Джаки Колинс
Секс и диаманти (30)

Глава двайсет и девета

Джиана беше оставила съобщение в гласовата поща на Джет да я посрещне на летището.

Естествено, че очакваше той да я посрещне. Беше свикнала нещата да стават както тя пожелае.

На излизане той нае лимузина. След като щеше да я посреща, можеше поне да го направи както трябва.

Когато Джиана слезе от самолета, мина през митницата и закрачи през летище „Кенеди“, обута във високи до бедрото плътно прилепнали ботуши от леопардова кожа и в къс, пристегнат с колан шлифер с шоколадов цвят, двама случайни фотографи, появили се като изневиделица, започнаха да я снимат. Не знаеха точно коя е тя, но бързо усетиха, че е знаменитост.

Веднага щом видя Джет да върви към нея, тя разпери ръце и се провикна:

— Чао, карино! Молто е бене да видя приятеля ми!

Изведнъж той й стана приятел! Е, да, разбира се, че беше такъв, нали живееха заедно.

— Здравей, бейби! — каза той и я прегърна. — Миришеш страхотно!

— Не, не, мириша на самолет — каза тя и сбърчи нос. — Отвратително е. Имам нужда от душ.

— В кой хотел да те заведа? — попита той, като взе сака й „Луи Витон“, който тежеше цял тон.

— Никакъв хотел, карино, ще се настаня при теб — каза тя, отмятайки назад дългата си коса.

Ето ти изненада, и то не добра. Как би могъл да продължи новата си връзка, когато Джиана спи в леглото му?

— Ами аз не съм питал Сам за това — каза бавно той.

— Прего! — възкликна тя. — Разбира се, че Сам ще ме покани.

— Той не те познава — посочи Джет.

— О, но ако ме познаваше — рече тя и се усмихна многозначително, — можеш да бъдеш сигурен, че щеше да ме покани.

Беше права. Нямаше мъж на света, който би отказал на Джиана.

Трябваше да признае, че тя изглежда внушително — висока, стройна, с грива от кестенява коса, с очи на котка и пълни, сладострастни устни. Мъжете се спираха, за да я зяпат, когато минаваше покрай тях, като че ли не вярваха, че може да съществува такова великолепно същество, защото във външния вид на Джиана имаше нещо изключително необуздано.

— Не съм сигурен, че апартаментът на Сам ще бъде достатъчно шик за теб — каза той, като я хвана за ръка. — В банята му почти няма място за твоите гримове и други принадлежности. Освен това няма голямо огледало, а знам колко обичаш огледалата.

— Защо са ми, карино, когато имам теб? — каза мило тя. — Моят американски приятел ми липсваше молто, молто.

Американски приятел? Това беше новият й любим израз. Беше го научила от дядо си, ветеран от Втората световна война, и Джет го ненавиждаше.

— Ти също ми липсваше — каза той неискрено, защото споменът за момичето, чието име не знаеше, непрекъснато беше в главата му.

— Държа ли се като лошо момче? — подразни го Джиана.

— Не по-лошо от теб — отвърна й той.

— Ха! Невероятно! Аз се виждам само с още един друг мъж, господин Ламборджини. А ние го харесваме, нали?

— Как е любимата ми кола? — попита той, докато вървяха през летището.

— Сложих я в гараж. Нали е добре?

— Колко време ще останеш?

— Щом направим снимки, се прибираме вкъщи.

— Не ние, а ти — побърза да каже той. — Трябва да остана тук около две седмици.

— Перке?

— Защото има някои неща, за които трябва да се погрижа, преди да тръгна.

— Какви неща?

— Семейни работи.

— Ти правиш Джиана тъжна.

— Съжалявам, бейби, няма друг начин.

В лимузината тя отново го прегърна, а езикът й започна да шари из ухото му.

— Джиана няма търпение да остане сама с теб — прошепна тя. — Ще се любим лудо цяла нощ.

— По-късно — поправи я той, — преди това сме поканени на предсватбената вечеря на брат ми.

— Какво значи „предсватбена вечеря“?

— Ами нещо, което хората правят, преди да се оженят.

— Мислех, че това е секс — каза тя и постави ръката си върху бедрото му.

— За теб всичко е секс.

