Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава двайсета

— Отиваме ли някъде? — попита лейди Джейн Бентли, когато влезе в доста семпло обзаведената гардеробна стая на Ред Даймънд, в която той внимателно оглеждаше дрехите си.

— Не, не отиваме — отвърна Ред и избра една бяла риза от редицата безупречно чисти и огладени ризи. — Аз отивам на ергенското парти на Макс.

— Моля? Къде отиваш?

— На ергенското парти на сина ми — повтори Ред, повишавайки глас. — Какво ти става, да не си оглушала?

— Не знаех, че си поканен.

Ред й хвърли изпепеляващ поглед. Беше започнало бързо да му писва от лейди Джейн Бентли. Шест години бяха доста дълго време за съжителство с една жена. Освен това старостта не беше за слаби хора. Сега, когато искаше да го вдигне, трябваше да взема виагра и това го вбесяваше. Твърдото си беше твърдо по естествен път, а не благодарение на някакво малко синьо хапче.

— Ред Даймънд няма нужда от покана — рече безцеремонно той. Самото й присъствие го изнервяше.

— Не разбирам — каза тя. Макар да й беше ясно, че той не е в настроение да го разпитват, но въпреки това продължи.

— Е, да, ясно ми е, че за теб е трудно да разбереш нещо толкова просто — отвърна той. — Не си от най-умните.

— Казах на синовете ти, че не можеш да ги приемеш тази сутрин, защото не се чувстваш добре — настоя тя, отказвайки да си тръгне.

— Е, и? — рече той и се закиска. — Както виждаш, бързо ми мина.

— Сигурно ще изглежда странно да се появиш непоканен.

— Защо се интересуваш толкова от моите работи?

— Твоите работи са и мои, Ред. Живея с теб от шест години и макар да не споделяме обща спалня, всичко, което правиш, ме засяга.

— Какво общо има това, че не спим в една спалня с всичко останало?

— Общата спалня е признак за истинска интимност.

— За теб може и да е — отвърна предизвикателно той, — за мен си е чиста глупост. Ако искам да си пърдя през цялата нощ, нямам желание да слушам оплакванията ти.

— Нужно ли е да си толкова груб?

— Какво грубо има в пърденето? Звучи твърде грубо за деликатните ти уши, така ли?

— Понякога не те разбирам — каза тя и стисна устни.

— Напоследък започна много да не разбираш — каза той, опитвайки се да не й обръща внимание.

Тя реши да запази мълчание. Нямаше смисъл да се спори с Ред, когато беше в заядливо настроение. Обаче това, че отиваше на ергенско парти, и то на един от синовете си, беше нещо толкова необичайно за него. Не й хареса.

Напоследък чувстваше, че губи и малкото влияние, което имаше над него. Ред и без това не я слушаше много-много. Единствената причина, поради която продължаваше да стои при него, беше, че той наближаваше осемдесет години, така че може би не му оставаха много. Тя беше на мнение, че след като бе инвестирала шест години от живота си в него, той трябваше добре да се погрижи за нея. Ред Даймънд беше един от най-богатите хора в света, а тя — най-близкият му човек. Той мразеше всички останали, както неведнъж й беше казвал, затова беше доста уверена, че ще наследи по-голямата част от богатството му и тъкмо затова продължаваше да бъде с него и да понася безобразното му държане и грубост.

— Много добре — рече лейди Джейн и въздъхна, — щом като ти излизаш, може да изляза и аз на вечеря с една приятелка.

— Ти имаш приятелки? — рече с неприкрит сарказъм в гласа той.

— Толкова ли те учудва? — отвърна тя, решена да не му позволи да има последната дума. — Разбирам, че никога не си си давал труда да се запознаеш с тях, но аз имам много приятели в Ню Йорк.

— След като се разведе със съпруга си, мислиш ли, че той ще има желание да те види? — попита Ред, избра си една копринена вратовръзка за четиристотин долара и я задържа пред огледалото.

— Защо питаш?

— Защото не те бива кой знае колко в правенето на свирки — рече Ред и нагло се засмя, тъй като знаеше, че тя ще се почувства обидена от грубия му, безцеремонен език.

