Джаки Колинс
Секс и диаманти (55)

Глава петдесет и четвърта

Съветският клуб беше далеч от домовете на много руски имигранти, дошли да живеят в Ню Йорк. Храната беше добра, водката от най-високо качество, а атмосферата напомняше на луксозен европейски нощен клуб.

Соня Сивариус обичаше да прекарва времето си в Съветския клуб. Тук се чувстваше удобно. Беше на светлинни години от реалния й живот с лесбийските изпълнения пред публика и преспиването с богати стари мъже срещу заплащане. В Съветския клуб към нея се отнасяха като към красива жена, която обича да се забавлява. Повечето хора я мислеха за консултантка в някаква модна къща, а ако понякога там харесаше някой мъж, преспиваше с него безплатно.

Братовчед й Игор, когато решеше да се облече прилично, беше доста красив придружител въпреки склонността му към напълняване. Владимир, приятелят на Игор, винаги имаше невзрачен вид, въпреки че тази вечер се беше постарал доста. Соня знаеше, че това е заради Фамка, която обикновено не му обръщаше внимание. Тази вечер беше различно — от Владимир се излъчваше някаква енергия, която обикновено той не притежаваше.

Фамка, ослепителна в яркочервената си официална рокля, също го забеляза. Като обърна на един дъх втората си водка, тя деликатно хлъцна и каза на Соня:

— Какво е станало с Владимир? Забелязваш ли колко се е променил?

— Да — съгласи се Соня, която изглеждаше великолепно в плътно прилепналата по тялото жълта копринена рокля и новата си перлена огърлица, която гордо беше окачила на врата си. — Игор твърди, че има да ни казва нещо. — Като сниши глас, Соня добави: — Казва, че ще получи много пари.

— Не! — рече Фамка — Не и Владимир.

— Напротив — настоя Соня, — Игор е сигурен.

На съседната маса имаше шумна компания: три много млади американски момичета с двама по-възрастни руснаци. Соня познаваше един от тях — Алекс Пинчиноф, човек, когото беше по-добре да избягва. Беше от руската мафия. Опасен. Преспа веднъж с него и това й стигаше. Беше заключил ръцете й с белезници за леглото и направо щеше да я задуши до смърт с огромния си чеп. Дожаля й за младите момичета, които седяха на масата. Едно от тях щеше здравата да си изпати.

След обилна вечеря с борш и блини, „Бьоф Строганоф“ и червено зеле Владимир каза, че ще им съобщи нещо.

Соня обърна третата водка и го изгледа предизвикателно.

— Хайде, давай — рече тя. — Изненадай ни.

— Ще ви изненадам! — рече смело Владимир и хвърли възторжен поглед на Фамка. — Здравата ще ви изненадам.

Фамка се наведе по-близко до него и големите й гърди за малко да изскочат от червената й рокля.

— Давай — прошепна тя, като се питаше как ли ще е той в леглото. Обикновено безличните мъже са по-добри в секса от красивите. Фамка харесваше мъж, който може да я накара да получи оргазъм. Клиентите й никога не успяваха, въпреки че някои от тях много се стараеха.

— Жена ми умря — каза, като замазваше думите Владимир.

— Жена ти ли? — рече презрително Фамка. — Ти нямаш жена. Коя ще се ожени за теб?

— Продължавай, разкажи им — окуражи го Игор.

— Моята жена е известна — похвали се Владимир. — Известна и богата.

— Да не би да е Джулия Робъртс? — подразни го Фамка.

— Или пък Никол Кидман — присъедини се към нея Соня.

— А може пък да е Анджелина Джоли, тя е много секси — рече Фамка и облиза устните си. — Става повече за мен, отколкото за теб.

— Владимир не ви будалка — рече Игор, защитавайки приятеля си. — Той е женен за жена, за която пишат вестниците. Била е убита. Известна жертва на убийство. И много богата.

— Да, богата — съгласи се Владимир. — И ми беше жена. Аз съм законният й съпруг, така че всичките й пари са мои.

— Не! — каза Фамка и се разсмя. — Съчиняваш си.

— Покажи им документа — подкани го Игор и сръга Владимир в ребрата. — Покажи им го. Тогава кучките ще ти повярват.

