Джаки Колинс
Секс и диаманти (36)

Глава трийсет и пета

Докато седеше в болничната стая на Тина и държеше ръката на приятелката си, Ейми се опита да осмисли всичко с оглед на бъдещето. Напълно съзнаваше, че е направила грешка, и то огромна. Беше преспала една нощ с непознат, който в крайна сметка се оказа не чак толкова непознат.

Брат на Макс. Неговият по-малък полубрат, който от това, което успя да чуе по време на разговорите на масата, през последните три години живееше в Италия. С Джиана — онази пищна жена, която беше накарала всички мъже на вечерята напълно да се захласнат по нея. А на всичко отгоре беше бивш наркоман.

Ха така! От това по-хубаво не можеше и да бъде.

— Мамка му! — процеди тихо през зъби Ейми. Обикновено не ругаеше, но това беше идеален повод да го стори.

— Какво има? — промълви Тина, която изглеждаше твърде спокойна и смирена през последните двайсет минути. В колата по пътя за болницата тя бясно виеше, а в чакалнята изкрещя с все сила: „Дай ми шибания епидурал!“ И беше ритнала Брад в топките.

Сега й бяха дали епидурала, беше доста спокойна и лежеше в някакъв транс.

Брад, който здравата се беше изплашил, беше отишъл да донесе кафе.

— Чувствам се много странно! — каза унесена Тина. — Като че ли плувам посред океана върху гумен спасителен пояс.

— Това е добре — рече Ейми. — Така действат успокоителните.

— Съжалявам за празненството ти.

— Не е нужно. Не се развива точно както очаквах.

— Хм… — прошепна едва чуто Тина, без да прояви какъвто и да било интерес. — Бебето скоро ще излезе. Тина пак ще е слаба. Нови дрънкулки от „Джими Хо“ и „Тифани“. Кажи на Брад от „Тифани“, а не от „Фортуноф“. Понякога той не е много досетлив. — Тя затвори очи и леко се усмихна: — Чувствам се толкова спокойна…

Въпреки че много й се искаше, Ейми разбра, че сега не беше нито времето, нито мястото да споделя с най-добрата си приятелка за „ситуацията“, в която беше попаднала. Тина вероятно щеше да я слуша, без всъщност да чува какво й говори.

Акушерът й беше идвал и си беше отишъл, като обеща скоро да се върне.

— Ще си имам бебе — прошепна Тина и се потупа по издутия корем. — Нали е чудесно?

— Разбира се — увери я Ейми и стисна ръката й.

— Един малък Брад — каза Тина и се засмя.

— Не съвсем малък — поправи я Ейми. — Снимките ти показват, че бебето ще е едро.

— На Брад това ще му хареса — рече Тина и затвори очи. — Ще се чувства толкова горд баща… — И се унесе в полусън.

* * *

Два часа по-късно Брад-младши се роди. Тежеше цели три кила и половина.

Раждането беше лесно. Няколко напъна и къдравата, черна главица се показа на белия свят. Ейми реши, че който беше създал епидурала, е голям гений.

— О, господи! — ахна Тина, когато една сестра й подаде детето, завито в одеяло. — Това е чудо!

След като раждането свърши, Ейми и Брад силно се прегърнаха, изумени от това колко гладко беше минало всичко.

— Поздравления — прошепна му Ейми. — А сега е време да ви оставя сами.

— Благодаря ти за всичко — рече Брад и я притисна силно до себе си — Съжалявам, че трябваше да напуснеш партито си. Казвам го от името на всички ни.

— Не ставай глупав. Да видя как Брад-младши се появи на този свят беше далеч по-хубаво от което и да е парти.

— Той е хубав малък дявол, нали? — каза Брад и гордо се усмихна. — При това много надарен!

— Брад!

— Просто казвам истината.

— Фантастичен е — рече възхитена Ейми. — Има твоите очи и устата на майка си.

— И може би твоя характер.

— Недей да ме ласкаеш — рече скромно тя.

— Ти си най-добрата — каза Брад и я прегърна. — Истинска приятелка.

Тя целуна Тина и бебето, а после тихо се измъкна навън. Беше почти посред нощ и чакалнята в родилното отделение беше празна. Поколеба се за момент и се обади на Макс от мобилния си телефон.

— Скъпа! — викна той, изключително доволен, че му се е обадила. — Току-що влизам вкъщи. Къде си?

— Сега тръгвам от болницата.

— Добре ли мина всичко?

— Да. Здраво момченце, което тежи цели три кила и половина.

— Ще дойда да те взема и да те закарам до апартамента ти.

— Мога да взема такси — рече тя и се отправи към асансьора.

— Не искам и да чувам. Тръгвам веднага.

— Не е нужно.

— Напротив, нужно е — настоя той. — Сигурно много искаш да узнаеш всичко за партито.

— Разбира се — рече тя. — Майка ми бясна ли беше?

— Знаеш я Нанси. Обаче Джиана, приятелката на Джет, обра точките. Каква чаровница! Омая всички, включително и баба Попи, та дори и майка ти.

— Страхотно — каза сдържано Ейми, като си мислеше, че тъкмо това би искала да чуе. Джиана беше не само най-красивото момиче, което някога беше виждала, но се оказа, че е и най-очарователното.

Ха! Джет е късметлия.

Късметлията Джет, прелъстителят, измамникът, бившият наркоман, който я беше напил и подмамил в апартамента си.

Да му го начукам!

