Джаки Колинс
Секс и диаманти (46)

Глава четирийсет и пета

Преди лейди Джейн Бентли да успее да разкрие нещо повече пред Крис и Джет, в библиотеката влезе Ред Даймънд, придружен от двете страни от Соня и Фамка. Бяха странно трио — старият милиардер и двете елитни проститутки, които се извисяваха над него, облечени в плътно прилепнали костюми и с обувки с високи тънки токчета.

— Съжалявам, че закъснях — каза Ред, без изобщо да съжалява. — Сигурен съм, че Джейни добре ви е забавлявала.

Лейди Джейн остана да седи на канапето, а очите й злобно засвяткаха.

— Ред — каза тя с подвеждащо тих глас, — толкова се радваме, че успя да дойдеш. Запознах момчетата с някои неща, които реших, че би трябвало да знаят. — После изгледа Соня и Фамка. — Запознай ни с приятелките си.

Изрече думата „приятелки“ така, като че ли беше най-мръсната дума в речника.

— Не си спомням имената им — отвърна Ред и се ухили. — Само размера на циците им.

Междувременно Соня беше забелязала Крис, а и той я беше познал. Тя невъзмутимо показа откраднатия му часовник на китката си, предизвиквайки го да каже каквото си иска.

Той обаче не каза нищо. Беше достатъчно умен да запази мълчание и да наблюдава как ще се развият нещата по-нататък.

Фамка оглеждаше с нескрит интерес Джет. Имаше слабост към хубавите млади момчета. Намигна му, като че ли искаше да му каже: За теб ще го направя безплатно.

— Изглежда, че си зает — обади се Крис, защото не желаеше да присъства на сцената, която беше сигурен, че ще последва, — така че предполагам, че тази среща, която между другото така и не се състоя, приключи.

— Приключи ли? — изрева Ред. — Тя още не е започнала.

— Още по-зле — отвърна Крис. — Защото никога не съм обичал цирка, дори когато бях дете.

— Ти винаги си бил най-устатият — каза Ред, поклащайки глава. — Жалко, че си толкова мекушав. От теб би могло да излезе нещо, ако не беше такъв загубеняк.

— Е, да — рече Крис, като остана изненадващо спокоен. — Можех да бъда като теб, нали? Едно нещастно дърто копеле, което се мотае с проститутки шейсет години по-млади от него.

— Хайде да си вървим, Крис — обади се Джет, като си даде сметка колко зле можеха да се развият нещата, ако не се измъкнеха бързо.

— Охо — рече Ред и хвърли гневен поглед към най-малкия си син, — неудачникът можел да говори.

— Неудачникът си ти — отвърна му Джет, като веднага си изпусна нервите. — Мислиш, че с милионите си можеш да държиш всички в ръцете си. Е, ето ти една изненадваща новина. Нас не можеш да ни контролираш.

— Не мога ли? — провикна се Ред. — Затова ли побързахте всички да пристигнете в Ню Йорк, когато ви повиках? Веднага хукнахте. Ти си взе билета и побягна към татко. Какво си помисли? Че съм на смъртно легло? Че ще наследиш парите ми? Затова ли дойде?

— Дойдох, защото си помислих, че може да си се променил — каза тихо Джет. — Трябва да съм се побъркал, а? Как съм могъл да си помисля, че с баща ми би могло да стане подобно нещо?

— Ред никога няма да се промени — обади се лейди Джейн, която все още запазваше спокойствие. — Мисля, че всички сме наясно с това.

— Ти още ли си тук? — престори се на изненадан Ред. — Помислих си, че си си събрала багажа и си се махнала.

— Очевидно не съм те чула — отвърна тя. — Може би бях прекалено заета да чета завещанието ти, за което тъкмо се канех да разкажа на синовете ти. Сигурна съм, че щяха да останат очаровани като мен.

— Не знаеш нищо за завещанието ми — озъби се Ред.

— Ще видим.

