Джаки Колинс
Секс и диаманти (11)

Глава десета

Ейми с удоволствие правеше неща, които никога преди не беше правила, като например да пуши трева, да пие двойни мартинита, да пищи при изпълнението на тримата стриптийзьори, които нейните приятелки предвидливо бяха ангажирали, и изобщо да му отпусне края.

Обикновено беше много „добро момиче“, съзнателен работник, достойна представителка на своето известно с добрите си връзки семейство. Тази вечер се беше разбесняла, подтиквана от приятелките си. Тази вечер реши да забрави преживяното в миналото, което винаги я караше да бъде сдържана.

Стриптийзьорите бяха трима — трима загорели от слънцето млади австралийци с издути от мускули бедра, похотливи усмивки и здравата издути отпред слипове. За голямо удоволствие на момичетата те не се посвениха да свалят всичко от себе си. Докато един от тях се кълчеше в опасна близост с лицето на Ейми, Тина правеше снимки с дигиталния си фотоапарат. Момичетата неистово пищяха и се заливаха от смях.

Ейми пищеше заедно с тях. Беше й страшно забавно. Не се беше чувствала така от месеци. Приготовленията за сватбата я бяха изморили.

След като прекараха два часа в едно самостоятелно помещение на „Гетсбис“, Йоланда предложи да се преместят в централния салон на клуба, където по музикалната уредба Ъшър пееше за жени, секс и изневяра, а пространството в средата беше изпълнено от кълчеща се, потна тълпа, която се друсаше под звуците на силната музика.

— Поръчай си още едно питие — накара я Йоланда, когато всички се набутаха в едно тапицирано с кожа сепаре.

— Точно така — съгласи се с нея Кароли, ужасно слаба манекенка в „Кортинели“, — трябва здравата да се нафиркаш.

— Вече съм фиркана — възрази Ейми и се закиска. — Ако изпия още едно мартини, ще се издрайфам върху някой късметлия.

— Може би върху него — рече Дана и погледна крадешком към невероятно красивия мъж, който се беше изтегнал в съседното сепаре. Беше в компанията на една ослепително красива и много висока негърка и кльощав бял мъж с коса, вързана на конска опашка.

— Уау! — прошепна Тина, след като се наведе напред и погледна към красавеца. — Тоя наистина си го бива!

— Стоп! — скара й се Ейми. — Ти си женена и бременна, така че се успокой.

— Мога поне да погледам, нали? — каза невинно Тина. — А мога ли да ти напомня, че ти пък можеш да направиш нещо повече, отколкото само да гледаш.

— Я млъкни! — закиска се Ейми и си рече, че е време да изпие чаша силно черно кафе, преди да се измъкне под масата.

А защо пък да го прави, когато си прекарва толкова приятно?

* * *

Излегнал се в едно сепаре в „Гетсбис“, Джет се чувстваше спокоен и отпуснат, въпреки че не беше пил алкохол и не беше вземал наркотици. И двете неща му бяха строго забранени, но той се чувстваше добре и така. Понякога беше достатъчно човек само да пробва, за да разбере, че има неща, които не би могъл да прави. Той беше научил урока си с голямо постоянство, но сега тези неща не му липсваха. Нито алкохолът, нито дрогата. Разбираше, че е зависим от тях и затова трябваше да ги избягва. Много просто, наистина.

Като посръбваше от диетичната си кола, той се огледа наоколо. Имаше твърде много за гледане. Дансингът беше пълен с красиви и секси жени. Погледна към Чет, който пушеше една след друга френски цигари, докато Бевърли разговаряше оживено с група момичета от съседното сепаре. Скоро и той се включи в разговора.

Беше му много приятно да разговаря с куп жени, които говореха езика му. Трите години в Италия бяха доста дълго отсъствие и истината беше, че Америка му липсваше, както и всичко, което тя предлагаше.

След известно време си даде сметка, че едно момиче особено привлича вниманието му. Беше истинска красавица в стил Рийс Уитърспун или Гуинет Полтроу. Имаше лъскава руса коса и срамежлива усмивка, но най-привличащото в нея бяха очите й. Имаше нещо толкова американско, толкова хубаво и мило.

