Джаки Колинс
Секс и диаманти (58)

Глава петдесет и седма

Соня напусна шикозния апартамент на Алекс едва в сряда по обяд. Предишната нощ той я беше помолил да остане и тя се беше съгласила, заинтригувана от разказа му за Маришка Даймънд, чието истинско име беше Паулина Кучинова. Според Алекс той я бил срещнал в един клуб, когато току-що била пристигнала в Ню Йорк. Разпалила страстта му, която по-късно се превърнала в любов. Паулина/Маришка твърдяла, че изпитва същото към него, но скоро разбрал, че мъж от руската мафия не е достатъчно добър избор за нея. Не. Тя искала повече и не след дълго оплела в мрежата си Максуел Даймънд — магната на недвижими имоти, човек със завидно положение в обществото. Докато се срещала с Макс, тя продължавала и връзката си с Алекс — виждала се и с двамата и спяла и с двамата. После, когато се омъжила за Макс, Алекс побеснял от яд. След това започнала да се среща с него само от време на време, докато се развела. После пак се появила в живота на Алекс, като твърдяла, че винаги го е обичала и че двамата си принадлежат. Обаче настоявала да пазят връзката си в тайна, докато й бъде изплатена цялата сума от бракоразводното споразумение. Започнали пак да се виждат, макар и не съвсем редовно, но криели връзката си навсякъде с изключение на един от руските клубове, които Алекс често посещавал. Там Маришка идвала с черна перука и се представяла под истинското си име Паулина.

Сексът между тях бил страхотен — страстен и без задръжки, както те го обичали. След време Маришка му намекнала, че може да му помогне в бизнеса. Знаела, че се занимава с крадени скъпоценни камъни, а кой би могъл да бъде по-добър посредник при продажбата им от една жена с такова високо социално положение като нейното?

Така започнали да въртят заедно бизнес и за известно време работата вървяла великолепно, докато Маришка решила да го прецака с няколко важни и скъпи камъни и голяма сума пари в брой.

— Намери друг богат мъж да се грижи за нея. Вече не й бях нужен — каза Алекс на Соня и стисна устни. — Каза ми, че ме обича, и ми обеща да бъдем заедно, а после ме окраде. Курвата ме окраде, мен, Алекс Пинчиноф. Заслужаваше да умре.

Докато лежеше до него, Соня потръпна и се запита дали той беше убил Маришка.

После реши, че не би могло да е той, защото Алекс нямаше да я наръга с нож, а щеше да я задуши с гигантския си член.

След като изслуша разказа му, Соня усети, че от тази работа могат да се направят пари, и то много. Маришка Даймънд беше убита, а тя беше известна във висшето общество не само като бивша съпруга на магната на недвижими имоти Максуел Даймънд, а и заради това, че баща му беше Ред Даймънд — дъртият милиардер, когото двете с Фамка бяха чукали през уикенда.

Освен това според Игор, Владимир и Алекс Пинчиноф преди Маришка Даймънд е била Паулина Кучинова — някога проститутка в Москва, която е била омъжена за Владимир и те никога не са се развеждали. А сега към цялата тази каша се прибавяше и историята, разказана й от Алекс, макар Соня да разбираше, че би било фатално да посочва името му.

Тя беше достатъчно умна, за да разбере, че възможностите за правене на пари са безкрайни. Убийството на Маришка Даймънд и без това беше в центъра на вниманието на медиите. А какво щеше да стане, ако хората узнаеха цялата истина?

Историята беше истинска бомба, а тя, малката Соня Сивариус, седеше върху нея. Но това нямаше да е за дълго.

Ако не действаше бързо, Владимир, Игор или Алекс можеха да я разгласят.

Веднага след като се прибра вкъщи, обмисли възможностите. Да я продаде на някой таблоид. Или… да види дали Макс Даймънд е готов да плати дори повече, за да потули скандала, за да не разтърси неговия свят. Тя помнеше Макс от ергенското парти. Той не беше нахакан като брат си Крис или като ненаситния, тъпчещ се с виагра грубиян Ред.

