Джаки Колинс
Секс и диаманти (14)

Глава тринайсета

Джет не остана дълго сам. След няколко минути пристигна Макс. Джет се изправи и те се поздравиха малко сковано.

— Изглеждаш добре — каза Макс. — По-добре от последния път, когато те видях.

О, да, помисли си Джет. Иска да ми го напомни.

— Последния път, когато ме видя, бях болен — отбеляза той.

— Не — поправи го Макс. — Доколкото си спомням, беше пиян като задник.

— Алкохолизмът е болест — обясни му Джет, като се питаше защо брат му веднага започна да се заяжда с него още в момента, в който го видя. — От три години не пия.

— Така ли! — рече недоверчиво Макс.

— Да, точно така — отвърна Джет, готов да се отбранява.

Преди да си спретнат някоя малка кавга влезе Крис.

Мистър Лос Анджелис, със силния си тен и усмивка ала Джордж Клуни. Облечен в костюм на Армани, той имаше съвсем бодър вид и изглеждаше добре.

— Момчета — рече той, — отдавна не сме се виждали. И двамата изглеждате страхотно. Добрият външен вид явно е семейна черта.

Джет чувстваше Крис много по-близък, отколкото Макс. В Макс имаше нещо заплашително, нещо, с което не му се искаше да си има работа. Крис беше по-сърдечен и по-мил, въпреки че и двамата му по-големи братя някак си приличаха — бяха красиви, но по-мургави. Бяха хубави по традиционен начин, докато Джет беше по необикновен, с тъмнорусата си коса и пронизващи сини очи. Когато бяха деца, Крис често му викаше „сърфистчето“ и „дребосъчето“. Не се виждаха много често, но когато това ставаше, Крис винаги се беше грижил за него.

— Хей — рече Джет, — някой знае ли защо сме тук?

— Нямам представа — каза Крис и сви рамене. — Мисля, че старият може да е болен и накрая си е спомнил, че има трима синове.

— Съмнявам се — отбеляза мрачно Макс.

— Съмняваш се в какво? — попита Крис. — Че е болен или че си е спомнил за нас?

— Скоро ще разберем — отвърна Макс.

В стаята влезе една прислужница и попита дали искат някакви разхладителни напитки. Крис поиска кафе, Макс също. Джет помоли за бутилка вода.

След като прислужницата излезе, Крис се обърна към по-малкия си брат:

— Къде си отседнал? Щях да ти се обадя снощи, но нямах представа къде да те търся.

— Един приятел ми отстъпи апартамента си.

— Извадил си късмет — рече Крис и протегна дългите си крака. — Кога пристигна?

— Вчера.

— Чух, че нещата се развиват добре за теб в Италия — отбеляза Крис, докато проверяваше дали има някакви съобщения в мобилния си телефон.

Джет кимна.

— Чист и трезвен съм, ако това имаш предвид.

— Това е страхотно, но имах предвид работата ти като модел. Видях снимката ти в едно италианско модно списание на приятелката ми. Тя много се впечатли, когато й казах, че си по-малкият ми брат.

— Модел ли? — прекъсна го неодобрително Макс. — Работиш като манекен?

— Да — рече Джет. — За списания и в някои телевизионни реклами.

— Мислех, че всички манекени са педерасти.

— Е, сега говориш точно като стария — каза Крис и се засмя. — Трябва да влезеш малко повече в крак с времето, Макс. Не си ли чувал за Тайсън?

— За Майк Тайсън?

Крис отчаян махна с ръка.

— Отказвам се.

Прислужницата се върна с две чаши кафе и бутилка минерална вода.

Крис прибра мобилния си телефон и отпи от кафето.

Макс си погледна часовника.

— Вече е девет и петнайсет — рече ядосан той. — Предадоха ми да бъда тук в девет.

— На всички ни предадоха да бъдем в девет — рече Крис.

— Господи! — възкликна Макс и забарабани с пръсти върху масичката за кафе. — Кога ще престане това?

— Какво кога да престане? — попита Джет.

— Тези глупости с манипулирането — отвърна рязко Макс. — Тези тъпотии да ни държи под контрол. Той все още си мисли, че може да се отнася с нас като че ли сме на дванайсет години.

— Мислиш, че сега ще се промени ли? — попита Крис.

— Е, поне вече не може да ни бие — обади се Джет. — Братче, ама много бързо действаше с бастуна си. Още имам белези по задника.

— Ще проверя какво става — рече Макс, стана и се отправи към вратата. — Имам срещи, трябва да се справям с кризисна ситуация в бизнеса. Не мога да си позволя да си пилея повече времето.

