Джаки Колинс
Секс и диаманти (66)

Глава шейсет и пета

Лейди Джейн Бентли пристигна първа в библиотеката. Това беше великолепна стая с рафтове от тъмно дърво от пода до тавана, твърди кожени канапета и уникални персийски килими. Прокара пръст по перваза на камината и забеляза следа от прах. Дяволите да ги вземат тези прислужнички, не правеха нищо. Докато траеше връзката й с Ред, той така и не й позволи да изгони някои от тях и твърдеше, че уволнението на персонала е негова привилегия. Наемаше ги и ги изгонваше по свое усмотрение и това му доставяше удоволствие.

Сега тя знаеше защо беше държал тази нахална домоуправителка Даян. Беше майка на негово незаконно дете, за което тя дори не беше чувала, докато не беше видяла писмото, мушнато в сейфа му. Беше адвокатско писмо, много ясно и по същество. В него се казваше, че макар Ред Даймънд да е баща на дъщерята на Даян, тя никога няма да разкрива публично това или да го казва на Либърти. Даян също се отказваше от всякакви претенции към имуществото му, а в замяна щеше да получи еднократна сума от 550 000 долара, платими след смъртта му, плюс постоянна работа, докато е жив, като негова работничка със собствен апартамент в приземния етаж на къщата му. Писмото беше подписано от Даян и двама независими свидетели.

Защо е трябвало, запита се лейди Джейн, някой да подписва писмо като това? Жената беше родила дете на Ред Даймънд и с добър адвокат вероятно би могла да измъкне от него всичко, каквото пожелае. Това беше необяснимо. Толкова ли тъпа беше Даян?

Вероятно. Тъпа, необразована и неуважаваща себе си. В противен случай никога не би подписала такова писмо. Независимо от всичко беше крайно време момчетата да научат истината и днес лейди Джейн реши, че ще й достави голямо удоволствие да им каже, че имат сестра. Ред щеше да се пръсне от яд, но това не я интересуваше. Щеше да се изнесе веднага, след като адвокатът й я уведоми, че споразумението е постигнато. Но защо преди това да не причини една малка неприятност? Тъй като Ред я беше поканил да присъства на срещата, можеше да се възползва от това. Адвокатът й я беше предупредил да не отива.

— Колкото по-малко работа имаш с него, толкова по-силна е позицията ни — й беше казал той. — Няма нищо да спечелиш.

Но как би могла да устои да види физиономията на сбръчканото лице на Ред, когато кажеше на синовете му нещо, което той изобщо не искаше те да знаят?

Облече се подходящо за случая. Направи си косата, сложи костюм „Шанел“, обувки „Гучи“, два реда великолепни перли, дискретни обеци с диамант и перла, часовник „Картие“, инкрустиран с диамант.

Част от сутринта прекара в прехвърляне на брошури, предлагащи имоти. Имаше една надстройка на „Парк Авеню“, която й се струваше чудесна за забавления. Беше си наумила да се забавлява, след като веднъж напусне този мавзолей, да дава много шикозни вечери на подбрани познати. Също така на „Сатън Плейс“ имаше една сграда — шедьовър от преди войната, която беше суперелегантна.

Имаше много време да реши, а докато вземеше решение, щеше да наеме апартамент на „Реджис Стрийт“. В крайна сметка съдбата й беше да бъде богата жена. Наистина много богата.

* * *

— Защо отиваш на среща с баща си — човек, който никога не е направил нищо за теб? — попита Ейми Джет рано сутринта. — Не е ли време да се откажеш от надеждите за каквато и да било връзка?

Той сви рамене. Тя не можеше да го разбере. Никой не можеше. Беше сложно.

— Отивам, защото братята ми искат да присъствам — отвърна той, седнал край масата за закуска, докато наблюдаваше Ейми, която вероятно беше най-хубавото момиче, което някога беше виждал. Освен физическите данни в нея имаше и нещо друго: някаква миловидност и доброта. Беше лудо влюбен и това му се случваше за пръв път.

— Съмнявам се, че Макс го иска — каза тя.

— Това ще бъде последният път, когато отивам там.

Ейми кимна. Той разбра, че тя ще иска да разговарят по-късно по въпроса. Обикновено така постъпваше. Взе си душ, облече се и тръгна за срещата, която трябваше да се състои предишната седмица.

Защо отиваше? Това беше добър въпрос. Макс вероятно нямаше да му говори и той не можеше да го вини за това. Крис като истинска везна нямаше да иска да вземе страна.

И все пак… това беше семейна среща и Джет знаеше, че има право да бъде там.