На Соня започна да й писва. Не обичаше семейните драми. Беше имала достатъчно в Словакия. Започна да се разхожда небрежно край жената, която седеше на канапето. Това беше една ядосана, потисната жена, която носеше „Шанел“ и много стилен часовник, инкрустиран с диаманти. Съпруга ли беше на стареца или метреса?

Която и да беше, беше една бясна кучка и, честно казано, Соня не я обвиняваше. Коя жена не би се ядосала, ако съпругът или любовникът й влезе вкъщи с две невероятно секси жени под ръка?

— Извинете, господин Даймънд — каза Даян, която беше влязла в стаята. При виковете и крясъците никой не я беше чул да чука.

Соня и Фамка едновременно се извърнаха, за да огледат новодошлата. Беше чернокожа и доста хубава по един ненатрапчив начин. Беше попрехвърлила тридесетте, носеше скромни дрехи, а би могла да изглежда много по-добре, ако се опиташе.

— Какво? — провикна се Ред, недоволен от прекъсването.

— Търсят Крис по телефона — каза Даян и погледна неодобрително Соня и Фамка. — Обажда се Макс и твърди, че е много важно.

— Ще говоря с него — рече Крис, доволен от прекъсването. Даян му подаде телефона и отиде в другия край на стаята. — Къде си? — попита тихо Крис. — Не можеш да повярваш какво става тук.

— Ела в апартамента ми — рече припряно Макс. — Случи се нещо ужасно. Маришка е мъртва. Била е убита.

* * *

Естествено, Лиз Смит не можеше да дойде на обяда при такова кратко предизвестие, така че Ейми нямаше къде да мърда. Тя се качи в колата заедно със София и Джиана до ресторанта на хотел „Четирите сезона“. През целия път двете италианки непрекъснато бърбореха на родния си език, докато Ейми седеше до шофьора и се чувстваше като заложник, когото скоро щяха да екзекутират.

Вече беше решила, че няма защо да не харесва Джиана. Италианският супер модел беше невероятно красива и наистина много очарователна, както бяха казали всички. Ковкото повече време Ейми прекарваше с нея, толкова повече не можеше да разбере защо Джет изневеряваше на тази великолепна жена. Баба Попи беше права. Всички мъже са помияри. Всички изневеряваха. С изключение на Макс. Беше сигурна, че той не би изневерил. Беше твърде сериозен човек и с характер и тя затова го обича.

Да, аз наистина го обичам.

О, я стига!

Обядът беше цял ритуал. Просторният ресторант беше пълен със знаменитости, които заемаха обичайните си маси. Бяха дошли да видят и да бъдат видени.

Със сигурност забелязаха Джиана. Главите се обръщаха, когато ослепителният супермодел последва София до тяхната маса.

Ейми се влачеше след двете жени, които привличаха всички погледи, и се чувстваше напълно нещастна. Запита се по кое ли време щеше да се появи Джет в модната къща „Кортинели“. Ако се срещнеха там, дали щеше да покаже, че я познава? Или щеше да се направи, че онзи невероятен, побъркващ, фантастичен секс, който бяха имали за една нощ, изобщо не се беше състоял. Питаше се дали и той мисли толкова много за нея, колкото тя за него.

Трябваше да отиде до болницата, за да обсъди ситуацията с Тина. Беше решена на всяка цена да се измъкне от този непоносим обяд.

* * *

Докато крачеше напред-назад из апартамента си в очакване на Крис, Макс разбираше, че трябва да се обади на Ейми и да й каже какво се беше случило, преди тя да го чуе по новините. Репортерите бяха не само във фоайето на блока на Маришка, а се бяха събрали и пред сградата, в която се намираше неговият апартамент, тъй като и двете бяха част от империята на Макс Даймънд. Така информациите, които щяха да напишат, щяха да бъдат по-пикантни.

Вече се беше обадил на Клив Барнаби и го беше запознал със ситуацията.

— Ще трябва ти да се оправяш с японците — каза той. — Ако това не им хареса, промени срещата с тях за сутринта.

Клив го увери, че ще направи всичко по силите му да ги убеди да дадат парите.

