Джаки Колинс
Секс и диаманти (31)

Глава трийсета

Веднага след като видя дома си на дневна светлина, Крис разбра какво означава зона на бедствие. Бялата му къща беше погребана под огромно количество кал. По-лошото беше, че постройката изглеждаше наполовина разрушена и голяма част от нея, изглежда, се беше свлякла надолу по хълма.

Неочаквано лошото за Лос Анджелис време беше разрушило дома му и какво можеше да направи той?

Абсолютно нищо.

Можеше да контролира някои неща, като например чувствата към баща си, начина, по който се отнасяше с клиентите си, любовта си към живота, но не и времето.

Стоя дълго пред безупречния си някога дом под леещия се дъжд, като мислеше за труда, който беше вложил в него, и за всичко, което беше загубил. Своя оборудван по последна мода гимнастически салон, специално изработената маса край басейна, колекцията от редки филми на ДВД, плазмения си телевизор, всичко, което притежаваше.

Това беше природно явление и не беше сигурен, че застраховката може да покрие щетите. Тук не ставаше въпрос само за пари, а за това, че беше загубил дома си.

Анди се срещна с него там, а после го откара до летището на Лос Анджелис.

— Трябва да извадиш сейфа ми — нареди му той. — Непременно трябва да го направиш. Гледай да си там, когато го изровят. Ще те държа отговорен, ако нещо бъде откраднато.

— Няма да напускам мястото — увери го Анди. — Ще лагерувам в колата. Няма да напусна, докато не ми кажеш.

— Ти си добро момче — рече Крис и реши, че Анди заслужава повишение.

Веднага след като се настани в пътническия салон на летището и зачака да се качи в самолета си за Ню Йорк, той се обади на журналиста, с когото Джонатан се беше забавлявал в апартамента си. Казваше се Уес Дънкън и Крис беше направил справка за него в Интернет. Наистина работеше напълно законно като журналист за списание „Стъф“ — едно от по-добрите гей издания.

Крис се представи и му каза колко харесва материалите му, особено един, който той беше написал за хомофобията в Холивуд.

Изглежда, на Уес комплиментът му допадна, докато Крис не му разкри, че е адвокат на Джонатан Гуди. Когато чу това, той започна направо да сипе ругатни по адрес на филмовите звезди, които си мислят, че светът е техен.

Крис го остави известно време да си излее яда, а после го зашемети с нещо, което всеки журналист би искал да чуе.

— Вие сте много талантлив, господин Дънкън. Мислил ли сте някога да напишете сценарий?

Настъпи мълчание. След това той каза:

— Имам някои идеи…

— Чудесно, защото съм готов да платя за тях.

Ново кратко мълчание, а после:

— Колко?

Бинго! Всички се продаваха. Трябваше само да кажеш цената.

* * *

Джет имаше впечатлението, че Джиана е прекалено любвеобилна. Не си спомняше да се беше вкопчвала така за него. Направо щеше да го изяде. Може би Америка й беше подействала така, защото в момента, в който влязоха в апартамента на Сам, тя беше готова да прави любов. Той се намръщи, тъй като просто нямаше настроение за това.

— Ще си взема един душ, а после ще го направим — обяви Джиана и се понесе към банята, като хвърляше насам-натам скъпите си дрехи.

Когато след десет минути се появи, нямаше спасение. Отправи се към него със стъпки на пантера — стройна, гола и готова за действие.

Въпреки че не беше в настроение, той е мъж и чепът му моментално щръкна.

Тя обви врата му с ръце и близна лицето му.

— О, карино, липсваш ми — прошепна съблазнително Джиана. — Имаш всичко, което харесвам.

Ръцете й непрекъснато шареха по тялото му, галеха топките и пениса му, като го направиха твърд като камък.

Той не можеше да й устои. Стовариха се върху леглото и се отдадоха на сексуална акробатика, защото Джиана си падаше много по нея. Тя отказваше да лежи и да оставя мъжа да си върши работата. Обичаше да държи нещата в свои ръце и да му доставя огромно удоволствие.

Когато любовната игра свърши, той се почувства така, сякаш беше работил тежък физически труд. Имаше само една дума, с която можеше да се опише Джиана — „хищник“. Тя беше животно — искаше да се чука, да яде и да спи — в този ред.