— Как се осмеляваш да ми говориш така? — възмути се лейди Джейн и лицето й стана тъмночервено от яд. — Казвала съм ти го и преди, няма да търпя вулгарностите ти.

— Ако не ти харесва, знаеш какво можеш да направиш — рече тихо Ред, като се надяваше тя да разбере намека му. — А сега можеш да излезеш от стаята, докато приключа с обличането.

Тя го изгледа втренчено за момент, готова да продължи кавгата. После разбра, че засега ще е по-умно да излезе.

Той щеше да си плати за грубостта. О, със сигурност щеше да си плати.

* * *

След като напусна апартамента на Маришка, Макс се прибра вкъщи, взе душ, изпи още две питиета, опита се да позвъни на Ейми, но тя не отговори, облече се и накрая излезе.

— Погрижи се да изляза оттук към единайсет часа — нареди той строго на шофьора си, когато колата им спря пред един частен мъжки клуб, където щеше да се състои ергенското му парти.

— Да, сър.

— Господи! — процеди през зъби Макс. — Иска ми се да не го бях правил.

Шофьорът му не каза нищо.

Макс влезе в клуба, който беше избран от двама от по-младите му помощници. И двамата бяха женени, бяха станали отскоро бащи и искаха да си прекарат добре.

Клубът беше затворен за други посетители, така че частното парти щеше да се състои, без да има странични наблюдатели. В главния салон три маси бяха подредени пред един кръгъл подиум. Всяка беше за по десет души.

Макс се огледа и простена вътрешно, подозирайки какво трябваше да изтърпи.

Посрещна го неговият изпълнителен директор Клив Барнаби — висок, слаб мъж с остри черти и гъсти вежди.

— Макс! — поздрави го въодушевено той и го потупа по рамото. — Ще бъде страхотна нощ.

До тях застана млада келнерка, гола до кръста, която явно нехаеше, че гърдите й са изложени на показ.

— Какво ще иска да пийне ергенчето? — попита тя с широка, малко изкуствена усмивка.

— Донеси ми шотландско уиски с лед — каза той, като се опитваше да не гледа щръкналите й зърна, посипани тук-там с лъскави сребърни прашинки.

— Да, сър — рече тя и го награди с още една фалшива усмивка.

— Напълно ли си сигурен, че тук няма фотографи? — попита Макс, като се обърна към Клив.

— Как ще позволя някой да ти направи подобно нещо? — отвърна той. — Единственият фотоапарат тук е моят. Ще щракнем няколко снимки за собствено забавление.

— Никакви снимки — рече строго Макс. — Нито с твоя апарат, нито с някой друг.

— Не искаш никакъв спомен от тази нощ, така ли? — попита разочарован Клив.

— Дори не искам да съм тук тази вечер.

— Братята ти са ето там — каза Клив и посочи централната маса. — Дори не знаех, че имаш братя, Макс. Много се изненадах, като ги видях тук.

— Аз пък не съм изненадан, защото сам ги поканих — отвърна сухо той.

— Забравил си да ми кажеш.

— Не знаех, че вечерта ще е толкова официална.

— На вратата има списък с поканените гости. Не искахме да се промъкне някой от клюкарските колонки на вестниците.

— Аз да не съм Доналд Тръмп. Едва ли ги интересува какво правя.

— Името на Маришка често се появява в тези колонки, а това, че сега се жениш за Ейми Скот-Саймън, е доста любопитна новина.

— Мамка му! — изруга Макс. — Да знаеш колко ги мразя тези работи!

— Успокой се — побърза да каже Клив. — Тази вечер няма да ти се наложи да видиш нещо, което не си виждал преди.

— Това ме успокоява — рече с известна доза сарказъм Макс.

— Японският контингент е на бара. Уверявам те, много са доволни, че са тук. Ще се погрижа да могат да следят от най-близко всички действия. Ако и това не помогне да сключим сделката, не знам какво би могло да го стори. Ела да ги поздравиш.

Макс последва Клив на бара, където той се беше погрижил господин Загавасаки и господин Ямамото да бъдат обект на най-голямо внимание.

След като поздрави двамата японски банкери, той се отправи към масата с братята му и седна до тях.

— Какво става? — попита Макс.