— Кого наричаш кучки? — протестира Соня, докато Владимир бъркаше в джоба си, откъдето извади омачканото брачно свидетелство. Подаде го на Соня.

— Коя е Паулина Кучинова? — попита тя, докато го разглеждаше. — Името й не ми е познато.

— Маришка Даймънд, онази от хайлайфа, която беше убита — каза Владимир.

Сега Соня направо щеше да се пръсне от смях.

— Ти се майтапиш с нас.

— Мога да го докажа.

— Как?

— Имам снимка от сватбата, на която това се вижда. Беше проститутка… като теб.

— Аз не съм проститутка — рече ядосана Соня. — Аз съм терапевт на много богати мъже. Проститутките работят на улицата. Те са мръсни момичета.

— А ти не си, така ли? — попита Владимир и лукаво я погледна.

— Покажи ми снимката, иначе ще реша, че само ни баламосваш — рече Соня, взе бутилката с водка от масата и си наля още една чаша.

— Взех снимката, за да ви я покажа — каза Владимир.

— Е, и какво от това? — попита Фамка, любопитна да разбере защо той си измисля тази история. — Ще отидеш в полицията и ще им кажеш, че ти е жена, така ли?

— Да, обаче след като заловят убиеца.

— Откъде знаеш, че ще го заловят? — попита Соня и лукаво намигна. — Може пък да си помислят, че си ти. Може и да те арестуват.

— Аз ли? — рече ядосан Владимир. — Правил съм много лоши неща, но не съм убивал.

— Да, бе — рече Соня, започнала да се чувства възбудена. Продължаваше да не вярва на историята на Владимир. Погледна към гангстера, който седеше на съседната маса.

Алекс Пинчиноф забеляза погледа й и вдигна чашата си за поздрав. Явно беше си прекарал по-добре от нея при предишната им среща в леглото.

Може пък в края на краищата да му даде още една възможност. Не виждаше друга перспектива.

* * *

— Здравей — каза Ейми, когато отвори входната врата.

— Здрасти — отвърна Джет и влезе вътре. — За теб — рече той и й подаде букет жълти рози.

Защо й беше купил цветя? Беше романтичен жест, който не би трябвало да прави. И все пак кого заблуждаваше тя? Беше много мило от негова страна.

— Как си? — попита Ейми с най-любезния си тон.

Тъп въпрос, защото си беше тръгнала от студиото само преди час и тогава той изглеждаше добре.

— Всичко е наред — рече той и влезе в хола.

— Ами… ще пийнеш ли чаша вино? — попита Ейми, почувствала се неловко, докато го следваше и продължаваше да стиска букета с розите.

— Не пия — каза той, давайки си сметка колко малко всеки от тях знае за другия. Дали да й признае, че някога е бил безнадежден алкохолик? Побъркан от алкохол, дрога и секс? Или трябваше да почака, за да научи сама за позорното му минало?

Беше по-дипломатично да изчака, обаче какво пък толкова? Беше решил да бъде напълно откровен във всичко.

— Лекувах се от алкохолизъм и наркомания — изтърси той.

— О… съжалявам — рече тя и отнесе цветята в малката кухничка, за да потърси ваза.

— Съжаляваш, че съм бил наркоман и алкохолик ли? — попита той, като вървеше след нея.

— Не си падам много по пиенето — каза тя, намери една ваза и я напълни с вода.

— За малко да ме избудалкаш — пошегува се той. — Онази вече беше попрекалила.

Зачекна темата без много заобикалки. Сега беше неин ред да се защити и да оправдае действията си.

— Да — призна тя, като се опитваше да изглежда спокойна. — Бях пияна и предполагам, че тъкмо затова се стигна до това, което направих.

— Е, да, но не беше чак толкова пияна — контрира той, докато я наблюдаваше как подрежда цветята.

— Бях — настоя тя, като се стараеше да не го гледа.

— Това означава ли, че всеки път, когато попрекалиш с пиенето, лягаш в леглото на някой непознат? — подкачи я леко Джет. — Така ли да го разбирам?

— Не, но…

— Кажи ми, Ейми — каза той, станал сериозен, — трябва да знам… какво се случи между нас?

— Аз… аз не знам — успя да каже тя, а си помисли: Не съм готова за сблъсък.

— Беше очевидно, че не беше спала с Макс.

Тя не отговори. Последва дълга пауза.

