Джаки Колинс
Секс и диаманти (65)

Глава шейсет и четвърта

Отначало те се караха, след това го правиха и им беше толкова хубаво, че когато Ейми се размърда при звъна на телефона, й беше леко на душата и се чувстваше щастлива. Беше четвъртък сутринта, слънцето грееше, Макс знаеше истината за нея и Джет и вече не се чувстваше виновна.

Е, усещаше малка вина, защото сцената от миналата нощ не беше от най-хубавите. Макс беше показал една своя страна, която тя никога не беше виждала, и я беше уплашил.

Джет лежеше до нея. Още спеше и леко похъркваше. Тя вдигна телефона усмихната и веднага беше засипана с поток думи от майка си.

— Видя ли гадните вестници? — фучеше Нанси. — Знаеш ли какво пишат? Името на нашата фамилия е опетнено. Това е позор! Ще съдя всички отвратителни така наречени журналисти!

— Успокой се, мамо.

— Не! Ти се успокой.

— Аз не крещя.

— Ще започнеш, когато прочетеш този боклук — каза заплашително Нанси.

— А защо изобщо го четеш?

— Как да не го чета, когато цялата прислуга се е събрала в кухнята и ни се смее.

— Не ти вярвам.

— Връзката ни със семейство Даймънд е приключена. Приключена — повтори строго Нанси. — Разбираш ли какво ти казвам, Ейми?

— Да, мамо — каза Ейми търпеливо. — Ще ти се обадя по-късно.

Тя остави телефона и погледна отново към Джет. Той продължаваше да спи с ръка, небрежно сложена върху очите. Коремът му беше гол, беше покрит с лек мъх. Чувството, което изпитваше, докато го наблюдаваше в съня му, беше любов.

Запита се какво ли бяха написали таблоидите, че майка й беше толкова ядосана. И без това никой не вярваше на онова, което пишат, така че имаше ли някакво значение?

Миналата нощ, след като тя и Джет бяха правили любов, останаха да лежат в леглото и да разговарят с часове, докато най-после заспаха прегърнати. Тази сутрин тя се събуди с чувството, че от плещите й беше паднала огромна тежест. Изпитваше страхотно облекчение при мисълта, че е свободна.

Колкото повече мислеше за това, толкова повече си даваше сметка колко погрешно тя и Макс са мислели, че могат да живеят заедно. Сигурно и той го е разбрал. Те просто не си подхождаха. Филми, музика, книги — вкусовете им бяха напълно противоположни. С Джет всичко беше в синхрон. И двамата обичаха приключенски филми, харесваха една и съща музика, а когато стана дума за книги, и за двамата нямаше нищо по-добро от стария Джон Гришам или трилърите на Джеймс Сийгъл. Дори програмите, които предпочитаха по телевизията, съвпадаха. Джет й беше казал, че в Милано успявал да гледа на DVD любимите си телевизионни предавания. Това беше страхотно! Да има мъж, с когото да може да гледа телевизия. Макс считаше телевизията за пълна загуба на време. Запита се дали да направи на Джет закуска. Какво обичаше? Чай? Кафе? Със захар ли го пиеше или със сметана? Яйца ли обичаше или ядки?

Знаеше толкова малко за него и същевременно като че ли знаеше всичко. Той й беше разказал за времето, когато е пиел и вземал наркотици, за годините, когато се беше скитал из Ню Йорк като зомби, когато беше спал с когото завари и през повечето време е бил не на себе си.

Беше й разказал някои ужасни семейни истории: за грубия си баща, за майка си, която била алкохоличка, за побоя, на който е бил подлаган, и за нещастното си детство, когато двамата му родители си го бяха прехвърляли един на друг. После й разказа за Италия и за възстановяването си, както и за Джиана, като й се закле, че не я е обичал.

— Обичам теб, Ейми — беше казал той. — Ти си жената за мен. Приключвам с другите жени. Край!

— Така ли? — попита тя, наклонила глава на една страна.

— Това е самата истина — отвърна той и широко се усмихна.

Тя също се усмихна, като се замисли върху думите му: Приключвам с другите жени. Край! Като че ли бяха в гимназията. Колко мило й стана, колко много го обичаше!

* * *

Крис се разбуди с чаша силно черно кафе и остра болка в слабините. Не беше спал много — около два часа. В малките часове на деня му се беше обадил спешно Макс, беше станал от леглото и беше отишъл бързо в апартамента на брат си, където беше заварил Елиът Майнър и детектив Родригес.

Оказа се, че Макс е посетил място, в което е било извършено убийство, и не беше съобщил веднага на полицията. Другият проблем беше кутията на Маришка — веществено доказателство, което Макс беше взел от апартамента й и го беше задържал при себе си, а едва сега го предаваше.

Кашата, която беше забъркал, беше доста голяма, но Елиът беше адвокат с добри връзки и след няколко телефонни обаждания на подходящите хора от Макс беше свалена всякаква вина. Отърва се само със строго предупреждение да не задържа повече важна информация, отнасяща се до Маришка.

— Лесно ти се размина — каза му Крис, след като другите си бяха тръгнали. Но преди да може да си тръгне и той, Макс се впусна в дълга тирада за Ейми и Джет. По някакъв начин беше разбрал за тях, което означаваше, че Крис трябваше да остане още два часа, за да успокоява наранените чувства на брат си и да го убеждава да не набие Джет и да не го хвърля в Ийст Ривър.

