Джаки Колинс
Секс и диаманти (33)

Глава трийсет и втора

Предсватбената вечеря щеше да се състои в хотел „Уолдорф Астория“ за удобство на баба Попи. Тя беше на деветдесет години и за нея бе по-удобно вечерята да е в нейния хотел.

Ейми пристигна рано и се качи с асансьора горе, за да я вземе.

— Здравей, бабо — каза тя и целуна любимата си баба по двете бузи. — Изглеждаш чудесно.

— Благодаря, скъпа.

— Сигурна ли си, че искаш да дойдеш? — попита я Ейми, загрижена, че усилието може би ще бъде прекалено голямо за старата дама.

— Няма да пропусна твоето парти — каза баба Попи, като ровеше из чантата си. — Щом реша, че ми стига, Хуен ще ме качи обратно горе.

— В такъв случай ще е добре да му съобщиш, когато си готова — каза Ейми строго. — Недей да прекаляваш.

— Я чакай да те погледна, дете — каза баба Попи.

Ейми леко се завъртя на пръсти, за да й покаже роклята си.

— Великолепно! — възкликна баба Попи. — Толкова се гордея с теб, скъпа. — Надявам се твоят млад господин да оцени какво получава.

— Той не е чак толкова млад, бабо — каза Ейми и леко се усмихна. — Макс е навършил четиридесет.

— Значи е млад, скъпа.

Хм… — помисли си Ейми — на баба всеки под седемдесет вероятно й се струва млад.

— Ще слезем ли долу? — попита тя. — Готова ли си?

— След минута — отвърна баба Попи, извади от чантата си една стара кожена кутия за пръстени и я подаде на внучката си. — Първо имам нещо за теб.

Ейми прие подаръка и отвори кутията. Вътре имаше стар пръстен със смарагд, диаманти и малки перлички.

— Бабо, колко е изящен! — ахна тя. — Сигурна ли си, че искаш да ми го дадеш?

— Подари ми го един индийски принц, когато бях момиче — рече баба Попи със замечтан поглед. — Обеща ми да ми носи дълъг живот и щастие. Очевидно е бил прав, затова сега мога да ти подарявам тези ценни подаръци.

— Много ти благодаря — каза Ейми и постави пръстена на ръката си. — Страшно ми харесва!

— Готова съм да тръгваме — каза сухо баба Попи. — Не искам да пропусна нищо от това изключително важно събитие. Хайде, скъпа, време е да празнуваме.

* * *

— Как изглеждам? — попита Джиана, макар да знаеше, че изглежда невероятно.

— Не лошо — отвърна Джет, за да я ядоса.

— Скузи! — избухна тя, макар че не го прие на сериозно. — Копеле!

И двамата се засмяха. Той нямаше търпение да види физиономиите на братята си, когато зърнеха Джиана. Тя напълно отговаряше на представата за италиански супер модел, облечена в костюм по модел на Роберто Кавали, който беше направо страхотен. Състоеше се от дълга циганска пола, велурен елек, обшит с кожа върху оскъден сутиен, имитиращ кожа на питон, а от лебедовата й шия висяха голям брой кръстове от злато и слонова кост, плюс четиринайсет гривни от сребро и слонова кост. Голяма част от загорялата й кожа беше открита. Какво пък — помисли си Джет, — нека да дадем едно представление на нюйоркските туземци.

Той беше облечен в новия си костюм на Армани, който му стоеше перфектно, а под него беше сложил черна копринена риза с разкопчана яка. Бяха страхотна двойка.

Джет си помисли дали има някакъв начин да пробута Джиана на Крис. Брат му му беше казал, че ще скъса със сегашната си приятелка, така че защо пък не. Джиана беше идеалното момиче, което може да помогне на един мъж да преодолее раздялата. Тя обичаше да се забавлява и беше богиня в секса. Какво повече можеше да желае един мъж!

— Хайде — каза той, като я дръпна от огледалото и я изведе от апартамента.

