Джаки Колинс
Секс и диаманти (19)

Глава осемнайсета

Синди се появи неочаквано в ранния следобед и каза, че си е взела почивка от работата до края на деня. Беше облечена в оранжев велурен костюм, който още повече подчертаваше пищните й форми, и се хилеше така, сякаш беше разбрала, че печели от лотарията.

— И защо си си взела почивка? — попита я Либърти, все още потресена от разговора, който беше водила по-рано с майка си и от шокиращите разкрития за баща й.

— Казах на Мани, че изпитвам страхотна болка в корема, а той не взе да спори, щото е малко бавен с акъла, а освен това, момиче, съм добра актриса — похвали се Синди, грабна шепа белени орехи от една чиния на масата и ги напъха в устата си.

— След като аз отсъствам и всичко…

— Спокойно, все още сме на работа, в случай че искаме да я запазим.

— Че защо да не искаме? — попита намръщена Либърти. — Знаеш, че парите ни трябват. И без това сме много закъснели с плащането на всички сметки.

— Защото сключих договор да танцувам два дни в един музикален видеоклип — обяви тържествуваща Синди.

— Без майтап?

— Ами, да. Ще ми плащат по триста долара на ден и започваме утре.

— Какво?

— Ще снимаме през целия уикенд, затова сега трябва да отида да ми намерят подходящ костюм, но първо трябваше да се отбия и да ти съобщя новината. Нали е страхотна?

— Разбира се. Как стана?

— Онези двамата дойдоха и аз им занесох кафе. Преди да се усетя, започнаха много да ме оглеждат. После ми казаха, че съм точно момичето, което търсят за видеоклипа на Слик Джими.

— Кои са тези двама? И кой е Слик Джими?

— Единият е продуцентът, а за другия баровец не съм много сигурна. Слик Джими е рапър. Говори се, че подготвя страхотен компактдиск със свои изпълнения. Това е първият му клип и аз ще участвам в него, момиче!

— Не им ли каза, че си певица, а не си професионална танцьорка?

— Ти пък, братовчедке. Аз умея да се движа — похвали се Синди и приглади горнището на оранжевия си костюм, което едва удържаше огромните й гърди. — А и те не търсят професионалистки, така че престани с въпросите и се примири. Ще ме дават по телевизията. Хората ще ме гледат. Ще се появя по Ем Ти Ви, Ви Ейч 1 и на други места!

Либърти положи максимални усилия да покаже, че се радва, макар да не й се удаваше много. Въпреки че Синди беше хубава, тя беше прекалено грамадна. Имаше огромни, необятни гърди и солидни гънки около талията, а задникът й беше такъв, че в сравнение с нея Джей Ло изглеждаше направо кльощава. Представете си кралица Латифа и Карни Уилсън, преди да отслабнат драстично.

— И как ще бъдеш облечена? — попита тя, като се стараеше да не й личи, че завижда.

— Ами тези баровци ми казаха, че обстановката в клипа пресъздава Чикаго от 20-те години на миналия век, така че ще е нещо от сорта за нощните клубове… Хм, ще трябва да измисля нещо прилепнало и много секси, щото имам много за показване.

— Ама това е… страхотно. Толкова се радвам за теб.

— Ще се радваш я, и то заради нас двете, щото ако са чувстваш добре, ще те взема със себе си. Можи пък като та видят, да те вземат и теб да участваш във видеото.

— Как пък не! — отвърна сухо Либърти. — С този куц крак и изгорена ръка. — Това наистина ще ги накара да ме вземат!

— Как са чувстваш? — попита Синди. — Ама и аз съм една. Говоря само за себе си, а ти седиш тук съвсем сама.

— Повярвай ми — рече развълнувано Либърти, — толкова ми се иска да се махна оттук.

— Майка ти пак ли почна да са меси в работите ти? — попита Синди и си взе още една шепа орехи.

— Не, този път аз се месих в нейните и сега нямам търпение да изляза оттук.

— Трябва ти почивка.

— И дума да не става. Ще дойда с теб да избираме костюма ти, а после ще се приберем у дома. Не мога да стоя тук. Тази къща ме влудява. Мразя всичко в нея.

— Не трябва ли да кажеш на майка си, че излизаш?

— Не е нужно нищо да й казвам.

— Между другото, къде е тя? — попита Синди.

— Къде мислиш, че е? Тича около господин Даймънд. Сигурно му бърше набръчкания стар задник. Знаеш ли какво, Синди? Тя е робиня на този дърт баровец. Не мога да понасям как му угажда, сякаш е някакъв цар. Това е ужасно.

— О, господи — въздъхна Синди и разпери ръце, — тук нищо не се е променило. Двете никога няма да се разберете.

— Хайде да не говорим за това сега — каза Либърти и започна да си събира багажа. — Трябва да се измъкнем, преди да се е върнала.

— Кво ще кажеш да й оставим една бележка, а?

— Не, Синди.

— Сигурна ли си, че ще можеш да вървиш?

— Не се безпокой за това. Ще се справя.

— Щом казваш.

— Да, казвам го — рече Либърти и закуцука към вратата.

Беше сигурна в едно — че има нужда да се махне от майка си, и то бързо.

* * *

Пробната за костюмите се намираше на петия етаж в една стара сграда по средата на района, в който продаваха и шиеха най-много облекла. Асансьорът беше толкова тесен, че двете едва се събраха в него.

— Страхотно! — каза въодушевено Синди. — По-добре е, отколкото по цял ден да пълниш чаши с кафе и да пробутваш вчерашен пай на куп неблагодарни клиенти.