Макс се надяваше, че когато се свърже с Ейми, тя ще му предложи да вземе Лулу и да я отведе далеч от публичния шум, който той със сигурност знаеше, че ще се вдигне. Маришка Даймънд не беше съвсем непозната в обществото. Тя беше негова бивша съпруга. Приживе много обичаше да бъде център на вниманието и се беше постарала да заеме видно място на нюйоркската социална сцена. Това беше история за първа страница.

— Искам мама! — викна Лулу, когато влезе в спалнята му, а сълзите продължаваха да се стичат по хубавото й личице. — Кога ще видя мама?

— Скоро, детето ми — каза той, като се опитваше да изглежда по-весел. — Какво ще кажеш да погледате на DVD с гувернантката „В търсене на Немо“ или „Невероятните“? Става ли?

— Не, не, никакъв Немо, никакви невероятни! — развика се Лулу и затропа с крак. — Искам мама!

Господи! Къде беше Рийс, когато той имаше нужда от нея?

Намери я в кухнята да говори по телефона.

— С кого разговаряш? — поиска да узнае той, страхувайки се, че тя може да се спазари с „Нешънъл Инкуайърър“ и да им продаде разказа си.

— Съжалявам, г-н Даймънд — каза с британския си акцент гувернантката, — ангажирам си билет за Англия. Америка не е за мен. Не мога да понасям насилието.

— Не можеш да направиш това — каза той доста стреснат, че тя мисли да изостави Лулу в такъв момент.

— О, мисля, че мога — каза тя и сви устни.

— Ще изоставиш Лулу?

— Съжалявам, г-н Даймънд, трябва да си вървя.

— А ако удвоя заплатата, която получаваш сега?

— Тук не става въпрос за пари.

Проклета жена! И без това за нищо не я биваше. Изобщо не обръщаше внимание на Лулу. Би трябвало да го забележи по-рано, а и Маришка със сигурност би трябвало да го забележи.

— Кога тръгваш? — попита той, примирявайки се с положението.

— Този следобед.

Каква несъобразителна и некомпетентна крава. Щом като е такава, по-добре беше да се отърват от нея.

* * *

— Трябва да вървим — каза Крис на Джет, затваряйки телефона. — При Макс се е случило нещо неочаквано.

— Защо Макс не е тук? — попита Ред. — Да не би да има още финансови неудачи, с които не може да се справи?

— На теб това със сигурност би ти харесало, нали? — обади се лейди Джейн. — Може би ще намериш друга банка да изнудваш, за да я принудиш да се оттегли от големия строителен проект на Макс.

— Как се осмеляваш да говориш неща, които не те засягат? — каза Ред и лицето му почервеня от гняв.

— Мога да говоря за каквото си поискам — отвърна спокойно тя.

Крис беше вече при вратата.

— Включете си телевизора — предложи той. — Сами ще разберете какво става.

Ред беше бесен. Не беше имал възможност да съобщи на синовете си това, което възнамеряваше. За всичко беше виновна Джейн. Тя беше провалила всичко.

— Виждаш ли тези прекрасни млади дами — каза той и презрително я изгледа. — Те ще се нанесат да живеят тук с мен.

Соня и Фамка стреснати се спогледаха. Това беше ново за тях.

— Колко хубаво, че ще напълниш къщата си с курви — рече лейди Джейн, запазвайки ледено спокойствие. — Според личните ти документи, които прочетох заедно със завещанието ти, ти винаги си обичал да помагаш на курвите. Така че ти предлагам, ако не искаш да направя информацията, с която разполагам публично достояние, да постигнеш едно много щедро споразумение с моя адвокат. Само в такъв случай ще напусна тази къща.

Тя стана от канапето и без да погледне Соня и Фамка, излезе от стаята.

— Да се преместя тук? — каза Соня. — Без мен!

— Какво искаш да кажеш с това? — каза ядосан Ред. — Ако ти платя достатъчно, ще паднеш на четири крака и ще ми лижеш ботушите, ако поискам.

— Какво мислите, че ще ви струва да се преместим тук? — попита Фамка, която винаги беше по-деловата от двете. — Вероятно парите ще са повече, отколкото сте готов да платите. Ние сме много скъпи момичета.