Когато влязоха в малкия асансьор, Джет попита:

— Казах ли ти за моя брат Крис? Той е прочут адвокат в сферата на шоубизнеса в Холивуд. Работи за какви ли не звезди като Бърди Марвъл, Джонатан Гуди.

— Аз харесвам, как му казваха, Джейми Фокс — каза тя и облиза устните си. — Много е секси, нали?

— Мисля, че не е клиент на Крис. А ти мислила ли си някога да играеш в киното?

— Моля?

— Може да поговориш с Крис за това. Сигурен съм, че може да направи нещо за теб.

— Така ли? — каза Джиана не особено заинтригувана.

— Ами да, разбира се — продължи да настоява Джет. — Много актриси са започнали като модели. Най-добрият пример е Камерън Диас.

— Камерън коя?

— Диас. Тя е много известна в Америка. Слушай, ще се погрижа да си поговориш с Крис тази вечер. Може да излезе нещо.

* * *

Лейди Джейн Бентли имаше задачата да отвори сейфа на Ред Даймънд. Трябваше й само комбинацията и доколкото познаваше Ред, той сигурно я беше записал някъде. Докато продължаваше щателното претърсване, тя се сети за първата им среща. Беше я подмамил в леглото със скъпи подаръци и обещания какво би получила, ако изостави съпруга си и се свърже с него. По онова време тя беше женена за един от съперниците му в бизнеса, лорд Джеймс Бентли, английски медиен магнат, когото Ред ненавиждаше.

Когато ставаше въпрос за бизнес, който той искаше да придобие, или жена, която пожелаеше, Ред Даймънд беше безмилостен. Това му отне много месеци, но накрая той я спечели. Тя напусна съпруга си и замина за Америка, за да бъде с Ред. Заглавията на вестниците бяха крещящи. За тях нямаше нищо по-добро от пикантен скандал в родината на милиардерите. Ред триумфираше. Както обикновено, той беше спечелил. Първоначално лейди Джейн беше възхитена от Ред Даймънд. Грубостта му й действаше като афродизиак, да не говорим за огромното му състояние плюс факта, че беше страхотен любовник. Тя също предпочете Ню Йорк пред Лондон, защото беше по-вълнуващ, и с идването си тук се надяваше да се забавлява много повече. Но след известно време разбра, че Ред Даймънд не е мъжът, заради когото е трябвало да напусне съпруга си. Той беше жесток тиранин, който не се интересуваше от никого освен от себе си. Нямаше желание да се забавлява, нито да пътува. Беше се отчуждил от тримата си синове и почти не напускаше къщата си. Престанаха да правят любов скоро след като тя се настани в нея. Всичко, което той искаше от нея, беше да го обслужва орално два пъти на ден — нещо, което тя считаше за отблъскващо и унизително.

Лейди Джейн се намираше в невъзможно положение. Беше напуснала съпруга си, за да бъде с Ред по такъв шумен начин, че сега й беше много неловко да признае поражението си. Беше предпочела да не обръща внимание на недостатъците на Ред и беше отишла да живее с него, защото колко дълго пък му оставаше да живее? В края на краищата тя беше с трийсет години по-млада от него и можеше да си позволи да чака.

Когато се настани да живее при него, той я беше уверил, че в завещанието си ще се погрижи добре за нея. Какво точно беше имал предвид? А сега, след като й беше казал да се маха, как щеше да се отрази това на положението й?

Налагаше се да намери завещанието, за да види какво точно пише в него. След като той не се върна у дома в събота през нощта, тя беше имала достатъчно време да извърши още по-щателна проверка на личните му документи.

В неделя в шест вечерта откри кода за достъп до личния му сейф, записан върху кибритена кутия, скрита във вътрешния джоб на един от костюмите му. Този миг я изпълни със задоволство, защото разбра, че беше открила входа към всичките му тайни.

