Джаки Колинс
Секс и диаманти (67)

Глава шейсет и шеста

Макс стигна до къщата на Шейсет и осма улица десет минути след братята си заради жената в подземния гараж, която се беше опитала да го задържи.

Не го интересуваше, че е закъснял. Вече нищо не го интересуваше освен Лулу, а не можеше да каже със сигурност дали и тя е негова дъщеря.

Ирена би могла да му каже, но нея вече я нямаше да отговаря на въпросите му.

Кой би помислил, че само за една седмица личният му живот щеше да се промени напълно? Бизнесът му отново беше навлязъл в нормалното си русло, обаче личният му живот беше абсолютна катастрофа.

Икономът отвори входната врата и той отиде право в библиотеката.

Лейди Джейн Бентли седеше сковано на едно от кожените канапета, а Джет и Крис стояха прави до прозореца. Крис веднага отиде при него да го поздрави.

— Тежка нощ, а? — каза тихо той. — Успя ли изобщо да поспиш?

— Не много — отвърна той, като забеляза Джет до прозореца, и се запита дали по-малкият му брат ще има смелостта да го заговори. — Къде е Ред? — Той се обърна към лейди Джейн и повтори въпроса.

Тя небрежно сви рамене.

— Сигурна съм, че ще дойде. — После добави: — В бъдеще пътищата на нас двамата с баща ви се разделят. Реших да ви го кажа, преди да го прочетете в някоя от книжарските колони.

Крис вдигна вежди.

— Кога стана това?

— Знаете какъв е Ред. Винаги е бил егоист. Никога не му е пукало за никой друг освен за себе си. Не мога да го променя. Никой не може.

Това не беше точно отговор на въпроса на Крис, но той реши да отмине тази подробност. Лейди Джейн не беше стока, вървеше така, сякаш в облечения й в „Шанел“ задник беше заврян ръжен.

— Къде е той? — попита нетърпеливо Макс. — Ако това ще е повторение на изпълнението от онзи ден, аз си тръгвам и този път няма да се връщам.

— Ха! — прогърмя гласът на Ред от вратата. — Не вярвах, че ще успея, но вече съм тук. Добро утро на всички.

Старият човек имаше много доволен вид, като че ли съвсем скоро беше получил някаква чудесна новина. За случая беше облечен в син костюм на райета, снежнобяла риза и ярка червена вратовръзка. На седемдесет и девет години главата му все още беше покрита с гъста прошарена коса, а днес я беше сресал назад, явно решил, че така ще изглежда по-добре. Бледите му сини очи бяха живи и лукави, а на тънките му устни играеше доволна усмивка.

Очевидно Ред Даймънд беше в много добро настроение.

Обаче Макс Даймънд не беше.

— Защо сме тук? — попита той и изпука с кокалчетата на пръстите си.

— Търпение — отвърна Ред. — Това е качество, което никога не си притежавал. — Той се прокашля, а после насочи вниманието си към лейди Джейн. — Къде са безалкохолните напитки, жено? За бога, извикай прислужницата.

Лейди Джейн му хвърли студен поглед.

— Вече не се разпореждам в тази къща — каза с леден тон тя. — Или си забравил?

Без да й обръща внимание, Ред вдигна телефона и позвъни в кухнята. Нареди веднага да донесат кафе, чай, безалкохолни напитки и сладки.

— Обичам да похапвам нещо сладко сутрин — каза той, като че ли някого го интересуваше.

Крис пристъпи напред.

— Ти можеш да си ядеш сладките, но аз трябва да гоня самолет — каза той. — По телефона спомена нещо за истинската история около самолетната катастрофа с майка ми. Какво искаше да кажеш?

— Крис! — скара му се Ред. — Ама никой от вас ли не се е научил на добри маниери? Свикал съм тази среща в дома си и аз ще определя реда, по който ще протече тя.

— Реда ли? — попита Макс. — Нямах представа, че ще присъстваме на съвещание на някакъв директорски съвет.

— Днес ще ви кажа някои неща, които засягат всички — каза Ред. — Ако искаш да ги чуеш, седни и си затвори устата. — Той отново вдигна телефона и се обади някъде в къщата.

— Ела тук веднага! — нареди Ред.

— Мисля да ви съобщя, че съм насрочил погребението на Маришка за началото на следващата седмица — обади се Макс. — Заради Лулу ще се радвам, ако покажете известно уважение и дойдете. Предполагам, че на всички ви е известно, че беше убита брутално преди четири дни.