— Не всички са чак толкова лоши — отбеляза Либърти, като си мислеше за Деймън П. Донъл.

Синди извади едно малко огледалце от чантата си и внимателно се огледа в него.

— Как се чувстваш сега? — попита тя, докато облизваше дебелите си устни. — Боли ли те нещо?

— Добре съм — отвърна Либърти. По-късно, когато се приберяха у дома, щеше да й разкаже всичко. Сега не беше моментът. Освен това трябваше да осъзнае напълно разказаното от майка й.

— Сигурна ли си, че можеш да вървиш? — попита Синди, докато продължаваше да се оглежда със задоволство в огледалото.

— Че кой върви? Намирам се в асансьор, в който има опасност да ме смачкаш с циците си.

Синди се засмя.

— Точно хубавите ми цици ми осигуриха ангажимента.

— Така ли мислиш?

— Не съм толкова тъпа, момиче. Гледала съм много рапърски видеоклипове. Те ще искат да ги… друсам. Както каза, аз не съм професионална танцьорка.

— И ти нямаш нищо против, така ли?

— Скъпа, щом като са толкова тъпи да ми плащат, готова съм да си стоя на главата и да си подсвирквам „Знамето, обсипано със звезди“.

В пробната за костюмите ги посрещна Фентъзи — висока, изключително слаба негърка с типичен африкански акцент и с лице, като че ли изсечено със секач.

— За клипа ли сте дошли, момичета? — попита Фентъзи и ги огледа.

— Ами да — рече Синди. — Аз ще участвам, а това е братчедка ми.

— Последвайте ме, дами.

Синди погледна развълнувано Либърти, докато преминаваха през едно претъпкано помещение, пълно с купища дрехи.

Наоколо беше пълно с още едри, чернокожи момичета в различни етапи на разсъбличане. О, сега разбрах каква е работата — помисли си Либърти. — Този клип е за грамадани, колкото са по-големи, толкова по-добре. Нищо чудно, че са взели Синди.

Костюмът, който Фентъзи подаде на Синди, не беше нито прилепнал, нито секси и се състоеше от сутиен, обсипан с фалшиви скъпоценни камъни, и много оскъдни, дълбоко изрязани пликчета, също с лъскави камъни.

— Ти да не са майтапиш с мен! — възкликна Синди, загледана с невярващи очи в пликчетата. — Няма начин да си набутам задника в тая бъзикня. Ще ми се вижда всичко.

— Ами че те точно това искат, скъпа — рече Фентъзи и я поведе към една кабинка със завеса. — Облечи го, за да видим как ти стои.

— Не мога да си показвам всичко — възрази Синди, като се колебаеше дали да се съблече.

— Всички го правят.

— И колко са те? — попита леко начумерена Синди.

— Всичките сте осем. Ще се друсате и ще се кълчите като фон в дъното, докато Слик Джими излива мръсната си душица в песента. Така че ще трябва да покажете голотии. На плажа сте още по-разголени.

— Не и аз — рече кисело Синди. — Нося цял бански.

— Ти ще участваш ли, или не? — попита внезапно Фентъзи, започнала да губи търпение. — Решавай, защото ме чакат други момичета за проба.

— Мамка му! — промърмори Синди. — Мислех си, че ще нося нещо секси. — Тя погледна към Либърти. — Кво ще кажеш?

— Ами, не е съвсем престижно, но работата е платена и допълнителните пари ще ни дойдат добре…

— Хм… Те са доста повече от това, което получавам в кафенето — рече замислено Синди. — А и не съм от най-срамежливите.

— Давай — окуражи я Либърти, — работата е страхотна.

Синди си сложи гащичките и сутиена. Голяма част от телесата й остана навън. Сутиенът едва покриваше гърдите й, а бузите на огромния й задник си бяха съвсем отвън.

— Ще трябва да направим някои корекции — рече делово Фентъзи. — Ще го донеса утре на снимките.

— Да не би да искаш да кажеш, че си приключила с мен?

— Засега. Ще се видим на снимките.

— Хайде да отидем да пием кафе — предложи Либърти.

— Искаш да кажеш, някой да ни сервира ли? — рече Синди и се засмя.

— Защо не? Нали си плащаме.

— И ще им оставим тлъст бакшиш — рече Синди. — Щото аз печеля пари! Трябва да дойдеш с мен, момиче. Не ща да съм сама. В никакъв случай.

Те се хванаха за ръце, излязоха на улицата и се отправиха към едно непознато кафене.

— Надявам се, че не си забравила да храниш моите Парцаливци — рече Либърти, като се настани на един висок стол на бара.

— Да — отвърна Синди и веднага се вторачи в менюто.

— Деймън идва ли днес? — попита Либърти най-небрежно.

— Беше — отвърна Синди, като продължаваше да изучава менюто.

— Хм… Заинтересува ли се защо ме няма?

— О, да — рече с нескрит сарказъм Синди. — Първото нещо, което баровецът направи като влезе, беше да каже: „Къде е онази страхотна кучка, която винаги ми сервира кафето и яйцата? Забелязвам я всеки ден, но не разговарям с нея, защото съм женен мъж.“

— Много смешно, Синди.

— Днес аз му сервирах и ако това ще те утеши, той и на мен не ми каза нищо.

— Това е защото си била много заета да си осигуриш ангажимент с другите двама.

И двете се разсмяха.

— Е, поне клипът ще е нещо различно — каза Синди.

— За добро ще да е — съгласи се Либърти. — Трябва да използваме всеки възможен момент.

— Точно така, сестро. — Те плеснаха една в друга ръцете си, усмихнаха се и изведнъж Либърти се почувства по-добре.