Джаки Колинс
Секс и диаманти (49)

Глава четирийсет и осма

Двамата братя седяха в хола на Макс пред бутилка „Джак Даниелс“ и няколко кутии с китайска храна, която Крис беше поръчал.

— Трябва да хапнеш нещо — каза той на Макс. — Не си ял цял ден.

Минаваше седем часът и Макс най-после беше започнал да разсъждава трезво. Денят беше доста гаден, макар че поне новините от Крис Барнаби бяха добри. Японските банкери бяха готови да осигурят заема, който му беше нужен, за да подкрепят многомилионния строителен проект. Това беше чудесна новина.

Слава богу, японците го бяха спасили. Никакви благодарности на Ред. Този долен кучи син за малко да го изхвърли от бизнеса.

— Трябва да отида в апартамента на Маришка — каза той, изправи се и започна да снове напред-назад из стаята.

— И какво ще правиш там? — попита го Крис, като глозгаше едно ребърце.

— Там има една кутия, която тя държи скрита и заключена. Трябва да я намеря преди полицията.

— Апартаментът й е място на престъпление — предупреди го Крис. — В момента се води полицейско разследване. Засега достъпът до него е забранен.

— Забравяш, че апартаментът й е в сграда, която е моя собственост — каза Макс. — Няма да е трудно да вляза.

— Смяташ да пренебрегнеш полицейска забрана за достъп? — попита Крис, като клатеше неодобрително глава. — Това ли се каниш да направиш?

— Това е моя собственост.

Той не се съмняваше, че убиецът на Маришка е Владимир, макар от полицията да твърдяха, че става въпрос за кражба с взлом. Преди това беше говорил с адвоката си и беше разбрал, че детективите бяха разпитвали Ирена — личната прислужница на Маришка. Тя им беше дала списък на липсващите бижута и кожени дрехи. Е, и какво? Това не променяше нещата. Макс чувстваше, че не става въпрос само за обир. Имаше някаква история, с която той не беше запознат. Маришка и Владимир бяха кроили нещо, но се бяха скарали, Владимир си беше изпуснал нервите и я беше убил.

За да разбере нещо повече, му беше нужен достъп до апартамента, и то колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Отивам там — каза той и се отправи към вратата.

— Да дойда ли и аз? — попита Крис, като изтри ръцете си с една салфетка. Не одобряваше намерението му, но ако станеше някаква беля, според него щеше да е по-добре да е с Макс.

— Не — отвърна Макс и поклати глава. — По-добре е да го направя сам.

— В такъв случай ще се върна в хотела — каза Крис. — Ако искаш, преди това да се отбия до Ейми и да видя как е Лулу.

— Сигурен съм, че са добре.

Надявам се, помисли си Крис. Ако Джет си кротува и не го прихване нещо.

— По-добре е да напуснеш хотела и да се настаниш тук — каза Макс. — Мога да се възползвам от компанията ти.

— Предполагам, че мога да остана още някой и друг ден — рече развеселен Крис, като продължаваше да мисли за това, което му предстои. Вече беше отменил резервацията си за обратния полет до Лос Анджелис и според помощниците му няколко важни негови клиенти настоятелно искаха да разговарят с него. Освен това трябваше да се погрижи за сватбата на Бърди. — Трябва да се оправя и с катастрофата, която сполетя къщата ми — каза той, като мислеше на глас. — А и онзи комарджийски дълг, който още не съм изплатил…

— Разбирам — каза Макс. — Сега, когато японците ще участват, може би ще мога да ти помогна по този въпрос.

— Един заем наистина би ми помогнал.

— Може да си ми брат — рече сухо Макс, — но аз все пак съм бизнесмен. Какво ще кажеш за един безлихвен заем?

— Звучи ми твърде добре.

— Дай ми подробностите и ще видим как ще го уредя. Но имам и едно условие.

— И какво е то?

— Това слага край на твоята комарджийска кариера.

— Съвсем справедливо условие.

* * *

Ейми, Джет и Лулу тъкмо се бяха върнали от кафенето на ъгъла, където Лулу изяде два хамбургера, ягодов млечен шейк и порция шоколадов сладолед, когато на вратата се появи Нанси.

— Мамо! — възкликна Ейми. — Какво правиш тук?

Нанси погледна Джет и Лулу, а после отново изгледа дъщеря си.

— Може би ако беше вдигнала телефона, нямаше да бъда принудена да се довлека дотук — рече крайно ядосана тя.

— О, господи, съжалявам — каза Ейми. После като снижи глас, добави: — След цялата тази трагедия бях много заета. Макс е в много трудно положение. Помоли ме да взема Лулу. Добре, че Джет дойде с мен да ми помогне, защото…

— Здравейте, госпожо Скот-Саймън — рече Джет, заставайки зад Ейми.

— Добър вечер — отвърна Нанси с ледено кимване.

— Ще отида да пусна филма на Лулу — каза той. — Става ли?

— Благодаря — отвърна Ейми, давайки си сметка как изглежда всичко това на Нанси. — Хайде да отидем в кухнята, мамо — рече тя и поведе натам майка си.

Стиснала устни, Нанси последва дъщеря си.

