Джаки Колинс
Секс и диаманти (59)

Глава петдесет и осма

Деймън остана да се навърта наоколо, но Чип и екипът му нямаха нищо против.

— Човекът е луд по теб — каза й Теди.

— Той е женен — отвърна Либърти.

— Въпреки това е луд по теб — настоя той.

— Не, не е — рече тя, като се стараеше да изглежда безразлична, защото не искаше някой да разбере как се чувства в действителност. — По-скоро му се чука.

— Без съмнение би могъл да прави това и в Ню Йорк — отбеляза Теди, докато се занимаваше с косата й по време на следобедната почивка.

— Сигурна съм, че може, но не и мен.

— Той е великолепен! — обади се Куин. — Едновременно много възпитан, мъжествен и непосредствен. Много си падам по такива мъже.

— Тогава може би ти трябва да спиш с него — рече Либърти.

— Бих искал! — отвърна Куин — Обаче ми се струва, че не си пада по такива като мен.

Либърти не можа да се сдържи да не се усмихне. Теди и Куин бяха чудесни, но и фотографиите на Чип бяха направо страхотни и работата спореше. Към това се прибавяше и присъствието на Деймън и макар да се бореше с чувствата си към него, тя винаги си казваше, че много го харесва, всеки път, когато го видеше.

Предишната вечер беше очаровал всички в ресторанта, последва разходката по плажа, която независимо дали тя го признаваше или не, беше фантастична. А след малко конфузното начало той дори се беше сприятелил с Тони А. Бяха останали заедно във фоайето на хотела да разговарят до два сутринта, когато тя се извини и отиде да си легне, оставяйки Деймън, Тони и дори Хектор да продължат да си бъбрят приятно.

В сряда сутринта беше на крак в шест, след само няколко часа сън. Когато екипът започна да я подготвя за снимките през деня, те я засипаха с въпроси за Деймън.

Харесваш ли го? Какво прави той тук? Колко дълго ще остане? Харесваш ли го? Колко е богат? Специално за теб ли пристигна със самолета в Лос Анджелис? Возила ли си се в самолета му? Харесваш ли го? Спа ли с него? ХАРЕСВАШ ЛИ ГО?

Да! Тя го харесваше. Само че не искаше да го признае и затова се правеше на безразлична. Когато към три следобед той се появи на снимачната площадка, тя се направи, че не я интересува какво е правил цял ден, макар да не преставаше да се пита дали и той като Паркър не криеше някоя малка сладурана някъде в Бевърли Хилс. След като не беше готова да скочи в леглото му, дали не се оглеждаше за други възможности? В Лос Анджелис със сигурност беше пълно с хубави жени. Беше ги забелязала да пристигат в хотела със своите мерцедеси и биймъри, а съпрузите им с техните хамъри. Всички изглеждаха много свежи и блестящи, с идеално подредени руси коси, безупречен маникюр, стройни тела и леко загоряла от слънцето кожа.

Но Деймън почти не им обръщаше внимание. Каза на всеки, който беше готов да го слуша, че е спал до един часа, ходил на сауна и след това обикалял магазините.

— Купи ли нещо интересно? — попита Теди. — Нещо кожено?

— Може би — отвърна Деймън, който изглеждаше точно като за Лос Анджелис: с бяла риза с къси ръкави, бели панталони, неизменните маратонки и с лъскавите си тъмни очила. — Ще ти го покажа.

Либърти харесваше, че той се държи еднакво с всички. Деймън П. Донъл не обичаше да парадира, че е звезда. Беше човек от народа.

Запита се дали жена му се пита защо е в Лос Анджелис. Говореха ли всеки ден по телефона? Липсваха ли си? В близки отношения ли бяха?

Деймън я наблюдава известно време, застанал мълчаливо отзад на плажа, докато тя позираше.

Днес беше ден за бикини — ако така можеха да се нарекат две оскъдни парчета кожа. Беше започнала да се чувства доста самоуверена. Не беше трудно след насърченията, които получаваше. Чип непрекъснато я обсипваше с комплименти, докато Теди и Куин се възхищаваха от снимките. Дори строгата Ума каза няколко добри думи по неин адрес.

Всичко беше изумително. Хотелът, хората, с които работеше, пристигането на Деймън в Лос Анджелис заедно с Паркър, това, че беше налетяла на Тони, който беше заминал рано същата сутрин за Чикаго. Всичко беше страхотно приключение.

При следващата почивка Деймън й каза, че се връща в хотела заради някакво съобщение.

— Вечеря — рече тихо, но с нетърпящ възражение тон той. — Довечера. Само ти и аз.

Не я попита. Направо й го каза. Либърти потрепери. Обикновено тя доминираше във връзките досега. Обаче не и с Деймън. Той беше мъж, който обичаше да държи нещата в свои ръце, и тя трябваше да признае, че това й харесва.