Каква нощ! За изморените няма почивка. Между другото му се бяха обадили и Бърди Марвъл, Лола Санчес, Грегъри Дарк и Джонатан Гуди, четиримата му най-важни клиенти. Бърди му разказа за предстоящата си сватба. Лола искаше да съди някакъв папарак, който я преследвал и който нарочно блъснал отзад новото й ферари. Грегъри настояваше да получи повече за предстоящата си сделка със студиото, а Джонатан пък твърдеше, че срещнал момиче, в което се влюбил, и до няколко дни ще се ожени за него.

Откачалки! Всичките бяха пълни откачалки. Сега му предстоеше срещата с Ред. Щеше да падне голям майтап, когато отидеше там с братята си. Нямаше търпение да види какво ще стане.

От друга страна, му се искаше колкото може по-скоро да се върне в сравнително по-спокойния Лос Анджелис. Дори си помисли да не скъсва с Верона, сегашната му приятелка. Верона можеше, когато поиска, да му действа успокояващо, а точно сега имаше нужда от това. От малко тишина и спокойствие. Освен това къщата му щеше да се нуждае от ново обзавеждане, а кой по-добре от Верона би се справил с това?

Лошото беше, че тя щеше да иска да се премести при него. Защо пък не? — помисли си той. — Но само за няколко месеца, докато нещата се нормализират.

Щеше да се справи. След изминалата седмица можеше да се справи с абсолютно всичко.

* * *

Елиът Майнър си заслужаваше всеки цент от доста солените хонорари, които вземаше. След като си призна всичко пред детектив Родригес, Макс очакваше, че ще изкара най-малко няколко часа в участъка, за да го разпитват, но Елиът се беше погрижил това да не стане, макар Макс да виждаше, че детективът много се вкисна, когато му се обади неговият капитан. Междувременно Макс изобщо не се впечатли от това. Беше изкарал много трудна нощ и единственото нещо, което искаше, беше да глътне две приспивателни и да се наспи.

Сутринта лежеше в леглото и се чувстваше зле. Първо си помисли за Ейми, за неговата някога безупречна Ейми. Всичко беше свършило. Тя му беше изневерила. Никога не беше очаквал такова нещо от нея. Не само му беше изневерила, а го беше направила със собствения му брат. Това му оставяше някакъв горчив вкус в устата. Можеше да разбере Джет. Но Ейми? О, не, не и Ейми, неговата невинна бъдеща съпруга. Вече не беше бъдеща. Беше приключил с нея. Беше спала с брат му. Нямаше връщане назад.

Пресегна се към телефона и се обади на г-жа Конър, за да провери как е Лулу. Тя му каза, че всичко е наред и че Лулу си прекарва чудесно.

Като се замисли за момиченцето, изведнъж го обля пот. Ами ако не беше негово? Ами ако Владимир и Алекс или някой друг боклук, с който е спала Маришка, се окажеше истинският баща на Лулу? Господи! Не би могъл да го понесе. Това просто не беше възможно.

И все пак… беше.

Какво трябваше да направи? ДНК тест ли?

Не! Нямаше да прави това. Лулу беше негова. Не се съмняваше.

Или пък се съмняваше.

* * *

Заради голямото богатство на Ред хората с тъпи глави винаги си мислеха, че е идеален за изнудване. Естествено, те разбираха, че за да стане такъв, какъвто беше днес, не беше лесно да бъде излъган от глупаци. Той беше разрушител и онези, които имаха глупостта да се изпречат на пътя му, биваха унищожавани. Вчера някаква си долна руска проститутка се беше опитала. Побесняваше, когато хората си въобразяваха, че е лесен обект. Особено пък курвите.

Според Ред Даймънд истината беше, че в един или в друг момент всички жени постъпваха като курви. Всички си имаха цена. Въпросът беше само да се разбере каква е тя. А той ги знаеше тези неща. Беше се женил четири пъти.

Четири жени, но никоя не беше успяла да победи.

Що се отнася до лейди Джейн Бентли… тя се беше оказала най-скъпата курва от всички. А дори не можеше да духа както трябва. Така че каква беше ползата от нея? Щеше да й плати, и то добре, за да се отърве от нея. Но нямаше да получи толкова, колкото беше поискала. Нямаше начин!

Той беше Ред Даймънд — човек, който се беше издигнал сам и с когото трябваше да се съобразяват. Никой не беше успял да го победи, макар че мнозина се бяха опитвали. В бизнеса беше направо убиец. В личния си живот също. В света на Ред Даймънд оцеляваха само най-силните.

Замисли се за момент за червенокосата проститутка. Беше много хубава, дългокрака и рускиня. Той си падаше по такива. Наговори му разни глупости за Маришка. Какво го интересуваше? Тя беше мъртва, а той не беше онзи глупак, който се беше оженил за нея. Беше се оженил Макс, неговият най-голям син, неговият най-голям идиот.

Защо синовете му не приличаха повече на него? Всичките се бяха метнали на безполезните си майки и това наистина беше голям позор. Никой не беше така дързък като него.

Ред с нетърпение очакваше предстоящата среща. Щеше да бъде доста интересно събитие. Тримата му синове, лейди Джейн и Даян. Ама че комбинация!

Вероятно всички си блъскаха главите защо ги викаше.

Е, добре… Скоро щяха да разберат.

Време беше.