Джаки Колинс
Секс и диаманти (25)

Глава двайсет и четвърта

— Вън! — кресна Ред Даймънд със зачервено от гняв лице. — Искам да се махнеш!

Лейди Джейн Бентли, която седеше и сресваше косата си пред тоалетната си масичка, пребледня, но не каза нищо.

— Вдигай си кльощавия задник и се махай — озъби се насреща й Ред. — Веднага напусни къщата ми! Омръзна ми от теб!

Беше събота сутринта и той се бе втурнал побеснял от гняв в спалнята й. Тя нямаше представа какво беше причинило този внезапен изблик на ярост. Разбираше само, че яростта му се изливаше върху нея без каквото и да било предупреждение.

— Защо се държиш така? — попита лейди Джейн, изправи се и го изгледа. — Не сме се карали. Нищо не се е променило.

— Всичко се е променило — отвърна той. — Снощи прекарах в компанията на по-млади момичета, на жизнени жени, които успяха пак да ми го вдигнат. Най-после ми просветна, че съм пропилял години наред с такава съсухрена снобка като теб.

— Ти си отвратителен! — каза тя и му обърна гръб.

— Открих жизнената сила, която ми липсваше през последните шест години — изрева той. — Ти не понасяш секса. Всеки път, когато се кача отгоре ти, си като дърво и не ми даваш нищо.

— Правила съм всичко, каквото си поискал — каза тя, като положи върховно усилие да остане спокойна.

— Да — рече ехидно той, — духала си ми, когато съм те молил.

— Как се осмеляваш да ми говориш така!

— Ще ти говоря както си искам.

— Ругаеш ме прибързано и необмислено!

— Ни най-малко! — отвърна нетърпеливо той, като изпука с кокалчетата на пръстите си.

— И къде очакваш да отида? — рече студено тя. — Нека не забравяме, че напуснах съпруга си и се отказах от всичко, за да се грижа за теб през последните шест години.

— Да се грижиш за мен? — извика той. — Ще ме изкараш някакъв стар и немощен инвалид, а това е нещо, което Ред Даймънд никога няма да бъде.

— Не съм казвала, че си инвалид.

— На кого му пука какво си казала? Ти си досадна. Знаеш само да ме тормозиш с пътуванията си по чужбина и да харчиш пари с тревожна бързина. Достатъчно! Достатъчно! Искам да се махнеш! В бъдеще планирам да се радвам на свободата си.

— Знаеш ли какво? — рече тя, усещайки как гневът бавно се надига в нея. — Планирай работите си добре, защото нямам намерение да ходя никъде.

— Какво? — рече той и сбръчканото му лице се изкриви от гняв.

— Чу ме.

— Ти даваш ли си сметка кой съм аз? — викна той. — Ако извикам адвокатите си, веднага ще те изхвърлят.

— Викни ги де! — отвърна тя, отказвайки да отстъпи. — Имам право да съм тук. Това е и мой дом.

— Съветвам те — каза Ред, а в очите му заиграха злобни пламъчета — да не се захващаш с мен, защото мога да те уверя, че никоя жена не е успяла да се пребори с Ред Даймънд.

Тя го изгледа продължително, без да каже нищо. Това вероятно беше вярно — никоя жена не бе успяла. Той беше успял да убие три съпруги, а четвъртата да превърне в алкохоличка, която водеше жалко съществуване. Обаче тя, лейди Джейн Бентли, беше различна. Бе направена от по-здрав материал и не се плашеше от този вдетинен дъртак. Беше по-умна, отколкото той си мислеше. Знаеше много неща за Ред Даймънд, които никога не би искал някой да узнае.

— Само ако постигнем съответно споразумение, мога да помисля да напусна — рече спокойно тя. — Можеш да преговаряш директно с мен или да говориш с адвокатите ми. Както предпочетеш.

— Споразумение? — захили се той. — Ще видим.

— Да, ще видим — повтори тя с равен глас, отказвайки да бъде заплашвана като някоя от неговите курви. — Кажи ми, Ред — добави лейди Бентли, — каква точно изненада готвиш на тримата си синове в понеделник? По какъв още начин искаш да съсипеш живота им?