— Къде е Паркър? — осмели се да попита Либърти.

— Трябваше да се върне.

— Но…

— Не се тревожи, скъпа. Паркър много иска да работи с теб. Ще се срещнете следващата седмица в Ню Йорк. Дойде тук само за да добие лично впечатление.

— Мислиш ли, че ме е харесал? — попита тя, като си даваше сметка, че се държи като нетърпеливо момиченце, но въпреки това не можа да се сдържи.

— Че какво има да не ти хареса? — отвърна Деймън. — О, да, пропуснах ли да ти кажа, че днес изглеждаш направо ЗАШЕМЕТЯВАЩО?

— Обзалагам се, че го казваш на всички момичета, които искаш да скочат в леглото ти — подразни го тя.

— Е, да, но само на трудните — отвърна той, като нагласи модните си очила. — Ще се видим по-късно, бейби.

И бавно се отдалечи. Нямаше антураж. Нямаше бодигардове. Беше просто един магнат на хип-хопа, който беше решил да й бръкне в гащичките.

* * *

По-късно отидоха да вечерят в „Мистър Чоу“ — прочут ресторант в Бевърли Хилс, пълен със звезди, и всичките, изглежда, познаваха Деймън. Пред ресторанта няколко папараци веднага се втурнаха да ги снимат, а после поискаха да узнаят името й.

— Запознайте се с Либърти, момчета — каза им Деймън, без изобщо да се тревожи, че го снимат с нея. — Скоро ще купувате новия компактдиск на тази млада дама.

Когато седнаха на масата, той се наведе, взе ръката й и каза:

— Трябва да знаеш едно нещо: никога не е твърде рано да започнеш да се грижиш за популярността си. Когато компактдискът ти се появи на пазара, всички ще знаят името ти.

— Включително и Ташмир? — попита тя, неспособна да се сдържи.

— Защо разваляш чудесната вечер? — рече той и изпитателно я изгледа.

— Защото, ако бях твоя съпруга и те видя с друга жена, щях много да се ядосам.

— Ще го запомня, за да го имам предвид, когато се оженим.

Каза ли го, или така й се беше сторило?

Той поръча за нея мартини със сладък лимон и най-чудесните ястия, които някога беше опитвала. Задушени ребърца с водорасли, хрупкаво пиле и палачинки с патешко. Блюдата бяха невероятно вкусни.

След известно време тя се усети, че яде прекалено много. Деймън я наблюдаваше с доволна усмивка на красивото си лице.

— Изглежда съм много гладна — каза тя, като се опитваше да не зяпа Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас, които седяха на съседната маса.

— Няма нищо — рече весело той. — Обичам момичетата с добър апетит.

— Кога си тръгваш? — попита тя, като отпи от питието си.

— Когато си готова.

— Нямам предвид тази вечер. Искам да кажа, кога тръгваш от Лос Анджелис?

— Знам какво имаш предвид — рече той и се облегна назад.

— Е, и?

— Вече ти казах: когато си готова.

Разговорът им беше прекъснат от закръглена блондинка с огромни изкуствени цици и още по-изкуствена усмивка. Тя се нахвърли върху Деймън, като че ли беше някое особено вкусно ястие в менюто.

— Как си? — попита тя, като се наведе да му лепне една целувка, а изкуствените й цици почти изскочиха от оскъдната й оранжева рокля.

— Добре — отвърна любезно, но сдържано той.

— Как е Таш? — осведоми се блондинката и хвърли многозначителен поглед на Либърти.

— И тя е добре.

Настъпи неловко мълчание. Жената с изкуствените цици изчака той да я представи на Либърти, обаче това не стана.

— Коя беше тази? — попита тя, когато блондинката най-накрая се усети и си тръгна.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че нямам представа?

— Да, вярвам ти. Тя изобщо не е твоят тип.

— О — рече той и се усмихна, — мислиш, че имам свой тип?

— А нямаш ли?

— Да, моят тип си ти.

След вечерята Деймън поиска да пообиколят клубовете.

— Трябва да чуя какво пускат диджеите — обясни той. — Трябва да съм в час.

Отбиха се в няколко клуба. Той не танцуваше, почти не пиеше, просто седеше и наблюдаваше, а имаше много неща за гледане. Седнала в едно сепаре в салона за видни посетители, Либърти забеляза красива млада телевизионна звезда на тийнейджърска възраст да смърка непрекъснато кокаин, известен филмов актьор да се прегръща с друг добре известен и при това женен филмов актьор, а много самотна и някога известна актриса на четирийсет и пет да се прави на двайсет и пет годишна.

Като Деймън, и Либърти беше по-скоро наблюдател, отколкото действащо лице. Чувстваше се прекрасно, седнала до него, да наблюдава всичко наоколо, като се стараеше да запомни всяка подробност, за да може да разказва на Синди за приключенията си.