— Е, лошо ли е? — каза тя и се разсмя с дрезгавия си глас.

— Невинаги.

— Ама на теб ти харесва. Знаеш го — каза гальовно Джиана и премести още по-плътно ръката си. — Как му казват на американски: „Ти си ненаситен“, нали?

— Може би ще трябва да почакаме, докато стигнем в апартамента — каза той и бързо избута ръката й. — Шофьорът ни гледа в огледалото и ще му изтекат очите.

— Е, и? Това лошо ли е? — попита тя и отново сложи глава на рамото му, а езикът й пак зашари в ухото му.

Той разбра, че няма да може да се отърве от Джиана.

* * *

За неделя по обяд Нанси Скот-Саймън беше насрочила подробен разговор с организаторката на сватбата Линда Коулфакс. Искаше да бъде сигурна, че всички последни подробности са уточнени, защото не обичаше никакви изненади.

Докато се мотаеше из трапезарията на майка си и горещо й се искаше да е някъде другаде, Ейми слушаше как двете жени оживено бърборят за все едни и същи неща — за цветята, за местата, за гостите. Изглежда, че апетитът им към дреболиите около сватбата нямаше край.

— Ейми, бъди така любезна да се съсредоточиш — скара й се Нанси. — Кой според теб трябва да седи на главната маса?

— Семейството, мамо — въздъхна тя. — Повтаряли сме го стотина пъти. Семейството, Тина и Брад.

— Какво ще кажеш за София Кортинели и нейния придружител? — каза Нанси. — Те не трябва ли да бъдат на главната маса?

— Не, не ги искам там, мамо.

— София Кортинели е твоята шефка — изтъкна Линда, готова да участва във вземането на всяко решение. — Етикетът диктува…

— Въпреки това не искам тя да е на главната маса — прекъсна я Ейми в желанието си Линда да не се бърка там, където не й е работата.

— Макс още не ми е казал дали баща му ще присъства — рече ядосана Нанси. — Това са ужасно лоши маниери.

— Ужасно — съгласи се Линда.

— Мисля, че той ще дойде — рече Ейми. — Беше на ергенското парти на Макс. Това е добър признак, нали?

— Не че ми пука дали ще дойде или не — каза студено Нанси. — Просто е прекалено неучтиво да не отговори. Трябва да се обадя на лейди Бентли и да я попитам.

— Позволи ми аз да се погрижа за това — каза Линда и си отбеляза в голям кожен бележник на „Гучи“.

— Не — отвърна Нанси, — това е нещо, с което ще се занимая лично.

Час по-късно Ейми най-после с радост излезе оттам. От приготовленията около сватбата й се завиваше свят. Каква смешна дандания само за един ден!

Повика такси и тъкмо се канеше да каже адреса си на шофьора, когато в последния момент взе друго решение и вместо това му каза адреса на тайнствения мъж, който по някакъв начин се беше запечатал в съзнанието й.

Нямаше намерение да звъни на вратата му. Просто си помисли, че може да хвърли още един поглед на сградата, в която беше прекарала нощта и беше загубила девствеността си.

И защо не? Нямаше какво друго да прави.

* * *

Лейди Джейн продължаваше да оползотворява времето си. Щом като Ред Даймънд искаше да се отнася с нея като с нещо, което би могъл да замени, тя трябваше да направи всичко възможно, за да се защити.

В събота през нощта той не се прибра вкъщи, така че в неделя тя възобнови проучването си из личните му покои, като принтира няколко имейла от Ред до Рот Джиаганте в хотел „Маджириано“ в Лас Вегас, в които той настояваше Джиаганте да притисне Крис да си плати дълга, както и други имейли от двете банки, които Ред беше накарал да се оттеглят от строителния проект на Макс.

За Джет не откри нищо ново, с изключение на един подробен доклад от рехабилитационната клиника в Италия.

За миг й дожаля за тримата млади мъже. Сигурно беше ужасно да имат такъв баща като Ред. И въпреки това всички бяха успели да оцелеят и да се справят добре. Поне двама от тях. Кой знае какво щеше да излезе от Джет. Тя нямаше представа защо Ред ги беше повикал на срещата в понеделник сутринта. Вероятно се канеше да им каже, че няма да наследят нищо, но тъй като беше Ред Даймънд, искаше да им го заяви лично. Така можеше да наблюдава разочарованието им.