С напредъка на вечерта усети, че се чувства все по-привлечен от нея и въпреки че тя пиеше заедно с другите, усети, че в това момиче има нещо различно. Беше не само изумително красива. Не можеше да не забележи и това, че имаше страхотно тяло — беше специалист по страхотните тела.

Не мина дълго време и умората му от часовата разлика изчезна. Наведе се и я попита дали ще иска да потанцуват.

Тя се канеше да му откаже, но пиянско сръгване от една от приятелките й я убеди да стане.

Сграбчи ръката й, поведе я към претъпкания дансинг и започнаха да танцуват.

Като по поръчка диджеят премина от бърз към по-бавен ритъм. Джет нямаше намерение да пропусне тази възможност и я притегли по-плътно до себе си.

— И така… какво правят там приятелките ви? — попита той, вдишвайки парфюма й — смесица от пресен сапун и изкушаващ „Ейнджъл“. — Това прекарване без мъже ли е?

— Някой ще се жени — отвърна тихо Ейми, като се почувства изненадващо добре в ръцете му.

— Не вие, надявам се — пошегува се той и я притисна още по-плътно.

Тя се усмихна. Останаха дълго на дансинга, преди той да успее да я откара в другия край, далеч от приятелките й. Когато се скриха от погледа им, той я притисна в един ъгъл и започна да я целува.

— По-добре престанете — тихо каза тя, като се опита да го отблъсне.

— Защо? — рече закачливо той. — Не ви ли се целува?

— Ами аз…

Джет пак я привлече плътно до себе си и продължи да я целува. Този път тя не го отблъсна. Имаше меки устни, толкова меки и подканващи, че той започна да усеща, че се възбужда само от целувките й.

Ейми изпитваше същото. По-рано през вечерта беше пушила трева, бе пила прекалено много и сега нивото на задръжките й беше спаднало извънредно ниско. Освен това този мъж беше толкова хубав с разпиляния си кичур тъмноруса коса и хипнотизиращи сини очи. Може би Тина имаше право. Едно последно изчукване…

— Хайде да се махаме оттук — прошепна той в ухото й, след като в продължение на двайсет минути бяха работили сериозно с езиците.

— Аз… аз не те познавам — отвърна тя, почувствала се объркана и развълнувана, но с всяка изминала минута още по-възбудена.

— Хей, ами и аз не те познавам — рече той, като галеше лъскавата й руса коса. — Обаче повярвай ми, много ми се иска.

— Така ли? — попита тя плахо и леко потрепера.

— Уверявам те — рече той и пак я целуна.

Почувства се замаяна. Скоро щеше да бъде женена жена. Вярна завинаги. Нямаше да има повече възможности за експерименти.

Само сега беше все още сама, свободна, без да е нужно да отговаря пред никого и това може би щеше да бъде последната й възможност да направи нещо напълно необичайно. Нещо напълно откачено.

Тина беше права. Едно безразсъдно изчукване, преди брачните врати да се затворят и тя да стане добра, вярна съпруга.

— Къде ще ме заведеш? — прошепна тя, продължавайки да се чувства замаяна и изведнъж изненадващо смела, когато той я поведе към изхода.

— Ще измисля къде — отвърна той, прихванал я здраво през тясната талия.

Когато излязоха на улицата, махна на едно такси и я вкара вътре.

— И къде отиваме? — попита, останала без дъх тя.

— Хайде, хайде, не ставай параноичка. Аз не те отвличам — пошегува се той.

— Това не е смешно — рече тя и се отпусна върху напуканата кожена седалка, бързо отхвърляйки лошите спомени, които заплашваха отново да я връхлетят.

Той не я разбра. Разбира се, че нямаше как да я разбере. Нямаше представа коя е. Някакво си нещастно, богато момиче. Някакво нещастно, малко, сгодено, богато момиче. Защо му е да знае?

Целуваше я през целия път до квартирата на Сам в Сохо.