С Деймън се чувстваше така добре, както никога досега не се беше чувствала с мъж. Да, той искаше да спи с нея, но не беше прекалено настоятелен и не й пускаше ръце. Беше истински мъж, при това невероятно готин, и колкото повече време прекарваше с него, толкова повече се изкушаваше.

Отново започна да си мисли: И какво като е женен? След като това не го притеснява, защо пък трябва да притеснява мен?

— Мисля, че ще е по-добре да те заведа в леглото, искам да кажа в твоето — каза накрая Деймън и стана. — Благодаря ти, че дойде с мен тази вечер, Ел Ел. Време беше да проверя как вървят работите в Лос Анджелис.

— Значи затова пристигна тук.

— Не, бейби — рече той и продължително я изгледа. — Знаеш защо съм в Лос Анджелис.

Те се отправиха към лимузината. Този път Деймън не обърна внимание на увеличилите се още повече папараци, които тичаха около тях и ги снимаха.

Изглежда, че е свикнал да е център на внимание, помисли си Либърти. Просто се е примирил.

— И така, Ел Ел — рече Деймън, като се облегна назад в кожената седалка, — в колко часа свършваш утре?

— Резервирали са ми билет в самолета за Ню Йорк в девет часа.

— Кажи им да анулират резервацията.

— Моля?

— Дойде ми щурата идея да те заведа в Кабо — рече той и й хвърли неустоим поглед.

— Кабо? — попита тя.

— Кабо Сан Лукас. Това е курорт в Мексико. Защо да бързаме да се прибираме в Ню Йорк, когато за два часа можем да стигнем със самолета дотам, да прекараме уикенда и да се върнем в града в неделя? Няма ли да е чудесно?

— Направо изумително — отвърна тя. — Само че не мога да дойда.

— И причината е…?

— Има куп причини.

— Кажи ми най-голямата и Деймън ще я разреши — каза уверено той.

— Ами… — започна тя.

— Ах, да — простена той, — знам, знам. Женен съм, нали?

— Ти го каза.

— Това не е чак толкова голям проблем.

— Не е за теб.

— Ти ме будалкаш.

— А какво ще кажеш, ако не ми се иска да летя с теб до Кабо? — подразни го тя.

— Това няма да се случи.

— Няма ли?

— Не.

Деймън П. Донъл беше мъж, на когото трудно се отказва. Погледна я само веднъж и тя се разколеба.

— Ще видим — рече уклончиво Либърти.

— Момичето каза ще видим — рече той и се засмя.

— Свикнал си всяка да ти казва да, така ли е господин Неустоим?

— Нещо такова — каза усмихнат той.

— Егото ти е огромно.

— Повярвай ми, бейби, съвсем не е така.

— Деймън!

— Ела по-близо, Ел Ел. Една целувка няма да те убие.

Те пак започнаха да се целуват, и то толкова разпалено, че тя почти забрави, че е женен.

Не съвсем. Когато лимузината спря пред хотела, бързо изскочи навън.

— Не мога да го направя — рече Либърти и се втурна вътре, а после бързо се качи в стаята си, преди да се е разколебала и да е променила решението си.

Господи! Чувстваше се объркана. Решителността й се беше разклатила. Ако отидеше в Кабо с него, щеше просто да бъде само още едно момиче, което е чукал извън брака си, и после какво?

Преди да може да размисли по-нататък, телефонът иззвъня. Беше майка й.

— Защо не ми се обади? — настоя да узнае Даян. — Трябва да говоря с теб.

— Бях излязла, мамо.

— Оставих ти съобщения.

— Знам, но си казах, че сега в Ню Йорк е твърде късно да ти се обаждам. Там не е ли четири сутринта? Защо още не си заспала?

— Кога се връщаш утре? — попита строго Даян.

— Ами… — отвърна Либърти, като се поколеба за момент, — поканиха ме да отида на гости на едни приятели в Мексико.

— Не! — извика отчаяна Даян. — Не трябва да ходиш.

— Не ти искам разрешението — отвърна ядосана Либърти. — Казвам ти го, за да не започнеш да си въобразяваш, че съм отвлечена и съм превърната в робиня.

Даян дълбоко въздъхна.

— Трябва да ти кажа нещо, Либи.

— Ами кажи го, слушам те.

— Не е за телефона.

— Защо?

— Това е нещо, което трябва да ти кажа на четири очи.

— О, господи! — избухна Либърти много ядосана. — Писна ми от това. Отначало не ми казваше изобщо нищо, а сега, когато ме няма и си прекарвам добре, нямаш търпение да ме вбесиш. Какво имаш да ми казваш?

— Върни се в Ню Йорк колкото е възможно по-бързо. Умолявам те.

— Какво толкова важно има?

— Ела и ще разбереш. Обещавам ти, че това ще промени живота ти.