— Обичаш ли го?

— Това… не е твоя работа — рече тя, взе вазата и я отнесе в хола.

— Ами, това ми прозвуча като „не“ — каза той и пак я последва.

— Не слагай свои думи в устата ми.

— Не слагам.

— Напротив, слагаш — настоя сърдито тя. — С Макс се чувстваме много щастливи заедно.

— И затова ли преспа с мен? Сега разбирам, било е защото си била безумно щастлива с него.

— Знаеш ли какво, Джет — рече ядосана тя, — срещата ни тук беше една грешка. Нямаме нищо, което да си кажем, и аз не искам да се караме. Какво се случи ли? Ами просто се случи. Трябва да оставим нещата така.

— А ако не мога? — рече той и се приближи по-плътно до нея.

— Моля? — попита тя и се отдръпна.

— А ако не мога, Ейми? — настоя той. — Какво, ако съм хлътнал здравата по теб? Ами ако ти си момичето, което винаги съм търсел?

— Това е смешно — каза тихо тя и разтърси глава, като че ли да се убеди, че това, което той й говори, са глупости.

— Така ли?

— Ти живееш с Джиана — рече тихо тя. — Аз съм с Макс. Имахме един момент…

— Хей — прекъсна я той и продължително я изгледа, — беше много повече от един момент и ти го знаеш.

— Не, не го знам — рече тя съвсем изнервена.

— Знаеш го — каза той и пак се приближи до нея.

Преди някой от тях да разбере какво става, Джет докосна рамото й, а после по някакъв начин това докосване премина в прегръдка и оттам в пламенни целувки. Аз съм трезва — помисли си Ейми — и пак го правя. Какво става с мен?

Обаче не можеше да престане да го целува, не искаше. Скоро ръцете му бяха на гърдите й, после под копринената й камизола, която беше облякла, след като беше излязла изпод душа. Беше искала да изглежда хубава пред него. Дълбоко в себе си знаеше, че това ще се случи.

Не! — крещеше вътрешният й глас.

Да! — отвръщаше му тя.

Той започна да целува врата й, карайки я да трепери в очакване на това, което ще последва.

Опита се не особено настоятелно да го отблъсне.

— Не трябва да правим това — каза тихо тя. — Не е честно спрямо Макс.

— Знам — рече той, но продължи да я целува и без да се усетят, те се отправиха към спалнята, като по пътя се освобождаваха като насън от дрехите си. — Ти си толкова невероятно прекрасна — прошепна той, падайки заедно с нея върху леглото, като продължаваше да гали гърдите й, да целува зърната й, да движи устните си надолу по плоския й корем, а после слезе още по-надолу и бавно, но решително разтвори краката й. След секунди главата му беше между бедрата й, а езикът му вършеше невероятни неща.

Тя сграбчи една възглавница, покри лицето си с нея, а вълните на желанието заляха сетивата й.

Той я поведе към едно пътуване, толкова вълнуващо и чувствено, че тя не можеше да сдържа стоновете си. Накрая удоволствието стана толкова голямо, че се отказа и стенейки неистово от наслада, стигна до кулминацията.

Той вдигна глава от бедрата й, косата му беше разбъркана, а лицето му изразяваше пълно блаженство.

— Хубаво беше, нали?

— Повече от хубаво — прошепна тя и смутена го погледна.

— Хей — рече той и дръпна възглавницата, зад която тя се опитваше да се скрие. — Има и още.

После легна отгоре й и започна да я клати, а тя не се опита да го спре. Искаше той да е в нея. Да го чувства по-близо до себе си.

Още веднъж удоволствието и за двамата беше невероятно, дори по-хубаво от първия път.

След като всичко свърши, останаха да лежат в леглото в тъмното, а чувството за вина започна отново да се прокрадва.

— Джет… — каза неуверено тя.

— Какво, скъпа? — попита той и протегна ръка, за да я докосне.

— Това… не е редно — рече Ейми, произнасяйки с усилие думите.

— Изглежда, че е — отвърна той и лениво се протегна.

— Не, не е. Не трябва да постъпваме така.

— Защо?

— Знаеш защо.

— Заради Макс ли? — каза той, като се питаше дали тя ще има нещо против да запали цигара. После реши, че определено ще има, затова дори и не я попита.

— Да, заради Макс.