Колко ли беше готов да плати Макс Даймънд, за да не стигне историята до пресата? Достатъчно ли, за да може тя да престане да работи? Ще вземе парите и ще се премести някъде надалеч, където другите — Владимир, Игор и Алекс — няма да могат да я намерят! Защото след време щяха да се усетят, че в тази работа има пари. Но вече ще е много късно, тя вече ще ги е взела.

Хм… Всичко беше въпрос на време и бързина. Трябваше да действа бързо, преди да е станало твърде късно. Преди Владимир да обяви, че е законен съпруг на Маришка, за да може да има претенции върху имуществото й. Преди Алекс да се е усетил, че може да предизвика сензация с незаконната си връзка с жената от висшето общество. Преди Игор да провали всичко, както обикновено.

В сряда следобед тя вече беше взела решение. Ще отиде при Ред Даймънд преди останалите. Ще му каже какво знае и ще посочи цената за мълчанието си. Ред със сигурност ще иска да защити името на фамилията си и малката си внучка, с чиито снимки вестниците бяха пълни. Преимуществото беше, че тя знаеше как да се свърже с Ред директно. Беше си записала номера на мобилния му телефон, когато двете с Фамка бяха прекарали уикенда в апартамента му.

А ако той не пожелаеше да плати, толкова по-зле, щеше да отиде право в един от таблоидните вестници.

Никакъв проблем. Те с радост щяха да платят за такава пикантна история.

* * *

— Здравей — каза Крис по мобилния си телефон. — Няма да успея да дойда, затова по-добре отлитай без мен. — Вече беше наредил на шофьора да обърне колата обратно към града.

— Негодник! — развика се Бърди. — Отказвам се от теб, Крис. Започнал си да остаряваш.

Да остарява ли? За бога, та той беше само на трийсет и две. Откога човек на трийсет и две се считаше за стар?

— Имам работа, Бърди — обясни той. — Ще те видя във Вегас. А, да не забравя да ти кажа, че ще получиш едни документи, които Роки трябва да подпише. Погрижи се да го стори, защото в противен случай няма да има сватба.

— Губиш, Крис — подкачи го тя. — В самолета при мен има две страхотни мацки и една от тях си пада по…

— По какво? По дъртаци ли?

— Не, глупчо — закиска се тя, — по адвокати.

Да, само това му липсваше, да му се лепне някоя от седемнайсетгодишните приятелки на Бърди. Всичките бяха сексуални маниачки.

— Предполагам, че ще трябва да почака, докато дойда във Вегас — рече той, като през това време си мислеше за своя баща интригант и за това какво би искал да направи с него.

— Ще й кажа — обеща Бърди. — Но ще бъде много разочарована.

— Сигурен съм, че ще го преживее.

Въпреки че много му се искаше да се върне в Лос Анджелис, същевременно друго по-силно чувство го теглеше към Манхатън и един баща, когото не можеше да понася. Баща, който му беше казал: Особено ако искаш да научиш истината за нещастната смърт на майка ти.

Да. Нямаше търпение да я чуе. Знаеха се твърде малко неща за самолетната катастрофа, в която беше загинала майка му, както се знаеше много малко и за кончината на майката на Макс от инфаркт на двайсет и няколко години.

Възможно ли беше Ред да е помогнал по някакъв начин за смъртта на двете жени?

Не. Дори Ред Даймънд не беше способен на такова зло.

А може би беше?

* * *

— Искали сте да ме видите? — каза Даян, застанала неспокойна на вратата на стаята на лейди Джейн Бентли.

— Да — рече тя и властно махна с ръка. — Влез и затвори вратата.

Даян я послуша. Беше чула скандала между лейди Бентли и Ред Даймънд. Беше станала свидетел на ругатните, които той беше отправил по неин адрес и на настояването му да си върви. Всички от персонала се надяваха, че това ще е краят на престоя на лейди Джейн в къщата и на налудничавите й прищевки.

Но не, дни по-късно тя все още беше в къщата, окопала се здраво в обзаведената си с вкус спалня. Дори не беше започнала да си събира багажа.

— С какво мога да ви помогна, лейди Бентли? — попита Даян, решена да запази спокойствие, независимо какво щеше да каже тази отвратителна лицемерка.

Лейди Бентли дълго и изпитателно я изгледа.

— На колко си години? — попита тя.

— Моля?

— На колко си години? — повтори лейди Бентли. — Въпросът не е чак толкова труден.