Не говореха. Не си казаха нито дума.

Тя добре съзнаваше, че е пила прекалено много. Главата й се въртеше, но това някак не я притесняваше. Искаше го. Изборът беше неин, никой не я принуждаваше да прави каквото и да било.

Когато пристигнаха, той плати на шофьора на таксито, а след това я подпря на стената на сградата, в която беше квартирата на Сам, и пак започна да я целува.

Тя едва си поемаше дъх. Като че ли не можеха да откъснат един от друг устните си, а и той целуваше така хубаво.

Да не си се побъркала? — чу тя внезапно някакъв вътрешен глас в главата си.

Да! — отвърна дръзко тя. — И нямам намерение да спра.

По-добре е да спреш!

Кой го казва?

Той отключи входната врата и бързо я вкара вътре. Тя влезе, без да се съпротивлява. Заведе я право до малкия асансьор, където я притисна в един ъгъл. Само след секунди ръцете му я опипваха навсякъде.

Тя разбра, че сега е моментът да му каже да спре, да му разкрие истината за ситуацията и бързо да се оттегли. Защото ако не го направеше сега, нямаше да има връщане назад.

— Ти си безумно красива — прошепна той, докато я извеждаше от асансьора и отваряше вратата на апартамента. — Знаеш го, нали?

Не, тя не го знаеше. Макс никога не й го беше казвал. Макс беше любезен и внимателен, държеше се винаги като истински джентълмен. Обсипваше я със скъпи подаръци, от които тя нямаше нужда и не ги искаше. Макс беше безопасен. Този тук не беше.

Вътре в апартамента маратонът им по целуване продължи, като и двамата влагаха всичко от себе си.

След малко Джет започна да я разсъблича. Отначало бавно, а после направо трескаво.

Тя му отговори, като раздра ризата му и смъкна ципа на панталона му.

Целуваха се и се мъчеха да махнат дрехите си, смееха се, докато внезапно той я вдигна, като че ли беше безтегловна, и я отнесе в спалнята на Сам, където я постави внимателно на леглото.

Ето това е! — помисли си тя. — Това е то. Време е или да остане, или да бяга.

Преди да реши какво да прави, той започна отново да я целува, да смуче долната й устна, да гали кожата й, която беше толкова мека и гладка, като кашмирска вълна. Устните му намериха зърната на гърдите й, а тя отметна назад глава и си помисли, че ще се разтопи от удоволствие. Не искаше той да спира. Никога.

А когато се качи отгоре й, изпусна дълга, дълбока въздишка, отваряйки се напълно за него.

Той започна да я люби, но изведнъж разбра, че е девствена. Това беше шок.

— По дяволите! — прошепна Джет и рязко се отдръпна.

— Не спирай — рече тя и протегна ръка, за да го насочи обратно в нея — Моля те, не спирай.

— Ей… — рече смутено той, като се питаше защо изведнъж се превърна в господин Доброто момче. — Удари му няколко питиета и… Не мога да направя нещо, заради което на сутринта може да съжаляваш.

— Кой казва, че ще съжалявам?

— За пръв път ти е, нали?

— Разбира се, че не — излъга го тя в желанието си просто да продължи това, което беше започнал да прави, защото макар стаята бавно да се въртеше пред очите й, това не я интересуваше. Тя имаше нужда от тази нощ и сега нищо не беше в състояние да я спре. — Продължавай да ме любиш — рече тя тихо. — Искам те в себе си.

О, господи! Беше толкова великолепна, а той така възбуден, защо трябваше да спира?

Пак легна отгоре й и продължи да я люби с часове, докато накрая тя заспа в прегръдките му — топла и мека и толкова прекрасна.

Никога не се беше чувствал така смирен и доволен. След малко и той заспа, като вдишваше сладкия й аромат напълно успокоен.

Когато се събуди на сутринта, по чаршафите имаше капки кръв, а момичето, с което беше прекарал нощта, го нямаше.

Тъкмо тогава си даде сметка, че дори не знаеше името й.