Джаки Колинс
Секс и диаманти (34)

Глава трийсет и трета

Когато Крис пристигна, предсватбената вечеря беше в разгара си. Харолд беше по средата на прочувствена реч за заварената си дъщеря, която много обичаше, а основното меню — пържола и омар — тъкмо беше поднесено.

— Насам! — викна Макс и му махна от масата.

Крис се вмъкна без много шум на стола между най-добрата приятелка на Нанси — типична клюкарка от хайлайфа, и Джиана, която веднага се обърна към него и доста силно му прошепна:

— Обичам брат ти. Ти и аз бъдем бене приятели, разбира?

Значи това беше фантастичната Джиана — майсторката на свирките и гордата притежателка на ламборджини.

— Разбира се — каза Крис, като си помисли, че по-малкият му брат е голям късметлия.

По пътя от летището се беше обадил на Джонатан и му беше казал, че се е погрижил за всичко.

— Ще ти струва седемдесет и пет хилядарки, а той ще подпише договор за дискретност, който в момента му се изпраща по куриер.

— Ти си най-добрият — беше възкликнал Джонатан, очевидно много благодарен. — Ако мога да направя нещо за теб, Крис, каквото и да е, не се колебай да го поискаш.

Харолд свърши речта си сред бурни аплодисменти. Макс веднага се наведе през масата и представи Крис на Ейми. Крис беше впечатлен: изглежда, че двамата му братя се справяха чудесно по женската част.

— Трябва да отида до едното място — каза Джет и стана. — Ела с мен, Крис.

— Добре съм, няма да…

— Трябва да поговоря с теб — настоя Джет и му хвърли многозначителен поглед.

— Разбира се — рече Крис и отдръпна стола си назад. — Какво има? — попита той, докато се отправяха към мъжката тоалетна.

— Какво има? — повтори Джет и бръкна за цигара в джоба на сакото си. — Какво има, мамка му! Това момиче там, това страхотно, невероятно момиче…

— Джиана ли? — прекъсна го Крис.

— Не, пустата му Джиана — отвърна рязко Джет, смутен и ядосан, — Ейми, годеницата на Макс.

— Какво за нея? — попита Крис, явно не разбрал нещо.

— Тя е моето момиче, момичето — каза Джет, а ръката му леко трепереше, докато палеше цигара. — Онова, което се опитвам да открия.

— Да не искаш да ми кажеш, че…

— Да — каза мрачно Джет, — точно това ти казвам.

— Боже господи! — възкликна Крис. — Ти си чукал годеницата на Макс. Тя ли е?

— Какво, по дяволите, да правя? — попита Джет и издиша облак дим.

Крис нямаше представа какво очаква Джет да му каже.

— Сигурен ли си, че е тя? — попита той.

— Хайде, Крис — каза Джет и погледна накриво брат си. — Не съм луд. Разбира се, че е тя.

— Каза ли ти нещо?

— Как би могла? Седи точно до Макс и е заобиколена от семейството си.

— Мислиш ли, че тя е знаела, че си брат на Макс, когато е дошла при теб?

— Невъзможно. Искам да кажа, че защо, по дяволите, ще спи с брата на годеника си? Що за глупост е това?

— И аз това питам? Защо й е да спи с първия срещнат, когато се кани да се жени?

— Ами, да — каза Джет. — Точно това се питам и аз.

— Не трябва в никакъв случай да му казваш — рече Крис, представяйки си последиците, ако Макс разбереше. — Не си го и помисляй.

— Така ли да направя?

— Ето какво трябва да направиш: затваряй си устата и забрави завинаги какво се е случило. Карай нататък.

— Лесно ти е да го кажеш — рече отчаян Джет. — Само че се е случило и тя не е момиче, което мога да забравя.

— В такъв случай, малки братко, ще е по-добре да започнеш да се опитваш. И ти предлагам да не говориш за това пред никой друг. Ще си остане само между нас и ще измислим нещо.

— Имам нужда от едно питие — каза Джет.

— Не — рече Крис, като си даваше много добре сметка какво би могло да стане, ако Джет се напиеше. — Точно пък това никак не ти трябва.

— Нищо няма да ми стане.

— Ще бъде тъпо да се осереш, Джет.

— И тогава какво? Мислиш ли, че мога да се върна там и да стоя трезвен като краставица?

— Ако мислиш да останеш тук до края — да.

— Ама ти много ми помогна, няма що — каза недоволен Джет.

— Просто се грижа за теб, момчето ми.

— Да — рече кисело Джет, — бива те в тези работи.

* * *

В салона прожектираха снимки от детството на Ейми и Макс. Ейми на две години, гола и с къдрава коса лежи върху килимче, а Макс на четири, облечен в костюм като възрастен, тържествено отдава чест. Ейми на пет, много красива, Макс на десет, сериозен. Ейми в първи курс на гимназията, Макс — също. И тъй нататък.

Ейми изобщо не можеше да се съсредоточи, мислите й летяха във всички посоки. Продължаваше да поглежда към Макс, за да се увери, че той не беше организирал цялата работа, за да я накаже и унижи.