— Да съсипя живота им? — провикна се той. — Тези момчета нямаше да бъдат нищо без мен. Виж какво са постигнали.

— Да — каза тя с нескрит сарказъм, — мога да добавя: без нито капка помощ от твоя страна.

— Кучка! — кресна й той. — Ти нищо не знаеш!

— Знам как накара онези две банки да се оттеглят от проекта на Макс. Знам също, че си се свързал с Рот Джиаганте в Лас Вегас и настояваш той да притиска Крис за парите, които му дължи. Това не са много бащински постъпки, Ред.

— Давам им урок — каза мрачно той.

— Те са вече мъже, Ред. Защо продължаваш да ги наказваш? Какво са сторили, за да заслужат такова отношение?

— Ти си ме шпионирала, така ли? — викна той и сбръчканото му лице потъмня. — Откъде знаеш всичко това?

— Не те шпионирам, а те защитавам и мога да ти напомня, че няма да намериш друг, който да те защитава като мен.

— Глупости!

— Трябва също да те уверя, че ако си мислиш, че харча прекалено много, погледни другите жени и ще видиш колко харчат пък те. Направих от дома ти спокойно и хубаво място. Забавлявам те, когато ме помолиш. Дори се примирявам с проститутките, с които се виждаш в тайния ти апартамент на Петдесет и девета улица, за който мислиш, че не знам. Е, да, ама аз знам за тези курви, Ред. Знам също и много други неща, които съм сигурна, че не би искал да стават публично достояние.

— Снощи получих от група стриптийзьорки много повече, отколкото от теб за шест години — изръмжа той. — Затова вдигай си изнудваческия задник от къщата ми, защото вече нямам нужда от него! Разбираш ли какво ти казвам? Приключих с теб. Край! Свършено е.

— Ти наистина си лош човек — каза тя, като продължаваше да контролира бушуващия в нея гняв, което й помагаше да се чувства силна.

— Ами тогава омитай се! — изкрещя той.

— Не и преди да се приготвя, Ред. В това можеш да бъдеш сигурен.

* * *

По пътя към хотела на Бърди телефонът на Крис иззвъня. Този път беше Джонатан Гуди, който трябваше да пътува за Европа, но очевидно не беше тръгнал.

— Трябва да те видя, Крис — рече Джонатан. За разлика от друг път гласът му не звучеше спокойно. — Спешно е.

— Къде си?

— В моя апартамент — каза Джонатан и му даде адреса.

— В момента пътувам към един клиент. Веднага щом свърша, ще дойда при теб.

Господи! Кой, по дяволите, беше изобретил мобилните телефони? Хората могат да те открият навсякъде. Това е смешно. Първо Бърди, а сега Джонатан. Оставаше само да му се обади и Лола Санчес и денят му щеше да бъде запълнен.

* * *

— Владимир не е добър човек — каза Маришка, като ходеше нервно напред-назад из хола, а високите й токчета тракаха по мраморния под.

— Не ми казваш нищо ново — рече спокойно Макс.

— Владимир е опасен. Нямаш представа колко е опасен.

— Може и така да е, Маришка, обаче разбирам, че той е твой проблем, а не мой.

— Не, Владимир е наш проблем — рече троснато тя. — Никога не съм била женена за този мъж. Така наречените документи, които ти е показал, са фалшиви.

— Олекна ми да го чуя.

— Той обаче може да ни напакости, Макс. Може много да ни напакости.

— Съмнявам се.

— В Калифорния убиват хора, които се изпречват на пътя ти — каза тя замислена.

— Какво?

— В Калифорния Робърт Блейк не харесваше жена си и вестниците твърдят, че я е убил или може би е уредил да бъде убита. Фил Спектър не харесваше момичето, което се върна в къщата му, и затова бум! Може той да я е застрелял. И ние трябва да направим това с Владимир.

Господи! За същия сценарий си беше помислил и той, но сега, предложен от Маришка, му изглеждаше сюрреалистичен.

— Как изобщо ти минава през ума такова нещо? — каза рязко той.

