Джаки Колинс
Секс и диаманти (63)

Глава шейсет и втора

В четвъртък рано сутринта Либърти и Деймън седяха заедно пред шведската маса на плажа и закусваха. Беше последният ден от снимките и макар да беше прекарала само три дни, вече си даваше сметка колко щеше да й липсва всичко това. Беше свикнала бързо със суетнята около нея, а пристигането на Деймън в Лос Анджелис беше върхът на сладоледа. Той не само можеше да й осигури бъдеща кариера, но тя го намираше за невероятно секси, интересен и щедър.

Никога досега не беше изпитвала подобно нещо към мъж. Да бъде с Деймън й беше напълно достатъчно. То нямаше нищо общо с начина, по който се отнасяха всички към него — като към звезда, и с всичките съпътстващи това неща — лимузините, клубовете и скъпите ресторанти. За нея той беше Деймън. Просто един мъж. И тя здравата беше хлътнала по него.

— Снощи мислех за Кабо и щях да кажа „да“ — рече тя, като отпиваше от чаша прясно изстискан портокалов сок.

— Продължавай.

— После мама се обади и ми каза, че има сериозна причина да не мога да дойда.

— Каква?

— Иска да ми каже нещо, което според нея се отнася до баща ми и е много важно.

— Колко важно?

— Няма да разбера, докато не се върна в Ню Йорк.

— Смяташ ли, че ако се забавиш с два дни, ще има разлика? — попита той и я изгледа втренчено.

Тя замълча за момент, а после каза:

— Ти не можеш да разбереш. Прекалено лично е.

— Ами опитай.

— Виждаш ли, имам само майка ми. Никога не съм имала баща и едва преди няколко дни тя ми каза кой е бил той. Сега е готова да промени разказа си и затова трябва да се върна. Трябва да разбера коя съм.

— Ти си ти — каза тихо Деймън. — Винаги трябва да помниш това.

— Знаех, че няма да разбереш.

— Грешиш — рече той и я изгледа. — Разбирам много добре.

— Ти винаги…

— Престани да повтаряш непрекъснато, че не разбирам — пресече я той и присви очи. — Искаш ли да ти разкажа за себе си? Ще ти разкажа. Баба ми отгледа мен и брат ми. Тя не ни даде нищо друго, освен любовта си и това, че ни окуражаваше. За да ни отгледа, тази жена работеше на две места едновременно. Винаги обаче намираше време да ме учи на нещо, което наистина исках да науча, и тогава трябваше да си размърдам мързеливия задник, за да го постигна. Точно това и правех.

— Не го знаех — каза Либърти.

— Няма как да го знаеш. Това са лични неща, които пазя в себе си. Не интересуват никой друг освен мен.

— И къде е баба ти сега?

— Живее във фантастична къща в Бруклин, която й купих, заедно с брат ми, жена му и трите им деца — каза той. — Готов съм да дам на тази жена всичко, което поиска. Тя си скъсваше задника от работа заради мен и по-малкия ми брат и го заслужава.

— А родителите ти? Те къде са?

— Никога не съм ги виждал. Дори не знам дали още са живи, а и не ме интересува.

— Защо? — попита заинтригувана тя.

— Майка ми беше откачена, а старият — пласьор — отвърна рязко той. — И двамата бяха наркомани. Бяха ни изоставили напълно, когато баба дойде да ни вземе при себе си. Ако не беше тя, щяха да ни включат в програмата за безпризорни деца.

— Съжалявам — каза тихо тя. — Сигурно ти е било много трудно.

— Какво да ти кажа — рече той и сви рамене, — свиква се. Според мен човек трябва да държи на този, който го е отгледал, и да не му пука за никой друг. Баба ми е най-добрата жена на света.

Преди тя да успее да каже нещо, се приближи Куин и й каза, че е време да отиде във фургона, в който беше гримьорната. Тя с нежелание се отправи натам.

— Така че не се отказвай от Кабо — каза той и стана. — Това е нещо, което се отнася до нас двамата. Семейните ти истории могат да почакат, докато се върнем.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм, бейби, сигурен съм.

— Така изглежда — усмихна се тя на прекадената му самоувереност. — Всичко ти е ясно.

— А не е ли така? — каза той и се засмя.

— Господин Голямо его — каза тихо тя.

— И не го забравяй.

— Ще се опитам — отвърна Либърти.

— Ще се видим по-късно, Ел Ел — рече той и се отправи надолу по плажа.

— Жалко, че не е обратен — рече тихо Куин. — Колко жалко!

— Сигурна съм, че жена му не мисли така — отвърна тя троснато. — Той е женен.

