Джаки Колинс
Секс и диаманти (18)

Глава седемнайсета

Въпреки факта, че брат му беше така скептично настроен относно голямата му нова любов, Джет реши да го придружи, за да се запознае с Бърди Марвъл. В края на краищата тя беше толкова известна, така че защо пък не?

Попкралицата ги посрещна в просторния си апартамент, облечена в оръфани къси панталонки, със сребърни ролкови кънки на краката и невероятно тясна фланелка с къси ръкави, на която с ярки букви беше написано ЦЕЛУНИ АВОАРИТЕ МИ. Беше заобиколена от антуража си — живописна група от двайсетина души, които се грижеха за косата й, за грима, за дрехите и се смееха на шегите й. Вдетинени подлизурковци, помисли си Крис, докато й представяше Джет.

Бърди го погледна и хареса това, което видя.

— Къде си го крил? — попита тя, докато смучеше яркочервена сладоледена близалка.

— В Италия. Живея в Милано — каза Джет, забелязвайки, че тя има твърде грозна младежка пъпка на вирнатата си брадичка, но въпреки това беше много хубава.

— Страхотно — рече Бърди и многозначително облиза близалката. — През някой от следващите дни искам да посетя Венеция. Тук е тъпо.

— Джет дойде само за да се запознае с теб — каза Крис, — сега ще си ходи, за да можеш да ми разкажеш онова, за което говорехме.

— Може да остане, ако иска — рече Бърди, като се отпусна небрежно в едно кресло и качи краката си върху облегалката. — Стига да не разправя после на таблоидите.

— Благодаря за предложението, но трябва да се омитам — каза Джет. — Много се радвам, че се запознах с вас.

— Аз също — каза Бърди, проявявайки внезапно нескрит интерес, докато Джет се отправяше към вратата. — Страхотен е — обяви тя, като продължаваше да го гледа в гръб.

— Адски готин — съгласи се фризьорката й, ниско, трътлесто момиче, облечено от главата до петите в червена кожа, с червено боядисана коса и дебели черни вежди, едната пробита от малък сребърен гълъб.

— Добре, изчезвайте! — каза Бърди и махна на антуража си да напусне стаята. — Имам да говоря нещо лично с моя секси адвокат.

Те послушно се изнизаха навън.

— Къде е Роки? — попита Крис.

— При баба си — отвърна тя, докато сокът от близалката се стичаше по пръстите й.

— Роки има баба, така ли? — каза Крис, повдигайки учудено вежди.

— Тя е на осемдесет, но още язди бик — отвърна Бърди, като облиза един по един лепкавите си пръсти.

— Трябва да е страхотна гледка — каза сдържано Крис.

— Ти много не харесваш Роки, нали? — подметна Бърди, като погледна Крис с леко кървясалите си сини очи.

— Има значение най-вече дали ти го желаеш.

— Е, да.

— А ти желаеш ли го още?

— Разбира се — отвърна тя и налапа цялата близалка, а после хвърли клечката на пода.

— И така, за какво искаше да разговаряме насаме?

— Ами по един въпрос — рече небрежно тя.

— Продължавай.

— Бременна съм и искам да се оженя за Роки — рече развълнувана тя.

— Какво-о-о?

— Искам да го направя този уикенд, така че, Крис, по-добре ще е да го уредиш.

— Аз ли? — попита шокиран той.

— Ти си ми адвокат и си длъжен да се грижиш за всичко.

— Аз съм адвокат, а не мирови съдия.

— Какво? — учуди се тя и разпери ръце. — Нали ти плащам, за да оправяш нещата. Така че действай.

С възрастта маниерите на госпожица Бърди Марвъл не се бяха подобрили и ако той не вземаше доста приличен процент от доходите й, щеше да й каже точно къде да си завре царствените заповеди. Обаче тъкмо сега не можеше да си позволи да загуби никакъв клиент, затова кимна, давайки си вид, че обмисля възможностите.

— Трябва ви предбрачно споразумение — каза той, като извади бележника си, за да си записва. — И адвокатът на Роки трябва да го провери, преди той да го подпише, така че определено не става за този уикенд.

