Джаки Колинс
Секс и диаманти (44)

Глава четирийсет и трета

— Здравей — каза Бевърли по телефона.

— Здрасти — отвърна Либърти, зарадвана да чуе новата си приятелка.

— Какво стана снощи? — попита любопитна Бевърли. — Ти май отказа на големия мъж. Така ли?

— Послушах те.

— Правилно си постъпила, сестрице. Господин Жребец се върна на партито и изглеждаше много вкиснат. Деймън не е свикнал да получава откази.

— Ще ходя по-късно днес в офиса му да чуе записа ми.

— В такъв случай трябва да запазиш спокойствие — предупреди я Бевърли, — защото сега ще се опита да бъде по-настоятелен. Няма да отстъпваш.

— Нямам такова намерение.

— Точно така, момичето ми — рече Бевърли, а после добави: — Ето какво ти предлагам: обадих се на моя приятел Брус от модната агенция „Мадисън“ и му казах за теб. Ще се срещне с теб днес. Само трябва да бъдеш там по обяд.

— Обадила си се? — рече развълнувана Либърти.

— Когато кажа, че ще направя нещо, го правя.

— Но това е чудесно, Бев.

— Брус ще бъде откровен с теб. Ако реши, че нямаш шанс, ще ти го каже.

— Не знам как да ти благодаря.

— Почакай да стане нещо, преди да ми благодариш. — Настъпи кратка пауза. — О, да, как е Синди днес? Това момиче не се умори снощи.

— Искаш ли да чуеш новините от сутринта?

— Давай. Разкажи ми.

— Синди се изнесе. Отиде да живее при Слик Джими.

— Ти май се бъзикаш с мен. Само след една нощ?

— И аз й казах точно това, обаче когато Синди си науми нещо, нищо не може да я разубеди. Сега си търся съквартирантка.

— Няма защо да бързаш толкова, защото цялата работа ще завърши със сълзи. Джими си е една свиня.

— Така ли?

— Той е задник, който е готов да го начука на всичко, което се движи.

— Дали да не я предупредя?

— Не си давай зор. Това момиче съвсем скоро ще го разбере.

След като получи указания къде да намери Брус, Либърти затвори телефона. Безпокоеше се за Синди, но същевременно се вълнуваше и заради себе си. Толкова много неща се случваха. Като че ли онова нейно падане беше отворило кутията на Пандора за куп нови неща. Беше научила за баща си, после дойде видеоклипът, Деймън, Синди се изнесе, а сега пък това — среща в агенция за модели. Може би не трябваше да се връща на работа в кафенето, макар да не можеше да зареже Мани и Голда така, както го беше направила Синди. Реши да им даде двуседмично предупреждение.

Подготовката й за срещата с агента не беше толкова лесна работа, след като Синди я нямаше край нея, за да я съветва. Обикновено двете се консултираха какво да облекат в зависимост от това какво щяха да правят и къде щяха да ходят. Никога не го беше правила сама. Донякъде тази свобода беше вълнуваща.

Порови из дрехите си, но нищо не й хареса. Нямаше много пари за дрехи и затова не разполагаше с нищо по-специално. А и не си падаше много по фрапантния стил, затова обу чифт тесни сиви панталони, високи боти и сложи бяла риза с отворена яка. С дългата си черна коса, кожа като шоколад и хипнотизиращи зелени очи изглеждаше страхотно, каквото и да облечеше.

* * *

Агенцията за модели „Мадисън“ се намираше в една сграда в Лексингтън и Либърти пристигна точно навреме за срещата. По стените на приемната бяха наредени в рамки корици от списания с различни модели.

Веднага след като влезе вътре, се почувства несигурна. Момичетата от кориците бяха толкова стройни и ефектни, а какво беше тя? Хубава? Е, да, беше хубава, но според нея не представляваше нищо изключително.

Не мисли така — предупреди я един вътрешен глас, — ти си изключителна. Можеш да направиш всичко, каквото решиш. Дръж се по-уверено, момиче!

Тя се отправи с енергична стъпка към рецепцията.

— Тук съм, за да се срещна с… Брус.

Момичето на рецепцията, което очевидно беше от азиатски произход, се интересуваше повече от разговора си по телефона и затова едва я погледна.

— А вие сте?

— Либърти. Бевърли ми уреди среща.

— Ще му кажа, че сте тук — каза то. — Седнете.

Либърти седна и взе едно модно списание с Тайра Бенкс на корицата. Загледа се в екзотичния модел. Ето това се казва изключително момиче!

След десет минути секретарката й каза да влезе.

Брус седеше зад голямо, отрупано с хартии бюро. Беше бял мъж на средна възраст, с месесто лице, кестенява коса с модна прическа и гъсти вежди. Пушеше цигара от цигара.

— Либърти — каза той и цигарата му провисна от долната устна, — заповядай, седни. Бевърли се изказа много добре за теб.

— Нямах много време да се подготвя — обясни тя, като се чувстваше не особено уверена в простото си облекло.

— Да се подготвиш за какво? — попита Брус и премести куп листа на бюрото си. — Идеалният фотографски модел е голото тяло. Работа на фотографа и на клиента е да създаде това, което трябва да изглежда. Бевърли има добра преценка. Тя смята, че у теб има нещо, каквото и да е то.

— Поласкана съм.