— Ами — отвърна Крис, като обърна чаша водка с лед, — ако наистина искаш да знаеш, къщата ми в Калифорния има течове, разделям се с приятелката си, а един човек ме преследва, защото му дължа пари във Вегас. Като изключим всички тези неща, съм добре.

— Дължиш пари? — рече неодобрително Макс.

— Дългове от комар.

— Никога не съм играл комар — каза Макс и забарабани с пръсти по масата. — Това си е хвърляне на пари на вятъра.

— Абе, ти имаш ли някакви пороци? — полюбопитства Джет.

— Маришка — отвърна сухо Макс. — Тя е един достатъчен порок, но както знаеш, аз я разкарах.

— Как е Лулу? — попита Джет.

— Лулу е фантастично момиченце, трябва да го видиш.

— Кога?

— Мисля утре да си направим солиден обяд — рече замислен Макс. — Обикновено прекарваме съботата заедно.

— Това е чудесно.

— А ти? — обърна се Макс към Крис. — Ще можеш ли да дойдеш?

— Съжалявам. Трябва да се видя с Бърди Марвъл. Иска да се жени и трябва да подготвям сватбата й.

— Певицата ли? — заинтересува се Макс. — Тя е любимката на Лулу. Може би ще успееш да уредиш да й даде снимка с автограф.

— На колко години е Лулу сега?

— На пет.

— Не е ли малка за фенка на Бърди Марвъл?

— Интересно ми е какво ще кажеш, като я видиш — рече Макс. — Сега времената са други. Лулу много е пораснала.

След като гостите си взеха аперитива и поприказваха за това-онова, всички заеха местата си около масите. Вечерята се сервираше от шест голи до кръста келнерки, подпомогнати от дузина келнери. Келнерките не носеха нищо друго, освен обувки с високи токчета, прозрачни черни чорапи с дантелени жартиери и възможно най-къси полички. Келнерите бяха напълно облечени.

Първо сервираха салата „Цезар“, последвана от грамадни порции пържола „Кобе“ с гарнитура от печени картофи със сметана и задушени зеленчуци.

Макс тъкмо дъвчеше пържолата си, когато влезе Ред Даймънд. Изненадата беше пълна и в салона настъпи пълно мълчание. Всички знаеха кой е Ред Даймънд.

Почти задавил се с пържолата, Макс се изправи.

— Какво правиш тук?

— Изненадвам те — рече Ред и щракна с пръсти на един келнер да му донесе стол до Макс.

— Господи, аз… помислих си, че не се чувстваше добре тази сутрин. Бяхме дошли за среща с теб в къщата, обаче Джейни каза…

— Оправих се — прекъсна го Ред, — затова реших да дойда и да се видя с момчетата си. — Той погледна към Крис и Джет. — Здравейте, момчета — поздрави ги със саркастична усмивка той.

Джет замръзна на мястото си. Ред направо го побъркваше от страх. Никога не знаеше какво да каже в присъствието на баща си, дори и сега, когато нямаше никаква опасност той да го напердаши с бастуна.

Крис кимна ядосан и изпълнен с ненавист. Ред винаги го караше да се чувства така. А и не трябваше ли дъртият да е на смъртния си одър? Защо се беше издокарал така с костюм и вратовръзка, с които изглеждаше като жребец за разплод.

— Здрасти, татко — успя да смотолеви той.

— Не ми казвай, татко — рече недоволен Ред. — Звучи ми като за стар човек. — Викай ми Ред. Казвал съм ви го още когато бяхте тъпи малчугани. Абе, вие чувате ли някога какво ви се говори?

— Разбира се, Ред — рече Крис, все още не успял да се съвземе от шока и твърде недоволен, че го бяха принудили да остане в Ню Йорк — за какво? Ред Даймънд нямаше вид на човек, който скоро ще се разделя с живота.

— Къде са момичетата? — осведоми се Ред, докато сядаше. — Къде е шоуто?

Беше последният човек, когото Макс очакваше да се появи на ергенското му парти. Как, по дяволите, старият беше разбрал за него? Господи! Като че ли вечерта и без това не му беше достатъчно неприятна.

