Джаки Колинс
Секс и диаманти (45)

Глава четирийсет и четвърта

— Къде отиваме? — попита Соня, седнала на задната седалка в ролс-ройса на Ред Даймънд, и се загледа доволна в отражението си в малката си златна пудриера. Беше я откраднала от будоара на една жена, чийто съпруг се беше ползвал от услугите й, докато жена му отсъстваше от града.

— Не ти плащам, за да задаваш въпроси — изръмжа Ред. — Въпросите не ти влизат в работата.

Соня не обърна внимание на грубостта му. Не й пукаше. Не я интересуваше, щом продължаваше да плаща.

Фамка нагласи полата си така, че шофьорът, който и без това едва се концентрираше в управлението на колата, да може да вижда по-ясно между краката й. Подобно на Соня, и Фамка никога не носеше бельо, освен ако клиентът не настояваше. И двете бяха гледали филма „Първичен инстинкт“ по няколко пъти. И двете си се представяха в ролята на Шарън Стоун. Въпреки че бяха безстрашни, секси и истински хищници, те бяха истински почитателки на американското кино.

Соня се прозя. Съсухреният стар милиардер беше сексуално побъркан малък мръсник. Беше поискал пълното секс меню, а след това пожела и още.

— Какво ще правим, ако умре върху нас? — беше попитала тя Фамка, която беше по-опитна, когато трябваше да си имат работа с много стари сексуални маниаци милиардери.

— Вземаме му всичките пари и дим да ни няма — беше се пошегувала Фамка.

— Ето какво искам от вас, момичета — каза Ред, прекъсвайки мислите на Соня. — Когато стигнем до къщата ми, ще влезете с мен от двете ми страни. Ще има хора, които вероятно ще ви обиждат. Не им обръщайте внимание. Не казвайте нищо.

— Щом ще ме обиждат, ще струва повече — каза Соня и рязко затвори златната си пудриера.

— За мен също — съгласи се Фамка.

— Колко повече?

— Двойно от това, което се споразумяхме.

Ред се закиска. Възхищаваше се от жени, които знаеха как да се пазарят.

* * *

— Влез, скъпа — каза София Кортинели и покани с жест Ейми да влезе в кабинета й. — Запознай се с моята приятелка и нашия нов модел Джиана. Джиана, кажи „бонджорно“ на едно от най-добрите ми PR момичета Ейми Скот-Саймън.

— Чао! — поздрави Джиана, като че ли бяха стари приятелки. — Това си ти?

— Познавате ли се? — попита София.

— Снощи бях на партито на Ейми и Максуел Даймънд — каза Джиана, която изглеждаше много модерна и секси, облечена в черен вълнен костюм на райета на „Долче и Кабана“. — Мой рагацо Джет е по-малък фратело на Макс. Джет ще се снима с мен. Ще се влюбиш в него, София. Всяка жена се влюбва в мой Джет. Той е чудесен, нали? — обърна се тя към Ейми, която се беше заковала на мястото си.

Ейми мълчаливо кимна. Значи Джет беше мъжкият модел в снимките с Джиана. Джет работеше за „Кортинели“. Можеше ли да има нещо по-лошо от това?

— Къде беше това парти? — попита настръхнала София, защото не бяха я поканили.

— Беше предсватбената ми вечеря — бързо обясни Ейми. — Бях съвсем малко там заради приятелката ми Тина, която отиде да ражда, и напуснах, за да бъда с нея и съпруга й в болницата.

— Макс е молто бене, а ти си добро момиче — въздъхна Джиана. — Той е хубав, богат и, как го казват във вашата страна, секси. Секси ли е? — добави закачливо тя. — Молто секси?

— Моля? — каза стресната Ейми.

Джиана силно се разсмя, разкривайки лъскавите си бели зъби и леко загорялата си гладка кожа.

— Ако прилича малко на моя Джет, ти сигурно ще бъдеш една много доволна жена.

— Кога ще се срещна с Джет? — попита София, като погледна ръката си, възхищавайки се на кървавочервения си маникюр.

— Днес — рече небрежно Джиана. — Ще дойде тук по-късно.

— Трябвам ли ви за нещо? — попита Ейми, решила, че трябва да измисли някакво извинение да си тръгне по-рано от работа, ако иска да не го види отново, което, разбира се, беше желанието й.

