Джаки Колинс
Секс и диаманти (37)

Глава трийсет и шеста

Когато Ейми излезе от болницата, Макс я чакаше. Изскочи от колата и силно я прегърна.

— Ти наистина си забележително момиче — каза той и я притисна до себе си.

— Не съм толкова забележителна — рече тя и се отдръпна.

— Напротив, такава си — настоя той. — Не се подчини на майка си и излезе въпреки възраженията й. На мен не ми пукаше, че отсъстваше от предсватбената ни вечеря, защото поначало бях против нея, но на Нанси никак не й хареса.

— Сигурна съм, че й е минало след известно време.

— Мина й — каза той и й отвори вратата на колата.

— Добре — рече тя и седна на седалката до шофьора.

— Благодаря на бога, че бяха Крис и Джет да ме подкрепят. Мисля да поддържам по-тесни връзки с тях. Хубаво е.

— Те останаха ли до края? — попита тя, като си мислеше, че за нея това не беше никак хубаво. От нейна гледна точка сближаването на Макс с братята му си беше направо катастрофа.

— Нека кажем само, че изпълниха братския си дълг — каза Макс. — А както ти казах и по телефона, всички бяха очаровани от Джиана.

— Чудесно.

— Ти запозна ли се с нея?

— С онази италианка ли?

— Да. Тя е постоянната приятелка на Джет. Живеят заедно в Италия. Там явно е много известен модел.

— Найджъл ми каза. Ще участва в рекламната кампания на „Кортинели“.

— Какво страхотно момиче — каза възхитен Макс. — И е много забавна.

— Сигурна съм, че е така — рече Ейми, като й се искаше той да престане да сипе суперлативи за тази жена.

— Въпреки че не е чак толкова великолепна, колкото моята Ейми — каза Макс, пресегна се и я потупа по коляното.

— Колко време ще останат в Ню Йорк? — попита Ейми, като се стараеше да го каже колкото може по-небрежно.

— Кой?

— Джиана и… Джет. — С мъка произнесе името му.

— Не попитах — отвърна Макс. — Бих се радвал, ако останат за сватбата. Майка ти ще трябва да направи промени за местата, но съм сигурен, че ще се справи.

Да, бе, Джет на сватбата й. Колко вълнуващо!

Реши, че трябва да направи нещо необичайно, за да оправи нещата с Макс. Чувството за вина я убиваше, особено сега, когато знаеше кой е загадъчният мъж.

— Трябва да поспиш — каза Макс и я погледна. — Това парти и предстоящата сватба сигурно вече много са те изтощили.

— Не, не се чувствам изморена — възрази тя.

— Ти просто не го съзнаваш, скъпа.

— Макс — рече тя и сложи ръката си върху неговата.

— Да?

— Искам да дойда в твоя апартамент.

— В моя апартамент? — изненада се той. — Защо?

— Помислих си, че след като не бях на партито ни, можем да прекараме спокойно известно време заедно.

— Късно е — рече той и погледна часовника си.

— Знам.

— А утре е понеделник.

— И това знам. Обаче искам да дойда в апартамента ти.

— Ами… тази нощ там са Лулу и бавачката й.

— Те са заспали, нали?

— Е, да.

— Тогава нищо не пречи да дойда.

— Щом като настояваш — съгласи се с нежелание той.

— Да, Макс — каза тихо тя. — Точно това искам.

* * *

— И така — рече Джиана и разклати многобройните гривни на ръката си, — тази твоя приятелка с какво се занимава?

— Бевърли е много известна художничка гримьорка — отвърна Джет и махна на едно такси. — Ще я харесаш. Всички я харесват.

— Ти и тази твоя приятелка правили ли сте онази работа?

— Бейби! — престори се на възмутен Джет и се засмя. — Не, не сме. Любовта между мен и Бев е чисто платонична.

— Американците са толкова плахи, когато става въпрос за секс — подкачи го тя, докато влизаше в таксито. — В Италия е бене да имаш секс с добър приятел. В това няма нищо лошо, нали, карино?

— Ти си луда — каза той, скачайки в таксито до нея.