— Даваш ли си сметка какво означава това? — рече майка й, като не пропусна да забърше с ръка един от кухненските столове, преди да се нагласи не особено удобно на него.

— Да, мамо — отвърна търпеливо Нанси, — означава, че Лулу е загубила майка си и затова аз се грижа за нея, защото гувернантката й напусна и…

— Ейми! — прекъсна я рязко Нанси. — Трябва да отменим сватбата.

— Моля?

— Трябва да отменим сватбата — повтори Нанси, като произнесе отчетливо всяка дума.

— О, искаш да кажеш да я отложим? — рече Ейми и седна.

— Отлагането няма да свърши работа.

— Тогава може би ще трябва да не я отменяме — каза Ейми. — Ще поговоря с Макс. Сигурна съм, че той…

— Ейми! Замълчи. Ние не сме варвари. Съпругата на този човек…

— Бившата съпруга, мамо.

— Бившата съпруга на този човек е убита брутално по най-ужасен начин и нашето семейство не може да се свързва с този скандал. Няма да го позволя. Трябва да върнеш годежния пръстен на Макс, да развалиш годежа и да напуснеш града за известно време.

— Не говориш сериозно, нали? — каза Ейми, внезапно почувствала се замаяна и объркана.

— Напълно сериозна съм — отвърна Нанси. — Трябва да се дистанцираш от фамилията Даймънд, преди ужасният скандал да опетни доброто ти име.

— Мамо, Макс е мой годеник. Ще се омъжа за него.

— Не, Ейми, няма да се омъжиш.

— Не можеш да ми нареждаш за кого да се омъжа — викна разпалено Ейми. — Освен това Макс не е убил жена си. Той няма нищо общо с това.

— Ти откъде знаеш?

— О, за бога, мамо.

— Гледа ли новините по телевизията?

— Не.

— Показват Макс и споменават името ти. Тръпки ме побиват, когато си представя какво ще напишат утре вестниците.

— В случая Макс е невинна жертва, мамо. Той не може да контролира пресата.

— Не е жертва, Ейми — каза сухо Нанси. — Той е изключително богат човек с добри връзки, чиято съпруга е била убита и подозрението пада върху него.

— Това са глупости, мамо.

— Трябва да отмениш тази сватба. Обсъдих всичко със семейния адвокат и той е съгласен с мен. Очаквам да ми се подчиниш, Ейми, и за бога, разкарай това дете и брата на Макс от апартамента си.

— Ти си луда, мамо.

— Само ти казвам какво трябва да направиш, за да се защитиш, и по-добре ще е да го сториш, млада госпожо. В противен случай ще бъда принудена да разговарям с баба ти за наследството ти. — Казвайки това, Нанси стана. — Очаквам да ми се обадиш по-късно — рече тя и демонстративно излезе.

* * *

Макс вкара колата в подземния гараж на сградата, в която беше апартаментът на Маришка, и позвъни на портиера.

— Обажда се господин Даймънд. Представителите на печата още ли са в сградата?

— Да, сър, тук са през целия ден.

— А полицията?

— Повечето от полицаите си тръгнаха. Мисля, че има едно ченге, оставено на пост пред… апартамента на покойната госпожа Даймънд.

— Сигурен ли си?

— Да, сър. Ирена — личната прислужница на госпожа Даймънд, се опита да влезе по-рано през деня, за да си вземе някои неща, но полицаят не я пусна.

— Добре — рече бавно Макс. — Обаче аз наистина трябва да вляза, за да взема дрехи за дъщеря ми. Виж дали ще можеш да предложиш на ченгето някакви безалкохолни напитки.

— Мисля, че не му е разрешено да напуска поста си, сър.

— Предложи му нещо. Сигурен съм, че ще го убедиш да си почине малко.

— Ще опитам.

— Ще ти се отплатя за усилието.

— Ще видя какво мога да направя.

Макс изчака пет минути преди да се качи с асансьора до апартамента. Портиерът си беше свършил работата. Отпред нямаше полицай, той се мушна под жълтата полицейска лента и отвори вратата на апартамента с ключа, който все още държеше у себе си.

Вмъкна се в покритото с мраморен под антре, затвори вратата зад себе си и за миг остана неподвижен, като си представи отново как беше видял трупа на Маришка. После си даде сметка, че трябва да действа бързо.

Спомни си, че Маришка държеше една заключена кутия на най-горния рафт на един гардероб в стаята за гости. „Там държа бижута, които не са на съхранение в банката“, му беше казала веднъж тя, когато я беше заварил, че крие кутията. Така и не си беше дал труда да провери. Беше й повярвал, а и защо да не й повярва.

Отиде право при гардероба в стаята за гости, разбута някои неща и намери кутията. После, в случай че ченгето се върне, бързо влезе в стаята на Лулу и грабна някакви нейни дрехи и няколко плюшени животинчета, след което излезе.

Полицаят още не се беше върнал. Крис беше казал, че задачата му ще е трудна, но се беше оказала доста лесна.

Сега възнамеряваше да прекара остатъка от вечерта, за да събере каквато информация открие за покойната си бивша съпруга. Беше убеден, че тя има някакви тайни, и беше решен да разбере какви са те.