Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава шейсета

Таблоидите трябваше да се появят на улицата в четвъртък, затова Ред Даймънд беше получил броеве от тях направо от печатарската машина, които му бяха доставени у дома в сряда вечерта. Заглавията бяха скандални:

Династията Даймънд!
Бивш модел наръгана до смърт
Семейни тайни на медийния магнат Ред Даймънд, които водят до секс, дрога и убийство!
Братята Даймънд в безразсъдните им години!
Убийство в Манхатън!
Красива жена от висшето общество заклана
Кой уби Маришка?

„Истина и факти“ — най-скандалният от всички — разкриваше много неща. Маришка, красивата убита, беше единствената, която беше пощадена, въпреки че бяха успели да изровят няколко нейни снимки, на които беше полугола, направени при пристигането й в Америка, което показваше, че явно е хранела надежди да стане модел.

Максуел Даймънд беше представен като магнат на недвижими имоти, интересуващ се главно от бизнеса си, с години по-млада от него годеница, която трябва да наследи милиони, когато нейната изключително богата, известна във висшето общество баба почине. Намекът беше, че Макс се е развел с Маришка, за да сложи ръка на наследството на Ейми. Имаше снимки на Макс и Ейми, направени на предсватбената вечеря, и голяма снимка на Макс, Маришка и Лулу на ски, когато Лулу е била на три години.

Крис Даймънд беше описан като холивудски адвокат и плейбой, свързан с хазарта във Вегас и с мафията. Имаше негови снимки с Бърди Марвъл и няколко бивши негови приятелки, включително на Холи Антън. В материала дори се намекваше, че самостоятелността на Бърди Марвъл е била постигната при посредничеството на Крис, за да може той да получи голяма част от парите й и да преспи колкото нощи пожелае с поп суперзвездата тийнейджърка.

Джет си беше изпатил най-зле от всички. Заедно с няколко негови снимки, на които той беше гол до кръста като манекен направени още от началото на престоя му в Милано, имаше и снимки от безразсъдните му дни в Ню Йорк, когато беше падал пиян в разни клубове и на партита, повечето с почти голи момичета, които приличаха на малолетни проститутки.

На Ред Даймънд беше отделено голямо място. Милиардерът патриарх на фамилията беше изкушаващ обект. Някои старателни журналисти без особени трудности бяха изровили информация за богатството му, включително за многото му съпруги, тяхната нещастна смърт, скандалния развод и последвалата афера с лейди Джейн Бентли, както и за многобройни бизнес далавери, включително нечестни отношения към други медийни магнати, считани за негови съперници.

Ред Даймънд беше старомоден, егоистичен мегаломан и таблоидите с удоволствие се бяха възползвали от възможността да пуснат в ход възможностите си за разследване. Особено се беше постарал „Истина и факти“, който беше под чадъра на редица издания, собственост на един от най-големите съперници на Ред, а през годините той беше събрал доста съперници.

Когато видя таблоидите, особено „Истина и факти“, той побесня. Сновеше из къщата страшно ядосан, крещеше и сипеше ругатни наляво и надясно. Всички в къщата го чуха — лейди Джейн Бентли, която се беше затворила в стаята си, Даян, която се надяваше на още една възможност да поговори насаме с него, готвачката, перачката и слугините.

— Да им го начукам на мръсните, лъжливи, долни копелета! — крещеше той. — Да й го начукам на Маришка, на тази руска курва! Да го начукам на тъпите момчета! Не трябваше да позволявам на тъпите си, шибани съпруги да ги родят на този свят!

След като фуча така известно време, той се обади по телефона, викна шофьора си и излезе.

Никой не искаше да си има работа с Ред Даймънд, когато го хванеха бесовете.

* * *

Джет се появи на вечерята с час закъснение, напълно фиркан. Като го видя как върви към масата, Крис вътрешно простена. Точно сега, когато ставаше всичко това, той беше избрал момента да се откаже от въздържанието и да се превърне в предишния пияница.

— Съжалявам, че закъснях — каза той, когато пристигна, като замазваше думите. — Трябваше да отида да видя майка си.