— Къде ще се срещнем с приятелката ти?

— Ще пийнем в „Гетсбис“, а после тя ще ни заведе на едно парти. Ако, разбира се, не си много уморена.

— Аз ли? — попита тя и се засмя. — Джиана никога не се уморява. Налей ми шампанско и ставам като нова.

* * *

Макс се втурна в апартамента си пред Ейми. Запали лампите и пусна музика.

— Аз не съм гостенка — рече тя и го последва, усмихвайки се. — Не е нужно да ме забавляваш.

— Идваш много рядко тук — каза той.

— Така е, защото не ме каниш.

— Вече сме сгодени, скъпа. Скоро ще се преместиш тук. Разбира се, трябва да те уверя, че си добре дошла по всяко време. Трябва да ти дам ключ.

Бяха решили след сватбата Ейми да се премести при него, докато намерят нов апартамент, който би могла да обзаведе както тя си иска. Всъщност не се беше замисляла много по този въпрос. Това, че щеше да се жени, си беше достатъчно плашещо.

— Да ти донеса ли нещо за пиене? — попита той.

— Портокалов сок. Има ли сокоизстисквачка в кухнята?

— Нямам представа какво има там. За тази част се грижи домоуправителката.

— Ами хайде да видим.

Кухнята му изглеждаше така, като че ли никога не беше използвана. Тя намери сокоизстисквачка в един от шкафовете и портокали в хладилника.

— Да изстискам ли и на теб? — попита тя, като разрязваше портокалите наполовина.

— Имам ли нужда от витамин С? — попита развеселен той.

— Не. Всъщност дори мислех да ти кажа колко красив беше тази вечер. Бях горда на партито с теб. А и показването на снимките ни много ми допадна. Бил си такова сериозно момче. Забеляза ли, че никога не се усмихваш?

— А ти пък си направо непоносимо хубава.

— Непоносимо ли?

— Казах го като комплимент.

Тя му подаде чаша сок.

— Изпий го. Ще ти хареса.

— На мен ти ми харесваш — каза той, застана зад нея и зарови лицето си във врата й. — Много си добра с мен.

— Надявам се, че разбираш защо трябваше да напусна партито тази вечер — рече тя тихо. — Тина имаше нужда от мен, а бях й обещала, че когато моментът настъпи, ще бъда до нея.

— Това, че беше с най-добрата си приятелка, е достойно за възхищение.

Отидоха в хола и седнаха на канапето. Ейми се приближи плътно до него и започна да го целува.

След няколко минути той се отдръпна.

— Ейми, недей да ме възбуждаш, а после да си тръгваш.

— Нямам такова намерение.

— А какво? — попита заинтригуван той.

— Ами — каза тя бавно, — скоро ще се женим и макар да ти казах, че искам да изчакаме, си помислих, че тази вечер трябва… да го направим.

— О, я почакай — каза той стреснат.

— Не искаш ли?

— Е, да, искам — отвърна Макс, макар изобщо да не беше сигурен, че тъкмо тази нощ трябва да преспи за пръв път с годеницата си. Още не беше забравил Маришка и нейните заплахи срещу Владимир. Да не говорим пък за срещата му очи в очи с Ред, след която щеше да последва съдбоносният му разговор с японските банкери. А като че ли това не беше достатъчно, ами и Лулу и бавачката й спяха в стаята за гости. Ейми избра най-неподходящия момент.

— В такъв случай… мога ли да остана тук тази нощ? — попита Ейми, без да се замисля колко е угрижен.

— Сигурна ли си, че го искаш? — попита той, като се чудеше как да я разубеди.

— Абсолютно.

* * *

Пред „Гетсбис“ отново се беше събрала обичайната блъскаща се тълпа. Джет се почувства като редовен посетител, когато портиерът му махна като на стар приятел. Никой не би се осмелил да спре фантастичната Джиана. Тя изпрати на портиера куп въздушни целувки и човекът се почувства безкрайно щастлив.

Завариха Бевърли и Чет да се наливат край една маса в ъгъла с ябълково мартини. Бевърли ги повика с ръка.