Отпусна се на леглото, сложи ръце под главата и разтвори широко крака.

— Сега Джиана спи — рече тя с доволна усмивка. — Събуди ме час преди да тръгнем.

Веднага след като тя заспа, той се замисли за това, което беше казала майка му. Че Крис беше платил да отиде в Италия и беше поел разноските за лечението му. Защо брат му никога не беше споменал за това? Все си мислеше, че е платил Сам.

Обади се в „Четирите сезона“. В апартамента на Крис не отговори никой, затова опита да се свърже с Макс.

— Крис ще идва ли тази вечер? — попита той.

— Пътува обратно със самолет — отвърна Макс.

— Обратно откъде?

— Летя до Лос Анджелис. Било е нещо спешно, нещо свързано с къщата му.

— Ти будалкаш ли ме?

— Не. Крайбрежието беше връхлетяно от опустошителни бури и дъждове. Изглежда, че сред пострадалите е и къщата му. Ще се опита да пристигне навреме за вечерята.

Въпреки че до известна степен се страхуваше от Макс, това укрепване на връзките помежду им му харесваше. Джет се почувства като част от едно семейство — нещо, което досега никога не беше изпитвал. Докато растеше, Еди винаги беше толкова заета с пиенето и с постоянната върволица от по-млади любовници, че никога не беше имала време за него. Колкото до Ред, идеята да играе ролята на баща му се струваше като огромна шега.

Веднага щом Джиана се събуди, тя поиска отново да правят любов. На двайсет и четири години Джет беше пълен с енергия и те го направиха още няколко пъти. За нея това беше чисто физическо изживяване. Обаче той продължаваше да си мисли за загадъчното момиче и за това, че няма търпение да я види отново.

След втория им бурен любовен сеанс Джиана поиска той да свърши с едно от майсторските й орални изпълнения.

Боже, тя знаеше как да накара един мъж да се почувства на седмото небе, а това беше голяма рядкост, защото красивите жени обикновено не обичаха да дават много от себе си. Джет беше установил, че те се считат в правото си да получават, а не да дават. Въпреки че когато бяха с него, се променяха.

След като приключи със секса, Джиана започна да си разопакова багажа. Разхвърля скъпи дрехи навсякъде из спалнята, натрупа купища шишенца и бурканчета с грим в малката баня и включи тонколони в изводите на стената, за да може любимата й бразилска и испанска музика да гърми из целия апартамент. Беше голяма фенка на Марк Антъни и на Карлос Сантана и пееше заедно с тях с цяло гърло. Талантът, който Джиана не притежаваше, беше пеенето.

— Какво да облека, карино? — питаше припряно тя, изваждаше едно след друго безброй специално шити за нея дизайнерски облекла и ги слагаше плътно до голото си тяло.

— Не знам. Никога не съм бил на такова нещо — рече той. — Ще изглеждаш фантастично, каквото и да избереш.

— А ти какво ще облечеш?

— Предполагам, че мога да мина и с едни дънки „Левис“ — каза той, като прекара пръсти през косата си и се усмихна.

— Моля — рече дяволито тя, измъкна от един от куфарите голям найлонов калъф за дрехи и му го подаде, — за теб.

— Какво е това? — попита той и смъкна ципа.

— Подарък от господин Армани — отвърна тя и весело намигна, когато той извади оттам елегантен черен костюм на Армани. — За моя молто красив американски приятел — каза тя с подкупваща усмивка. — Защото ме прави много щастлива.

* * *

След като стоя дълго под горещия душ, Ейми почувства, че е измила всички спомени от лудостта си за една нощ. Беше видяла загадъчния си мъж посред бял ден с друга жена. Двамата очевидно бяха много близки и се обичаха. Това й беше достатъчно. За нея всичко беше приключено, обърната страница, спомен, за който щеше да се опита да не мисли повече.

Не съжаляваше за него, защото я беше накарал да разбере, че любовната страст е хубаво нещо и че може да намери същото и у Макс, когато двамата консумират брака си. Всъщност дори й олекна, защото сега можеше да се съсредоточи върху предсватбената вечеря и бъдещия си съпруг. А тя наистина обичаше Макс. Тина беше права, той щеше да бъде идеален съпруг.