— Защо? — проплака тя.

— Току-що ти казах защо.

— На кого му пука за тъпото предбрачно споразумение — рече тя, като стана и извади кутия бира от минибара.

— На теб.

— Роки ме предупреди, че ще се вкиснеш, като ти кажа — рече тя и направи гримаса. — Затова измислихме нещо.

— И какво измислихте? — попита Крис, като се стараеше да сдържа яда си.

— Ами, след като аз съм тази, която има големите пари, си казахме, че ще бъде справедливо, ако Роки получи нещо, в случай че бракът ни не изтрае дълго, което, разбира се, няма да стане, защото ние много се обичаме. Така че ти трябва да подготвиш някакъв документ, съгласно който да му се плаща по един милион долара годишно, ако аз не остана омъжена за него в продължение на пет години.

Ха така! Бърди никога не го разочароваше.

— Майтапиш се, нали? — каза той с въздишка.

— Не — рече тя и отпи от бирата.

— Или се майтапиш, или трябва да те освидетелстват.

— Какво каза? — попита тя и разтвори широко очи.

— Говориш като ненормална. Предполагам, че знаеш защо искаше да си самостоятелна. Положихме толкова усилия, за да можеш сама да контролираш парите си, и така би трябвало да си остане.

— Разбрах, Крис — рече тя сериозно. — Само че работата е там, че Роки е толкова невероятен, толкова страхотен.

— От колко време го познаваш?

— От два месеца — рече тя и се усмихна замечтано.

— Сега ти е забавно, но когато човек се обвърже, нещата се променят.

— Но не и при нас с Роки.

— Аз ти казвам, че не трябва да му обещаваш нищо. Мога да ти съставя документ, който ще послужи и на двама ви и ако Роки не го приеме, тогава не трябва да се жениш за него.

— О, Крис — нацупи се тя, — понякога можеш да бъдеш толкова гаден!

— Просто защитавам интересите ти, Бърди — рече строго той. — Разбираш ли, че ако му гарантираш по един милион годишно в продължение на пет години и той те изостави след четири и половина, човекът ще си тръгне с пет милиона от парите ти, които си изкарала с толкова труд. Разбираш ли това?

— Не се горещи, Крис. Роки и аз ще бъдем заедно най-малко петдесет години.

— В такъв случай няма никакъв проблем.

— Предполагам, че няма — каза малко неуверено тя. — Значи мога да се оженя този уикенд?

— Може и да не стане толкова бързо — рече той, като се мъчеше да мисли светкавично. — Брачните закони в Ню Йорк са различни от тези в Калифорния.

— Защо?

— Просто са различни.

— Човече, аз наистина искам да го направя — рече тя и пак се намуси.

— Помислила ли си за Вегас? — попита той и в главата му се зароди един план.

— Обичам Вегас — каза въодушевена тя и лицето й светна. — Във Вегас е страхотно.

— Добре, защото ако отидете във Вегас — рече той, като продължаваше да мисли бързо, — мога да ви осигуря президентския апартамент в хотел „Маджириано“, където да дадете голям прием и да поканите безброй други знаменитости. Освен това мога да ти сключа договор да продадеш изключителните права за снимките по време на сватбата на „Пийпъл“ или „Ъс“ или пък на някой от таблоидите, а ти можеш да дадеш половината от тези пари на Роки и ако това не го направи щастлив…

— Охо! — възкликна тя и плесна с ръце. — Можем ли да го направим следващия уикенд?

— Бихме могли — каза той, като си помисли, че това определено би го спасило от хватката на Рот Джиаганте. А и беше голям плюс, защото ако Бърди се оженеше в хотела на Рот, това би означавало милиони долари безплатна реклама за „Маджириано“, а Рот със сигурност нямаше да възрази.

— Голям човек си, Крис! — изписка Бърди, скочи и му се хвърли на врата. — Ние сме такъв страхотен екип! Толкова съм доволна, че си ми адвокат.

— Аз също. Но помни: аз съм този, който мисли за теб, а от теб се иска само да ме слушаш. — Тя кимна енергично. — А сега за тази твоя бременност — продължи той. — Сигурна ли си?

