Джаки Колинс
Секс и диаманти (5)

Глава четвърта

Завръщайки се в Ню Йорк, Джет беше обхванат от силна носталгия. Ню Йорк с бясното си темпо и мръсните си тротоари беше неговият роден град, градът, в който бе израснал и в който му се бяха случили много неща — добри и лоши. Докато минаваше с такси по моста, той си даде сметка колко му е липсвал, въпреки че го беше напуснал след куп неприятности. Бяха го арестували два пъти заради употреба на дрога. Едно бивше негово гадже го беше посочило на ченгетата, защото й беше насинил окото. Беше си го заслужила, въпреки че никога не би го сторил, ако тя не го беше ударила с камък. Имаше тежък проблем с наркотиците, беше се бил за пари с тогавашния любовник на майка си — един боксьор любител, който го беше спукал от бой, и накрая дойде яростната кавга с Еди, неговата емоционално неуравновесена майка.

Лейди Бентли му беше изпратила билет за самолета, но не беше споменала къде би трябвало да отседне, така че преди да напусне Милано, той се бе обадил по телефона на Сам Лукас — чернокож актьор и негов приятел и го беше попитал дали би могъл да преспи на канапето му за няколко дни.

— Цялата квартира е на твое разположение — му беше казал Сам. — Получих ангажимент да играя в телевизионен филм в Лос Анджелис, така че ми трябва някой, който да прибира пощата и да полива цветята. Чувствай се като у дома си, брат.

— Чудесно — беше отговорил Джет, успокоен, че няма да се наложи да харчи пари за хотел.

Въпреки че работата му като модел беше добре платена, все пак не беше чак толкова фрашкан с пари, колкото му се искаше. Животът с Джиана струваше скъпо, тя обичаше да ходи в най-скъпите ресторанти и клубове, а не можеше да й позволи да плаща. И без това Джиана поемаше наема и всички други техни текущи разноски. Беше й предложил и той да участва, обаче тя не се съгласи. Тя беше високоплатен супермодел и си падаше малко маниачка на тема самостоятелност. Беше също и секси. Какво повече би могъл да иска един мъж?

Сам беше добър приятел, който му спаси живота, след като се намеси и го качи на един самолет за Италия. Беше се погрижил, когато слезе от самолета, да има хора, които да го посрещнат и да го вкарат в клиника за рехабилитация. Беше много задължен на Сам и един ден, когато старият се гътнеше, той се надяваше да може достойно да му се отплати. Защото на кого друг Ред Даймънд би могъл да остави милиардите си, освен на тримата си синове? Старият беше прекалено стиснат, за да ги остави на благотворителни дружества. И тъй като Ред Даймънд считаше всички жени за по-нисши същества, лейди Бентли нямаше шанс.

Не че Джет чакаше с голямо нетърпение да наследи своята част от състоянието на Даймънд. Но той знаеше, че без съмнение един ден ще стане много богат. И кой беше той да се противи?

По дяволите, ако положеше достатъчно усилия, дори би могъл да свикне с това.

* * *

Когато станеше въпрос за бизнес, Макс Даймънд му се отдаваше изцяло. Всеки ден ставаше в 5 сутринта, работеше с треньора си до 6:30, след това измиташе всички вестници, проверяваше как вървят акциите на борсата и водеше многобройни разговори по телефона. Сядаше зад бюрото си в 7:30 в добра форма и готов да се справи с всичко.

Управлението на империя за недвижими имоти изискваше време и умения.

Винаги имаше проблеми, трябваше да се преодоляват кризи и да се решават разни неща. Би могъл да делегира повече самостоятелност на помощниците си, но беше убеден, че е най-добре да държи нещата в свои ръце, а това налагаше да бъде на разположение денонощно. Особено пък сега, когато беше в разгара на криза с банките. Положението не беше розово, но той бе уверен, че ще се справи. Имаше вероятност японците да се намесят и да го спасят. Двама видни японски банкери бяха тръгнали от Токио специално за среща с него.