Поддавайки се на импулса, тя вдигна телефона и му се обади.

— Просто искам да ти кажа колко се вълнувам за довечера — каза тихо тя.

— Здравей, скъпа, как си? — отвърна Макс, доволен, че му се беше обадила.

— Чудесно. Съвещанието във връзка със сватбените приготовления мина добре и мама е доволна.

— Радвам се за теб. Знам колко трудна може да бъде майка ти.

— Тя продължава да се притеснява заради баща ти. Имаш ли представа дали ще дойде?

— Ще разбера сутринта. Обещавам ти.

— И… Макс — каза предпазливо Ейми, — съжалявам, ако съм била малко нервна през последните няколко дни, обаче наближаването на сватбения ден и това, че майка ми ме докарваше до лудост, да не говорим пък за онази нахална организаторка, ми дойде малко в повече.

— Няма нищо — увери я той. — И аз не бях много спокоен.

— Знам, че ти не искаше да минем през изпитанието, което представлява една предсватбена вечер — продължи тя, — но това е традиция и е заради майка ми, така че вечерята довечера наистина ще ми бъде от полза.

— Не възразявам. Майка ти организира всичко. От мен се иска само да платя.

— Макс?

— Сега пък какво?

— Обичам те — рече въодушевено тя.

— Аз също, скъпа. До скоро.

Започна бавно да се облича. Вера Ванг й беше ушила семпла лилава копринена рокля. Към нея тя прибави подходящи обувки, едно дискретно диамантено колие, гривната, която й беше дала баба Попи, и чифт диамантени обеци — по-раншен подарък от баба й.

Когато беше готова, застана загледана в отражението си в огледалото.

Ейми Скот-Саймън, която скоро щеше да бъде госпожа Максуел Даймънд. Всичко щеше да бъде наред.

* * *

В самолета обратно към Ню Йорк Крис седна до една млада актриса, която бегло познаваше. Казваше се Инес Фалън и беше прекалено приказлива — нещо, от което точно сега той нямаше нужда. Бяха се срещали един-два пъти, когато той имаше връзка с Холи, и тя очевидно го харесваше, а може би харесваше това, което той представляваше — известен адвокат в Лос Анджелис в сферата на развлекателния бизнес. Почти чуваше какво й се върти в главата.

Ако преспя с него, дали ще ми дава съвети безплатно?

Тя му каза, че отива в Ню Йорк, за да се появи в предаването на Летърман. Последният й филм, от тези на ужасите, щеше скоро да бъде пуснат по екраните и тя възнамеряваше да му направи най-добра реклама.

— Била ли си при Летърман преди? — попита той, като се опитваше да бъде любезен.

— Не, но чух, че мразел жените — каза доверително тя. — После пък ми казаха, че или ги мрази, или флиртува с тях, така че възнамерявам да флиртувам. Ще облека нещо така дълбоко изрязано и секси, че той няма да има възможност да бъде груб. Освен това ми казаха, че в студиото му било като в хладилник, така че зърната на гърдите ми ще бъдат много щастливи!

— Едва ли ще можеш да надминеш Дрю Баримор — рече Крис.

— Защо? Тя какво направи?

— Скочи на бюрото му и завря циците си в лицето му.

— Е, това не мога да го направя — рече съвсем сериозна Инес.

— А искаш ли? — полюбопитства той.

— Готова съм на всичко, което би продало повече билети.

Актриси. Всички бяха еднакви. Бяха готови на всичко, за да привлекат вниманието.

Верона беше различна. Обаче тя искаше от него обвързване, така че сега вече не влизаше в сметката. По време на краткия си престой в Лос Анджелис не си беше дал труда да се отбие при нея. Защо да го прави?

— Мога ли да те попитам нещо? — рече Инес, навеждайки се по-плътно към него.

Ето, ще ми поиска безплатен съвет, без дори да се е чукала с мен.

— Питай — каза той.

— Предложиха ми да участвам в два филма и не мога да реша кой да избера. Единият е с Леонардо Ди Каприо, а другият с Джони Деп. Кой според теб е по-готин?

Значи ето до какво се свеждаха нещата: кой от двамата е по-готин? Не попита кой е по-талантлив, нито кой има по-добър сценарий. Само кой е по-готин. Доста тъпо!