— Аз пък трябва да се връщам в Лос Анджелис. В телефона ми е пълно със съобщения на клиенти, които ме чакат — каза Крис и намигна на Джет. — А ти, сърфистче?

— Хей, ти си този, който живее в Калифорния — напомни му ухилен Джет.

— Ами там си е много хубаво. Ела ми на гости по някое време. Имам страхотна къща, в която можеш да отседнеш.

— Благодаря, но мисля да се помотая из Ню Йорк две седмици — отвърна Джет, който умираше да каже на някого за миналата нощ. — Виждаш ли, срещнах едно момиче…

Преди да довърши, вратата се отвори и се появи лейди Джейн Бентли — елегантна, облечена в костюм, с огърлица от перли и разнасяща аромат на „Шанел“. Кестенявата й коса беше подредена в модна прическа, беше използвала минимално количество грим, а студените й очи гледаха без да мигнат, докато се усмихваше.

— Добро утро, момчета — рече тя, явно влизайки в ролята на майка. — С баща ви много се радваме, че успяхте да дойдете.

Джет почти не си я спомняше. Единствените му срещи с лейди Джейн бяха свързани с някакви забележки за това, че е пиян или че се е надрусал до забрава.

Крис се беше срещал с нея няколко пъти, най-вече когато беше идвала в Лос Анджелис с две свои английски племеннички. Бяха отседнали в хотел „Пенинсула“ и очакваха всички да се отнасят с тях като дошли на посещение членове на английското кралско семейство.

Нямаха никакъв шанс. Единствените хора, към които в Холивуд се отнасяха като към короновани персони, бяха филмовите звезди и магнатите, които печелеха над трийсет милиона долара годишно. Другите можеха да се оправят както си знаят.

Тъй като живееха в един и същи град, Макс я познаваше най-добре. Гледаше на нея като на студена кучка, точно типа жена, която баща му заслужаваше.

Лейди Джейн огледа тримата синове на Ред и й се прииска изобщо да не бяха съществували. Въпреки че Ред рядко говореше за тях, тя добре съзнаваше, че те са продължение на рода и следователно са заплаха за нея. Очакваше, че след време Ред ще се ожени за нея въпреки факта, че винаги, когато засягаше тази тема, той й се изсмиваше в лицето, което никак не й харесваше. Беше решителна жена, свикнала нещата да стават както тя иска, и в това отношение беше същата като него. Въпреки това обаче продължаваше да упорства, защото знаеше, че колкото по-стар ставаше той, толкова по-слаб щеше да бъде и тя щеше да стане петата госпожа Даймънд. Тогава всички те можеха да вървят по дяволите.

— Надявам се, че добре сте пътували — продължи лейди Джейн. — Днес пътуването е доста ужасно. Вече няма такива неща като първа класа. Към всички се отнасят като към добитък. Ако не пътуваш с частен самолет, направо си е безнадеждна работа.

Не само, че е леденостудена кучка, а и сноб, помисли си Крис. Това го накара да се запита защо тя живееше със стария Ред, който се беше издигнал до върха с оригване, пърдене и псувни и без да се извини на никого.

О, да, парите, парите и пак парите. Какво друго?

— Аз дойдох със самолета на Джонатан Гуди — каза Крис. — Предполагам, че сте права. Частният самолет е за предпочитане.

Лейди Джейн не се впечатли. Тя беше може би една от малкото жени в Америка, която не знаеше кой е Джонатан Гуди.

— Къде е Ред? — попита Макс, преминавайки директно към причината, поради която всички бяха пристигнали.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам — отвърна тя, без да й мигне окото. — Днес баща ви не се чувства много добре и за съжаление не може да ви приеме.

— Какво? — рече бесен от гняв Макс.

— Обаче — продължи тя — той очаква и тримата да бъдете тук в понеделник сутринта по същото време. Надявам се това да не ви създава някакви неудобства.

— Ама вие сериозно ли говорите? — обади се Крис. — Няма никакъв начин да остана в Ню Йорк за уикенда. Пристигнах специално за тази среща. — Той й хвърли продължителен студен поглед, подобен на този, който обикновено използваше в бизнес офиси и студия. — Това са тъпотии!

— Такъв език ли използват адвокатите в Лос Анджелис? — осведоми се лейди Джейн и сви устни. — Нищо чудно, че градът е пълен с диваци.

Джет се разсмя, не можа да се сдържи. Ситуацията беше толкова смешна. Единствената причина тримата да бъдат тук беше да видят дали старият им оставя някакви пари. Той имаше нужда от някакво подаяние, но Макс и Крис бяха фрашкани с пари, защо тогава вдигат такава голяма врява? Нямаше логика.