* * *

Лулу беше единственото дете на предсватбената вечеря и затова всеки ахкаше и охкаше колко е възхитителна. Всички, с изключение на Нанси Скот-Саймън, която никак не се радваше, че бъдещият й зет вече има дете от някаква ужасна чужденка, известна в нюйоркското общество като безскрупулна катерачка по социалната стълбица. Нанси би предпочела единствената й дъщеря да се омъжи за неангажиран мъж. Но Максуел Даймънд поне беше богат и можеше да се грижи за Ейми, без да очаква принос от нея. Една млада и хубава богата наследница трябваше да бъде много предпазлива: ловците на богатства дебнеха на всеки ъгъл. А Ейми не беше от най-стабилните момичета. Нужен й беше мъж, който да я държи под контрол.

Ейми заведе баба Попи при Макс.

— Помниш баба нали? — каза тя, като държеше крехката ръка на баба си.

Като огледа внимателно бъдещата си съпруга, Макс си помисли какъв голям щастливец е. Ейми беше образец на съвършенство в бледолилавата си рокля, с естествена руса коса — нито много бухнала, нито много пригладена, и точно необходимия брой бижута. Ейми Скот-Саймън беше красавица от голяма класа. Не можеше да има никакво сравнение с Маришка.

— Разбира се, че я помня — каза той, като се наведе и целуна старицата по бузата. — Как си, бабо?

— Не съм твоя баба, млади човече — каза баба Попи и му хвърли изпепеляващ поглед. — Можеш да ми викаш Попи.

— С удоволствие — рече доста смутен Макс.

— Искам да запозная баба с Лулу — побърза да каже Ейми. — Къде е тя?

— Ето там, сред тълпата от почитатели — каза Макс и посочи с ръка.

— Надявам се да си прекара добре тази вечер — рече Ейми, като си мислеше, че няма да е приятно, ако малкото момиченце на Макс го хванат дяволите.

— Сигурен съм, че ще се държи прилично — увери я Макс, — а ако не го направи, толкова по-зле за нея. Това е нашата вечер, скъпа. Никой не може да я развали.

— Така е — отвърна въодушевена тя. — О, ето я и Тина. Ще изтичам да й кажа едно здрасти. Бабо, искаш ли да дойдеш с мен?

— Не, благодаря — каза важно баба Попи. — Заведи ме до мястото ми, а аз ще позволя на хората да дойдат при мен. Нямам намерение да се влача след теб през цялата вечер, като че ли съм някакво рядко изкопаемо!

Ейми се огледа, за да види къде е майка й. Веднага щом я видя, тя заведе баба Попи при нея и я настани на централната маса с Хуен, застанал плътно до нея. После се отправи към масата на Тина и Брад, където те се канеха да седнат заедно с група нейни приятели от работата. Йоланда, Дана и Кароли бяха дошли с гаджетата си, а Найджъл беше със своето — флегматичния Марчело, който за голямо неудоволствие на Найджъл се зазяпа по приятеля на Йоланда — току-що станал пълнолетен младок.

На Ейми й се искаше да седи на тяхната маса, защото знаеше, че те се канят да си прекарат страхотно. Предсватбените вечери бяха много по-неофициални от сватбените, а сега, след като беше приключила с мистериозния мъж, беше решена да се забавлява. Искаше Макс да прави същото. Той трябваше да престане да се тревожи и най-после да се поотпусне.

— Добре ли си? — попита я Тина. Коремът й се беше издул под синята сатенена рокля, която сякаш щеше да се пръсне по шевовете.

— Ти си тази, която ще ражда — отвърна Ейми.

— Надявам се да не бъде тази вечер — каза Тина и се потупа по огромния корем.

— Нека се помолим — обади се съпругът на Тина, Брад, който работеше като брокер на стоковата борса.

— Веднага щом се освободя, ще дойда да седна при вас — обеща Ейми. — На вашата маса сигурно ще бъде най-забавно.

— Да, ако не взема да родя — пошегува се Тина.

— Какво? И да ми съсипеш партито? — направи се на уплашена Ейми.

Всички се засмяха.

— Много е стилна — каза с възхищение Кароли, посочвайки роклята на Ейми.

— Вера Уан — обади се Найджъл. — Направи я специално за малката госпожичка.