Не, това беше просто едно от тези неща, които се случват понякога. Една грешна преценка. Нейна грешка.

Джиана продължаваше да очарова всички и непрекъснато разговаряше с всеки, който беше готов да я слуша. Вече се беше сприятелила много с баба Попи, която я обяви за абсолютно възхитителна.

Най-после Крис и Джет се върнаха на масата.

Ейми се запита дали Джет беше казал на брат си. Беше ли му разкрил ужасната истина и дали следващата му стъпка щеше да бъде да каже на Макс.

О, господи! Може би тя трябва да отиде при Макс преди него и да си признае всичко.

За част от секундата очите й срещнаха тези на Джет, но бързо отмести поглед. Какво ли си мисли той за нея?

Веднага щом реши, че моментът е подходящ, тя бързо претича през залата до масата на Тина, готова да каже всичко на най-добрата си приятелка и да я помоли за съвет, тъй като не можеше да се справи сама. Стомахът я свиваше, чувстваше се напълно разбита. Какво трябваше да направи?

Когато стигна до масата на Тина, там беше настъпила някаква суматоха.

— Благодаря на бога! — възкликна Брад и я сграбчи за раменете. — Тина ще ражда!

— Какво? — извика Ейми.

Оттам нататък всичко се сля в една голяма мъгла, защото Ейми реши да отиде с Тина и Брад в болницата.

Веднага щом го разбра, Нанси почервеня от гняв.

— Не можеш да напуснеш собствената си предсватбена вечеря — разфуча се тя, — няма да го позволя.

— Съжалявам — кресна й Ейми, докато помагаше на Тина да мине покрай главната маса. — Това е най-добрата ми приятелка и тя има нужда от мен.

— Върви! — насърчи я Макс. — Знам колко е важно това за теб, скъпа. Вземете колата. Шофьорът ми е долу.

Страхотно! Беше проявил разбиране и преданост. Повече й се искаше той да се разкрещи и да постъпи като мъж, който е бил измамен. Тя си го заслужаваше. Само че той не можеше да го направи, нали не можеше? Защото не знаеше.

Тя пак погледна за миг към Джет. Той я гледаше втренчено, но тя се направи, че не го забелязва.

— Стоп! — викна Тина, когато стигнаха вратата. — Мисля, че водите ми изтичат.

— О, господи! — възкликна Брат и се паникьоса. — Не можеш да родиш детето ни тук.

— Ще родя детето където си искам! — викна Тина. — Тичай да намериш кола, идиот такъв! Не разбираш ли? Ще имаме бебе!

* * *

Това беше всичко. Трая една минута. На следващата я нямаше. Не беше имал възможност да размени дори една дума с нея.

Ейми Скот-Саймън.

Знаеше името й.

Богато момиче. Така му беше казала най-добрата приятелка на майка й, една слаба като скелет жена с крака като клечки, облечена в шикозен костюм на Оскар де ла Рента. „Когато баба й си отиде, завещанието ще подмине Нанси и Ейми ще наследи всичко — прошепна му жената като типична клюкарка. — Всички много се радваме, че Макс явно не е ловец на зестри. Те са чудесна двойка. Не сте ли съгласен?“

Не, той не беше съгласен. Макс беше прекалено стар за нея. А на кого му пукаше дали тя имаше пари или не? Беше се влюбил в едно момиче, което тогава за него нямаше нито име, нито родословно дърво, едно невероятно момиче с мека, златиста коса, изумително тяло и лице на ангел. А сега не можеше да направи нищо, освен да седи в стола и да гледа.

Макс преливаше от щастие, въпреки че Ейми беше изхвърчала навън заедно с бременната си приятелка, което доказваше, че тя е лоялен и свестен човек. Най-добрата й приятелка раждаше по време на предсватбената вечеря. Това беше добре дошло за нея.

Ейми Скот-Саймън.

Дори в името й имаше нещо.

Джиана като че ли попрекали с шампанското. Харесваше й да е център на внимание. На Макс явно му беше приятно с нея, докато тя се смееше и флиртуваше с него. Джет много добре разбираше, че това си беше типичното италианско поведение на Джиана. Тя беше много чувствителна и й правеше удоволствие да казва на мъжете колко са красиви и мъжествени, което повдигаше самочувствието им. А ако те се влюбеха в нея, още по-добре.

Лулу беше решила, че той е любимият й чичо и непрекъснато се катереше по коленете му и обвиваше врата му с ръце. Той не възразяваше. Момиченцето беше много мило.

— Може ли Лулу да дойде да живее при теб? — попита тя със светнали очи.

— Не, детето ми, ти си имаш татко и мама — каза той разсеяно. — Ти си щастлива у дома.

— Не съм щастлива — каза тя и тръсна глава.

— Така ли? — рече той, без да се замисли.

— Мама се разведе с татко, щото той не я харесва — рече Лулу и примигна няколко пъти. — Това прави Лулу тъжна.