— Какво му е на Ред? — попита Макс. — Много ли е болен?

— Решително ви препоръчвам да бъдете тук в девет сутринта в понеделник и да позволите на баща си сам да ви го каже — заяви лейди Джейн и лаконично добави: — Уверявам ви, че ще бъде за ваше добро, ако го направите.

— Боже господи — рече под носа си Крис.

— Аз ще бъда тук — обади се Джет, донякъде доволен, че има извинение да остане в Ню Йорк. Не че възнамеряваше да си тръгне скоро. В края на краищата му предстоеше да издири момичето.

— Тогава ще се видим в понеделник — каза лейди Джейн и излезе от стаята.

— Какво мислите, че му е? — попита Джет, веднага след като тя си тръгна.

— Нямам представа — рече Макс. — Видях го преди няколко месеца. Беше си все така сприхав и гръмогласен както обикновено.

— Как изглеждаше? — попита Джет и отпи глътка вода.

— Остарял. Обаче все още силен като вол.

— И така… — рече Крис — изглежда, че трябва да кисна тук през уикенда. Някой от вас иска ли да вечеряме по-късно?

— Можеш винаги да разчиташ на мен, ако вечерята ще е за твоя сметка — рече бързо Джет. — Сега, когато не пия, аз съм най-евтиното гадже в града.

— Не мога да дойда на вечеря — рече бързо Макс. — Предполагам, че и двамата знаете, че ще се женя, и довечера някои мои приятели, всъщност повечето са колеги от бизнеса, ми устройват ергенско парти.

— Ергенско парти? — изненада се Крис. — Ние поканени ли сме?

— Не знаех, че ще се жениш — каза Джет. — Мислех, че вече имаш жена, а и детенце, което с удоволствие бих искал да видя някой ден, след като съм му чичо.

Макс се почувства застрашен от две страни. Сякаш не му стигаха другите проблеми, ами сега трябваше да се занимава с братята си през уикенда. Това не влизаше в плановете му.

От друга страна, макар и да не бяха много близки, те бяха семейство, а бог му е свидетел, че той си нямаше никого друг освен Лулу.

— Разбира се, че сте поканени — рече сдържано той. — Не е нещо, което очаквам с нетърпение, но вие сте добре дошли.

— Няма да го пропусна — рече Крис и намигна на Джет.

— Аз също — каза по-малкият му брат. — Не се е случвало някоя да ми се подруса хубаво в скута, откакто напуснах добрата стара Америка.

— Надявам се да няма стриптийзьорки — каза Макс. — Партито няма да е от този сорт.

— Можеш да си сигурен, че ще има стриптийзьорки — увери го ухилен Джет. — Щом е ергенско парти, не може да няма.

Братята излязоха от къщата и поразговаряха още няколко минути на тротоара, без да знаят, че Ред ги наблюдава през един прозорец на горния етаж.

Старецът се хилеше доволно, докато шпионираше тримата си синове. Толкова обичаше да си играе с хората. Ето, вече беше навършил осемдесет, и пак когато кажеше „скачай“, всички скачаха. Беше му забавно, особено след като дори не се налагаше да излиза от къщи, за да се посмее добре.

* * *

Ред Даймънд беше магнат в истинския смисъл на думата. Беше се издигнал сам и произлизаше от бедно семейство на полски имигранти. Беше се родил в Америка през 1926 година и беше получил името Ян Полански. На петнайсет години трябваше да напусне училище. Баща му беше месар, който имаше навика да го спуква от бой при най-малкия повод, и го изхвърли от дома посред нощ. Майка му, бледа, уплашена жена, беше позволила това да стане, без да каже и дума.

Обаче обиденият и изпълнен с гняв Ян, чиято психика беше осакатена завинаги от емоционалните и физическите издевателства над него, умееше да оцелява. Живя на улицата месеци наред, а после се премести у една доста по-възрастна сексуална маниачка, която искаше да я обслужва по два пъти на ден. След време тя му омръзна и той, след като излъга на колко години е, си намери работа в рекламния отдел на едно вече известно, но не особено успешно списание.

Когато навърши двайсет години, смени легално името си на Ред Даймънд и се ожени за дъщерята на боса си Мириам, застаряваща, безлична мома, десет години по-възрастна от него. Благодарение на предишния си опит беше станал специалист в задоволяването на по-възрастни жени. Знаеше точно какво искат — твърд член и по възможност по-често.

Скоро започна на практика той да управлява списанието, което след няколко години превърна в доста печелившо начинание. След този първоначален успех започна да издава още няколко други списания, всички под негово ръководство. Печелеше добри пари и бързо научи всичко необходимо за инвестирането. Не мина много време и разбра, че силата му е да бъде инвеститор, защото по някакъв начин успяваше да предприеме всички подходящи ходове.