— Как да не знам? — каза ядосан Ред. — Проклетите вестници са пълни с това. Има и моята снимка, при това много несполучлива.

Застанал до прозореца, Джет не се помръдваше. Съжаляваше, че беше сравнил Макс с това презряно човешко същество, психически неуравновесен човек, който имаше претенциите да е техен баща. Нищо чудно, че Ред беше успял да превърне Еди в непоправима пияница. Тя единствена беше успяла да издържи ужаса да бъде омъжена за такъв невероятен грубиян.

Почувства силно желание да си тръгне веднага, щом може. Обаче нещо го задържаше, нуждата да чуе какво има да каже старецът.

— След две седмици ще стана на осемдесет — обяви Ред. — Момче на осемдесет години — каза той и се засмя на нескопосания си опит да се пошегува. — Никога не съм мислил за себе си като за стар човек и съм сигурен, че много ще се зарадвате, като чуете, че съм здрав като трийсетгодишен. Външно може и да не ми личи толкова, но тялото ми е силно повече от всякога. Добри селски гени, наследени от тъпия ми баща, онзи ваш загубен дядо, когото имате късмет да не познавате. — Той спря за момент, за да запали една тъмна на цвят цигара, силно се разкашля в продължение на няколко секунди, а после продължи:

— Ще започна с теб, Макс, най-големия ми син. Най-големия ми глупак. Не си толкова умен, колкото се мислиш. Но все пак успя да си изградиш една малка империя, която за малко да ти отнема само с две телефонни обаждания там, където трябва. — Той пак се засмя. — Трябва да си научил нещо от мен, защото успя да си спасиш задника и да извикаш проклетите японци.

— Няма да ти благодаря — каза Макс, като си помисли колко много му се иска да фрасне вманиачения си и егоцентричен баща в лицето.

— Имаш достатъчно пари — продължи Ред. — Нямаш нужда от моите.

— За това ли ме извика тук? За да ми го кажеш?

— Не — отвърна Ред. — Изчакай, ще научиш нещо много по-хубаво от това. Обаче първо ще премина към Крис, който се мисли за мистър Холивуд, а не за един платен шарлатанин адвокат, при това с много голям комарджийски проблем.

— Твоето мнение не ме интересува — каза Крис, като си наложи да потисне гнева си. — По-добре ми разкажи за майка ми.

— Ах… — въздъхна Ред. — Прекрасната Оливия. Каква красавица. Толкова тъжна история. Беше глупаво от нейна страна да се разведе с мен. Ако не беше го сторила, днес можеше още да е с нас.

— Какво искаш да кажеш? — попита Крис и сърцето му се разтуптя.

— Трябваше да попиташ втория си баща, когато беше жив — отвърна Ред, като извади хартиена кърпичка от една кутия и шумно си издуха носа. — Катастрофата със самолета на майка ти не беше случайна. Питър Линдън — нейният неудачен избор за втори съпруг — имаше работа с някои клиенти, които бяха готови да направят всичко, каквото той пожелае. А тъй като господин Линдън беше лапнал по една развратна кинозвезда, очевидно майка ти беше започнала да му пречи. Затова уреди да се отърве от нея, за да е свободен да се ожени за кинозвездата, както и направи.

— Какво? — извика изумен Крис. Откъде знаеш това?

— Въпреки че Питър извади лош късмет — продължи Ред, като издуха облак черен дим в стаята. — Шест седмици след като се ожени за филмовата звезда, двамата претърпяха фатална катастрофа с кола на път за Палм Спрингс. Сигурен съм, че сте чули за това. — Последва дълго, зловещо мълчание. След това той продължи: — Интересно как лайното се обръща и те цапва в лицето. Не е ли така?

Вратата се отвори и две слугини вкараха количка с напитки. Бяха последвани от Даян, която застана, колебаейки се, на прага.

Всички се обърнаха, за да видят промяната в домоуправителката на Ред. Беше доста красива по някакъв ненатрапчив начин.

— Всички познавате Даян — рече Ред и й даде знак да влезе в стаята. — Домоуправителката Даян.

Тя влезе с нежелание в библиотеката, без да знае какво да очаква, макар да беше съвсем ясно, че Ред си е наумил нещо.

Лейди Джейн Бентли злобно я изгледа, а двете прислужнички бързо излязоха, като нямаха търпение да се върнат в кухнята, за да разкажат какво става.

