Кортинели“.

— Ами… Валентино — смотолеви Ейми. — Майка ми…

— Не е нужно да ми обясняваш — каза София и вдигна властно ръката си, обкичена с пръстени с диаманти. — Въпреки че, как да кажа — не е добре за рекламата, че не помоли мен.

— Майка ми… — започна отново Ейми.

София пак я прекъсна.

— Прего, скъпа — каза тя и й посочи вратата, — достатъчно си поприказвахме.

Ейми се изниза навън. Разбира се, София Кортинели беше права. Би трябвало да я покани на сватбата и да я помоли да направи модела за роклята й, вместо да слуша майка си, която настоя да бъде Валентино — близък неин приятел.

Сега беше твърде късно.

Ейми се надяваше, че това малко нарушение на етиката няма да заплаши работата й. Въпреки че се омъжваше, възнамеряваше да продължи да работи. С Макс не бяха говорили по въпроса, но не виждаше причина той да е против.

По-късно същия ден обядва с Тина, нейната най-добра приятелка от колежа. Тина бе дребничка брюнетка. Сега беше бременна и имаше онова достойно за завист излъчване, характерно за бременните жени. От две години беше женена за Брад — търговец на стоки за широко потребление. Сега се вълнуваше много заради бебето, което трябваше да се роди до две седмици.

Двете отидоха в центъра в „Киприани“, където Ейми й разказа за конфузната си среща със София Кортинели, преди да продължи с предложението на колежките й за моминско парти и за това, че изобщо не иска да има такова.

— Да! — рече Тина и удари с юмрук по масата. — Великолепна идея. Трябва да се поотпуснеш, прекалено си напрегната.

— Аз ли?

— Да, ти.

Ейми сбърчи нос.

— Благодаря.

— Хайде, Ейми, разсъждавай трезво. Омъжваш се за човек, с когото дори не си преспала. Това не те ли смущава?

— Викни по-силно — скара й се Ейми и огледа ресторанта. — Онзи там в ъгъла не успя да те чуе.

— Слушай — рече Тина и снижи глас, — ами ако Макс не го бива в леглото? Ти дори няма да го знаеш.

— Ще го знам — заинати се Ейми. — Със сигурност ще го знам.

— Как? — продължи да настоява Тина, облегна се на лакти върху масата и се вторачи в най-добрата си приятелка.

— Може и да съм последната девственица в Манхатън, но не съм съвсем без опит.

— Ама от натискане, а не от чукане — каза без заобикалки Тина, използвайки силен бруклински акцент.

— Голяма тъпачка си — ядоса се Ейми и пак се огледа крадешком, за да види дали някой беше чул този малък бисер.

— Нямаш представа колко по-глупава мога да бъда — рече Тина и избухна в смях.

— О, напротив, имам — отвърна й троснато Ейми, като гризеше един крокет. — Нали живеехме в една стая в колежа, не помниш ли?

— Как мога да забравя? През първата година ти беше такава досадница.

— Ти също.

— Не, аз не бях — възрази Тина, клатейки глава. — Просто се опитвах да разбера какво представляваш. Беше толкова вглъбена в себе си. Така беше, докато ми разказа за онова отвличане…

— Да не си посмяла! — прекъсна я Ейми. — Доверих ти го под сурдинка и не искам никога повече да говоря за това.

— Трябвало е да се срещнеш с психиатър — рече Тина. — Не мога да разбера майка ти…

— Тук си права — рече сухо Ейми. — Никой не може, включително и аз.

— Слушай, ето каква е работата — каза Тина и забарабани с пръсти по масата. — Обожавам съпруга си. Брад е най-добрият. Но трябва да ти кажа, че има моменти, когато ми се иска да бях имала по-голям опит, преди да се омъжа. Разбираш ли, да бях полудувала повече.

— Така ли? — изненада се Ейми. — Но вие с Брад сте такава фантастична двойка. Никога не се карате, така се разбирате, вие…

— Да, да — прекъсна я Тина и леко се прозя. — Ние сме идеална двойка и аз никога няма да изневеря на Брад. Обаче — добави тя многозначително — ти все още имаш някаква възможност, а като се има предвид сексуалният ти живот или по-скоро липсата на такъв, е важно да не се хвърляш в брака без абсолютно никакъв опит. Така че… моят съвет е да отидеш там и да се изчукаш набързо. Ако внимаваш, няма нищо да загубиш.

— Не говориш сериозно, нали? — рече Ейми и се намръщи. — Това би било…

— Не ти предлагам някаква връзка — прекъсна я отново Тина. — По-скоро да прекараш една сексуална нощ с някого.

— Тина! Ти не си с всичкия си!

— Хайде, хайде, скъпа — успокои я Тина, — ако не направиш нещо безразсъдно сега, никога няма да можеш да видиш разликата, а това ще бъде жалко.

— Ами ако изобщо не искам да я знам? — каза Ейми, опитвайки се сама да се убеди колко погрешно разсъждава Тина. — Какво, ако съм напълно доволна от нещата такива, каквито са?

— Най-малкото, което можеш да направиш, е да помислиш по въпроса — рече закачливо Тина. — Кой знае? Може пък да ти хареса.

По пътя обратно към офиса Ейми не можеше да престане да мисли за странните предложения на Тина. Едно бързо изчукване. Секс за една нощ. Това беше толкова нетипично за нея. И все пак…

На следващия ден колежките една през друга продължиха да я убеждават да даде моминско парти. Накрая се съгласи, просто за да ги накара да млъкнат.

То щеше да бъде тази вечер.

Очакваше го с известен страх.

От друга страна, защо пък да не се позабавлява? Както каза Тина, може и да й хареса.