— Аз бих хвърлил ези-тура — каза той, като се престори, че се прозява, с надеждата, че тя може да разбере намека, че иска да подремне. — И в единия, и в другия случай няма да сбъркаш.

— Много хитро! — каза тя и усмивката цъфна на амбициозното й лице. — Изобщо не ми беше дошло на ума.

По-рано през деня той се беше обадил по телефона на Макс и му беше казал, че може би няма да успее да пристигне навреме за вечерята.

— Много бих се радвал, ако дойдеш — беше казал Макс.

— Искам да те запозная с годеницата си. А и кой знае? Ред може пак да се появи, което би означавало, че ще се нуждая от подкрепата ти.

— Е, добре, ще дойда направо от летището — обеща той, — въпреки че вероятно ще бъде късно.

— Ела веднага, щом пристигнеш.

Една стюардеса се наведе и прошепна в ухото на Инес, че Колин Фаръл е в самолета.

— Пътува инкогнито — рече заговорнически тя. — Седнал е в дъното на първа класа. Помислих си, че може да се заинтересувате.

— Охо! — възкликна Инес и се засмя при мисълта какво приключение може да излезе от това. — Има ли някой на седалката до него?

— Не — увери я стюардесата.

— Извинявай — каза Инес на Крис, — Колин е стар мой приятел. След пет минути се връщам.

Повече не я видя, но това изобщо не го притесняваше. Така поне можеше да поспи няколко часа.

* * *

Маришка не се виждаше никъде, когато Макс пристигна да вземе Лулу, за да я заведе на предсватбената вечеря. На вратата пак се появи Ирена. Той кимна на пълната, намръщена жена и я помоли да доведе Лулу.

След секунди Лулу се появи, облечена в розова официална рокля и сияеща от щастие.

— Аз отивам на парти, татко — обяви гордо тя. — Ще видя чичовците си, Ейми и всички твои приятели.

— Да, скъпа — каза той, наведе се и я прегърна. — Много си хубава.

— Мама ми среса косата — рече тя, позирайки пред него. — Хубава ли е, татко?

— Да, Лулу, много е хубава.

— Може ли и мама да дойде?

— Не, съкровище, мама е заета.

Успя да се измъкне от апартамента, без да види Маришка. Вече се беше убедил, че тя блъфира. Не можеше да направи нищо на Владимир Бушкин. Би искала, но нямаше възможност да го направи.

— Лулу иска подарък — обяви дъщеря му в асансьора.

— Не, сладкишчето ми, не и тази вечер.

— Искам подарък — нацупи се тя. — Татко обеща.

— Казах, не тази вечер, скъпа. Ще бъдеш на вечеря с големите. Имаш късмет, че си поканена.

— Лулу иска подарък! — настоя тя и от големите й сини очи изведнъж започнаха да се ронят сълзи.

— Не, Лулу — каза строго той.

— Лулу е уморена — въздъхна тя, а долната й устна започна да трепери. — И гладна.

Изведнъж му дойде наум, че трябва да ги придружава гувернантката Рийс. Защо не се беше сетил по-рано? Особено след като Лулу трябваше да изкара нощта в апартамента му.

Веднага щом излязоха от асансьора, той отиде бързо при портиера и се обади горе. Рийс отговори на телефона. Той й каза, че трябва да дойде с тях, и й напомни, че Лулу ще прекара нощта при него и тя трябва да бъде с нея.

— Госпожа Даймънд ми каза, че съм свободна тази вечер — отвърна ядосано Рийс.

— Съжалявам, но няма да стане. Трябва да бъдеш с Лулу. Г-жа Даймънд е трябвало да ти каже.

— Много добре, господин Даймънд — рече гувернантката. — Слизам след пет минути.

Да. Трябваше да се сети по-рано. Всъщност Маришка би трябвало да се сети.

Истината вероятно беше, че тя не искаше той да вземе и Рийс, защото се надяваше Лулу да го тормози непрекъснато, за да не може да обръща достатъчно внимание на бъдещата си съпруга. Типичен ход на Маришка!

Да. За хиляден път му мина през ума, че разводът с нея е най-хубавото нещо, което някога е правил.