Даян си помисли да каже на жената, че това не е нейна работа и да излезе от стаята. В края на краищата какво би могла да й стори лейди Бентли? Със сигурност не можеше да я уволни. Даян работеше за Ред Даймънд, а той не би го допуснал.

Обаче нещо я накара да остане и да отговори на въпроса, без да е сигурна защо го прави.

— На трийсет и осем — рече накрая тя, като едва се стърпя да не добави: По-млада съм от теб, но се сдържа.

— Трийсет и осем — повтори лейди Бентли. — И откога работиш тук?

— Почти от десет години.

— Значи си била доста млада, когато си решила да се откажеш от кариерата на певица, каквато и да е била тя, и да дойдеш да работиш за господин Даймънд или за Ред, както съм сигурна, че си го наричала по онова време, когато си спяла с него.

За момент Даян здравата се паникьоса. Никой не знаеше за отношенията й с Ред Даймънд, които бяха започнали далеч преди тя да стане негова домоуправителка. Това беше личен въпрос между тях двамата и всеки от тях имаше причини това да си остане така.

— Моля? — попита Даян, като се стараеше гласът й да не я издава.

— Няма какво да ми се молиш — рече злобно лейди Бентли. — През всичките тези години си въобразявах, че Ред ходи само навън да гони курвите, но сега открих, че и тук си има една черна курва, която държи долу, за да му е под ръка, когато му се прииска да се ползва от услугите й.

— Нямам представа за какво говорите — рече Даян, давайки си сметка, че трябва да се махне колкото може по-бързо от стаята на тази жена.

— Я, моля те, не ми се прави на невинна — каза рязко лейди Бентли. — Знам всичко. Абсолютно всичко. — Последва дълга пауза. — Разбираш ли?

— Разбирам само, че не би трябвало да водим този разговор — каза тихо Даян. — На господин Даймънд няма да му хареса.

— О, така ли? — рече с нескрит сарказъм лейди Бентли. — Колко жалко.

Даян се обърна и тръгна към вратата.

— Знам тайната ти — продължи да я дразни лейди Бентли. — Знам малката ти, мръсна тайна, така че, ако си умна, ти предлагам да накараш Ред да ми даде всичко, което адвокатът ми е поискал, и може би тогава няма да я разкрия.

* * *

— Къде беше?

— Какво? — рече по телефона Джет, объркан. Седеше в апартамента на Сам, като се опитваше да се примири с факта, че Джиана го беше зарязала. Това се случваше за пръв път и макар да му спестяваше доста неприятности, не беше сигурен, че му харесва.

— Кой се обажда? — успя да попита Джет.

— Крис. А ти кой мислеше, че е?

— Ами…

— Какво е станало с теб? Да не си пил?

— Не.

— Приличаш ми на пиян.

— Не, не съм.

— Тогава къде беше? — повтори Крис. — Оставих ти няколко съобщения. Защо не ми отговори?

— Телефонът ми беше включен на вибрация.

— Браво. Ами провери си съобщенията. Сигурно имаш едно от Ред.

— От къде на къде?

— Защото ни вика на нова среща. Иска да бъдем в десет сутринта в къщата му.

— И ще ходим ли?

— Можеш да си заложиш задника, че ще ходим. Току-що се отказах от полет за Лос Анджелис, за да мога да присъствам.

— А какво те кара да мислиш, че самият той ще бъде? Знаеш, че е цар на щуротиите. Нали го видя онзи ден как влезе с онези две проститутки.

— Ще бъде — рече Крис. — Наумил си е нещо, което иска да чуем.

— На кого му пука какво си е наумил? — рече недоволен Джет.

— Ти обажда ли се на Макс?

— На Макс ли? — стресна се Джет. — Защо да му се обаждам?

— Господи! — възкликна Крис, внезапно проумял какво е станало. — Пак се виждаш с Ейми, нали?

— Защо смяташ така?

— Защото ти си царят на щуротиите — рече ядосан Крис. — Как можа да сториш това на Макс? Особено пък сега.

— Сложно е за обяснение — измънка Джет.

— Майната ти, Джет. Кога ще пораснеш? Тя е заета, затова трябва да стоиш настрана.

— Ами ако не мога?