— О, да — рече София, като сключи добре поддържаните си ръце. — Ще бъде чудесно Джиана и аз да обядваме с Лиз Смит.

— Днес ли? — попита стресната Ейми. Наистина ли София си мислеше, че Лиз Смит ще се окаже свободна без никакво предварително предупреждение?

— Е, ако на Лиз й е възможно — каза небрежно София. — Ако не, може би утре. Кога ще имаш снимки, Джиана?

Джиана сви рамене.

— Не съм сигурна.

— Нека да попитам Найджъл — рече Ейми, която искаше колкото може по-бързо да излезе от кабинета на София. — Ще се обадя на Лиз и ще се върна. Сигурна съм, че много ще й е приятно да се запознае с Джиана.

— Ама разбира се — каза разпалено София. — Джиана е най-прочутият модел в Италия. През седмицата на модата кого мислиш, че търсят най-много дизайнерите? — Настъпи драматична пауза. — Джиана и Наоми Кембъл. Никой друг модел не може да се мери с тях.

— Сигурна съм — каза Ейми, изгаряйки от желание да се махне. — Има ли нещо друго? — попита тя, като се опитваше да не издава чувствата си.

— Не — каза София и я освободи с арогантно махане на ръка.

— Почакай — каза Джиана, — ако тази Лиз, която и да е, не може да обядва с нас днес, какво ще кажеш за теб, Ейми?

— О, не — побърза да отговори Ейми, — обикновено хапвам нещо малко на бюрото си. Не бих искала да ви отнемам времето със София.

— Няма нищо — рече София, усмихвайки се покровителствено на Ейми. — Обикновено не обядвам със служителите си, но днес ще направя изключение. Идваш с нас, Ейми.

— С удоволствие — каза тя, като си мислеше: Не мога да си представя нещо по-неприятно. — Нека да проверя дали Лиз Смит е свободна и ще ви се обадя.

Тя изхвръкна от кабинета на София. Опитваше се да не й проличи, но когато видя Джиана на дневна светлина, реалността я разтърси. Беше спала с приятеля на този страхотен супер модел и макар той да се оказа брат на Макс, тя не можеше да престане да мисли за него. А това беше страшно неприятно. Наистина неприятно.

Трябваше да бъде едно съвсем неангажиращо чукане, една-единствена бурна нощ, за да се подготви за истинската женитба, за трайния брак, който двамата с Макс щяха да имат, щяха да правят фантастичен секс и да живеят щастливо завинаги.

Само че тя и Макс още не бяха правили секс и ако се съди по последната нощ, той нямаше да бъде чак толкова фантастичен.

Днес Макс не й се беше обадил. Дали се беше вкиснал заради последната нощ? Дали си мислеше, че тя беше попрекалила?

Ако мислеше така, беше смешно, защото тя щеше да се жени за този човек и те трябваше да си изяснят някои неща.

Реши да му звънне, но после си каза, че е по-добре да остави той да й се обади. В края на краищата именно той я беше извел на бърза ръка от апартамента си.

Побърза да намери Найджъл, който работеше в стаята на дизайнерите.

— Кога ще прави снимки Джиана? — попита тя.

— Насрочени са за утре — рече Найджъл, загледан в поредица скици.

— Твоята любима италианка иска също да знае кой ще е фотографът.

— А… фантастичният Антонио — отвърна Найджъл и очите му светнаха при мисълта, че ще гледа отблизо как работи толкова прочут фотограф. — Всички трябва да бъдем там: ти, аз, Йоланда и Дана. Ще ни донесат обяд и шампанско. Ще бъде чудесен ден.

— Само това ми липсваше — рече ядосана Ейми.

— Ти като че ли не си много доволна.

— Не съм.

— Защо?

— София иска да обядвам с нея и Джиана.

— Аз бих се почувствал поласкан, ако София ме покани на обяд — каза Найджъл в изблик на моментна ревност. — А ти не си доволна.

— Как бих могла да седя с тези две жени през целия обяд? Не си падам по такива неща.

— Трябва да си падаш, скъпа — рече мъдро Найджъл. — Ако искаш да напреднеш в тази фирма, трябва да свикваш.