— Но, Ейми — рече той, като се подпря на лакът и се загледа в нея, — трябва да разбереш, че Макс не е подходящ за теб.

— Моля те, изслушай ме, Джет — каза тя със сериозен тон. — Не мога да го изоставя, особено след всичко, което му се случи. Освен това ти си с Джиана и живееш в Италия.

— Колко пъти трябва да ти повтарям? — каза, загубил търпение той. — Джиана и аз не сме заедно.

— Но ти спиш с нея — каза с укор тя.

— Неангажиращ секс — отвърна той.

— Какво му е неангажиращото на секса? — попита тя и се намръщи — За мен това си е едно обвързване, за общо бъдеще, за семейство, за начин на живот.

— Браво — възкликна той. — Ти си сериозно момиче.

— Никога не съм казвала, че не съм. И това, което правим, не е редно.

— Така ли го чувстваш? — попита Джет, като галеше лицето й.

Тя седна в леглото и придърпа чаршафа, за да се покрие с него.

— Да — рече тихо Ейми, — за мен е така.

— Лъжеш.

— Ако го правя, то е, за да защитя и двама ни — каза тя и дълбоко въздъхна. — Искам да кажа, че това не може повече да продължава.

— Виж какво — рече той, — ще кажа на Джиана, че между нас всичко е свършено, ако смяташ, че това би променило нещата. Още тази вечер.

— Не трябва да го правиш заради мен. За нас двамата няма бъдеще. Трябва да остана при Макс.

— Дори и след като не го обичаш, така ли? — попита той.

— Не съм казвала това.

— И не е нужно.

Тя се разплака от напълно безизходната ситуация, в която се намираше.

Джет протегна ръка и я прегърна, притисна я до гърдите си, погали косата й и я целуна по челото.

— Ще разрешим този въпрос — каза тихо той. — Обещавам ти, Ейми, ще го разрешим така, че да бъдем заедно, защото и ти, както и аз сме сигурни, че си принадлежим един на друг.

* * *

Детектив Родригес направо вбесяваше Макс. Не можеше да го понася с тъпите му мустачки и нахалните му въпроси.

Веднага след като двамата детективи излязоха от апартамента му, Макс си наля още едно бренди — беше му третото. После почука на вратата на стаята за гости.

Крис още разговаряше по телефона. Този път с офиса си в Лос Анджелис. Вдигна ръка, за да покаже на Макс, че скоро ще свърши.

Макс остана в стаята и това го принуди да съкрати разговора си с Анди.

— Ето какви са последните новини — рече Крис, като остави слушалката. — Трябва да се върна в Лос Анджелис, затова ще използвам самолета на Бърди Марвъл.

— Така ли? — рече Макс, като се опита да прикрие разочарованието си, защото връзката с брат му беше за него едно съвсем ново преживяване, и то доста приятно.

— Налага се — обясни Крис. — Клиентите ми направо крещят да им обърна внимание, освен това трябва да се оправям някак със ситуацията с къщата ми.

— Разбирам — рече Макс.

— Ще се оправиш ли?

— Разбира се, че ще се оправя. Знаеш ли какво си мислех?

— Какво?

— Какво ще кажеш, ако ти дам парите, които намерих в кутията на Маришка? Така ще можеш да си изплатиш дълга от комара.

— Да не си полудял? — избухна Крис и погледна брат си така, като че ли съвсем се е побъркал. — Не бих докоснал тези пари. Освен това те не са твои, Макс. Трябва да се откажеш и да предадеш всичко на детективите или поне да кажеш на адвоката си за това. Боже господи! Ти си твърде умен, за да постъпваш по такъв глупав начин.

— Смяташ, че така трябва да постъпя?

— Точно така, по дяволите. Маришка беше брутално убита. Очевидно е, че Владимир е отчаян тип. Стой настрана от тази работа.

— Предполагам, че си прав. Трябва да го сторя.

— Кога, Макс?

— Скоро.

— Надявам се да е така, защото цялата тази работа е направо безумие.

— Разбирам.

— Ред още ли не ти се е обадил?

— Защо да ми се обажда?

— Вероятно е разбрал какво се е случило. Нали в шибаните новини говорят само за това? Помислих си, че може би ще ти се обади.

— Защо ти си изненадан, а пък аз не съм?