— А ти да не би да искаш вестниците да започнат да твърдят, че дъщеря ти е незаконна? — попита Маришка. — Лулу. Нашата Лулу.

— Това няма да стане.

— Ако на Владимир не му бъде запушена устата, ще стане.

— Той свърза ли се с теб? — попита Макс.

— Не — рече тя, без да го погледне.

Макс веднага разбра, че лъже. Маришка не беше убедителен лъжец.

— Виждала си се с него — укори я той. — По-добре ми кажи истината, Маришка, защото и без това ще разбера.

— Е, добре — призна тя, — изправи се пред вратата ми снощи. Не можех нищо да направя.

— И ти го пусна вътре? — попита Макс, изненадан, че е постъпила толкова глупаво.

— А какво трябваше да направя? Казал на портиера долу, че ми е брат.

— Господи! И какво поиска от теб?

— Пари.

— Е, и?

— Казах му, че ще говоря с теб.

— Той вече получи пари от мен. Голяма сума. Маришка, ако се закълнеш, че нямаш връзка с него и че документите са фалшиви, мога да уредя да го арестуват.

— Не — каза бързо тя, — помисли за заглавията във вестниците.

— Какви заглавия? Ако е измамник, каквото и да пишат, няма да има значение. Ще им скъсам задниците от дела.

— Виж какво, аз… аз го познавах някога, много отдавна — рече тя и пак не го погледна. — Владимир беше… съдружник на един от братовчедите ми.

— Боже господи! — избухна Макс. — Защо не ми го каза преди? Ти си невероятна.

— Съжалявам, Макс. Аз…

— Била ли си женена за него, Маришка? — прекъсна я той.

— По-добре е да ми кажеш, защото тук не си играем игри.

— Абсолютно не.

— А защо да ти вярвам?

— Защото ти казвам истината — отвърна тя предизвикателно.

— Да се надяваме.

Маришка пак започна да ходи напред-назад.

— Трябва да се отървем от него, Макс. Ако не го направим, ще имаме неприятности.

— Какви неприятности?

— Познавам хора, които могат да свършат тази работа вместо нас. Ще струва петдесет хиляди долара.

— Ти луда ли си!

— В Русия знаем как да се справяме с противника.

Наистина ли се беше оженил някога за тази жена!

— Ще открия къде живее — продължи Маришка. — Имам приятели в Москва. Те ще знаят.

— О, разбирам, ще се обадиш в Москва и ще им кажеш: „Къде живее Владимир Бушкин?“ И те ще ти отговорят. Толкова ли е лесно?

— Аз имам връзки — каза тя тихо. — Дай ми парите и проблемът ни ще изчезне.

— Отказвам да плащам, за да бъде убит някой — рече ядосан той. — С този разговор е приключено.

— Не, Макс, не е. Премисли добре тази нощ. Ще говорим утре.

— Утре не мога. Ще даваме с Ейми предсватбена вечеря.

— Ще говорим сутринта, когато ще мислиш по-трезво.

— Не ме ли чу? — попита той, загубил търпение. — Току-що ти казах, че утре съм зает.

— Донеси ми парите в брой — каза Маришка, без да го слуша — и аз ще се погрижа за всичко. Няма нужда ти да се замесваш.

— Не, Маришка, ти ме чуй. Не!

— Макс, аз познавам мъже като Владимир. Това е единственият начин.

— Ще видим.

* * *

Двама клиенти искаха да го видят едновременно и двамата твърдяха, че е спешно. Първо дамите — реши Крис и бързо се отправи към хотела на Бърди.

Беше въведен в апартамента й от нейната братовчедка, безполезната й секретарка. Беше облечена в торбести панталони и тясна фланелка с къси ръкави, на която с големи букви пишеше: Б. МАРВЪЛ РОКС. Тази братовчедка беше по-малко хубавото копие на Бърди, с права коса и безизразно лице.

— Къде е тя? — попита Крис, като влезе в апартамента и се огледа. — Каза ми, че е спешно.

— В спалнята — отвърна братовчедката на Бърди и продължи да дъвче дъвка. — Влизай направо.

В спалнята беше тъмно, завесите бяха плътно спуснати.