Ред Даймънд представляваше точно това, което всеки казваше за него — истинско копеле!

* * *

Макс реши, че нищо не може да го накара да даде на Маришка пари, за да се отърве от Владимир Бушкин. Щом като се кълнеше пред него, че брачните документи са фалшиви, тогава можеше да се обърне към властите и Владимир да бъде депортиран. Да, точно това щеше да направи, така че щеше да е по-добре тя да не лъже. В неделя сутринта отиде в апартамента й. Отвори му личната й прислужничка Ирена.

— Тя тук ли е? — попита той.

— Ще я повикам — промърмори Ирена.

Няколко минути по-късно Маришка влезе в хола. Беше необикновено любезна и тъй като нямаше повод, той разбра, че крои нещо.

— Носиш ли парите? — веднага попита тя.

— Не съм се съгласявал да нося пари — отвърна той.

— Не, ти се съгласи — каза тя и доброто й настроение бързо изчезна.

— Не съм — отвърна рязко той. — Къде е Лулу? — Не искаше малката му дъщеря да чува техния разговор.

— Навън с гувернантката.

— Нека ти обясня защо съм тук — каза той, като се стараеше да сдържа гнева си. — Следващия път, когато Владимир дойде в офиса ми, ще повикам детективи и ще накарам да го арестуват за изнудване.

— Не можеш да направиш това — възпротиви се Маришка, станала внезапно напълно студена.

— Мога и ще го направя — каза Макс. — Така че, Маришка, трябва да разбереш, че ако имаш да ми казваш нещо, трябва да го сториш сега.

— Не мога да повярвам, че не си донесъл парите — рече тя и се намръщи. — Толкова ли си глупав? Нещата вече са задвижени.

— Какви неща са задвижени? — попита той уплашен, че може да е направила нещо глупаво.

— Тези пари ми трябват. Трябва да платя на хората.

— За какво?

— Престани да се правиш на наивен, Макс, знаеш за какво.

— Не, Маришка — каза рязко той. — Трябва да спреш веднага това, което си уредила.

— Прекалено късно е.

— По-добре да не е.

Те се изгледаха продължително, всеки зает със собствените си мисли. Накрая Макс наруши мълчанието:

— За бога, Маришка, била ли си женена за Владимир или не? Трябва да знам истината.

— Щом като искаш истината, ще ти я кажа — озъби се тя насреща му.

— Продължавай — каза той, страхувайки се какво ще чуе.

— Да — рече тя, надигайки глас, — бях женена за Владимир. От това стана ли ти по-добре?

Макс усети как сърцето му се сви, бесен, че тя току-що потвърди най-лошите му страхове. Как беше могъл да се ожени за тази лъжлива, долна кучка!

— Произхождам от бедно семейство — продължи Маришка. — В Москва беше ад и трябваше по някакъв начин да се измъкна.

— Докато все още си говорим истината, Маришка, работила ли си като проститутка?

— Не! — каза тя и гневно го изгледа. — Как смееш дори да си го помислиш?

— Защо да не смея? Вече ме излъга за всичко друго.

— Трябва да разбереш, Макс, че за една красива жена няма друг избор, освен да проституира, но аз никога не съм го правила. Когато Владимир се опита да ме принуди със сила да правя някои неща, успях да избягам и дойдох в Америка.

— Значи ти и Владимир не сте се развеждали?

— Ако беше заподозрял, че мисля да го напусна…

— Това означава, че когато си се омъжила за счетоводителя, а после за мен, и двата брака са били фалшиви, така ли? Извършила си многоженство.

— Е, сега разбираш защо трябва да се отървем от него — каза с горчивина в гласа тя.

— Боже господи, Маришка, защо не ми каза истината по-рано?

— Ти ме напусна, Макс — обвини го тя, — остави ме сама.

— Не съм те оставил сама. Оставих ти голяма сума пари съгласно бракоразводното ни споразумение и удоволствието да си с нашето дете.

— Никога няма да ти простя, че ме изостави — рече тя и очите й заплашително засвяткаха. — Сега ще се жениш за това глупаво момиче. Всички ти се смеят.