— Откъде знаете, че съм готов да плащам? — рече той и присви очи.

— Жена ви има съвсем сериозни намерения да ви поиска доста скъпо споразумение — отбеляза Соня. — Кучката не си поплюва.

— Тя не ми е жена — скара й се той.

— Ами със сигурност се държи като такава — каза Соня и приглади сакото на стегнатия си костюм.

— Все пак какво й става? — попита Фамка. — Тя наистина не ви обича.

Ред реши, че всъщност не иска те да се мотаят повече тук. Говореха прекалено много, задаваха въпроси и започваха да му лазят по нервите. Друго беше, когато се разхождаха голи из апартамента и му доставяха голямо удоволствие. Обаче в къщата му те изглеждаха само като две натруфени проститутки. Освен това трябваше да си изясни нещата с Джейн. Как се осмеляваше тя да твърди, че знае всичките му тайни! Никой не знаеше всички тайни на Ред Даймънд. Това беше абсолютно сигурно.

— Вие можете да си вървите — каза им намръщен той.

— С удоволствие — отвърна Фамка, — веднага, щом като ни платите.

— Платих ви достатъчно. Сега си вървете.

— Не и за това идване тук — рече предизвикателно Соня.

— Боже господи! — каза той ядосан. — Вие сте две много алчни курви.

— Ама на вас нали точно това ви харесва? — рече Фамка.

— Да — съгласи се Соня, посочвайки с ръката, на която беше краденият „Ролекс“. — Особено когато ни пъхаш малката си пишка в устите и ни се празниш по циците.

— Махайте се! — развика се той, бръкна в джоба си и им хвърли шепа стодоларови банкноти.

— Знаеш къде да ни намериш, когато пак имаш нужда от услугите ни — рече любезно Фамка, която винаги гледаше на нещата в перспектива.

— МАХАЙТЕ СЕ ОТ КЪЩАТА МИ! — изкрещя Ред.

Двете жени прибраха парите и излязоха, оставяйки в стаята силната миризма на скъпи парфюми.

Като си мърмореше под носа, Ред включи телевизора.

* * *

— Какво става? — попита Джет, като излезе след Крис на улицата.

— Няма да повярваш — рече брат му и махна на едно такси.

— Ти ми кажи, пък после ще ти обяснявам дали съм повярвал.

— Става въпрос за Маришка.

— Бившата съпруга на Макс ли?

— Точно така. Според Макс тя е убита.

— Какво?

— Той използва думата „убита“. Убита.

* * *

След като побутна насам-натам салатата в чинията си, а Джиана и София продължаваха оживено да разговарят на италиански, Ейми най-накрая каза, че не се чувства добре.

— Ще дойда с теб до тоалетната — рече искрено загрижена Джиана. — Ще поседиш там малко и ще ти сложим мокри кърпи на челото. Ще се почувстваш по-добре.

— Не, не, просто ме цепи главата — рече Ейми, решена да не позволява да я вкарат в друг капан. — Госпожице Кортинели — добави тя, поглеждайки умолително София, — имате ли нещо против да си тръгна?

София сви рамене. Това изобщо не я интересуваше.

— Вземи колата на София да те закара до апартамента ти — предложи Джиана — и после се обади да кажеш как се чувстваш.

— Моля? — обади се София ядосана, че Джиана си позволява да предлага колата й на нейните подчинени. — Вземи такси, Ейми. Пиши го на сметката си.

— Благодаря — каза Ейми и бързо стана.

Веднага щом излезе от ресторанта, тя вървя две пресечки, след което махна на едно такси и каза на шофьора да я закара в болницата, където се надяваше Брад да си е отишъл.

Може би ако имаше късмет, щеше най-после да поговори с Тина.

* * *

Няколко коли на телевизията, телевизионни екипи, вестникарски и радиорепортери бяха заели основни позиции на улицата пред жилищната сграда, в която беше апартаментът на Макс.

— Дръж главата си надолу и влизай право вътре — предупреди Крис. — Те не ни познават. Ако ни задават въпроси, не знаем нищо.