— Еди в града ли е? — попита Крис, като се замисли дали майката и синът не са пили някъде заедно.

— Ами, като че ли — отвърна Джет, като се опита да дръпне един стол към себе си и почти загуби равновесие. — Знаеш я Еди, успя да ме спипа по телефона.

Крис реши, че няма смисъл да се прави, че не знае какво беше станало, защото щеше да е напразно губене на време.

— Добре — каза той, като се опитваше да не изглежда много строг. — Защо го направи?

— Ъ? — рече Джет. — Кво да направя?

— Да се напиеш.

— Ти да не се бъзикаш с мен? — успя да се направи на възмутен Джет. — Нали знаеш, че съм в проклетата програма за въздържатели?

— Да, знам — отвърна спокойно Крис. — Кога ходи за последен път на сбирка?

— На сбирка ли? — изломоти Джет. — Аха… Ами, чакай да видя. На сбирка… — той го изгледа с недоумение. — И с кого трябваше да се събирам?

Крис щракна с пръсти да му донесат сметката.

— Ще те заведа горе.

— Защо ще ходим там? — замърмори Джет. — Трябва да ям. Трябва да се обадя на момичето си. — Започна да говори по-силно. — Трябва да се обадя на проклетото ми момиче. — Без предупреждение той се изправи и се развика: — Ейми! Къде си, мама му стара! Ейми, бейби! Ейми, кучко!

Някои от посетителите се обърнаха и го изгледаха.

Крис скочи, грабна брат си за ръка и го повлече.

— Да се махаме оттук — рече той и го насочи към изхода. — Не казвай нито дума повече.

* * *

Преди Соня да успее да се свърже с Ред Даймънд, й се обади Фамка.

— Той ни иска — каза тя, явно доволна от себе си.

— Кой ни иска? — попита Соня.

След дългата нощ, прекарана в груб секс с Алекс Пинчиноф, тя не беше в настроение за нови действия, дори и за много пари.

— Дъртият, разбира се — рече доволна Фамка. — Знаех си, че няма да устои.

— Ред Даймънд ли? — попита Соня. Ако беше Ред, щеше да бъде много удобно.

— Самият господин Виагра — рече Фамка и се засмя. — Старият ми се стори изнервен. Казах му по две хиляди на човек и два пъти повече, ако останем през цялата нощ.

— И той се съгласи?

— Вземи гумени белезници и специалния лосион. Аз го свърших. Имах важен клиент от ООН. Искаше да се пръска с лосиона от главата до петите, особено да си пръска топките. Не секс, а само лосион. — Тя отново се засмя. — Задник!

— Всички са задници — каза Соня.

— Къде беше? — попита Фамка.

— С Алекс Пинчиноф.

— О, с опасния мъж!

— Опасен и секси.

— Не ти ли стига работата?

— Това е известно разнообразие.

— Обадих се за такси. Искаш ли да те взема?

— Кога ще дойдеш?

— След петнайсет минути.

— Ще бъда долу.

По-добре не можеше да стане. Сега можеше да изнудва директно Ред. Е, може би не да го изнудва. Тази дума беше прекалено силна. Само щеше да му даде възможност да плати, за да не излезе една информация на бял свят.

А какво да прави с Фамка? Не можеше да го стори пред нея.

По дяволите! Трябваше да измисли нещо.

* * *

Да се минава нощем през някои райони на Брайтън Бийч беше опасно. Ресторантите и нощните клубове бяха осветени, а от тях често на улицата се изсипваха групи шумни, полупияни клиенти.

Докато търсеше място за паркиране Макс си даде сметка, че носи кутията. Беше я сложил в един брезентов сак, който беше заключил в багажника. В нея имаше половин милион долара в брой плюс няколко безценни диаманта. Единствените неща, които беше извадил от нея, бяха бележникът на Маришка с телефонните номера на нейните руски познати, както и кръщелното й свидетелство и свидетелството за брака й с Владимир. Веднага след като се прибереше у дома, щеше да изгори всички следи от нейното двойствено минало.

