Джаки Колинс
Секс и диаманти (24)

Глава двайсет и трета

Крис се разтревожи повече от патката ти се нуждае от повече грижи, отколкото от липсващия златен „Ролекс“. За какво ставаше дума? Досега никога не беше имало оплаквания. Фактът, че в леглото му бе влязла жена, която очевидно работеше за Рот Джиаганте, също не го успокояваше. Как беше успяла да се вмъкне на ергенското парти на Макс? Подобни съвпадения не ставаха ли само във филмите?

Очевидно не.

Помисли да се обади по телефона на Рот във Вегас, но се сети, че е още твърде рано, и затова реши да изчака.

Предишната нощ не беше имал възможност да обсъжда с братята си внезапното появяване на Ред, въпреки че с Джет си бяха разменили няколко думи от рода на: „Какво прави тук кучият син?“ и „Защо изглежда толкова безобразно здрав?“ Макс не участваше в разговора, беше твърде зает да си прекарва отвратително времето.

Джет дойде в хотела му в единайсет. Крис започна някак да свиква с присъствието на по-малкия си брат. Имаше приятели в Лос Анджелис, но никой, който да му бъде истински близък. Той беше работохолик, а напоследък страстен комарджия. В периода между двата порока беше твърде зает.

Е, разбира се, имаше и приятелки. Бе на път да се раздели с Верона, а от Холи Антън направо щеше да полудее. Истината беше, че в Лос Анджелис човек трудно може да има приятели мъже. Повечето т.нар. приятели работят за провала, а не за успеха ти.

— И защо отложи срещата си с нас вчера сутринта? — попита Джет, като си наля чаша портокалов сок от количката на румсървиса.

— За да ни ядоса — отвърна Крис, като побутваше омлета в чинията си. — Така е било винаги. Но повече няма да му играя по свирката. Ако в понеделник срещата не се състои, си тръгвам оттук.

— Съгласен съм с теб — каза Джет. — Не че имам намерение да напускам Ню Йорк, но и аз няма да му играя по свирката.

— Какви са плановете ти? — попита Крис.

— Казах ти за момичето, все още я търся.

— Не си я намерил? — погледна го изненадан Крис.

— Няма къде да мърда — рече уверен Джет и си взе един кроасан. — Имам телефонен номер, но никой не отговаря. Вероятно е от офис. Мога да изчакам до понеделник.

— А искаш ли да чуеш какво се случи снощи? — попита Крис, като си сипа още кафе.

— Изненадай ме.

— Доведох една от стриптийзьорките тук. Открадна ми златния „Ролекс“ и ми остави много гадна бележка.

Джет се засмя.

— И на мен са ми се случвали подобни работи.

— Страхотно!

— Сега се случват на мен — рече Крис кисело. — Не ми харесва.

— И какво пишеше на бележката?

— „Патката ти се нуждае от повече грижи.“

Джет избухна в смях.

— Е, това си го бива, човече.

— На мен ли го казваш!

— Ти обади ли се на ченгетата?

— Няма начин.

— Откраднала ти е златен „Ролекс“.

— Да, обаче това беше в послание от моя човек във Вегас.

— Без майтап?

— Да — рече Крис и кимна. — Така беше. Това е нещо, за което трябва да се погрижа.

— И как ще го направиш?

— Мисля да помоля Макс за краткосрочен заем.

— Това означава, че според теб Ред няма да хвърли топа.

— Нали го видя снощи. Душеше им катеричките, като че ли му е за първи път. Приличаше ли ти на човек, който се кани да се гътне?

— Мисля, че си прав. Дъртият му пръч няма намерение да ходи в отвъдното.

— Което означава, че аз съм прецакан.

— Преди да го кажеш, почакай да мине срещата в понеделник.

— През това време няма нищо да се промени. Бъди сигурен.

— Мислиш ли? — рече Джет и взе вестника. — Хей, какво ще кажеш за дъжда в Лос Анджелис? Тази сутрин разговарях със Сам и той каза, че бил ужасен.

— Там грее слънце през цялата година — каза Крис. — Няколко дъждовни дни няма да убият никого.

— Сам рече, че имало свличане на кални маси и загинали хора.

— Мамка му! — рече Крис. — Надявам се къщата ми да не е пострадала.

— Хората умират, а ти се тревожиш за къщата си.

— Ами сигурно не е хубаво — каза Крис и някак пресилено се засмя. — Предполагам, че съм живял прекалено дълго в Лос Анджелис.

— И защо да й има нещо на къщата ти?

— Ами тя е на ръба на гигантски хълм и Верона ми каза, че навсякъде в нея имало течове.

— Кажи й да се обади на някого.

— Не иска да направи нищо, ако не я поканя да се нанесе при мен. Но, повярвай ми, няма да го сторя.

— Нямаш ли домоуправител?

— През уикенда не.

— Няма нищо да й стане — рече Джет и остави вестника.

— И без това имам достатъчно проблеми — рече Крис.

— Снощи видях Бърди в „Гетсбис“ — подхвърли Джет и си наля още сок.

— И?

— Беше с онзи грамаден рокер. Стори ми се, че бяха скарани, затова не й се обадих.

— Страхотно!

— Познаваш ли го?

— Ами той е човекът, за когото тя мисли да се жени.

— Чудесно!