— Ама теб наистина си те бива — каза той, като все още се опитваше да контролира гнева си, защото най-много му се искаше да я удря, докато накрая не започне да моли за пощада. Никога нямаше да й прости за това, което беше сторила на Лулу. Никога!

— Навсякъде се носят слухове — продължи тя. — Чувам, че имаш финансови неприятности. Как мислиш, че ми се отразява това?

— Теб само това те интересува, нали? — каза уморено той. — Как изглеждаш.

— Външният вид е важен.

— Искаш да говорим за външния ти вид, така ли? А минавало ли ти е през ума как се отразява това на мен и на Лулу? Нашият брак е позор и сигурно си наясно какво ще означава това за Лулу.

— След като Владимир изчезне, никой няма да узнае.

— Ти си направо луда.

— Ще видиш, че да се отървем от Владимир е единственият ни отговор.

— Не, Маришка, ще накарам да го арестуват и хич не ме интересува какво ще пишат вестниците.

— Трябва да го направиш, Макс, защото това засяга дъщеря ти.

— Не намесвай Лулу в тази работа. Вече говорих с адвокатите си да получа пълно попечителство над нея.

— Това никога няма да стане.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Ти си умен мъж, Макс, така че слушай внимателно: Владимир няма повече да се появи в офиса ти. Погрижила съм се за това. Така че ми донеси парите, защото в противен случай ще имаш още проблеми. След като хората са си свършили работата, очакват да им се плати.

Той я изгледа изумен, давайки си сметка какво иска да му каже. Тя срещна погледа му студена и спокойна. И той разбра, изпълнен със страх, че този път може би говореше истината.

* * *

Свила се на задната седалка на таксито, което беше спряло точно срещу апартамента, в който беше прекарала една бурна нощ, Ейми започна да се чувства като крадла. Какво правеше тя? Да не би да възнамеряваше да слезе от таксито, да се качи горе, да почука на вратата и да каже: „Здравей! Аз съм момичето от онази нощ. Помниш ли ме?“

Не, нямаше да направи това.

Тогава защо беше дошла тук? Глупаво е. Шофьорът на таксито си беше пуснал радиото, по което Кид Рок се канеше да срита някого по задника.

— Колко дълго ще седим тук, госпожице? — попита шофьорът и се извърна, за да я погледне.

— Аз… чакам някого — отвърна тя. — Ще почакаме около пет минути, става ли?

— Вие плащате — отвърна той, взе един брой на „Ню Йорк Поуст“ и се зачете в спортните страници.

А сега какво? Беше дошла тук от някакво хрумване и това си беше чиста загуба на време.

Тъкмо се канеше да каже на шофьора, че може да тръгва, когато се появи една лимузина и спря пред сградата. Тя се наведе напред и го видя. Да, това със сигурност беше той. С. Лукас слизаше от лимузината и изглеждаше дори по-красив, отколкото тя го помнеше. Беше в дънки, обувки за тенис и спортна риза, а тъмнорусата му коса беше паднала върху челото.

Дали да излезе от таксито и да се престори, че просто минава оттам? Или пък да изтича пред него и да каже: „Здравей! Помислих, че трябва да поговорим за това, което стана между нас.“ Или просто да го попита: „Как ти е името?“

Преди да реши какво да прави, той се наведе и започна да помага на някого да излезе от лимузината. Оказа се, че това е една от най-красивите жени, които Ейми беше виждала някога.

Тя се сви на задната седалка в таксито, затаила дъх, докато наблюдаваше как красавицата обгръща с ръце врата му и дълго го целува. Той се засмя, докато се правеше, че се опитва да я отблъсне, а всъщност я насърчаваше.

Тази жена съпруга ли му беше, приятелка или какво?

Шофьорът на лимузината отвори багажника и свали няколко сака „Луи Витон“, които отнесе в сградата.

През цялото време красавицата продължаваше да прегръща С. Лукас и да го докосва по места, за които Ейми не искаше да си помисли.

След няколко минути двамата изчезнаха вътре и тя най-после си пое дъх.

— Сега можем да тръгваме — успя да каже Ейми.

— Добре. Накъде? — попита шофьорът, като остави вестника.

— У дома — каза едва чуто тя. — Там, където живея.