По-късно реши да се обади на Бевърли и да я помоли да го свърже с някоя агенция за манекени в Ню Йорк. Макар да беше звезда в Италия, той не искаше да ходи където и да било без предварителна препоръка. А тъй като Бевърли познаваше всички, тя лесно можеше да му уреди среща и да го насочи към най-доброто. Той смяташе това за изключително важно. По никакъв начин не искаше да живее за сметка на Ейми, затова беше наложително да направи кариера в Америка. Участието му в рекламната кампания на Кортинели беше чудесно начало. Щом като веднъж рекламите започнеха да се появяват по всички американски списания, всичко щеше да си дойде на място. А когато започнеше да печели пари, мислеше да помоли Ейми да се омъжи за него.

Тази мисъл донякъде го плашеше, но същевременно знаеше, че иска точно това — най-после да уреди живота си.

* * *

След като Джет излезе от апартамента й, Ейми се втурна да чисти. Пееше и усмивката не слизаше от лицето й, докато оправяше леглото, изтръскваше покривката и подреждаше възглавниците. Причината беше Джет. По някакъв начин си бяха паснали напълно — в леглото и извън него. Беше влюбена. Нямаше съмнение в това. После си спомни за обаждането на майка си по телефона и реши, че няма да е зле да хвърли един поглед на таблоидите, които бяха разстроили толкова Нанси. Най-добре беше да се справи с тази малка задача, преди да отиде на работа. Навлече дънки и една фланелка и изтича долу до вестникаря на ъгъла, където взе всички скандални издания. Прибра се вкъщи, занесе ги в кухнята и разгледа какво беше написано по въпроса. Майка й беше права — беше ужасно. Най-долнопробни клюки! Снимките бяха отвратителни, особено тези на Джет, побъркан от пиене, с различни разголени момичета. Не можеше да проумее защо въвличаха него във всичко това. Той нямаше нищо общо със смъртта на съпругата на брат му. Просто не беше честно.

О, господи! Какво я чакаше, когато Нанси разбереше, че е разменила братята и сега е с Джет? Господи! Нямаше да се размине без крясъци в къщата на Скот-Саймън.

Много лошо. Беше време да се опълчи срещу майка си и възнамеряваше да направи точно това.

* * *

Движението беше твърде интензивно, затова Крис реши да върви пеш от хотела до къщата на Ред. Помисли си да се обади на Джет по мобилния телефон, но се отказа. Трябва ли ми наистина да заставам между двамата си братя — каза си той. — Това си е тяхна борба. Сами да се оправят.

Пътьом се обади на няколко души. Първо на Лола Санчес, неговата латиноамериканска суперзвезда, която убеди да не завежда дело. Обясни й, че да се разправя с някакъв дребен папарак е излишно губене на време и пари. После се обади на Грегъри Дарк и го увери, че ще направи всичко, което е по силите му, за да задоволи претенциите му в сделката със студиото. Не звънна на Бърди Марвъл, защото в Лос Анджелис беше още много рано. Обаче се обади на Джонатан Гуди, който беше в Париж с новата си приятелка годеница, някаква осемнайсетгодишна актриса.

— Това е лудост — каза му Крис, — прекалено бързаш.

— Аз съм влюбен, човече — настоя Джонатан. — Това момиче е изумително.

— Да разбирам ли, че трябва да започна работа по предбрачно споразумение?

— Не искам да я обиждам.

Ама разбира се — помисли си Крис. — Когато разбере, че си гей, няма никак да се обиди.

— Почакай, докато тя подпише — посъветва го той. — Първата ми работа утре ще бъде да ти пратя документите.

Следващата в списъка беше Верона. Тя се държа студено и сдържано, когато той й обясни защо не й се беше обадил. Оправда се със семейните проблеми, което донякъде беше вярно.

— Какво ще кажеш да ме посрещнеш на летището? После ще се отбием при „Кои“, за да хапнем нещо — предложи той, превърнал се отново в стария чаровник Крис Даймънд.

— Запознах се с една твоя приятелка — каза с леден тон Верона.

— Така ли? И коя е тя?

— Инес Фалън.

О, мамка му! Инес. Актрисата от самолета, с която беше изкарал една бурна нощ.

— А, да, Инес — каза той, надявайки се, че тя не си е отваряла устата. — Добро момиче.

— Тя също те е харесала — рече Верона и тонът й стана още по-студен. — Каза ми, че си бил като жребец в леглото и очаква скоро да й се обадиш.

По дяволите! Що за късмет беше това?

— Виж какво — започна да обяснява той, — ние с теб не бяхме против кръшканията, нали?

— Грешиш. — Последва дълга, многозначителна пауза. — Ето какво ти предлагам, Крис: върви да се шибаш. — Верона затвори, като го остави без приятелка.