— Някой може ли да светне лампата? — каза Крис, докато пристъпваше пипнешком в стаята. — Не виждам нищо.

Бърди запали една нощна лампа до леглото си. Седеше по средата на леглото, подпряна на възглавници, заобиколена от таблоиди и няколко забавни списания, а също от куп разкъсани обвивки от бонбони.

Крис веднага разбра защо седеше на тъмно. Хубавата млада певица беше с насинено око и подута сцепена устна.

— Кой ти направи това? — попита той. Въпросът беше риторичен, защото вече знаеше отговора.

— Той не го искаше — смотолеви Бърди с глас на малко момиченце. — Ние се карахме и случайно ме удари.

— Ама че случайно! — рече Крис и се почеса по главата.

— Казах ти — повтори тя, недоволна, че Крис не й беше повярвал, че е станало по погрешка. — Роки не би ме ударил нарочно.

— Трябва да се обадим в полицията — реши Крис.

— Не! — изписка Бърди и почти се изправи. — Ако исках да се обадя на ченгетата, щях да го направя още снощи. Роки се ядоса от цялата тази работа около сватбата. Трябваше да му дам това, което искаше. Знам, че трябваше.

— Бърди, ти искаш ли все още да бъда твой адвокат? — попита строго Крис. — Защото ако искаш, ще е по-добре да започнеш да ме слушаш.

— Послушах те — отвърна намусено тя. — И виж докъде ме докара това.

— Къде е сега Роки?

— Беше тук преди малко и много съжаляваше — въздъхна тя, посягайки към една кърпичка, — обаче не пожелах да говоря с него.

— Доколкото разбирам, със сватбата е свършено?

— О, не! — възкликна Бърди, шокирана от подобна мисъл. — Аз го отблъснах, защото съм бясна, че ми размаза физиономията. Обаче ние пак ще се оженим.

— Бърди — рече Крис, като се стараеше да проявява търпение, защото да се разговаря с най-младата му клиентка когато тя си въобразяваше, че е влюбена, не беше много лесно, — не можеш да обичаш човек, който те бие.

— Беше само веднъж, Крис — обясни тя, като се почеса по носа. — Той тържествено ми обеща, че вече никога няма да го прави.

— По-добре ми кажи как стана — рече Крис, примирил се с факта, че няма бързо да се отърве от Роки.

— Ами — каза с разтреперан глас Бърди, — снощи излизахме от „Гетсбис“, а навсякъде имаше папараци, които се блъскаха и бутаха, а това ядоса Роки още повече, защото вече се бяхме карали в клуба.

— А къде бяха бодигардовете ти?

— Грешката е моя, защото се измъкнахме навън без тях — призна тя, почувствала се виновна.

— Много умно.

— Съжалявам — рече Бърди, а гласът й стана още по-тих.

— И после какво стана?

— Ами Роки започна да рита един от фотографите и аз се опитах да го спра. Тогава той се обърна и случайно ме фрасна в лицето.

— Страхотно! — каза Крис, като си мислеше за последиците.

— Възможно е те да са ни снимали — призна Бърди.

— Да са снимали какво? — попита намръщен Крис. — Надявам се, не искаш да кажеш, че са те снимали как Роки те бие.

— Мисля, че е възможно — каза засрамена тя.

— Ами в такъв случай предполагам, че трябва да се подготвя за съдебен иск от страна на фотографа.

— Той не пострада — проплака тя. — Пострадах само аз.

— Още по-добре.

— Питах се, Крис, дали можеш да направиш нещо тази работа да не се разчува?

— Сега е твърде късно. Трябваше да ми се обадиш снощи. Фотографите вече са продали снимките.

— Не можем ли да излезем с декларация, в която да кажем, че е станало случайно?

— Нека видим първо с какво разполагат. Тогава ще говорим за декларации. — Той замълча за малко, а после попита: — Идва ли лекар да те види?

— От румсървиса снощи ми пратиха една сурова пържола — каза тя с отвращение. — Сложих си я на окото, но тя усмърдя цялата стая.

— Ами устната? Не трябва ли да се погрижиш за нея?