— По-добре е малката госпожичка да не позволи голямата госпожица Кортинели да разбере — каза Йоланда. — Добре, че я няма тук тази вечер.

Ейми вече бързаше обратно през салона към Макс.

— Добре стана, че доведох гувернантката — рече той. — В противен случай трябваше през цялата вечер да бъда вързан с детето. Знаеш я каква може да бъде.

— Не казвай да се вържеш, Макс — поправи го нежно Ейми. — Тя ти е дъщеря.

— Скоро ще бъде наша дъщеря.

— Не — каза Ейми. — Аз ще й бъда мащеха. Тя вече си има майка.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да приемеш вече готово семейство? — попита той, като се почеса по брадичката.

— Едно малко момиченце едва ли би могло да бъде наречено вече готово семейство — рече Ейми и леко се усмихна. — Освен това един ден ще имаме и свои деца.

— Точно така — каза той. — Мислех си за момче и момиче.

— Не става по поръчка, Макс — подразни го Ейми.

— О, така ли? Аз пък бях чел някъде, че има начини и това да става.

— Къде си го чел?

— Ами за момиче трябва да си стоиш на главата, а за момче да висиш от прозореца.

Ейми се разсмя.

— Много си смешен, когато говориш така.

— Така ли?

— Да, обикновено си толкова сериозен.

— Предполагам, че съм имал твърде много вземане-даване с братята си — каза той и се намръщи. — Надявам се да ги харесаш.

— Нямам търпение да се запозная с тях. Къде са те?

— Крис ще дойде направо от летището и, о, изненада, Джет ще закъснее.

— Той така ли прави?

— Моля?

— Винаги ли закъснява?

— Джет е известен повече с други работи.

— Така ли?

— Трябва да те предупредя. Изглежда, че се е излекувал, но преди няколко години беше се пристрастил здравата към наркотиците.

— Срамота.

— Да, така е, но до известна степен е разбираемо. Ред беше много труден баща и на никого от нас не е било лесно, обаче Джет като най-малък си изпати най-много.

— Значи пак всичко е по вина на баща ти?

— Би могло и така да се каже.

— Имам впечатлението, че е ужасен човек.

— Повярвай ми, такъв е.

— Как изглежда Крис?

— Хубав, забавен. Компанията му ще ти хареса.

Подтикната от някакъв импулс, Ейми се наведе и целуна бъдещия си съпруг по бузата.

— Това пък защо беше? — попита Макс.

— Просто ей така — каза тя и пак тихо се засмя.

* * *

Когато гостите започнаха да търсят местата си из определените за тях маси и да сядат за вечеря, пристигна Джет с Джиана до него. Тяхното не беше просто влизане, а голямо влизане.

Реакциите бяха смесени.

— Кой, за бога, е този? — попита Нанси Скот-Саймън организаторката Линда Коулфакс, която нямаше представа. Обърна се към Ейми, за да разбере, обаче тя беше отишла до тоалетната.

— Какво божествено създание — прошепна баба Попи, като видя Джиана. — Веднага виждам, че е със свободен дух, точно каквато бях, когато бях младо момиче.

На отсрещната страна на салона Брад побутна Тина.

— Коя е мацката? — попита той.

— Престани да я зяпаш! — скара му се Тина и го плесна по ръката. — Имаш бременна жена! Извърни си похотливите очи.

— Това е италианският супер модел Джиана — обади се Найджъл, като я гледаше с нескрито възхищение. — Пристигна в града, за да участва в снимките за рекламната ни кампания.

— Не гледайте момичето — каза Йоланда, като си вееше с една салфетка. — Погледнете хубавеца, който е с нея. Готова съм да споделя леглото си с него по всяко време.

— Много е секси — прошепна Марчело и накара Найджъл да му хвърли ревнив поглед.

— Изглежда ми познат — рече Тина и се загледа. — Той не беше ли…

— Мисля, че и той е модел — каза Найджъл, който както винаги беше най-информиран. Сигурен съм, че съм виждал снимката му в италианския „Вог“.