— Я виж ти! — каза изненадан Куин. — Не съм предполагал.

Тя продължи да гледа как Деймън върви към хотела. Той беше всичко, което тя искаше от един мъж… И все пак беше женен. А тя не искаше да го дели с никого.

— Хайде, скъпа — каза припряно Куин, — време е да престанеш да въздишаш и да те разкрасим.

— Не въздишам — възрази тя, въпреки че много добре знаеше, че е така.

— Не можеш да ме излъжеш.

Докато седеше на стола в гримьорната, Либърти не можеше да престане да мисли за него. Сега, когато й беше разкрил малка част от живота си, й се искаше да научи повече. Деймън беше за нея вдъхновение. Беше се издигнал от нищо, а я го виж сега! Беше само на трийсет и шест години и беше постигнал страхотен успех, правейки това, което му харесва. Той не беше просто един богат крал на хип-хопа със собствена звукозаписна къща. Беше работил упорито, за да стане това, което е, и скокът от нищото към нещото беше твърде голям.

Ето я великата американска мечта! Това беше Деймън.

Помисли си, че връщането в Ню Йорк не е чак толкова належащо. Каквото и да кажеше майка й, то можеше да почака. В края на краищата беше чакала деветнайсет години, за да чуе истината, така че каква разлика би могло да има, ако се забавеше с един уикенд.

Освен това Деймън беше прав. Ако постигнеше нещо, щеше да се дължи само на нейните усилия. Нямаше да има значение кой е баща й. Него отдавна го нямаше и тя можеше да разчита само на себе си. Време беше да престане да се самосъжалява и да вземе всичко, което животът й предлага. Точно сега имаше възможност да пътува до Кабо и ако на съпругата на Деймън не й пукаше, защо пък трябваше да пука на нея?

За сутрешните снимки беше облякла плътно прилепнала по тялото рокля на Версаче от мека черна кожа, толкова страхотна, че почти я беше страх да се движи. Отстрани беше с цепка, която откриваше цялото й бедро, а гърбът беше изрязан застрашително ниско. Теди беше вдигнал косата й на главата, а Ума й беше сложила диаманти и смарагди за един милион от Нейл Лейн — краля на бижутерийния бизнес. За снимките беше дошъл самият Нейл, който непрекъснато се възхищаваше колко фантастично й стояха бижутата му.

Когато тя най-после излезе на плажа, беше боса и съвършена.

— О! — рече Чип, като я видя. — Ето това ще бъде снимката за корицата. Нямам никакви съмнения.

— Няма ли да е някоя от снимките с банските? — попита тя. — Новото списание няма ли да показва повече гола плът?

— Тази снимка ще ги удари всичките — увери я Чип. — У теб има нещо от Холи Бери и Анджелина Джоли. Но ти си по-млада и по-секси. Изумителна си!

Изумителна! Да! Всичко беше изумително. Само преди седмица се трудеше като келнерка, а сега беше в Лос Анджелис, облечена в рокля на Версаче, и позираше за корицата на списание. Това беше прекалено. Беше приключение, което никога не беше смятала за възможно.

Деймън дойде навреме за обедната почивка. Преди да успее да му даде положителен отговор за Кабо, снабдителят се появи с огромна торта — шоколадова, украсена с ягоди, а в средата беше пресъздаден нейният образ.

— Какво е това? — възкликна изненадана тя. — Нямам рожден ден.

— Не, това е голямо благодаря от всички нас — рече Чип, усмихна се широко и отиде при останалите от екипа. — Искахме твоят първи експеримент като модел да се запомни. Всички да се съберат заедно! Ще си направим снимка за спомен.

Деймън се опита да се отдалечи, докато Чип нагласяваше фотоапарата с един от помощниците си.

— Деймън — викна го тя, — искам и ти да си на нея.

— Това е твой празник, Ел Ел — рече той. — Върви и обирай лаврите. Аз не участвам в него.

— Участваш — настоя тя, — твоята роля е много специална.

— Не ми казвай, че чарът ми най-после разтопи каменното ти сърце — рече той и леко се усмихна.

— Млъкни и ела тук — каза тя. — Искам и ти да си на снимката.

— Да, мадам — рече той и отдаде чест.

— А, и още нещо — добави тя.

— Какво имаш да ми кажеш пък сега?

— Готова съм да отидем в Кабо.

— Така ли?

— В отделни стаи.

— Дамата ме будалка да се настроя, а след това ме зарязва — каза кисело той. — С едната ръка дава, а с другата взема.

— Така е. Ще отидем ли?

— Ама разбира се, че ще отидем. Имам предчувствието, че с теб ще създадем най-приятната соул музика.