По дяволите! А той се беше надявал на професионалните умения на Верона да му разтрива гърба и да му прави пак чудесните си свирки. Освен това беше разчитал на нея за обзавеждането на къщата. Твърде зле! Накрая, когато вече беше застанал пред дома на Ред, се обади на помощника си Анди вкъщи.

— Да ти кажа ли кои те търсиха по телефона вчера? — попита Анди. — Списъкът е дълъг.

— Прати ми го по електронната поща. Ще го прегледам в самолета.

— Една жена на име Джиана се обади от Италия. Каза, че пристига в Лос Анджелис и иска да се видите.

— Джиана? — рече Крис и веднага си представи изключителната красавица. Хм! Нещата, изглежда, щяха да се оправят. Обикновено не си падаше по изоставени жени, но тъй като Джет определено се беше отказал… — Тя остави ли някакъв телефонен номер? — попита той.

— Да.

— Първо ми прати него по имейла. Веднага. Как ми е къщата?

— Започнаха да работят по нея.

— Благодаря, Анди. — Видя, че Джет се приближава. — Трябва да вървя. Ще се видим по-късно.

* * *

Соня се спотайваше в подземния паркинг в сградата, в която беше апартаментът на Макс, когато той излезе от асансьора на път за дома на Ред.

Преди това беше видяла всичките репортери и фотографи, застанали отпред, и беше решила, че ако тръгне да излиза от апартамента си, той ще мине през гаража. Затова беше дошла тук, преминавайки с пленителна усмивка покрай пазача. Още в ранна възраст беше разбрала, че изкусителната усмивка може да я вкара навсякъде, където пожелае.

Остана търпеливо да чака между колата на Макс и асансьора. Щом като Ред Даймънд не искаше да плати, тя беше сигурна, че Макс Даймънд щеше да го направи. Той трябваше да защитава детето си. Нямаше да му хареса, ако информацията, която тя имаше за Маришка, станеше публично достояние. Когато той се показа, тя беше готова.

— Господин Даймънд — рече тя и смело се приближи.

— Коя сте вие? — каза рязко той. Току-що беше разговарял по телефона с Елиът Майнър, който му беше казал, че детектив Родригес има нови доказателства, отнасящи се до убийството на Маришка, и скоро ще извърши арест. Това беше изненадваща и стряскаща новина, макар че не беше чак толкова стряскаща, защото след като беше разказал на детектива за Владимир, Макс беше наясно, че нещо ще се случи.

— Той би искал да се свърже с теб, когато извърши ареста — рече Елиът. — Къде ще бъдеш?

— Аз съм на път за къщата на баща ми.

— Ще поддържаме връзка — каза Елиът.

— Това е добре — отвърна Макс.

— Съжалявам за таблоидите — добави адвокатът. — Ако ми кажеш, можем да съдим копелетата.

Макс нямаше представа за какво говори Елиът. Не беше виждал таблоидите и нямаше намерение.

— Аз съм позната на баща ви — каза Соня. — Той ми каза, че може би ще се заинтересувате от една… информация.

От къде на къде Ред Даймънд беше изпратил тази жена да се среща с него?

— За какво? — попита Макс и се намръщи.

— За съпругата ви.

— За съпругата ми? — каза той, като си помисли колко много му напомня за Маришка тази жена.

— За съпругата ви, която е убита.

— Коя сте вие?

— Аз съм Соня. Познавам също и брат ви.

Стори му се смътно позната. Дълга, огненочервена коса и стройно тяло. Беше я виждал някъде. След това се сети. Беше участвала в лесбийското шоу на ергенското му парти. Боже господи! Какво, по дяволите, искаше?

— Трябва да поговорим — рече тя.

— Не сега — отвърна рязко той. — Отивам на среща.

— Спешно е — каза Соня и облиза устни.

— Ще трябва да почака.

— Докога?

Търпението на Макс се изчерпваше.

— Вижте какво, госпожице — каза рязко той, — какво искате?

— Петстотин хиляди долара за това да си мълча за брака на Маришка с един руснак. Никога не са се развеждали. Имам доказателства за брака им. Пари срещу мълчание. Това е сделка по американски, нали?

Първо Владимир, а сега тази жена. Е, да, обаче тя беше твърде закъсняла, защото той вече не се интересуваше. Скоро Владимир щеше да бъде арестуван и светът щеше да узнае как Маришка го беше излъгала. Да става каквото ще! Щеше да защитава Лулу с всички сили. Това беше всичко, което можеше да направи.

Той се отправи към колата, а тя плътно го последва. Спря за момент и се обърна:

— Владимир ли ви изпрати?

Тя се стресна, когато разбра, че името му е познато.

— Е? — настоя Макс. — Той ли беше?