— Боли ме — каза тя с глас на малко момиченце.

— Трябва да повикаме доктор. Може би ще има нужда да я зашият.

— Не искам доктор! — прошепна тя, като едва сдържаше сълзите си.

— Сигурен съм, че хотелският лекар ще бъде дискретен. Ще се обадя на администратора да го уреди.

— Съжалявам, Крис — рече тя и по бузите й започнаха да се стичат сълзи. — Не съм искала да стане така.

— Но е станало, Бърди — отвърна той. — И ти трябва много сериозно да се замислиш дали да се жениш за човек, който се отнася с теб по такъв начин.

— Въпреки това ще се оженя за него — рече тя предизвикателно, — така че по-добре продължавай да подготвяш сватбата във Вегас. — Казах на Роки, че ще му дадеш парите от този, който купи изключителните права да прави снимки на сватбата.

— Е, той не остана ли доволен?

— Вкисна се, когато му казах, че няма да му плащам по един милион долара на година, ако бракът ни се окаже нетраен.

— Мисля, че трябва да поговоря с него и да си изясним някои неща.

— Не — каза бързо тя, — той ще побеснее и ще си го изкара на мен. — Така прави.

— Чудесен човек, няма що!

— Той наистина е чудесен — рече убедено Бърди. — Просто трябва да го познаваш, както го познавам аз.

Жените и мъжете грубияни никога не виждат грешките си. На Крис му се искаше да може да я накара да разбере, че е сбъркала, но Бърди беше влюбена или беше обхваната от страст, така че точно в момента не можеше да мисли трезво.

Той се обади по телефона и скоро след това пристигна един лекар. Крис го въведе в спалнята, а след това остана в хола, като крачеше напред-назад, докато чакаше лекарят да свърши. После трябваше да се отправи към Джонатан, за да се оправя с неговата драма, каквато и да беше тя. В момента, в който лекарят се появи готов да разговарят, телефонът на Крис иззвъня. Провери кой се обажда, видя, че е Верона, и реши, че може да изчака.

След като приключи разговора с доктора и се увери, че Бърди е добре, се отправи за срещата си с Джонатан. По пътя се обади на Верона.

— Какво има? — попита рязко той. — Отивам от една среща на друга.

— Обаждам ти се като приятел — рече Верона.

Хм… Това звучеше заплашително. Може би тя щеше да му каже, че скъсва с него. Голяма работа. Щеше да му спести неприятностите.

— Това е хубаво, Верона — рече той и потисна една прозявка. — Радвам се да те чуя.

— Опасявам се, че имам лоши новини.

Още лоши новини? Сега пък какво беше станало?

— Имаше свлачище — продължи тя. — Къщата ти почти е разрушена.

— Къщата ми? — викна разтревожен той. — Какви ги говориш?

— Наминах с колата, за да се уверя, че всичко е наред, защото продължаваше да вали. Сигурно току-що беше станало. Имаше пожарникарски коли и спасителни екипи. Всички се питаха дали вътре има някой. Казах им, че няма.

— Моята къща? — повтори той. — Но това е невъзможно!

— Вината не е моя, Крис — рече тя и още повече го подразни с тона си. — Обвинявай времето. Тук продължава да вали.

— Боже господи! И много ли е зле?

— Ами зле е, Крис. Къщата ти е буквално заровена под голям слой кал. Имаме късмет, че не бяхме в нея. Щяхме да бъдем погребани живи.

— Искаш да кажеш, че къщата ми е заровена с всичко в нея? — попита, не вярвайки на ушите си той. — Моята къща?

— Страхувам се, че точно това е станало.

— Обади се на двамата ми помощници. Накарай ги веднага да отидат на мястото.

— Бих го направила, Крис, но не им знам домашните телефони. Най-добре е ти да го сториш.

— Ама ти наистина много ми помогна.

— Ако живеехме заедно, бих могла.

Той затвори телефона и се свърза с главния си помощник в Лос Анджелис. Каза му да отиде в къщата и да види дали може да спаси нещо.

— Там някъде има един сейф — рече Крис. — Като го намериш, не го изпускай от очи.