— Няма защо. Това не е лично — каза той и отпи голяма глътка диетична кола от една кутия, сложена твърде рисковано върху облегалката на стола му. — Къде ти е книгата?

— Книгата ли? — попита с недоумение тя.

— Снимките, скъпа — рече той, посипвайки бюрото с пепел от цигарата. — Папката със снимките.

— Ами аз нямам такава — обясни тя. — Всъщност не съм мислила да ставам модел, но Бевърли ми предложи да се видя с вас. Аз съм певица.

— Колко си висока? — попита той, без изобщо да се интересува от другите й планове за кариера.

— Един и седемдесет.

— Твърде ниска си за модел.

— О! — каза тя, като се запита дали това означаваше край на интервюто.

— Ами мерките ти…

— Аз… аз нямам представа — каза тя, почувствала се като неподготвена идиотка.

— Разбирам — рече той и забарабани с пръсти по бюрото. — Нямаш папка, нямаш снимки, не си знаеш мерките, не си достатъчно висока, но имаш лице, което крещи за внимание. Затова те изпращам на две „иди и виж“ днес.

— Какво е „иди и виж“?

— Точно каквото чуваш — каза той и издуха облак дим към нея. — Иди и се виж с клиент или с фотограф и те ще решат дали могат да те използват.

— Разбрах — каза тя.

— Ако работите потръгнат и решим да се заемем с теб, снимките са важни. Ще ти дадем фотограф, който ще ти направи безплатно снимки, а в замяна ти ще му разнообразиш колекцията. Така всички ще са доволни. Фотографът ще снима хубаво момиче, а ти ще получиш снимките, които са ти нужни.

Тя кимна. Той я нарече красива, което все пак беше добър знак.

— Добре тогава — каза делово Брус. — Първата среща е в два часа, а втората в три. Не закъснявай. А, да, когато свършиш, не ми се обаждай. Ние ще те потърсим.

* * *

След като излезе от кабинета на Брус, Либърти си купи сандвич с риба тон от един кулинарен магазин наблизо, после скочи в автобус за Трибека, където се намираше студиото. Докато го намери, стана късно. Следващата й среща беше чак в горния край на града, на Осемдесет и трета улица. При това оживено движение щеше да има късмет, ако стигнеше там най-рано в четири. По-късно имаше най-важната среща за деня — да занесе записа си на Деймън, а там не трябваше да закъснява.

Първата от срещите „иди и виж“ беше голям майтап. Имаше най-малко двайсет други момичета, които седяха в приемната, всичките с папки и в подбрани облекла, всичките изглеждащи възможно най-добре. Очевидно беше прослушване, а не просто да отидеш и да видиш.

Давайки си сметка, че не си струва да се мотае тук и да пропусне втората среща, Либърти се обърна и излезе, влизайки в служебния асансьор заедно с висок слаб мъж в гащеризон и с бейзболна шапка на главата. Държеше голяма кутия с пица.

— Искаш ли едно парче? — попита той и отвори капака.

— Не трябва ли да я предадете някъде? — попита тя.

— Не, трябва да я изям — каза той и се ухили. — Моля, вземете си.

— Не, благодаря. Току-що изядох един сандвич.

— Вие тук за прослушването ли сте? — попита той, като си взе голямо парче от пицата.

— Бях, но прекалено много момичета чакат.

— Дошла сте чак дотук и няма да се видите с никого? — рече той, продължавайки да дъвче.

— Не мога да остана. В три трябва да бъда на друго място. Тук ли работите?

— Би могло да се каже, че помагам.

— И за какво е прослушването? — полюбопитства тя.

— Ами, за реклама на бански костюми.

— Нещо като за списание „Спорт Илюстрейтид“, така ли?

— По-скоро за нещо от сорта на „Стъф“ или „Максим“ — рече той и си взе второ парче пица. — Познавате ли тези списания?

— Виждала съм ги.

— Може би не сте подходящият тип — рече той, а по брадата му потече доматен сос.

— Трябва ли да си подходящ тип за този вид списание?

— Трябва да сте малко по-закръглена. Но иначе изглеждате страхотно — насърчи я той. — Можете да пробиете в рекламите.

Комплиментът му я направи малко по-разговорлива.

— Днес се видях с първия си агент — каза тя, като нямаше търпение да сподели с някого. — Прати ме на две „иди и виж“ и това беше първата. Но не ми каза нищо нито за едната, нито за другата.

— Дайте ми името и агенцията и аз ще им кажа, че сте идвали, но не сте могли да чакате.

— Либърти. Агенция „Мадисън“. Няма ли да си помислят, че е било неучтиво от моя страна, че съм си тръгнала?

— Е, поне ще си кажат, че сте положили усилие.

— Благодаря. Дано пицата да ви се услади — рече тя, когато скърцащият асансьор спря.

— А, ще я изям — рече той и продължи енергично да дъвче. — Успех в другата работа!

Стигна до мястото на втората среща няколко минути по-рано. Имаше и други момичета, а една жена с малко мъжки вид седеше сама във фотографското студио.

Жената я погледна, зададе й няколко въпроса, направи й две снимки с полароида си и я отпрати.

Тя си тръгна замаяна и обнадеждена, като си мислеше, че може би най-после пробивът в живота й, който толкова дълго беше чакала, ще настъпи.