По дяволите, превръщаше се в престъпник, който възнамеряваше да унищожи нещо, което можеше да се окаже много ценно доказателство в разследването на убийството. Започваше да заприличва на Ред Даймънд. Това беше нещо, което той би сторил, без да се замисли.

Не искаше да стане като баща си, обаче изглежда, че не можеше да разсъждава логично. Беше убеден, че трябва да направи това, за да защити дъщеря си, ако наистина Лулу беше негова дъщеря. Мисълта, че можеше и да не е, го парализираше. Тя и Ейми бяха всичко, което той имаше.

За негов късмет един зелен буик потегли от паркинга. Макс вмъкна мерцедеса си в освободилото се място, като удари бронята на един стар кадилак, паркиран отзад.

Почти веднага от кадилака се показа мъж, който си закопчаваше копчелъка.

— Какво ти става, бе? — развика се той. Беше едър, плешив и ядосан. — Да не би да ти трябва компас, за да паркираш лайняната си германска кола?

Макс излезе от мерцедеса си.

— Съжалявам — рече тихо той. Последното нещо, което искаше, беше някакъв скандал. — Мисля че няма никакви повреди.

— Мислиш, така ли? — рече заплашително мъжът. — Точно по този въпрос се различаваме с теб, приятел. Я ми виж бронята! Повредата е най-малко за двеста долара.

Макс се опита да погледне отблизо повредената броня. Беше прекалено тъмно и не се виждаше нищо.

От кадилака се показа момиче, достатъчно младо да бъде дъщеря на плешивия мъж, макар че очевидно не беше. Дрехите й бяха раздърпани, а червилото се беше размазало върху брадичката й.

— Ето я свидетелката ми — каза тържествуващ мъжът.

— Къде ми е двайсетачката? — попита момичето с писклив глас и го задърпа за ръкава.

— Я млъквай! — изсъска мъжът и гневно я изгледа. — Ще си получиш парите. Още не сме свършили.

Макс схвана положението.

— Двеста ще стигнат ли? — попита той.

Плешивият помисли за част от секундата и каза:

— Нека да са двеста и петдесет. Няма да се обаждам на полицията, за да съобщя за инцидента — рече той, докато си оправяше копчелъка.

— Добре — рече Макс. Не му се искаше да отстъпва пред това явно изнудване, но беше готов на всичко, за да избегне скандала. Като се извърна настрана от човека, извади портфейла си, извади точната сума и му я подаде.

Плешивият мушна парите в джоба си и каза:

— Какво търсиш тук? Мога да ти помогна да го намериш.

— Няма нужда — рече Макс. — Дойдох да се видя с една роднина.

— С роднина ли?

— Ще го правим ли или не? — проплака момичето и задърпа плешивия за ръкава на ризата.

— Да, ще го правим — рече той, като намигна лукаво на Макс.

Двамата пак влязоха в кадилака.

Макс изчака няколко минути, преди да отвори багажника на мерцедеса. После бързо извади сака, прекоси улицата и влезе в сградата, в която живееше Ирена.

* * *

Възседнала Ред Даймънд, без нищо върху себе си освен черни чорапи, кожен колан и обувки със смешно високи тънки токчета, Соня си помисли, че старецът изглежда необикновено блед. Разбира се, той току-що се беше отдал на поредица от сексуални изпълнения с двете красиви жени, които сигурно бяха доста изморителни за един седемдесет и девет годишен мъж. Беше научила на колко години е от вестниците. Но изглежда, че той редовно вземаше виагра. Не беше много здравословно за човек на неговата възраст.

Соня се притесняваше за състоянието му. Ами ако получеше инсулт или инфаркт? И двете възможности можеха да се окажат смъртоносни. Какво щеше да стане с нея и с голямата сума пари, които се надяваше да измъкне от него?

Фамка беше в банята, за да си вземе душ или поне така беше казала. Тя се стараеше много с клиентите си, но твърдеше, че те никога не могат да я накарат да свърши, затова когато имаше почивка, се заключваше и се задоволяваше сама.