Даян седна в края на канапето, колкото е възможно по-далеч от лейди Джейн.

— Я да видим сега — каза Ред, като се наслаждаваше на аудиторията си. — Установихме, че съм в идеално здраве и това е добрата новина, не за вас, сигурен съм. Добра е за мен, но съм уверен също, че сте доволни от това, че остарявам и един ден няма да ме има, за да ви държа под око. — Пауза. — Пошегувах се. — Нова пауза. — Никой не се смее. Твърде лошо. — Той извърна глава към бившата си метреса: — Джейн — каза Ред, — обмислих искането ти за прекалено голямата сума от трийсет и пет милиона долара и без изобщо да се замисля, реших, че е неприемлива. Затова при условие че ти с всичките си вещи се изнесеш от къщата ми до шест часа тази вечер, съм готов щедро да ти предложа един милион долара за времето, в което си ме отегчавала до смърт. Предложението е еднократно и те съветвам да го приемеш, защото ако откажеш, мога да те уверя, че ще накарам да те изхвърлят насила оттук. След това можеш да се опиташ да ме съдиш за споразумението, към което се стремиш. Ще те накарам да седиш в съда през останалата част на тъпия си живот. Мога да ти обещая, че няма да видиш нито цент, затова отново ти предлагам да кажеш „да“ на предложението ми.

— Копеле! — изсъска лейди Джейн.

— Не за пръв път ме наричат така — каза Ред и се изсмя. — Като говорим за копелета…

Даян рязко извърна глава.

— Спри! — извика тя.

— Моля? — рече Ред.

Всички се загледаха към тях.

— Не, продължавай — каза с доволна усмивка лейди Джейн, — време е те да научат…

— Я си затваряй плювалника! — викна заплашително Ред и гневно я изгледа. — Това изобщо не е твоя работа. Ровила си из личните ми документи и това ти коства много пари. Затова поне веднъж постъпи умно и си замълчи.

— Е, аз…

— Не ме ли чу? — рече той с още по-заплашителен тон.

Лейди Джейн млъкна.

— Джет — каза Ред, обръщайки се към най-малкия си син, — как е майка ти? Още ли се напива до безсъзнание всяка вечер?

— Сигурно ти е ясно, че някой я е докарал до това състояние — процеди през зъби Джет, решен да не се плаши от злобния си баща.

— Предполагам, че намекът ти се отнася до мен — каза сърдито Ред. — Ето ти една новина: не съм виновен. Еди беше нимфоманка и се чукаше с всеки, който има чеп — с градинаря в Тоскана, с шофьора в Южна Франция, с двама мои познати бизнесмени…

— Защо правиш това? — прекъсна го Крис. — Да не би да те издига в очите ти? Защото, повярвай ми, в нашите не е така.

— Благодаря ти, Крис, че ми напомни да не се отклонявам. Трябва да пристъпим към истинската причина, за която сме се събрали тук. — Дълга, многозначителна пауза. — Пари. Наследство. Обезщетение. Нали така, моето щастливо, малко семейство?

В стаята настъпи мълчание.

Джет си помисли за майка си и усети как очите му се насълзяват. Мамка му! Не трябва да плаче! В никакъв случай. Не подхожда на мъж. Ред му го беше казал, когато беше на три години, малко след като му беше нашарил задника с кожен колан, от чиято остра тока му потече кръв.

— Джет — каза Ред, — откривам ти сметка в банката. В нея ще внеса пет милиона долара. Не мога да оставя братята ти да са толкова далеч пред теб. Състезателен дух — ето това ти е нужно. Удвои петте милиона за пет години и ще имаш повече. Ако обаче похарчиш дори един цент за дрога, ще видиш, че парите ти тайнствено ще изчезнат.

Най-после Джет успя да си възвърне гласа.

— Не ги искам — каза той. — Можеш да си ги задържиш.

— Казал съм ти, че си загубеняк, а не глупак — рече студено Ред. — Имаш двайсет и четири часа на разположение, за да размислиш. Поговори с братята си. Те ще ти дадат съвет.

Лейди Джейн се изправи.

— Повръща ми се от теб — каза тя, разтреперана от гняв.

— На теб от всичко ти се повръща — каза Ред. — Особено пък от секс.

— Тръгвам си — рече важно тя.

