Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)
Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801


Посвещава се

на всички любовници и играчи, които познавам.

Имена не са нужни —

знаете ги!

Пролог

— Баща ти иска да те види незабавно.

— Ха? — рече стреснат Джет Даймънд, претърколи се в леглото и за малко да изпусне телефона, докато търсеше в тъмното часовника си.

Беше четири часът сутринта в Милано. Четири сутринта, беше студено и валеше. Чуваше как дъждът барабани по прозореца в банята.

Красивото момиче, което лежеше до него, се размърда.

— Кой е, карино? — промърмори тя и сложи едната си ръка на гърдите му.

— Продължавай да спиш — нареди й той, седна в леглото и автоматично посегна към цигарите.

На телефона беше лейди Джейн Бентли, дългогодишната приятелка на баща му. Гласът й звучеше сериозно.

— Знаеш ли колко е часът тук? — попита троснато той, запали цигара и пое дълбоко дима.

— Да, Джет — отвърна спокойно лейди Бентли. — И пак ти повтарям, баща ти иска да те види веднага. На рецепцията в хотел „Четири сезона“ за теб има самолетен билет за Ню Йорк. Трябва да си в къщата в Ню Йорк в петък в девет сутринта. — Последва дълга многозначителна пауза. — И, Джет, гледай на всяка цена да изпълниш желанието му. За твое добро е.

Преди той да успее да каже каквото и да било, тя затвори.

Братче! Никога не я беше харесвал. Лейди Джейн Бентли с превзетия си английски акцент и безупречните маниери. През последните шест години тя беше постоянната компаньонка на баща му. Скандалното беше, че бе зарязала английския си съпруг с благородническа титла, лорд Джеймс Бентли, заради Ред Даймънд — необуздания, могъщ, властен, четири пъти женил се медиен милиардер. Навремето това беше станало повод за доста сензационни заглавия във вестниците.

Ред Даймънд. Бащата на Джет.

Господи! Какво, по дяволите, искаше?

* * *

Макс Даймънд — магнатът на недвижими имоти, даваше официална вечеря, когато мобилният му телефон започна да вибрира. Не ходеше никъде без включен телефон. Обичаше екипът му от доверени сътрудници да може да се свързва с него по всяко време и по всякакви въпроси. Освен това в момента беше финансово притеснен и трябваше да бъде двайсет и четири часа на разположение, за да се справи с кризата.

Погледна дискретно телефона, за да види кой му се обажда в 11 часа вечерта.

Беше лейди Бентли. Любовницата на баща му. Какво искаше? Не беше разговарял нито с нея, нито с баща си от месеци, въпреки че и те живееха в същия град. Не можеше да се каже, че като семейство отношенията им бяха много сърдечни.

Заинтригуван, той се извини и отиде в библиотеката, където набра номера на лейди Бентли.

Едно нещо не можеше да не й се признае — беше точна и винаги говореше по същество.

— Баща ти иска да идеш в къщата. В девет сутринта в петък — рече тя. — Много е важно, Макс.

— За какво става дума? — попита заинтригуван той.

— Ела тук и ще разбереш.

Макс кимна на себе си.

— Предполагам, че ще мога да дойда — рече той троснато.

— И двамата ти братя също пътуват насам.

Това вече прозвуча сериозно. Умираше ли старият?

Ако беше така — помисли си мрачно Макс, — беше твърде навреме.

* * *

Крис Даймънд се потеше в домашната си фитнес зала, когато му се обадиха. Домашните зали за фитнес бяха символ на определен статут в Лос Анджелис. Ако не притежаваш вкъщи специално оборудвана зала, ще трябва да се смесваш с потната тълпа в „Спортна връзка“ в Лос Анджелис, а това би означавало, че просто не си от преуспяващите. Като един от най-търсените адвокати в сферата на шоубизнеса в града Крис Даймънд, се блазнеше от мисълта, че при него това определено е така. Тъкмо затова беше построил изключително модерната си зала за фитнес, снабдена с най-съвременна озвучителна уредба, с най-усъвършенствани телевизионни екрани на трите стени, а четвъртата представляваше огромен лист стъкло, който гледаше към блещукащите светлини на Лос Анджелис.

Беше купил къщата на върха на каньона Колдуотър, кацнала на самия ръб на великолепен хълм, заради невероятната гледка. След това я беше преустроил и ремонтирал точно според собствените си желания. Крис беше перфекционист. Обичаше да изпипва нещата. Това му даваше чувство за сигурност, нещо, което никога не беше имал като малък.

— В девет сутринта в петък — рече лейди Бентли.

— Не мога — отвърна той, като скочи от велоергометъра и посегна към ослепително бялата кърпа, която метна около врата си.

— Защо не можеш?

— Имам важна среща във Вегас, която не мога да отменя.

— Горещо ти препоръчвам да го сториш — рече спокойно лейди Бентли. — Братята ти ще бъдат тук и баща ти те очаква. — Последва дълга пауза. — Сигурна съм, че няма да поискаш да го разочароваш.

Крис се замисли върху думите й.

— Болен ли е? — попита той накрая.

— Бъди тук, за твое добро е — рече тя загадъчно и затвори.

* * *

Ред Даймънд взе с възлестата си ръка една тъмна на цвят цигара и я запали със златна запалка „Дънхил“.

Беше на седемдесет и девет години и видът му напълно отговаряше на възрастта му. Лицето му беше напълно сбръчкано. Хлътналите сини очи бяха съвсем избледнели, а под тях имаше дълбоки сенки. Орловият нос и силната челюст подсказваха, че някога е бил внушителен мъж.

— Ще дойдат ли? — попита настоятелно той със стържещия си глас, поглеждайки към безупречно облечената лейди Джейн Бентли, когато тя влезе в спалнята му.

Жената кимна, като се питаше какво ли пък беше намислил сега, защото Ред Даймънд никога не правеше нищо, без да го е планирал предварително.

— Сигурна ли си? — изхриптя той и издуха облак лютив дим към нея.

— Абсолютно — рече тя, махайки с ръка дима с болезнено изражение на лицето.

— И тримата ли? — настоя да разбере той.

— Да — отвърна хладно тя. — Свързах се и с тримата, както ти пожела, и те ще бъдат тук.

— Чудесно. — На сбръчканото му лице се появи лукава усмивка. — Значи започва се — промърмори той почти на себе си.

Лейди Джейн Бентли кимна отново. Когато Ред Даймънд искаше нещо, никой не се осмеляваше да му противоречи, дори и тя.

Какво ли бе намислил? Това беше въпросът.

Беше любопитна да разбере, но и достатъчно умна, за да не го попита, защото Ред никога не разкриваше предварително нищо, докато не решеше, че моментът е настъпил.

Като всички останали и тя просто трябваше да изчака, за да разбере.