Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава трийсет и първа

В неделя сутринта, седнала на стола в гримьорната, Либърти реши, че може лесно да свикне с всичко това. С нея се отнасяха изключително любезно и това не можеше да не й хареса.

Фризьорът, един гей, облечен в яркосин работен костюм, доведе няколко души да му помагат за прическата й. Бевърли се зае с лицето, като й слагаше една по една фалшиви мигли, а Фентъзи се погрижи яркочервената рокля да прилепне като втора кожа върху тялото й.

Знаеше, че изглежда изключително добре. Знаеше също, че това не е тя, не е Либърти — келнерката — бъдеща певица. Щяха да я превърнат в някакво съвсем нереално момиче, но трябваше да признае, че беше вълнуващо.

Когато се появи на сцената, Малик не се отдели от нея, наричаше я „Захарче“ и й показваше точно как иска да се усуква около Слик Джими. Самият той също преливаше от любезност.

— Ама това ти ли си? — попита той, награждавайки я с широка усмивка, която откри белите му зъби. — Дръж се за мен, щото ще стана най-големият! По-добре ме хвани, докато все още можеш. После всички кучки и курветини ще ми се нахвърлят.

— Не, благодаря — отвърна Либърти. — Но ако някога имаш нужда от беквокалистка…

— Аз съм рапър, бейби, рапър — каза той и гневно я изгледа. — Никой от тях не си пада по соулпевци като Брайън Макнайт или шибания Кийт Суит. Не мога да се принизявам до това лайно. Бъдещето е мое!

— Щастливец! — рече тя.

— Момиче, ти майтап ли си правиш с мен? — попита той и на веждата му се появи капка пот. — Щото ако е така, ще наредя след този шибан клип да ти изхвърлят задника. Не ми пука колко добър ще стане.

— Защо в текстовете ти се говори само за секс? — попита Либърти, без да обръща внимание на заплахите му. — Сигурна съм, че можеш да напишеш и нещо по-оригинално.

— Да ти го начукам! — изруга той и свирепо я изгледа. — „Дебеланите“ ще стане песен на годината. Я да видим какво разбираш ти пък от пеене?

— Ами аз с това се занимавам. Певица съм и пиша сама песните си.

— Имаш ли някакви записи? — рече той и предизвикателно се усмихна.

— Не, но Деймън П. Донъл иска да ме чуе.

— Да, маце — каза Слик Джими и продължи да се хили, — иска да ти го начука, ето това иска.

Това ли си мислеха всички, като я виждаха, че изглежда добре.

Сутринта мина бързо. Малик изглеждаше доволен от работата й със Слик Джими. Въпреки че никак не харесваше рапъра, тя се постара да даде всичко от себе си, казвайки си, че това е игра. Просто я играеше.

По време на обедната почивка се появи Деймън П. Донъл.

Не знаеше как да се държи. Трябваше ли да се втурне към него и да му благодари? В края на краищата той я беше избрал и й плащаше тези пари, за да се появи във видеоклипа. Според Малик, чието мнение беше разбрала чрез Бевърли, той я харесваше. Какво точно означаваше това?

После си помисли: не, нямаше да му целува задника като всички останали. Не беше в нейния стил.

Той беше облечен небрежно в кремав кашмирен пуловер, черни дънки и бейзболна шапка, обърната с козирката назад. Всички пак започнаха да се суетят около него, като се стараеха да има всичко, което му е нужно. Приемаше това внимание като нещо обичайно. След няколко минути двамата с Малик заговориха, а после се отправиха към оператора, за да види Деймън това, което вече беше заснето.

— Иди и го поздрави — сръга я Синди. — Хайде.

— Защо?

— Защото той те харесва, а и ти го харесваш — подразни я Синди.

— Не, не е вярно — каза сърдито тя, като й се искаше да не беше доверявала това на Синди. — Колко пъти да ти го повтарям? От него искам само да чуе записа ми. Освен това ако иска да говори с мен, може да дойде тук.