Когато стана на трийсет, вече бе натрупал малко състояние, с което купи верига от телевизионни и радиостанции. Държа ги няколко месеца, а след това ги продаде с огромна печалба.

Когато бащата на Мириам почина, Ред беше готов да поеме всичко в свои ръце. Той и без това ръководеше цялата работа, затова никой не се изненада. Ред Даймънд промени начина, по който се правеше списанието. Докара повече рекламодатели от когато и да било преди. Започна да разработва теми, считани преди това за табу. Нае най-добрите фотографи, журналисти и модели.

С течение на времето работата със списанието му омръзна и започна да купува, а след това да препродава малки компании. Ако някой му се изпречеше на пътя, лошо му се пишеше.

Скоро си изгради медийна империя и когато стана на трийсет и пет, беше на път да стане милиардер.

Ред се ползваше с твърде мрачна слава на женкар. Години наред Мириам понасяше изневерите му, обаче две седмици след като пометна за втори път, сама сложи край на живота си.

Това не попречи на издигането на Ред към върха. Година след кончината на Мириам той срещна и се ожени за майката на Макс, Рейчъл — красива жена от добро семейство.

В деня, в който Рейчъл се омъжи за Ред, семейството й я лиши от наследство. Ред веднага си постави за цел да накара баща й да фалира и когато тя го молеше да не го прави, изпитваше голямо удоволствие да й се смее в лицето.

Никой не можеше да се ебава с Ред Даймънд и да не си изпати. Никой.

* * *

Сградата в Ню Йорк от червено-кафяв пясъчник беше любимата къща на Ред Даймънд. Отдавна се беше отказал от елегантния апартамент в Монте Карло с изглед към залива, от великолепната си вила в Марбеля с двата плувни басейна и огрян от слънцето тенискорт, от луксозното жилище в една надстроена сграда в Лондон близо до Бъкингамския дворец и от рушащата се селска къща в Тоскана, която Еди го беше убедила да купи.

Ред вече не пътуваше. След 11 септември рядко напускаше Ню Йорк. Не се налагаше — не искаше да ходи никъде и нямаше желание да се вижда с никого. Беше правил и видял всичко. Не беше останало нищо за откриване.

Лейди Джейн често се опитваше да го накара да отидат тук и там. На бал във Венеция, на някоя вечеря с политици във Вашингтон.

— Върви ти — нареждаше й той. — Аз не искам да ходя никъде.

И не беше нужно да го прави. Контролираше различните си бизнес начинания чрез електронна поща, видеоконференции и по телефона. Беше подбрал лично хората, които постави да го заместват и да се грижат за всичко, а ако някой сгафеше нещо, моментално узнаваше. Ред Даймънд имаше високоплатени шпиони навсякъде.

Представи си какво си мислят трите му момчета. Вероятно бяха останали с впечатлението, че вече е с единия крак в гроба, готов да ги прегърне и да им остави купища пари.

Нямаше да имат този късмет. Бяха имали дяволски късмет да са с такъв строг баща като него в годините, когато се оформяше характерът им. Тази беше причината да бъдат такива, каквито бяха днес, и то не беше никак лошо.

Ред вярваше в предизвикателствата, в препятствията. При сегашните големи успехи на двамата му синове, му беше интересно да види как ще се справят, когато застанат срещу достоен противник.

Първо си беше помислил за Макс. Постигнал големи успехи в бизнеса с недвижими имоти, Макс имаше нужда някой да го пораздруса, за да премине на друго ниво, така че за свое забавление Ред беше решил да го стори. Това, че двете банки, които се оттеглиха от възлизащия на милиард долари строителен проект на Макс не беше случайно.

Следващият беше Крис, който беше загазил във Вегас. От чиста глупост. Хазартът беше за тъпанари. Ред имаше връзки навсякъде и беше решил да даде добър урок на средния си син.

Що се отнасяше до Джет… не беше изненадан, че момчето се оказа неудачник. След като майка му беше онази пияна курва Еди, не беше очаквал най-малкият му син да постигне нещо. И все пак… изглежда, че момчето се беше отказало от лошите си навици, но това не означаваше, че не трябва да бъде подложено на изпитание.

Ред беше сигурен в едно нещо и нямаше търпение да види израженията по лицата на тримата, когато им кажеше истинската причина, за която ги беше повикал в къщата си. Щяха да се посерат, а той щеше добре да се посмее.

Жалко за тях. Ред Даймънд винаги имаше последната дума.