— Виж какво, сладурче, сигурен съм, че не е толкова просто.

— Е — настоя Лулу, — татко харесва тъпата Ейми.

— Не говори така за Ейми.

— Защо? — попита тя и се нацупи. — Мама го казва.

— Защото не е вярно. Ейми е страхотно момиче.

— Не, Ейми е глупава! Глупава! Глупава!

Жената скелет реши да разбере нещо повече за Джет.

— И какво работите? — попита тя, като потропваше с орловите си нокти върху масата. — И вие ли сте в същия бизнес като брат ви?

— Не, аз съм… — изведнъж той се сети, че ако каже, че е модел, тя веднага ще му обърне гръб. — Аз… ами занимавам се с мода.

— Колко великолепно! — изпадна във възторг тя. — Валентино ми е скъп приятел. Обожавам дрехите му. А вие?

Очевидно сега пък предположи, че е гей.

Запита се дали би могъл скришом да удари едно питие, без Крис да забележи. След това обаче в главата му прозвуча гласът на неговия лекар в Италия: Запомни! Алкохолът не решава нищо! Само влошава нещата.

— Крис — каза Джет и докосна брат си по рамото, — трябва да се махна оттук. Не мога да издържа повече.

— Не те обвинявам — отвърна Крис.

— Да, и преди да си тръгна, искам да ти благодаря.

— За какво?

— Днес разговарях с Еди. Тя се изпусна да ми каже, че ти си спонсорирал пътуването ми до Италия и си ме измъкнал от тази лайняна дупка, в която се бях напъхал. Винаги съм мислил, че е Сам. Направи ми голяма услуга, защото не знам колко дълго щях да издържа така.

— Не е нужно да ми благодариш — каза леко притеснен Крис. — Ти си по-малкият ми брат. Имаме общ баща, независимо колко е лош.

— Да — рече Джет и тъжно се усмихна, — като деца еднакво ядяхме бой и получавахме еднакви пари. „Ти си безполезен, ти си грозен, ти си тъп, не ставаш за нищо.“

— Спомням си тези думи — рече Крис. — Чудно ми е как оцеляхме.

— Ами оцеляхме, така че майната му!

— Сега се питам какво ли ще ни каже дъртото копеле сутринта.

— На кого му пука — каза Джет. — Просто трябва да издържим този уикенд. Поне можахме да се видим.

— Пътуването ни дотук си струваше — съгласи се Крис. — А утре ще ти разкажа за моите проблеми.

— И ти ли имаш проблеми?

— Големи.

— Искаш ли да ги споделиш?

— Сигурен ли си, че искаш да ги чуеш?

— Давай — рече Джет, като си помисли, че не биха могли да бъдат по-лоши от неговите.

— Ами… имам един прочут клиент, който си мисли, че обществото може да открие, че е гей. Друга клиентка пък иска да се жени за някакъв негодяй, който я бие, а ето ти и най-голямата новина: загубих къщата си.

— Какво искаш да кажеш с това, че си загубил къщата си?

— Ти беше прав за бурите в Лос Анджелис. Там умират хора. Има свлачища, наводнения. Истински хаос!

— Загубил си проклетата си къща и ми казваш чак сега?

— Не може нищо да се направи.

— С изключение на това, че мога да бъда с теб.

— Но ти си с мен.

— Не, не съм. Аз ти се оплаквам от живота си, а ти си си загубил къщата. Съжалявам, братче, наистина съжалявам.

— Е — рече замислен Крис, — и аз съжалявам. Ще го преживеем някак.

— Сигурен ли си, че не мога да направя нещо?

— Ела да закусим рано, преди да отидем на срещата с Ред утре.

— Ще дойда — каза Джет. — В хотела ти ли?

Крис кимна.

— Засега какво друго да ти кажа? Ще говорим утре сутринта.

— Благодаря, братко — каза Джет, наведе се и потупа Джиана по рамото. — Тръгваме си.

— Защо си тръгваме? — попита тя и го погледна разочарована. Хорското внимание действаше като афродизиак на италианския супер модел, а тази вечер тя беше в центъра му.

— Защото е късно и сме в друга часова зона.

— Не, карино, ще останем — рече твърдо тя. — Брат ти има нужда от нас. Не можем да го изоставим.

О, само това му липсваше. Приятелство между Джиана и Макс! Едно голямо, щастливо семейство. Страхотно!

— Значи няма да си тръгнем, така ли? — рече той уморено. — Е, добре.

* * *

Предсватбената вечеря продължаваше, а Ред все още не се беше завърнал у дома и лейди Джейн отвори сейфа му. Прегледа завещанието му и няколко други лични документи. Завещанието на Ред беше направено преди шест месеца в присъствието на двама от неговите главни изпълнителни директори. Тя го прочете и пребледня като платно.

Ред Даймънд беше дори по-долно копеле, отколкото си беше представяла.

Това, което прочете, бе направо непоносимо. И все пак… трябваше да го знае.

Да върви по дяволите! Да гори в ада дано!