— Разбрах — отвърна Джет.

Крис плати таксито и те бързо влязоха вътре. Портиерът във фоайето ги спря.

— С кого искате да се видите? — попита той.

— Макс Даймънд — каза Крис. — Кажете му, че братята му са долу.

Портиерът се обади в апартамента на Макс, а след това им посочи асансьора.

— На най-горния етаж — каза той.

— Какво друго според теб щеше да ни каже лейди Джейн? — попита Джет, когато влязоха в асансьора.

— Кой знае. Имаше нещо предвид, и то беше такова, каквото той би предпочел да не го чуваме от нея.

— Какво ще кажеш за него, като влезе с тези две проститутки, които бяха на партито на Макс? — рече Джет, запали цигара и пое дълбоко дима. — Сцената си я биваше.

— А искаш ли да ти кажа кое беше по-интересното? — попита Крис. — Едната от тях ми открадна часовника.

— Момичето, което ти беше писало, че чепът ти има нужда от грижи ли?

— Точно тя.

— Мамка му!

Макс чакаше при вратата на асансьора. Прегърна и двамата.

— Благодаря, че дойдохте — рече им той. Имаше твърде съсипан вид. — За мен това значи много.

— Не се притеснявай — каза Крис и потупа по-големия си брат по рамото. — Кажи ни какво стана.

— Хайде да влезем в хола — рече Макс уморено. — Мисля, че се нуждая от едно питие.

* * *

Когато Ейми пристигна в болницата, завари стаята на Тина препълнена с цветя, празнични балони и бебешки подаръци. За нейно облекчение Брад не се виждаше.

Лицето на Тина светна, когато видя Ейми.

— Непрекъснато се опитвам да храня бебешора — оплака се тя и притисна бебето Брад до гръдта си. — Повярвай ми, не е толкова просто, колкото разправят.

— Не изглежда просто — рече Ейми, като прегледа визитните картички върху букетите. Естествено, имаше много стилна ваза с различни рози от Нанси, жена, която се гордееше с обноските си в обществото.

— Радвам се, че пак дойде — рече ентусиазирана Тина. — Искам да чуя всичко.

— Ами, всичко е както ти го казах по-рано — рече Ейми, като седна в края на леглото. — Оказа се, че тайнственият мъж е брат на Макс.

— Това не е никак добра новина.

— Точно така — рече мрачно Ейми. — А сега ми кажи какво да правя?

— Не можеш да направиш нищо.

— Много ми помогна, Тина — рече тя. — Според теб трябва да се държа така, като че ли никога не сме се виждали, не сме лягали заедно в едно легло и не сме правили фантастичен секс? Трябва да се преструвам, че това никога не се е случвало?

— Е, може би е редно да поговорите — рече Тина, — обаче ако той не ти каже нищо, защо пък ти трябва да зачекваш темата.

— Защото трябва — настоя Ейми.

— И кога мислиш да го направиш? — попита Тина.

— Не знам — проплака тя, но в този момент мобилният й телефон иззвъня. — О, боже господи, толкова съм объркана — добави Ейми и провери кой се обажда. — Майка ми е — рече тя и направи гримаса. — Няма да отговарям.

— Защо?

— Знаеш защо. Ще започне да ми се кара, че снощи съм си тръгнала.

— Сигурна съм, че не е чак толкова ядосана — рече Тина, като посочи към отрупаната маса. — Виж какви хубави рози ми е изпратила.

— Ха! Тя е от онези, които винаги постъпват правилно. Доколкото я познавам, не й е минало.

Почти веднага телефонът до леглото на Тина започна да звъни. Тя се пресегна и вдигна слушалката.

— Здравей, Брад — рече тя и притисна по-плътно бебето. — Брад-младши е добре. Имам чувството, че му липсваш. Толкова е хубав, а миглите му станаха още по-дълги заедно с всичко останало. — Тя спря за момент и се заслуша. — Ейми — каза припряно Тина, — включи телевизора на Си Ен Ен.

— Защо?

— Просто го включи.

По телевизията говореха най-вече за убийството на Маришка.