— Не съвсем — отвърна разсеяно тя. — Закъснява ми, обаче да ти кажа, когато пътувам, винаги ми закъснява.

— Така ли?

— Роки казва, че ще бъде страхотно, ако си имаме бебе.

Разбира се, че ще го каже. Роки си е поставил за цел да си оправи положението с една от най-печелившите жени в шоубизнеса.

— Той има ли деца от други? — попита Крис, решавайки, че ще е добре да направи някои сериозни детективски проучвания, преди тази смешна връзка да е отишла по-далеч.

— Човече! — извика развълнувана Бърди. — Кълна се, че си някакъв страхотен феномен. Как разбра?

— Просто предположих — отвърна спокойно той. — Колко са?

— Едно момченце. Но аз толкова обичам децата, че ще се грижа и за него.

— Така ли?

— Разбира се.

— Ще му плащаш разноските ли? Може би ще плащаш издръжката и на бившето гадже на Роки?

— Бившата му съпруга — поправи го тя, като пресуши кутията с бира и я хвърли на пода.

— Съпруга ли? — попита Крис, повдигайки вежди.

— Бивша — рече тя небрежно, като че ли това беше незначителна подробност.

— Ти виждала ли си документите за развода?

— Не, но…

— Вземи ги, Бърди. Не мога да уредя нищо, преди да ги видя.

— О, Крис! — каза тя и се нацупи като малко момиченце. — Сега пък развали всичко.

— Не, Бърди — отвърна той строго. — Просто искам да съм сигурен, че никой няма да ти причини болка. Не го забравяй.

Точно затова ми плащат тези големи пари, помисли си той с известно задоволство. За да им пазя задниците. Да не говорим пък за парите им.

* * *

Какво можеше да направи той, за да затвори веднъж завинаги устата на Владимир Бушкин? Макс разбираше, че е изправен пред голям проблем и парите нямаше да го разрешат. Разбира се, можеше да му даде още пари в брой, но беше пределно ясно, че скоро Владимир пак ще се върне за още. Или пък да го заплаши с депортиране, но в замяна Владимир щеше да продаде гадната си малка история на таблоидите. Какво друго можеше да направи? Какво, по дяволите, би могъл? Това не беше някакъв холивудски филм, в който той вижда сметката на шантажиращия го руски негодяй. Такива неща не ставаха в реалния живот. Или пък ставаха.

Разбира се, че ставаха. Наивно беше да се мисли другояче.

Какво би направил например Ред Даймънд? Големият Ред, както му казват приятелите и сътрудниците му. На Големия Ред нямаше да му мигне окото и щеше да смачка Владимир като дървеница. Макс си спомняше откъслеци от разговори, които беше чувал, докато растеше, за това как Ред се беше справял с всеки, който се изпречеше на пътя му. Очевидно той беше оставил след себе си пътека от разбити съдби и банкрутирали мъже, без изобщо да му пука.

Да, Ред Даймънд щеше да знае как да се разправи с такъв боклук като Владимир Бушкин. В това нямаше никакво съмнение. Обаче Макс не знаеше. Дори и когато си помислеше да прати някой да види сметката на шантажиращия го руснак, как би трябвало да го стори?

Я се опомни, каза си той. Мислиш си да уредиш някой да бъде убит. Това е пълно безразсъдство.

За всичко беше виновна Маришка, тази двулична, подла курва! Маришка! Майката на детето му. А дали да не поиска ДНК тест, за да се увери, че той е бащата на Лулу, въпреки че много обичаше малкото момиченце. Ако се окажеше, че не е, щеше да бъде напълно сломен.

И въпреки това трябваше да мисли за бъдещето си, а бъдещето му беше Ейми, скъпата му Ейми. Ако тя знаеше за ужасната му разправия с Владимир и Маришка, щеше да се отврати. Дори не й беше казал за проблемите си с банките, а трябваше, защото всеки момент новината щеше да гръмне и щеше да изпълни финансовите страници на всички вестници. Той също имаше врагове, а те най-много от всичко биха искали той да се сгромоляса. В края на краищата беше син на Ред Даймънд.