Това устройваше Соня, защото й предоставяше възможността, която търсеше.

— Колко ще платиш за това историята с Владимир да не се разчуе?

— Какво? — изръмжа Ред и се загледа във възседналата го жена. Тя не би трябвало да говори. Не харесваше приказливите.

— Истинският съпруг на снаха ти.

— Какъв на снаха ми?

— Законният съпруг.

Той прекара кривите си пръсти по бедрото й.

— Това част от наказанието ли е?

— Не. Това е самата истина — каза бързо Соня. — Маришка не е женена за Макс, защото вече е била женена за моя приятел Владимир. Това я прави многоженка. На всичко отгоре в Москва е била проститутка. — Соня замълча, за да му даде възможност да осъзнае какво му казва. — Колко ще платиш историята да не се разчува?

— Да ме изнудваш ли се опитваш? — попита невярващ на ушите си Ред, а после избухна в смях: — Наистина ли мислиш, че не съм знаел коя е Маришка? Тя беше евтина курва, също като теб. Разбрах го в момента, когато я видях за пръв път.

— Аз не съм евтина — каза тихо Соня, усещайки как мечтите й за големи пари се срутват.

— Не, не си — съгласи се Ред. — А сега си сложи устата там, където би трябвало да бъде, и си затваряй плювалника.

* * *

Носът на Макс бе връхлетян от същата миризма на котешка пикня и вкисната бира, когато влезе в сградата, в която живееше Ирена. Запита се защо Маришка беше позволила майка й да живее в този бордей. Беше обаче много вероятно Маришка никога да не беше стъпвала в мизерния апартамент в Брайтън Бийч, затова той реши, че може би е нямала представа за състоянието му.

Той изкачи тъмните стълби, като притискаше здраво сака до гърдите си. Никога не беше правил подобно нещо. Да не би съвсем да си беше изгубил ума? Поведението му беше безразсъдно. Крис беше прав, можеха да го арестуват за укриване на доказателства.

Като дадеше кутията на Ирена, поне нямаше да носи отговорност за нея. А и кой можеше да докаже, че я е взел от апартамента на Маришка? Никой.

Когато стигна до средата на втората поредица от стъпала, от една врата изскочи жена в развлечен пеньоар и се разкрещя на някакъв чужд език. Преследваше я слаб, дребен мъж, който размахваше кожен колан. Двамата профучаха покрай Макс, без да му обърнат внимание.

Той пое дълбоко въздух и бързо изкачи оставащите стъпала.

Ако Ирена беше достатъчно умна, щеше още утре да се махне от този бордей. Щеше да има достатъчно пари да прави каквото си пожелае, макар че той щеше да я предупреди известно време да не прави нищо със скъпоценните камъни. Кой знае откъде бяха? Щеше да й каже също да свали диамантения пръстен на Маришка и да го скрие.

После му дойде наум още един въпрос — как се беше сдобила с пръстена? Сигурно го е откраднала. Значеше ли това, че е била в апартамента на Маришка, след като е била убита? Тя ли го беше свалила от безжизнения й пръст? Или пък е била там, когато Маришка е била прободена до смърт?

Донякъде щеше да е справедливо, че парите на Маришка — откъде бяха дошли дори не му се искаше да мисли — щяха да отидат при майка й — жената, от чието благосъстояние дъщеря й изобщо не се беше интересувала.

Той стигна до апартамента на Ирена и почука на вратата. Тя се отвори сама и една котка изскочи навън, като гневно изсъска.

Когато влезе и извика името й, го удари силна миризма на прегоряло мляко.

Тя седеше в паянтовия стол и гледаше черно-белия си телевизор. Звукът беше много силен, а от горещия котлон в ъгъла изскачаха искри.

— Ирена — каза високо той, — нещо гори.

Тя не се помръдна.

— Можеш ли да изгасиш телевизора? — викна той.

Отново никакъв отговор.

Макс застана пред нея.

Тя беше мъртва. На челото й се виждаше малка дупка от куршум.