— Така е. Ще й се обадя и после ще тръгнем.

— Може би ще се отбием някъде да си купиш друг „Ролекс“ за всеки случай — рече Джет и се ухили.

— Майната ти! — отвърна Крис, но не се сдържа и също се засмя.

 

 

В събота сутринта Макс получи пълен доклад от Клив Барнаби за японските банкери. Според Клив те много харесали ергенското парти и сега с нетърпение очаквали голямата среща в понеделник.

— Струва ми се, че работата е опечена — каза ентусиазиран Клив по телефона. — След партито ги разходих да пийнем по още едно. Повярвай ми, те са като мадами.

— Събраха ли се накрая с някакви момичета? — попита Макс.

— Кой ги знае. Оставих ги в четири сутринта.

— Е, ще видим — рече Макс.

— А при теб как беше? Прекара ли добре?

— Как бих могъл, когато баща ми се появи изневиделица.

— Трябва да ти кажа, че всички се изненадаха. Нямах представа, че сте толкова гъсти с твоя старец.

— Не бих казал, че сме гъсти. Както знаеш, когато става дума за бизнес, винаги съм стоял настрана от него.

— Разбирам — рече Клив. — Точно затова се изненадах, когато той пристигна.

— Не си само ти.

По-късно Макс взе Лулу и я заведе в „Пиер“. Дъщеря му беше образец на добро поведение. Беше й обещал, че ако не хленчи и си изяде всичко, ще й купи голям подарък.

— Искам бял заек с уши от жълта козина и червена пелерина — каза делово Лулу. — И с ботуши с козината отвън. Моят заек трябва да има такива ботуши, татко. Да са розови или зелени, не, да са оранжеви.

— Ако намерим такъв заек, ще ти го купя — съгласи се Макс, — но само ако се държиш добре, когато те запозная с двамата ти чичовци.

— Чичовци! — рече тя въодушевена. — Ще ми донесат ли подаръци?

— Не знам. Може би, ако се държиш прилично.

— Да, татко. Ще съм много любезна — каза Лулу и широко отвори очи. — Лулу е добро момиче.

Крис и Джет бяха направо очаровани от племенницата си, която се държа възхитително. Обноските й на масата бяха безупречни, не прекъсваше никого и на всичко отгоре си изяде целия обяд без опасност да го повърне.

— Татко ще ми купи подарък — обяви тя, докато довършваше шоколадовия си сладолед. — Голям подарък.

— Ти си късметлийка — каза Джет. — Какво ще получиш? Космически кораб ли?

— Не, глупчо — тя се захили истерично, — само момчетата харесват космически кораби.

— Тогава какво? Грамаден замък, пълен с войници?

— Ама ти си толкова глупав — рече тя и се захили още по-силно. — Войниците са за момчетата. Аз съм момиче.

— О, да, ти си момиче — рече Джет и се усмихна. — Не го знаех.

— Знаеше го.

— Не, не го знаех.

— А ти ще ми купиш ли подарък? — попита лукаво тя, навеждайки глава на една страна.

— Може би, ако се видим пак.

— Обещаваш ли?

— Обещавам, защото си много хубава и съм пропуснал всичките ти рождени дни, но сега, след като сме приятели…

— Приятели! — викна тя и сграбчи ръката на Джет. — Приятели! Приятели! Приятели!

— Тя те харесва — каза Макс.

— Така е с всички момичета — отвърна Джет, намигайки на малката си племенничка.

След обяда Джет обяви, че ще се отбие до едно видео студио.

— Приятелката ми Бевърли ще гримира някакъв нов рап певец. Защо не дойдете всички?

— Не бих стъпил на такова място, ако не е свързано с някой от клиентите ми — рече Крис. — Бил съм много пъти.

— Може пък да си намериш нов клиент — рече Джет. — Твърди се, че този рапър ще бъде следващият Джей Зет. Името му е Слик Джими и вероятно има нужда от представяне.

— Слик Джими? Мисля да го пропусна. Имам достатъчно откачени клиенти. Освен това трябва да видя дали Бърди ще се появи.

Преди да се обади на най-младата си клиентка, тя му звънна на мобилния телефон и настоя да отиде при нея в хотела веднага.

— Какво се е случило? — попита той, като предварително беше наясно, че ще е нещо, което не би искал да чуе.

— Просто ела тук — каза тя с разтреперан глас, като че ли всеки момент щеше да се разплаче.

— Вие двамата с детето ще дойдете ли в студиото? — попита Джет Макс. — На Лулу може да й хареса.

— Някой друг път — отвърна Макс. — Бавачката на Лулу ще я води в парка, а аз имам разговор с бившата си жена.

— Звучи сериозно.

— Очаквам наистина да е така — рече Макс, запазвайки мрачно изражение. Не му се искаше много да се среща с Маришка, но Владимир беше проблем както за нея, така и за него. Защо трябваше само той да се оправя с тази работа?

Лулу прегърна и единия, и другия, а Макс се сети да покани братята си на предсватбената вечеря следващата вечер.

Отвън на тротоара Макс огледа улицата в очакване да забележи Ейми. Искаше му се да я запознае с братята си. От дълго време не бяха оставали заедно и опитът излезе твърде сполучлив.

Може би семейството не беше чак толкова лошо нещо.