— Предлагам ти да останеш — каза Ред и вдигна властно ръка. — Тъкмо се каня да разкрия точно защо ви повиках всички тук. Сигурен съм, че няма да искате да пропуснете това. Можете да го наречете „изненадващ край“.

— След като си играем на истини, можеш ли да кажеш как умря майка ми? — попита Макс, решен да научи истинската история. — И на нея ли някой помогна да умре?

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам — отвърна спокойно Ред. — Рейчъл имаше вроден сърдечен проблем. Умря от естествена смърт в съня си и те остави на грижите ми. Не много разумна постъпка от нейна страна, не мислиш ли. Ама и аз ги избирам едни!

— Ти не си се грижил за мен — рече разпалено Макс. — Всеки ден от седмицата съм имал различни бавачки. Никога не съм те виждал, освен с кожения колан в ръка или когато трябваше да изнасилиш една от приятелките ми.

— Дрън-дрън — рече Ред. — Бедното, малко богато момче! След като не можеш да задоволяваш приятелките си, все някой трябваше да го направи.

Макс пристъпи към Ред. Крис бързо го спря.

— Някой си е забравил куража вкъщи — подразни го Ред. — Искаш да ме удариш ли? Ами хайде, давай!

— Ако имаш нещо да казваш, казвай го — рече Крис. — Иначе си тръгваме.

Ред кимна.

— Прав си. Защо да протакаме тази среща с не особено големи умници. Между другото, Крис, искам да ти кажа, че ако можеш да преодолееш комарджийската си страст, има голяма вероятност в края на краищата от теб да излезе нещо. Харесва ми начинът, по който се опитваш да държиш нещата в свои ръце тук и да защитаваш братята си. Доста е трогателно.

Докато наблюдаваше разправията между Ред и синовете му, на Даян й се догади. Как може да има толкова много напрежение в тази стая! И защо Ред Даймънд мразеше толкова силно синовете си?

Слава богу, че беше държала Либърти настрана от него. Вярно, че нямаше избор, а и Ред никога не беше пожелавал да види дъщеря й. Беше видял Либърти само веднъж, когато тя беше на дванайсет години, в онзи съдбоносен ден, когато я беше заварил да спи в леглото му. След този злощастен инцидент беше настоял да я прати някъде.

Даян се запита защо Ред искаше тя и Либърти да присъстват на тази среща. Когато Либърти разбереше, че Ред Даймънд е неин баща, щеше да побеснее. Винаги беше изразявала ненавистта си към него. Даян знаеше, че когато тя разбере истината, ще има експлозия.

— Нека да привършваме — каза Ред и се прокашля. — За съжаление, въпреки чудесното ми физическо състояние няма да съм вечно жив. Това означава, че ще бъда принуден да оставя състоянието си на някого.

— Ами намери някое благотворително дружество. Ние не се интересуваме — каза Макс.

— Когато умра и вече ме няма, ще промените решението си — каза Ред. — Парите имат тази способност да променят хората. И така… за да предотвратя каквито и да било неоснователни претенции към състоянието ми, неотдавна направих абсолютно окончателно завещание, което оставя всичко, ама абсолютно всичко, на двете ви сестри.

— Сестри? — запита Крис. — Ние нямаме сестри.

— Знаех си, че съм забравил да спомена нещо — каза Ред, наслаждавайки се на всеки момент от разкритието си. — Даян — заповяда той, — стани и им разкажи за нашата дъщеря. Съжалявам, Джейн, знаех, че точно ти искаше да го разкажеш, но човек невинаги получава това, което иска.

Лейди Джейн му хвърли изпълнен с омраза поглед. Искаше да си тръгне и да се обади на адвоката си. От друга страна, се страхуваше да не пропусне нещо, което би могла да използва по-късно.

Даян се почувства разголена и уязвима. Защо постъпваше така с нея? След смъртта на Зипи тя беше спазила обещанието си да мълчи. Беше правила всичко, каквото Ред беше поискал от нея. И до ден-днешен не беше съвсем сигурна дали тя или Ред застреля Зипи. Бяха се вкопчили тримата един в друг и по някакъв начин пистолетът гръмна. Тя ли беше дръпнала спусъка или Ред? Когато Зипи се свлече на пода, пистолетът изтропа върху него и Даян не беше сигурна кой всъщност го беше застрелял.