Успя да изкара криво-ляво вечерята, като държеше под око Ред, който непрекъснато опипваше полуголите келнерки. Крис и Джет никак не му помагаха. Говореха тихо помежду си, като се правеха, че не забелязват човека на метър от тях, който ги беше спуквал от бой като деца.

След вечерята имаше поредица от непристойни речи и накрая дойде моментът, от който Макс най-много се страхуваше — влязоха стриптийзьорките. Бяха дванайсет почти голи момичета, които сякаш нямаха търпение да се набутат в лицето на всеки от присъстващите за голям възторг на другите му гости, особено на Ред.

Момичетата започнаха ловко да свалят оскъдните си облекла, като се започне от ученически униформи и се стигне до черни кожени одежди. Кое от кое по-апетитно. Стриптийзьорките бяха с различни форми и размери. Единственото общо в тях бяха идеалните тела, а те явно знаеха как да ги използват. След малко по средата на сцената изскочи лъскав стоманен кол и всяко момиче се закълчи и заизвива около него, като да беше най-страхотният любовник. Облизваха го, яздеха го нагоре и надолу и увиваха дългите си крака около него, имитирайки секс.

Макс се огледа наоколо. Японските банкери изглеждаха изключително доволни. Крис пиеше прекалено много. Джет се беше облегнал в стола си и гледаше невъзмутимо, а Ред вадеше стодоларови банкноти и грубо ги напъхваше между краката на момичетата, докато хищните му пръсти здравата ги опипваха. Накрая дванайсетте се наредиха в една редица, свалиха прашките и изпълниха особено сладострастен танц, показвайки съвсем отблизо на всички мъже най-интимните си части. След това дойде задължителното лесбийско шоу. Две особено атрактивни жени се появиха на сцената: една червенокоса красавица и една брюнетка, и двете с изключителни тела и изпълнени с ентусиазъм. Ред направо се възпламени. По едно време за малко и той да се качи на сцената, като хвърляше пари върху гърчещите им се тела и доволно сумтеше.

Червенокосата тъкмо се завря между краката на брюнетката, когато Макс реши, че е видял достатъчно.

— Трябва да се махна оттук — прошепна той на Крис, който обаче изобщо не реагира. — Не мога да гледам нито минута повече.

— Хей — рече Джет, — идвам с теб.

Нямаше търпение да се отдалечи от баща си и да се прехвърли в „Гетсбис“. Освен това за него нямаше нищо по-трудно от това да е в компания на пияници, а самият той да не пие. Дори лесбийското изпълнение не му подейства. Беше прекалено механично — „ти ми докосни лявата цица, а аз ще си набутам езика в твоята слива“.

— Макс, не можеш да си тръгнеш — внезапно оживил се, рече Крис. — Това е твоето проклето парти. Няма начин да си тръгнеш.

— Да, господин Даймънд, това е вашето парти — изгугука една от стриптийзьорките и метна яркочервена боа около врата му. — Още много имаме да се забавляваме.

Тя остана до него, докато двете момичета приключат шоуто си. След това с помощта на други две стриптийзьорки изтегли съпротивляващия се Макс на сцената. Веднага щом го закараха там, го поставиха да седне на един стол, вързаха му ръцете зад гърба и една по една изпълниха върху скута му изключително интимен гол танц.

Мъжете започнаха да подсвиркват и да подвикват, а Макс трябваше да изтърпи всеки миг от това изпитание. Никога не се беше чувствал по-унизен. Защо, по дяволите, позволяваше това да става? Какво щеше да си помисли Ейми?

Забеляза, че Ред го наблюдава и веднага отново се почувства като онзи тийнейджър, чийто баща беше влязъл в стаята, когато тъкмо се канеше да се люби с приятелката си. Ред му беше изкрещял да се махне, а той се беше прибрал кротко като послушно агне в стаята си, докато похотливият му баща беше изнасилил приятелката му. Да, беше я изнасилил. Макс почувства как го заливат вълни от гняв.

Господи! Истински кошмар!

Когато най-после се измъкна оттам, минаваше един часът. Нямаше търпение да се прибере вкъщи и да измие под душа миризмата на момичетата от себе си. Евтиният им, натрапчив парфюм беше пропил дрехите му и от него му се повдигаше. Още по-грозна беше гледката, когато старият Ред Даймънд се лигавеше над стриптийзьорките, правеше непристойни коментари и пишеше телефона си върху телата им. Това вече беше прекалено.