— Ще си го наложиш, братче, ще си го наложиш.

— Опитвам се.

— Не, не се опитваш…

— Ти не…

— В момента пътувам обратно към града — прекъсна го Крис. — Ела довечера да вечеряме заедно. В седем часа в хотела ми.

— Не съм сигурен, че ще успея.

— Бъди там — рече Крис. — Тогава ще говорим.

* * *

Изнервена от срещата си с лейди Бентли, Даян слезе в апартамента си и се опита да се обади на Либърти в Лос Анджелис. Стаята на дъщеря й в хотела не отговаряше.

Всичко това беше толкова изнервящо и неочаквано. Никой не знаеше за връзката й с Ред Даймънд. Абсолютно никой. Още по-малко пък Либърти.

Как беше успяла да разбере лейди Бентли? И какво доказателство имаше тя, ако изобщо имаше някакво?

Лейди Бентли твърдеше, че знае неща, които никой с изключение на нея и Ред не знаеше.

Това не беше възможно.

И все пак…

* * *

Парите убедиха Ирена да говори. Старият Ред Даймънд беше научил най-големия си син на едно нещо и това беше силата на парите. Макс винаги се беше възползвал от този урок, и то с голяма изгода.

Като се стараеше да не гледа към пръстена, който проблясваше на ръката на старата жена, той започна да задава въпросите, отначало тихо.

— Маришка твоя дъщеря ли е?

Ирена енергично поклати глава.

— Няма нищо, ако е, Ирена — успокои я той, като продължаваше да стои прав сред стаята, защото нямаше много места за сядане, като се има предвид, че вътре имаше само едно неоправено легло и един паянтов стол. — На теб никой няма да ти направи нищо.

— Не трябва да говоря — продължи да повтаря тя.

— Да говориш за какво? — настоя той.

— Паулина казваше, че не хубаво да се говори — рече тихо Ирена. — Полиция, Бюро за емигранти. Тя ми казва да си мълча.

— Паулина е мъртва.

— Знам, знам — проплака Ирена и лицето й се сгърчи. — Детето ми е мъртво.

— Съжалявам — рече Макс.

— Америка — каза Ирена, като че ли това обясняваше всичко.

— Америка ли?

— В Русия това няма да се случи.

Явно тя не четеше руските вестници, в които беше писано за какви ли не престъпления.

— Знаеш ли кой постъпи така с Маришка? — попита той.

— Не, не — каза Ирена и поклати глава. — Нищо не знам. Това казах и на полицията. Не знам нищо.

Макс извади дебела пачка банкноти от по сто долара, захваната с ластик. Не й я предложи, а само я държеше така, че да може да я вижда.

— Обаче знаеш за Владимир, нали? — рече той, като следеше реакцията й.

На лицето на Ирена се изписа тревога.

— Владимир? Кой е този Владимир?

Очевидно лъжеше.

— Престани с игрите, Ирена — каза Макс, отдели няколко банкноти от пачката и й ги подаде. — Това ще си остане между нас двамата. Няма полиция, няма емигрантски власти. Става ли?

— Става — съгласи се тя.

— Владимир ли уби Маришка?

Ирена се стовари като чувал върху неоправеното легло и се разрида.

— Нищо не знам — извика истерично тя. — Нищо!

Той отдели още две банкноти и отиде при нея.

— Това, че не знаеш нищо, е добре. Добре е също, че детективите още не знаят за Владимир. — Подаде й парите. — Нека оставим нещата така.

— Да — съгласи се тя, изведнъж престана да плаче, сграбчи парите и го погледна.

— По-добре ще е да не се хвърля кал върху името на Маришка. Съгласна ли си?

— О, да, господин Даймънд — рече Ирена и внезапно се оживи. — Така е най-добре. Няма да кажа нищо на полицията за мъжете. Не е тяхна работа.

— Мъже? — попита Макс. — Не искаш ли да кажеш мъж? Един мъж? Владимир?

Алчните очи на Ирена се вторачиха в парите в ръцете му.

Той разбра веднага. Ирена му казваше, че е имало повече от един мъж, но това беше всичко, което беше готова да му каже. Ако искаше да узнае повече, трябваше да й даде още пари.

Едно нещо беше сигурно: Ирена определено беше майка на Маришка.