Ред беше решен да избегне скандала. Веднага пое нещата в свои ръце, уреди тялото на Зипи да бъде преместено и предложи на Даян работа като своя домоуправителка. Обеща й храна и квартира и еднократна сума, която да получи в бъдеще. Заплаши я, че ако не направи точно каквото той предлага, тялото на Зипи ще бъде намерено и тя ще бъде арестувана за убийството му. „На кого ще повярват ченгетата — беше казал той, — на една чернокожа или на бял? Детето ти ще го включат в системата за безпризорни, а ти ще загазиш.“

Уморена и уплашена, тя се беше съгласила с всичко. По това време предложението не й се беше сторило толкова лошо. Сигурен покрив, нямаше повече да пее за пари, за да може да си плаща сметките. Ред записа Либърти в скъпо частно училище в Манхатън и плати всички разноски. Даян се успокояваше с мисълта, че Либърти ще получи много по-добро образование, отколкото тя би могла да си позволи да й даде.

И сега, десет години по-късно, тя седеше в библиотеката на Ред Даймънд, а той се готвеше да разкрие, че е баща на Либърти, защото така му беше хрумнало. Да, помисли си тя, Ред Даймънд е толкова лош, колкото всички казват, че е. Жесток, арогантен негодяй, на когото му харесва да си играе с хората. Колко дълго щеше да продължава да го търпи? Да я вземат дяволите, ако им каже за Либърти. Нека той да го направи, щом като толкова му се иска да знаят.

— Изглежда, че Даян си е загубила гласа — каза Ред. — Много е хубава днес, нали? Издокарала се е. Трябваше да я видите, когато пееше любимите ми песни. По онова време беше голяма красавица, чернокожа красавица. — Той пак се засмя. — Човек не може да бъде обвиняван, че е искал да натопи пръст в шоколадовия крем за разнообразие. Но за съжаление кафявото захарче ме преметна и забременя и тъй като съм си такъв, я взех при мен заедно с бебето. В случай че се съмнявате, трябва да ви кажа, че тестовете са направени и тя е мое дете, защото в противен случай един мъж никога не може да бъде сигурен.

На Даян й се прииска да му се изсмее в лицето. Бил прибрал нея и бебето! Либърти беше почти на десет години, когато дойдоха да живеят при него, и единствената причина това да стане беше смъртта на Зипи и невъзможността да се каже кой го е застрелял.

— Говори, Даян! — нареди й Ред. — Всички чакаме. Как се казва момичето?

— Виждам, че си бил също толкова близък с нея, колкото и с нас — рече Крис, като си спомни смътно, че когато Даян беше дошла да работи за Ред, на два пъти беше видял около нея да тича едно малко момиченце. — Ти дори не й знаеш името?

— Ако имам сестра, бих искал да се запозная с нея — каза Джет.

— Защо? — попита Ред. — О, разбирам. Казах ви, че тя ще получи всичките ми пари. Защо пък да не сте приятели?

— Ти каза сестри — прекъсна го Макс. — Какви други изненади ни готвиш?

— Има една, която няма да ти хареса — рече Ред и потри ръце. — Отнася се до Лулу.

— Какво за нея?

— Ами, как да ти кажа, ние двамата с Маришка бяхме много близки.

— Не, не сте били.

— Напротив, бяхме.

— И какво за Лулу?

— Съжалявам, Макс, че трябва да ти го кажа, но Маришка и аз бяхме по-близки, отколкото можеш да си представиш. Лулу е моя дъщеря.

Макс поклати глава, убеден, че сънува ужасен кошмар.

— Какво каза? — успя да попита той.

— Ами, като легнеш с кучетата, ще хванеш и бълхи. Щом се жениш за курви, получаваш това, което заслужаваш. Не те ли научих на нищо?

Преди някой да може да каже нещо, пред библиотеката се чу някаква шумотевица и вратата рязко се отвори.

В стаята влезе детектив Родригес заедно с партньорката си и двама униформени полицаи. Последва ги разгневеният иконом.

— Какво, по дяволите, става? — прогърмя гласът на Ред. — Кои са тези хора? И какво, да ви вземат мътните, правите, като нахълтвате така в дома ми?

— Имаме заповед за арест, господин Даймънд — отвърна детектив Родригес и размаха заповедта пред лицето му.

— Заповед? — извика Ред и сбръчканото му лице потъмня. — За кого от безполезните ми синове?

— За вас, господин Даймънд — отвърна бавно, но решително детектив Родригес. — Арестувам ви за убийството на Маришка Даймънд.