Погледна часовника си и разбра, че почти е станало време да вземе Лулу и да я води на чай. Мисълта да види Маришка го изпълни с дълбоко отвращение. Искаше му се да изтръгне истината от нея, но от това нямаше да има никаква полза, защото дори и да я беше запитал за историята, която му беше разказал Владимир, тя със сигурност щеше да го излъже. Просто си беше такава.

След това му дойде наум, че може би точно тя щеше да се справи с Владимир. В края на краищата тя също щеше да загуби много, ако историята се разчуеше. Щеше да бъде разкрита и унизена. На живота й в нюйоркското висше общество щеше да бъде сложен край, а това беше всичко, от което Маришка се интересуваше — нейното проклето положение в обществото.

Да, може би това беше отговорът. Беше казал на руснака да дойде следващата седмица. „Ще ти приготвя парите — беше му обещал той. — Не прави глупости.“

Така му беше останало кратко време да помисли как да се справи със ситуацията.

Щеше да бъде много по-лесно, ако не му предстоеше да ходи на ергенското парти, да се среща с японските банкери, които пристигаха, за да го видят, и ако не му предстоеше женитба.

Обаче нещата никога не бяха лесни. Това беше един от малкото уроци, които бе научил от Ред.

* * *

Джет напусна хотела на Бърди Марвъл и веднага се захвана с мобилния си телефон, като се опита отново да се свърже с Бевърли. Този път тя вдигна слушалката.

— Къде беше? — попита припряно той. — Оставих ти съобщение тази сутрин.

— Ти изчезна снощи, а питаш мен къде съм била — рече Бевърли. — Ама и теб си те бива, Джет.

— Слушай, Бев, трябва да ми направиш една услуга.

— Тогава защо не кажеш направо?

— Момичето, с което бях снощи, кое беше?

— Не съм те виждала с момиче.

— О, видя ме да разговарям с нея, след това танцувахме и аз си тръгнах с нея. Сега искам да разбера коя е.

— А, извинявай — рече Бевърли. — Ти тръгваш с някакво момиче, а аз трябва да разбера коя е, така ли? Някога да си чувал, че хората си казват един на друг имената? Полезно е, да го знаеш.

— Абе, ти по-добре да си доволна, че съм се върнал и съм трезвен, а може би… и влюбен.

— Мистър Любовник отново действа! Ще ти кажа едно нещо, Джет. Наистина си голяма скица, но ти винаги си си бил такъв. Трезвен или не, само за чукане мислиш.

— Благодаря.

— Между другото, не трябваше ли да имаш някаква среща, докато си в града?

— Чакай малко, Бев — простена той. — Аз току-що пристигнах.

— Мога да те заведа на някои места, пълни със страхотни мацки. Всичките известни модели се лекуват от кокаина. Ще се почувстваш като у дома си.

— Разбира се — каза той и се засмя пресилено. — Точно това ми трябва. Да се захвана с някоя бивша наркоманка. Нямам търпение.

— Мога да измисля и нещо по-лошо.

— Не се интересувам. Само ми намери името на момичето и ми се обади.

— Щом е за теб, ще опитам.

— Постарай се. Важно е.

Взе такси и се отправи към апартамента на Сам. Прислужницата не беше влизала и леглото беше в същия безпорядък, както го беше оставил. Седна на ръба и забеляза, че чаршафите миришеха на секс и на парфюма на загадъчното момиче. Комбинацията беше главозамайваща.

Господи! Не се беше чувствал така, откакто бе юноша и бе спал за пръв път с една от приятелките на майка си. Без съмнение трябваше да я открие, и то преди Джиана да пристигне в града, защото това само щеше да усложни нещата.

Явно трябваше да вземе решение — да остане ли с италианския супермодел и с всичко, което тя му предлагаше? Или да рискува, да се влюби и да започне отначало? Щеше да е много по-сигурно, ако имаше някаква финансова стабилност. А може би… В понеделник старият най-после щеше да направи нещо. Тогава чао, Джиана. Здравей… какво? С помощта на Бевърли скоро щеше да разбере.