— Питам се какво правят тук? — зачуди се Тина.

— Може би са приятели на Макс — предположи Найджъл.

Докато всички ги зяпаха, Макс стана и отиде при брат си и приятелката му.

— Макс — каза Джет и разхлаби яката на ризата си, — запознай се с Джиана. Джиана, това е големият ми брат Макс.

Преди Макс да може да каже и дума, Джиана обви врата му с ръце и го целуна по двете бузи.

— Скоро ще се жени — каза весело тя. — Молто бене. Поздравления.

— Благодаря — рече Макс и отстъпи крачка назад, замаян от силния й парфюм.

— Къде младоженката? Трябва поздравя — каза Джиана, а гривните й от слонова кост и сребро леко издрънчаха по голите й ръце.

— Ето я, идва — каза Макс, видял с облекчение, че Ейми се задава.

Джиана се обърна, а след нея и Джет.

Тя беше там. Ейми. Спокойна и хубава. Вървеше към тях. На лицето й грееше усмивка, докато не забеляза Джет, застанал до красивата жена, която беше видяла пред апартамента му.

Усмивката застина на лицето й. Какво ставаше! Защо бяха тук? Макс беше разбрал и сега искаше да си отмъсти!

О, господи! Искаше й се да затвори очи, да ги отвори и да види, че това просто е някакъв кошмарен сън.

Но не можеше. Всичко беше реално и тя се чувстваше напълно безпомощна.

— Скъпа — обади се Макс, явно неподозиращ нищо, — това е брат ми Джет и неговата приятелка Джиана. Джет, запознай се с моята годеница Ейми.

Ейми почувства, че ще припадне. Това някаква извратена шега ли беше? Неговият брат. Братът на Макс.

Не, не беше възможно.

И защо се казваше Джет? Името му беше Скот или Сони, или Саймън. С. Лукас, това беше той.

Не можеше да е истина!

Преди да се опомни, жената я прегърна и й поднесе поздравленията си на смесица от развален английски и енергичен италиански.

После дойде ред на Джет. Тя видя шока в очите му. Очевидно това беше изненада и за него.

Той й подаде ръка, като се престори, че я вижда за пръв път, което, разбира се, беше единственото разумно нещо, което можеше да направи.

Тя взе ръката му, разтърси я и усети как по тялото й премина електрически ток.

— Какви сте вие, американците! — възкликна Джиана и се засмя с дрезгавия си глас. — Толкова сковани. — Целуни момичето, карино. Скоро тя бъде част от семейството ти.

Изумен, Джет отдръпна ръката си, но точно в този момент към него се втурна Лулу и се хвърли в прегръдките му.

— Чичото на Лулу — развика се тя. — Чичо! Чичо! Чичо!

Той завъртя малкото момиченце около себе си, благодарен на появата й, защото също беше изпаднал в пълен шок.

— Колко е долче! — каза възхитена Джиана и се усмихна на Макс. — Твоя ли е?

— Да, моя е — рече гордо той. — Моята малка Лулу.

— Ти голям късметлия — каза Джиана, обръщайки се, за да включи и Ейми. — Ще имате много любов и щастие заедно.

Каква беше тази жена — вещица ли?, помисли си Ейми. Вещица с най-хубавото тяло, което беше виждала.

Мразя я.

Не, не я мразя. Тя не е виновна. Сигурно няма представа, че нейният приятел е измамник.

— Хайде да седнем — предложи Макс. — Виждам, че майка ти започва да нервничи.

Лулу все още се беше вкопчила в Джет. Той отнесе момиченцето до масата.

— Аз ще седна до теб — каза Лулу и замига срещу него с дългите си мигли.

— Разбира се, скъпа — каза той и погледна крадешком Ейми, която изглеждаше още по-прекрасна, отколкото я помнеше. Това великолепно лице. Тези широки, невинни очи. Меката й като коприна коса, бялата й кожа.

Аз съм влюбен, помисли си той. Влюбен съм в годеницата на брат ми. И какво, по дяволите, трябва да направя?