— Да пийнем по едно и да отиваме на партито — каза тя.

— Чао! — рече Джиана, привличайки всички погледи с усмивката и стилното си облекло.

— Аз съм твой фен — рече Бевърли, показвайки, че познава италианския супер модел. — Виждала съм те във всички италиански списания.

— Грация — рече Джиана, за която всички форми на внимание бяха добре дошли.

— А ето ви и новината на деня — добави Бевърли, — ангажирана съм да правя грима ти за снимките ти с „Кортинели“.

— Бене! — каза възхитена Джиана и се засмя. — Колко малък е светът, нали?

— Да — отвърна усмихната Бевърли, — много малък.

— Джет също ще го снимат — обяви Джиана.

— Искаш да кажеш, че най-после лицето му ще ми падне в ръчичките, така ли? — възкликна Бевърли.

— Лицето му е хубаво — рече Джиана, като го погледна с обич и го потупа по бузата. — Хубавец, нали?

Чет както обикновено си мълчеше, но Джиана бързо разбра с какво се занимава и го засипа с въпроси за музиката му. Скоро той се оживи. Така въздействаше тя на мъжете.

След двайсетина минути Бевърли каза, че е време да тръгват.

— Сигурна ли си, че искаш да отидеш? — попита Джет Джиана, надявайки се, че се е уморила и ще се приберат у дома, за да може той да се отдаде на мислите си за Ейми и за това какво да прави в тази идиотска ситуация.

— Отиваме — каза тя и му се присмя, че си беше помислил противното. Намигна на Бевърли. — Тези момчета, те нямат, как да кажа, енергия. Ние с теб обичаме партитата, нали?

— Можеш да си заложиш задника за това — съгласи се Бевърли и широко се усмихна.

* * *

Сега, когато останаха сами в спалнята на Макс, и двамата се почувстваха неловко. Стояха в края на голямото му мъжко легло от тъмно дърво и покрито с чаршафи в шоколадов цвят. Целуваха се известно време, но той като че ли не бързаше да премине по-нататък.

Ейми разбра, че й е нужно нещо, за да се поотпусне. Навлизаше в непозната територия и това я правеше нервна. Това, че беше преспала с Джет, беше станало спонтанно и не беше планирано предварително. Бяха легнали заедно, изпълнени от желание и страст. Беше някакво налудничаво, но най-вече невероятно приятно преживяване.

Тази вечер с Макс бе различно. Първо, тя беше абсолютно трезва. Второ, той не проявяваше никаква инициатива. Тя го целуваше и макар да й отвръщаше, позволяваше тя да диктува темпото. А и не беше кой знае колко добър в целувките.

— Мисля, че ми е нужно едно питие — каза тихо тя.

— Какво питие? — попита той, отдръпвайки се от нея.

— Водка — рече плахо Ейми.

— Скъпа, но ти никога не пиеш твърд алкохол.

— Ще направя едно изключение.

— Виж какво — каза той, — ако това те кара да се чувстваш неудобно…

— Не, Макс — каза енергично тя, — искам да сме заедно.

— Аз също, скъпа, но може би тази нощ моментът не е най-подходящият.

— Работата е там, че трябва да се поотпусна — каза тя, без да обръща внимание на възраженията му — и питието ще ми помогне. Пропуснах да пийна шампанско на партито, така че една малка водка няма да ми навреди.

— Ейми — каза сериозно той, — ти си стресирана и колкото и да ми се иска да прекараме нощта заедно, мисля, че трябва да изчакаме.

— Така ли мислиш?

— Скоро ще се оженим, така че защо да се втурваме към нещо, за което можеш да съжаляваш?

— Но, Макс…

— Никакво „но“ — каза той решително, — повярвай ми, знам какво е най-добре и за двама ни.

Колко унизително беше това. Нейният бъдещ съпруг нямаше желание да спи с нея. Направо й отказа. О, господи!

Почувства се като пълна глупачка.

— Вземи си палтото, скъпа — каза той и излезе от спалнята. — Ще те заведа у дома.

След тези думи Макс взе ключовете от колата, които бяха на една масичка в хола, и се отправи към вратата.