* * *

След като взе гувернантката Нанси и Лулу от апартамента на долния етаж, Елиът Майнър позволи на детективката да разпита в продължение на пет минути Лулу. На Макс това не му хареса, но Елиът му обясни, че никой няма какво да крие и че е добре да съдейства.

Никой няма какво да крие, каза си мрачно Макс. Аз имам. Трябва да скрия Владимир Бушкин. И какво ще направя по въпроса?

Това беше проблем, защото ако кажеше какво знае за Владимир Бушкин, щеше да сложи началото на едно разследване, което щеше да бъде пагубно не само за него, но и за Лулу, а той беше по-загрижен за малката си дъщеря, отколкото за всичко останало. Скандалът и публичността щяха да го направят за посмешище. Но за Лулу щеше да бъде дори по-лошо. Тя завинаги щеше да бъде обявена за незаконно дете на една убита руска многоженка.

След като говори с детективката, уплашената и смирена Лулу изтича право в прегръдките му.

— Искам си мама — проплака тя. — Някой е наранил моята мама.

— Всичко ще е наред, скъпа — увери я той и силно я притисна до себе си. — Татко ще се погрижи за всичко.

Сега в другата стая беше гувернантката Рийс и разговаряше с детектив Родригес. Макс трябваше да поговори с Елиът, затова отведе Лулу в кухнята, пусна телевизора на анимационния канал и нареди на прислужничките да я наглеждат за няколко минути, след което отиде да намери Елиът.

— Какво става? — попита той.

— Трябва да изведа Лулу и гувернантката й оттук.

— Бъди търпелив, Макс — посъветва го Елиът. — Не се карай с никого.

— Не ми говори за каране — рече ядосан той. — Този детектив беше много груб с мен.

— Разбирам, Макс, успокой се. Ще го уредя.

— Ти май не разбираш, Елиът — процеди през зъби той. — Те се отнасят с мен като със заподозрян.

— Това са рутинни въпроси към съпруга, особено ако е бивш.

— Аз не съм някакъв обикновен бивш съпруг — каза разпалено Макс. — Да не си мислиш, че съм някой строителен работник, който е наръгал жена си, изпадайки в пиянски гняв?

— Успокой се, Макс.

— Престани да ми казваш да се успокоя — озъби се той. — Дъщеря ми е в шок. Шибаната гувернантка разговаря с детектива, а АЗ ИСКАМ ДА СЕ МАХНА ОТТУК.

— Разбирам — каза Елиът, — ще видя какво мога да направя.

Той излезе от стаята и почти веднага се върна.

— Току-що ми казаха, че долу има репортери.

— Майтапиш ли се? — рече побеснял Макс. — Как са разбрали?

— Те получават полицейските сводки. Имат шпиони в полицейското управление. Откриват всичко.

— Няма да говоря с пресата — разфуча се Макс.

— Знам. Ще уредя шофьорът ти да ни посрещне в подземния гараж.

— Това е кошмар, Елиът.

— Животът продължава — каза адвокатът, изричайки подходящото за момента клише. — Ще се оправим някак.

— На теб ти е лесно да го кажеш — рече Макс и се върна обратно в хола.

Пет минути по-късно Елиът дойде при него.

— Детектив Родригес ме уведоми, че си свободен да си вървиш.

— Така ли каза? За да може да изтича и да провери алибито ми. Господи! Трябва да поговоря с брат ми.

В момента, в който спомена името на Крис, той се сети за определената за сутринта среща с Ред, на която не успя да присъства.

— Затова не мога да се свържа с него — промърмори Макс.

— С кого не можеш да се свържеш? — попита Елиът.

— С брат ми Крис.

— Радвам се, че имаш роднини, към които да се обърнеш. Това е един тъжен ден. Маришка беше чудесна жена.

— Не, не беше — възрази Макс и поклати глава. — Маришка беше жена, жадна за пари, която искаше да се издигне в обществото. Знаеш го по-добре от всеки друг. Нали ти ме разведе.

— Сигурен съм, че не заслужаваше да умре така — рече Елиът, почувствал се неловко от острите думи на Макс.

— Прав си — отвърна внезапно уморен Макс. — Никой не заслужава това.