— Е, да. Това е типично за поведението на Ред — съгласи се Крис. — На копелето изобщо не му пука.

— Точно така.

— Как протече разговорът ти с детективите?

— Той знаеше, че съм бил в апартамента.

— Обзалагам се, че това много го е ядосало.

— Сега не може да направи нищо. О, и няма да повярваш какво ще ти кажа.

— Давай, изненадай ме.

— Личната прислужничка на Маришка, Ирена, онази дърта рускиня, която не мога да понасям, ще се окаже, че вероятно е нейна майка.

— Няма начин — рече Крис.

— Очевидно е така. Мисля, че трябва да поговоря с нея.

— Че защо трябва да говориш?

— Може да знае нещо, което не иска да каже на полицията, нещо за Владимир.

— За бога! — скара му се Крис. — Ти не ме ли слушаш! Трябва да престанеш с тези глупости. Те ще разберат за Владимир, каквото и да направиш.

— Мислиш ли?

— Виж какво — каза търпеливо Крис, — предай на детективите кутията с всичко в нея, включително и парите. И помни, че те са детективите, а не ти. Направи го скоро, Макс, защото не искам да ми се налага да те освобождавам от ареста под гаранция защото си укрил доказателства.

— Това няма да се случи.

— Надявам се да си прав. Много се надявам.

* * *

Руският гангстер беше силен, мускулест и груб, с огромни масивни ръце, които прилягаха на едрия му месест чеп.

Соня не би го признала пред никого, освен пред себе си, но той доминираше над нея. Това беше приятно разнообразие от всички онези стари мъже, с които беше спала за пари. Дърти богаташи с уморени пишки и провиснали тестиси. Едно здраво, старомодно чукане с истински мъж беше приятна промяна, докато Алекс Пинчиноф не напъха огромния си чеп в устата й и не се опита да я задуши.

Това беше моментът, в който си спомни защо не искаше да се среща повече с него.

Този път поне не беше настоявал да я закопчее с белезници за леглото, а освен това той беше красив мъж по един зловещ начин. Висок, с груби черти на лицето, гъста черна коса и гъсти вежди. За момент тя се опита да си представи какво би било да е омъжена за човек като Алекс. Сигурно щеше да иска да я чука всеки ден, щеше да й направи едно-две деца и щеше да очаква от нея да му готви и да чисти и редовно да му прави свирки. След това щеше да си намери любовница, някоя млада русокоса американка, със стегната, малка слива и широка американска усмивка.

Край на фантазиите.

Тя успя да го накара да свърши, без да се задуши. После той отново я чука, докато и двамата свършиха за втори път и тя остана да лежи напълно изтощена.

— На теб май че ти хареса да си с мен тази нощ? — попита той, като запали една тъмнокафява цигара с отвратителна миризма.

Бяха в спалнята на неговия почти изцяло в червено апартамент. Стените бяха боядисани в червено, килимът червен и дори чаршафите бяха червени.

— Не си за изхвърляне — позволи си да каже тя и леко се усмихна.

Грамадната му ръка я сграбчи право за боядисаните косми на вагината.

— Накарах те да свършиш.

— Да.

— Не беше ли твърде голям за теб?

— Не.

— Ти си интересна жена. Кои бяха тъпанарите с теб тази вечер?

— Не са тъпанари — рече тя в защита на Игор и Владимир. — Единият ми е братовчед. Другият… той пък е съпруг на убитата богата жена. Ще получи всичките й пари.

— Каква жена? — попита заинтригуван Алекс.

— Убитата рускиня, за която пишат вестниците — отвърна Соня, като се питаше откъде, по дяволите, Алекс беше намерил тези червени чаршафи.

— Паулина Кучинова ли? — попита той, като издуха отвратителния дим към нея.

— Знаеш истинското й име? — каза изненадана тя. Може би в крайна сметка Владимир говореше истината. Кой би повярвал? — Откъде знаеш истинското й име?

— Знам повече неща от истинското й име — рече Алекс и силно се почеса по топките. — Тази кучка ми дължи много пари. Който я е убил, е свършил добра работа. Тя беше една алчна курва, която си го получи. — Ах, да — продължи той и кимна като че ли на себе си, — познавах Паулина. Познавах я добре. Затова ми кажи къде да намеря Владимир, защото сега той ми дължи много пари.