— Вие… знаете ли за Владимир?

— Махайте се, преди да съм ви обадил на полицията — каза рязко той. — Изнудването е федерално престъпление. Можете да отидете в затвора. Затова веднага се махайте от пътя ми.

Соня беше изумена. Какво им ставаше на тези от семейство Даймънд? Бяха фрашкани с пари, а защо не искаха да плащат?

Сега беше неин ред да се намръщи. Тя щеше да отиде във вестниците. Ето това щеше да направи. Щеше да продаде мръсните им тайни за много пари, за много повече от петстотин хиляди. И не само щеше да продаде тайните им, а щеше и да ги разкраси. Да прибави към тях много секс. В края на краищата беше се чукала с бащата и със сина. Това трябваше да струва много.

Ред Даймънд, милиардерът — сексуален маниак. Крис Даймънд… Хм, той не си падаше по извратените работи. Щеше да измисли нещо.

Може би какъвто бащата, такъв и синът… Да, това беше. Кой можеше да я опровергае?

Фамка. Аха, Фамка. Може би щеше да бъде по-разумно да включи и нея в играта, не като пълноправен партньор. В края на краищата идеята не беше на Фамка, а нейна. Обаче с участието на Фамка историята й щеше да звучи по-достоверно и щеше да струва повече. Много пари, помисли си Соня. Ето това е Америка. Много пари.

* * *

Детектив Родригес имаше напрегната нощ. Убийството на важна персона винаги беше съпроводено със силен натиск случаят да бъде разрешен колкото може по-скоро. Като че ли беше много лесно. Това, че онези шушумиги от кметството вдигаха шум до бога да се действа, не помагаше много.

Разкриването на убийство приличаше на подреждане на сложен пъзел. Събираш парче по парче, докато изведнъж картината се прояснява и всичко си идва на мястото.

Това, че в един часа през нощта Макс Даймънд беше предал кутията на Маришка, беше от голяма полза, въпреки че детектив Родригес би предпочел да я получи в по-приемлив час и със сигурност в по-ранен етап на разследването. През последните няколко дни беше спал много малко и затова, когато си легна към полунощ, никак не му хареса, че го бяха събудили в един и го бяха извикали в апартамента на Макс Даймънд. Освен това трябваше да мисли и за убийството на Ирена. След като изслуша разказа на Макс, той изпрати екип от отдел „Убийства“ в Брайтън Бийч, а после сам отиде там някъде към три сутринта.

Сега беше девет часът преди обяд и след като беше стоял на крак през цялата нощ, вече беше взел на мушката убиеца на Маришка Даймънд.

Скоро… много скоро… Щеше да бъде героят на отдела.

А защо не? Беше работил дяволски упорито по този случай.

* * *

— Здравей — каза Крис.

— Здрасти — отвърна Джет и те малко сковано се прегърнаха. — Благодаря ти за снощи — продължи Джет. — Мисля, че ме спаси от мен самия. Съжалявам, че се показах такъв задник. Не знам какво съм мислил. Беше голяма грешка — повече няма да се повтори.

Стояха на тротоара пред къщата на Ред, но на никого не му се влизаше.

— Не виждам да носиш сак — рече Крис.

Джет отметна кичура коса от очите си.

— Сак ли?

— Лос Анджелис — напомни му Крис. — Забрави ли? Резервирах ти билет да пътуваш с мен.

— О, да… Ами… виж какво, Крис, благодаря ти за предложението, но не мога да дойда. Миналата нощ…

— Знам всичко за миналата нощ — прекъсна го Крис. — Макс ми се обади. Ходих у тях и чух цялата тъжна история.

— Разстроен ли е?

— Ти искаш ли да е?

— Не, разбира се. Нямам нищо против Макс. Не бих искал да се караме.

— Това няма да стане, братче. Не и когато му казваш, че е точно като Ред.

— О, мамка му — изруга Джет и разтърси глава. — Не съм искал да кажа това.

— А защо го каза?

— Защото ми фрасна един и ме нарече загубеняк — обясни Джет. — Аз не му отвърнах. Щях да го просна на пода. Предполагам, че съм решил да му го върна с думи.

— Така значи — каза Крис. — Открадваш му годеницата, а после му казваш, че е точно като бащата, когото всички мразим. Няма що. Това сигурно го е накарало много да те заобича.

— Мама му стара!

— Мама му стара, я. Хайде да влизаме.

* * *

Ред наблюдаваше от прозореца на горния етаж, когато двамата му по-малки синове влязоха в къщата. Лейди Джейн беше вече в библиотеката. Беше казал на Даян да не се появява, докато не й позвъни.

Сега чакаше да пристигне Макс. Веднага щом се появеше, партито можеше да започне.