По предложение на Клив Барнаби, неговия изпълнителен директор, японските банкери бяха поканени на неговото ергенско парти, което беше една от причините той да не може да го отмени, въпреки че много му се искаше. Ергенските партита не бяха в стила му. Считаше ги за твърде нескопосано извинение на обичащи да си пийват женени мъже, докато си седят, да се поразтушат с някое разюздано шоу на едрогърди момичета или още по-добре, с някоя лесбийска сексуална сцена.

Голямата страст на Макс беше работата. Бе твърдо решен да докаже на баща си, че не е някакъв безпомощен загубеняк, какъвто Ред винаги му беше казвал, че е.

По време на брака му с Маришка тя се оплакваше, че никога не е на разположение, когато има нужда от него.

— За да правя какво? — я беше попитал той. — Да те придружавам на опера, балет или на някое отегчително вечерно парти в града?

— За теб е чудесен бизнес да бъдеш видян с ослепителната си съпруга — му беше отговорила Маришка. Скромността не беше качество, което тя ценеше високо.

— Маришка, аз работя — й беше казал той. — Работя, за да ти осигуря този начин на живот, към който ти така лесно привикна.

— Доналд Тръмп също работи — не се предаваше тя. — А може да бъде видян навсякъде.

Обикновено той не обръщаше внимание на сравненията с Тръмп, които Маришка така обичаше да прави. Тръмп разбираше живота по свой начин и много обичаше да бъде непрекъснато център на внимание в обществото. Това за него беше от първостепенно значение. Макс нямаше желание да бъде част от изключително оживената нюйоркска социална сцена и да търпи безбройните споменавания на името си на шеста страница или в някое популярно телевизионно шоу. Публичността не го интересуваше. Всъщност правеше всичко възможно, за да я избягва.

Когато срещна Маришка за пръв път преди шест години, тя му беше направила силно впечатление на обикновено момиче, дошло в Америка от Москва, за да следва една своя мечта. Вече беше получила зелена карта благодарение, както го увери, на брак по споразумение с един счетоводител. Беше се развела, работеше като масажист рехабилитатор и излизаше с един негов бизнес партньор.

При първата им среща на една вечеря той седна до нея и докато вечеряха, се оплака от болка в дясното рамо.

— Мога да ви го оправя — каза тя и му подаде дискретно визитната си картичка. — Обадете ми се, господин Даймънд. Ще ви накарам да се почувствате като нов човек.

Няколко дни по-късно той вдигна телефона и си насрочи час.

Масажистките методи на Маришка се състояха в използването на главозамайващи с миризмата си мазила и силни европейски пръсти. Тя наистина му оправи рамото и не след дълго той я покани на обяд. Нейните славянски черти, права светлоруса коса и очарователен акцент го плениха. Не че имаше много време за жени. Работата винаги беше на първо място за него, обаче Маришка много го привличаше и без да се усети, я покани на още един обяд, а по-късно през същата седмица и на вечеря. Скоро започна да я вижда всяка вечер.

Тя се отнасяше с него като с крал. Гледаше да задоволява всичките му желания, ласкаеше го и никога не искаше нищо за себе си.

Преди да преспи с Маришка, Макс не беше много пристрастен към секса. Мисионерската поза го задоволяваше напълно. Обаче това беше съвсем неприемливо за Маришка. В леглото тя го отведе на места, напълно непознати за него дотогава, и той нямаше нищо против.

Само след няколко месеца я помоли да се омъжи за него и тя с готовност прие.

Едва след като венчалната халка беше на пръста й, той си даде сметка колко потайна, неискрена, ламтяща за пари и положение в обществото е тя.

Твърде късно. Беше се оженил за нея и докато разбере истинската й същност, тя вече бе бременна.