— Охо! Госпожицата се прави на важна! — продължи да я дразни Синди.

Думите на Синди не я убедиха. Беше взела решение и възнамеряваше да не се отмята от него. Помощник-режисьорът й беше определил един режисьорски стол. Тя отиде до него и седна. Синди я последва.

— Ще отида да си взема нещо за хапване от фургона — каза тя и метна един тънък шал около пищните си форми. — Ти идваш ли?

— Тази рокля е толкова стегната, че не мога да ям — каза Либърти.

— Искаш ли да ти донеса нещо?

— Не съм гладна. Мисля да остана тук.

— Е, тогава пукни от глад — рече Синди и се отдалечи.

Някой беше оставил един брой на списание „Пийпъл“ наблизо. Либърти го взе и започна да го разлиства.

Няколко секунди по-късно той застана до нея. Тя знаеше, че е там, защото усещаше мириса на много скъпия му и характерен мъжки одеколон. Наложи си да не го погледне.

— Здрасти! — каза той и я потупа по рамото. — Мислех, че веднага ще получа голяма благодарност.

Тя го погледна.

— Господин Донъл! — престори се на изненадана Либърти. — Разбира се, че ви благодаря. Но това не е обичайното ми занимание. Просто е един експеримент, това е всичко. О, да, доволна съм от парите.

— В тебе има нещо различно — рече той, повдигна черните си очила и я изгледа.

— Това различно добро ли е или лошо? — попита тя и остави списанието.

— Преди беше просто хубава, но сега си направо страхотна — отбеляза той.

— Благодаря, господин Донъл. — Искаше й се да добави: Как стана така, че когато ти сервирах кафе всяка сутрин, не ме забелязваше? Да не бях невидима?

— По-добре ще е да ме наричаш Деймън — рече той и продължително я изгледа. — Имам чувството, че ще станем близки.

Като се опитваше да избегне невероятно сексите му очи, тя продължи темата за нейната музика.

— Днес ви донесох записа си. Бих искала да ви го пусна.

— Така ли? — рече той, без да сваля очи от нея.

— Да — каза тя, като продължаваше да се прави, че не забелязва втренчения му поглед.

— Значи… Либърти — каза той, като потри с пръст леко наболата си брада, — ти говориш сериозно? Певица си, така ли?

— Да не си мислите, че ви лъжа?

— Кой би могъл да знае в днешно време? Всички гледат нещо да те метнат.

— Тогава защо се изненадахте?

— Виж какво — рече той, внезапно станал сериозен, — нормалните певци не са по моята част. Аз съм по хип-хопа, по рапърския бизнес.

— Не — поправи го тя, — вие сте в звукозаписния бизнес и можете да работите с когото пожелаете.

— Така ли?

— Ами нали вие сте босът.

— Е, да — съгласи се той и се усмихна, — аз съм босът.

— Ако не можете да чуете записа ми сега, да ви го донеса ли утре в офиса и тогава да го чуете?

— Нямам нищо против.

— По кое време? — попита тя, решена да го направи на всяка цена.

— Ами ела около шест и половина.

— Ще бъда там.

— И… Либърти…

— Да?

— Да си остане между нас — каза той, отдалечавайки се.

Бевърли беше права — той определено й беше хвърлил око. Всъщност не беше казал нищо, но си личеше по очите. Тези невероятно секси очи.

И все пак, ако имаше такива намерения, защо си тръгна? И какво означаваше това „да си остане между нас“? Като че ли имаше на кого да го каже. Хм! Той си пада по игричките. Да, това ще трябва да е. Е, не можеше да се мери с него, но и тя знаеше някоя и друга игра. А най-хубавото беше, че утре в шест и половина имаше среща в офиса му. Тя щеше да бъде там, защото Деймън П. Донъл беше нейният голям удар за бъдещето.