Е, да… ама тя беше отишла доброволно. Не се беше съпротивлявала. Всъщност, когато той се беше отдръпнал заради това, че е девствена, тя беше настояла да продължи.

Въпреки това беше измамник.

А нея какво я накара?

Не искаше да мисли за това. Не искаше да мисли за него. За нея това беше един ужасен кошмарен сън, към който нямаше намерение да се връща.

* * *

Когато Джет най-после успя да накара Джиана да си тръгнат от партито, тя продължаваше да е готова за още забавления.

— Да отидем в някой клуб, карино — обяви тя, обгърна с ръце врата му и бързо прекара език по устните му. — На Джиана й се танцува.

Господи! Беше като самонавиваща се играчка. Пусни я веднъж и ще изкара цялата нощ, а единственото нещо, което той искаше, беше да помисли трезво и да се опита да си обясни логично събитията от вечерта.

Какво, по дяволите, щеше да прави? Ейми Скот-Саймън — момичето на мечтите му, се канеше да се омъжи за тъпкания му с пари брат — мъж, който би могъл да й даде всичко, каквото пожелае. Докато той можеше да й даде — какво? Неувяхващата си любов? Не беше добре, никак не беше добре, но как би могъл да попречи? Какво би могъл да направи?

Я по-спокойно. Не е нужно да се тюхка чак толкова. Тя не беше момичето на мечтите му: беше приключение за една нощ, беше изневерила на годеника си. Но явно не беше спала с Макс, тогава за какво беше всичко това? Защо не беше правила никога секс с годеника си, а с радост скочи в леглото му?

Трябваше да седнат и да поговорят, да си изяснят ситуацията. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Карино — мъркаше Джиана, а езикът й се завря в ухото му, — къде отиваме сега?

Добър въпрос. Къде да я заведе?

Той извади мобилния си телефон и се обади на Бевърли.

— Аз съм тук с приятелката ми — започна той — и…

— Открил си я? — възкликна Бевърли. — Коя е тя? Как се казва щастливката? И което е по-важно, толкова ли е готина, колкото си я спомняш?

— Ами… аз съм с приятелката ми Джиана от Италия — каза натъртено той и погледна към нея, за да види дали беше чула разговора.

— Опа! — възкликна Бевърли.

— Иска да танцува — продължи Джет. — Някакви идеи?

— Имам среща с Чет в „Гетсбис“, а след това има парти у Слик Джими. Можеш да дойдеш с приятелката си.

— Сигурна ли си, че…

— Ще се видим в „Гетсбис“, сладурче.

— Ти си страхотна, Бев. Ще се видим там.

* * *

Когато се върна в хотела, Крис се обади на Анди, за да научи какво става с къщата му.

— Новините не са добри — каза му Анди. — Смятат, че къщата ти е построена върху старо свлачище и то всеки момент може да тръгне надолу по хълма.

— Мамка му!

— Първата ми работа утре е да се свържа със застрахователните агенти. Нали имаш пълна застраховка?

— Откъде, по дяволите, да знам? Свлачищата са природни явления, не мисля, че са включени в застраховката.

Затвори телефона, но после не можа да заспи. Сети се за актрисата от самолета Инес Фалън. Беше много приказлива, но въпреки това хубава, а тази нощ определено се нуждаеше от компания.

Беше отседнала в същия хотел и макар да беше почти полунощ, той се възползва от възможността, вдигна телефона и й се обади. Тя отговори при второто позвъняване.

— Инес — каза той.

— Кой е?

— Крис Даймънд. Седяхме един до друг в самолета.

— Разбира се, че си спомням — каза въодушевено тя. — Какво мога да направя за теб?

Можеш да дойдеш в стаята ми и да ми налапаш онази работа, защото съм прекалено напрегнат и не мога да заспя.

— Седя тук и още не мога да свикна с часовата разлика с Лос Анджелис. Помислих си, че и ти не можеш да заспиш.

— Всъщност — призна тя — гледам порно.

— Така ли?

— Да — рече тя и дяволито се засмя. — Правя го винаги, когато се случи да остана сама в някоя хотелска стая. Много е отпускащо. Защо не опиташ?

— Струва ми се доста добър начин за убиване на времето.

— Мислех си дали да поговоря за това с Дейв утре в шоуто му. Трябва да измисля нещо, което да надмине Дрю с нейните цици.

— Звучи ми интересно.

— Нали?

— Ами… защо не дойдеш в апартамента ми да погледаме порно заедно?

Настъпи три секунди пауза.

— Разбира се, защо не?

Десет минути по-късно те се бяха изтегнали на канапето. Беше облечена в яркочервена рокля — много къса и с дълбоко деколте. Не му отне много време да я накара да я свали. Тя не си падаше по долното бельо. Нито по вагиналните косми. Бяха обръснати почти на сантиметър от катеричката й и стърчаха точно над клитора й.

Останала абсолютно гола, тя го възседна. Малките й гърди бяха с големи, щръкнали зърна. Бяха истински. Това все пак беше приятна изненада.

Пъхна ги в устата му и го накара силно да ги смуче. Той така и направи, а тя потрепери и след секунди стигна до оргазъм, като крещеше като луда. После наведе глава, за да му духа и той откри, че беше много опитна актриса. Разбираше си от работата. Дразнеше го с език, въртеше ръката си. Спираше. После пак почваше. Направо го побърка.

Когато той се изпразни, изригването беше толкова силно, че забрави за къщата, за Бърди и за Джонатан.

Излегна се на канапето и след минути се унесе в така нужния му дълбок сън.