Не се разведе веднага заради Лулу, но когато дъщеричката му стана на четири години, вече беше наясно, че не може да издържи повече. Ако искаше да не полудее, трябваше да се спасява.

Маришка не искаше развод. Съпротивляваше се с всички познати й средства. Говореше пред представителите на пресата, с приятелите му, с партньорите му в бизнеса. Нае най-добрите адвокати и, общо взето, се постара да направи живота му колкото е възможно по-труден.

Накрая трябваше да й плати огромна сума в рамките на бракоразводното споразумение, но той реши, че си струва, само и само да се отърве.

Беше срещнал чудесно момиче и скоро пак щеше да бъде женен.

Беше сигурен, че този път бракът му ще е успешен.

* * *

— Какво ще правиш тази вечер? — попита Крис Джонатан, когато самолетът кацна.

— Ще си легна веднага, щом мога — каза той и се прозя. — Утре денят ми започва с участие в шоуто на Мат Лауър „Тудей“. След това ще има среща с представители на медиите, а после следва интервю за „Летърмен“. Към края на деня сигурно ще съм дал трийсетина интервюта.

— Трийсет и пет — каза тихо жената, която се грижеше за връзките му с обществеността.

— Тежка работа — каза Крис, без да завижда на живота на филмовата звезда.

— Трябва да направя нещо, за да покривам прекалено високите ти хонорари — рече Джонатан и се ухили насреща му с момчешката си усмивка.

Крис пропусна забележката покрай ушите си. Да, хонорарите му бяха прекалено високи, обаче, по дяволите, той си ги заслужаваше. Никой от клиентите му не се оплакваше. Беше на тяхно разположение денонощно и те непрекъснато се възползваха от това.

— А твоите планове какви са? — попита Джонатан пак от любезност.

Крис сви рамене. Всъщност изобщо не беше помислил как ще прекара вечерта преди срещата с баща си. Човек трябваше да бъде във върхова форма, когато седне в една стая с Ред Даймънд, затова може би хотелът и румсървисът бяха най-добрият вариант.

От друга страна, в града имаше негови клиенти, на които трябваше да се обади. След като така и така беше в Ню Йорк, трябваше да се погрижи и за бизнеса си.

Преди да напусне Лос Анджелис, беше обещал на най-новата си клиентка Бърди Марвъл, че ще отиде на неин концерт. Бърди Марвъл беше деветнадесетгодишна певица, суперзвезда, която неотклонно излизаше от контрол. Ако продължаваше така, щеше да се съсипе от пиене и ходене по партита и лесно можеше да свърши като Джет. Когато последния път беше видял своя самоунищожаващ се брат, той беше пълна развалина. Беше толкова зле, че Крис се свърза с приятеля на Джет Сам и го беше помолил да направи нещо. Няколко дни по-късно Сам се задейства и натовари Джет на самолет за Италия. Без Джет да подозира, Крис финансира пътуването, включително и осемседмичния му престой в клиниката за рехабилитация.

— Може би ще се отбия, за да видя клиентката ми Бърди Марвъл — рече той. — Тази вече тя има шоу.

— Колко прекрасно! — възкликна фризьорката лесбийка на Джонатан, когато го чу. — Тя е толкова… красива! Обожавам начина, по който това малко момиченце си друса циците!

— Те са фалшиви — обади се мениджърът на Джонатан. — Ненавиждам изкуствените неща. Мразя ги.

Крис кимна, въпреки че никога не се беше замислял по въпроса, но трябваше да се съгласи, че нищо не можеше да се сравнява с истинското.

По-късно, след като се регистрира в „Четирите сезона“, реши да не стои на самия концерт. Беше гледал изпълненията на Бърди повече от десет пъти и познаваше движенията й по-добре от самата нея. Ако се появеше на партито след концерта и я засипеше с комплименти, тя нямаше да разбере, че не е бил.

Да, точно така щеше да постъпи. Ще вземе душ, ще се обади на този и онзи по телефона и ще излезе по-късно.