Когато си тръгна, Ред беше все още там, заобиколен от двете участнички в лесбийското шоу и няколко от стриптийзьорките. Всички грабеха стодоларовите банкноти, които той им подаваше.

Поне японците се забавляваха.

Да се шибат! Всички да се шибат! Те или ще инвестират в проекта му, или няма. Защо беше нужно той да се прави на проститутка, за да ги накара?

Сега беше твърде късно. Беше го направил и щеше да е по-добре да постигне очакваните резултати.

* * *

„Гетсбис“ приличаше на зоологическа градина, излязла от контрол. Около клуба се въртяха много папараци, няколко ченгета и тълпа мераклии да влязат вътре.

— Какво става? — попита Джет един полицай, докато си проправяше път напред.

— Бърди Марвъл е вътре — отвърна той с усмивка, която сякаш казваше „и аз искам да съм вътре“.

Бевърли беше оставила името му на входа и Джет успя да се промъкне. След като се оглежда няколко минути, той я откри. Седеше с Чет и пийваше коктейл.

— Не ми се сърди — предупреди го тя, преди да е казал и дума, — още не съм я открила.

— Искаш да кажеш, че не си разбрала коя е? — попита той, невероятно вкиснат.

— Още не — отвърна тя. — Групата момичета от миналата нощ не са редовни посетителки. Били са тук за моминско парти. Имам номера на тази, която е запазила тяхната маса.

— И?

— Звънях, но никой не отговори.

— Остави ли й съобщение?

— Какво съобщение да оставя, Джет? — попита Бевърли. — А, да, знам: приятелят ми снощи е чукал вашата приятелка. Нямам представа как изглежда тя. А той пък не знае името й. Така че коя е тя?

— Дай ми номера, Бев.

— Това означава ли, че съм си свършила работата?

— Означава, че оттук нататък аз имам грижата.

Тя му подаде един номер, надраскан върху парче хартия. Той го прибра в джоба си и веднага се почувства по-добре. Сега можеше да се отпусне. От тайнственото момиче го делеше само един телефонен разговор.

* * *

Крис завърши вечерта с една от изпълнителките на лесбийското шоу, стройната червенокоса красавица с големи гърди и много дълги крака. Казваше се Соня и беше от Словакия. Тя му каза, че обикновено взема по три хиляди долара на нощ, но за него сексуалните й услуги ще бъдат безплатни.

Проститутки. Всичките бяха еднакви, независимо дали вземат три или три хиляди долара. Продаваха секс, независимо каква е цената. Това не означаваше, че не се беше почувствал поласкан, задето щеше да го обслужи безплатно.

В Лос Анджелис Крис често прибягваше до услугите на класни проститутки. Първо, те обикновено бяха по-красиви от актрисите и манекенките и което беше по-важно, искаха от мъжа само парите му. Не искаха да ги придружава при раздаването на „Оскарите“ и на „Златния глобус“. Нямаха желание да се снимат с него, не искаха да ги води на луксозни ресторанти и не се мусеха, когато забравяше за рождения им ден или не им изпращаше цветя за деня на Свети Валентин. Освен това… в сексуално отношение бяха готови да изпълнят всичко, каквото пожелаеше, и то възможно най-добре, без да искат ответен оргазъм.

Той заведе Соня в хотела, където тя танцува специално за него. Загорялото й тяло с големи гърди и твърди, щръкнали зърна беше много възбуждащо.

Беше полупиян и доста разстроен от срещата си с Ред, обаче успя да я позабрави в ръцете на една много опитна жена, на която дори не плащаше.

Тя успя да го изстиска като лимон. Соня си разбираше от работата.

Имаше нещо изключително успокояващо да се чукаш с непозната.

На сутринта Соня си беше отишла. А също и златният му „Ролекс“.

Когато отиде в банята, видя бележка, надраскана с червило върху огледалото над мивката.

Господин Джиаганте си чака парите.

Аз си взех моите.

Следващия път няма да имаш този късмет.

ПП. Патката ти има нужда от повече грижи.