Джаки Колинс
Секс и диаманти (13)

Глава дванайсета

След като отвори очи, ужасен махмурлук взе да мъчи Ейми, но по-лошото беше, че я изпълни безутешно чувство за вина. Какво беше направила? Какво абсолютно безразсъдно нещо беше извършила?

Докато лежеше в леглото, дръпнала завивките до брадичката си, започна да си припомня поредицата от събития, които я бяха довели до това да изневери на годеника си. Първо моминското парти, после пиенето и бавното танцуване с един мъж, който беше толкова съблазнителен и хубав, че накрая бе отишла в апартамента му и бяха правили секс. Страхотен секс. Направо й беше взел ума. Такъв, какъвто би трябвало да има с Макс в първата брачна нощ.

О, господи, беше преспала с напълно непознат. Беше дала девствеността си на мъж, с когото току-що се бе запознала. И доколкото си спомняше, беше изпитала голямо удоволствие!

Защо си позволи да го направи? Как можа да изневери на Макс по такъв начин? Постъпи толкова зле.

Почувствала се още по-виновна, тя стана и се отправи към душа, като си спомни как се събуди в четири часа сутринта, грабна си дрехите и излезе бързо от апартамента. Когато слезе долу във входа на сградата, хвърли бърз поглед на пощенската кутия. Апартамент 1О-А. С. Лукас.

Кое беше името, започващо със „С“? Стивън? Сони? Скот? Щеше да е хубаво да го знае.

Когато излезе на улицата, повика едно такси и седя свита на задната седалка, докато то я откара до дома й. Добрала се най-после до апартамента си, тя се съблече и пропълзя в леглото.

Сега, четири часа по-късно, главата ужасно я цепеше.

Никога повече няма да пия, закле се тя. Никога! Това не е за мен.

Обаче добре съзнаваше, че вече е твърде късно да предотврати станалото.

Тъкмо излезе от банята, когато й позвъни Тина и поиска да узнае точно какво се беше случило.

— Нищо — отвърна й не много убедително тя, като стискаше силно слушалката в едната ръка и кърпата в другата.

— Лъжкиня! — рече развълнувана Тина. — Ти си тръгна с онзи готин тип.

— Не е вярно — протестира тя.

— О, я стига — рече недоверчиво Тина. — Видях ви, като се измъкнахте. Разтревожих се.

— Тогава защо не ме спря?

— Защото си голямо момиче и вече бяхме говорили по въпроса. Спомняш ли си?

— Да, спомням си — отвърна тъжно тя.

— Е, и? — продължи да настоява Тина. — Какво стана?

— Той ме остави пред къщи, това е всичко.

— Може да съм бременна, но не съм глупава — каза студено Тина. — Ще дойда да те взема в един часа и ще отидем в „Серендипити“ да обядваме, а ти ще ми разкажеш всичко.

— Никак не ми се яде, а още по-малко ми се говори.

— Защо?

— Имам ужасно главоболие благодарение на моите приятелки.

— Жалко — рече бодро Тина. — Въпреки това ще обядваме.

— Трябва ли? — заинати се Ейми. Искаше й се пак да пропълзи в леглото и да забрави всичко.

— Да, трябва. Ще се видим по-късно.

Тъй като на Тина й предстоеше да ражда, с нея не можеше да се спори. Не си струваше усилията.

Докато бавно се обличаше, Ейми пак си припомни пакостите, които беше направила. Лоша работа. Ама наистина много лоша. Беше постъпила като много лошо момиче и заслужаваше да бъде наказана.

Тогава защо беше тази усмивка на лицето й? Мамка му! Защо, по дяволите, се усмихваше!

В мига, в който влезе в офиса, Йоланда веднага започна да я разпитва за подробностите.

— Какви подробности? — рече уморено Ейми и се отправи към бюрото си, като искаше да я оставят на мира. — Нищо не се случи.

— Така ли? — рече недоверчиво Йоланда и продължи да върви след нея. — Имаш толкова доволен вид. Трябва да се е случило нещо.

— Не, не се е случило — отвърна тя и включи компютъра си. Искаше й се Йоланда да престане да я разпитва.

— О, да, случи се! — рече Йоланда, отказвайки да си тръгне. — Всички видяхме, че си тръгна с онзи хубавец.

— Аз дори не му знам името — отвърна тя, надявайки се, че може Йоланда да знае нещо по въпроса.

Обаче мобилният телефон на Йоланда иззвъня и сложи край на разговора.

Хм… не че я интересуваше чак толкова как му е името. В края на краищата едва ли щеше да го види повече.

Хубавият непознат беше нейната скрита карта — една страстна нощ, прекарана в предбрачно безразсъдство, за която нямаше намерение да разказва на никого, дори на Тина.

Мъжът за нея беше Макс Даймънд.

Всички мислеха така.

* * *

Джет пристигна пръв в къщата на Даймънд на Шейсет и осма улица. Икономът, който му отвори вратата, беше нов. Не че Джет познаваше персонала на баща му, но преди имаше един английски иконом, който се беше задържал няколко години. Този беше германец. Не каза нищо. Въведе го в облицованата с дървена ламперия библиотека и го остави да гледа рафтовете, които се издигаха от пода до тавана, пълни с подвързани с кожа книги.

Докато обикаляше из стаята, Джет забеляза, че както си спомняше още от детството, тук нямаше нищо лично. Нямаше снимки на семейството, трофеи или някакви други джунджурии. Нямаше и списания, а само един брой на „Уолстрийт Джърнъл“, който лежеше сгънат на една странична маса, до канапе, тапицирано с тъмнокафява кожа.

Нищо не се беше променило. Ред Даймънд не си падаше по спомените. Стаята беше огледален образ на самия Ред. Студен, безчувствен и неприветлив.

След няколко минути Джет седна на канапето и взе вестника. Докато гледаше заглавията, в главата му отново изникна образът на момичето от миналата нощ. Тя беше като праскова. Красива, идеална праскова. Момиче, за което винаги беше мечтал.

И той скоро щеше да я види… много скоро.

* * *

— Как беше? — попита Макс.

Ейми наведе глава и стисна слушалката. Дланите й бяха лепкави от пот. Беше ли разбрал годеникът й? Как беше възможно? О, господи, какво щеше да му каже? Как щеше да му обясни безразсъдството си от миналата нощ? Невероятно!

— Не може да е било чак толкова лошо, скъпа — рече Макс съчувствено. — Били сте само ти и момичетата. Сигурно сте си прекарали добре.

Тя въздъхна с облекчение. Ама разбира се, той я питаше за моминското парти.

— Пих прекалено много — смотолеви тя.

— Това е естествено — рече той с разбиране. — Сигурно са те наливали и не си могла да направиш нищо по въпроса.

— Горе-долу така стана — успя да каже Ейми.

— Точно пред същата перспектива ще трябва да се изправя тази вечер — каза без особен ентусиазъм той. — Ергенските партита са ужасно тъпи и ми се ще изобщо да не ходя. Така че трябва да ми помогнеш. Ако повикат стриптийзьорки, ще си тръгна, обещавам ти.

— Не е нужно нищо да ми обещаваш — рече тя, почувствала се още по-виновна.

— Защо? — попита той развеселен. — Да не би да искаш да зяпам стриптийзьорките?

— Не, не, разбира се — каза тя, почти заеквайки, — просто защото… ами… каквото и да стане на едно ергенско парти, то не се брои. Поне така съм чувала — рече тя.

— Скъпа, аз наистина те обичам — каза той и се засмя.

— Аз също, Макс — отвърна машинално тя.

— Ти си най-милото момиче, което познавам.

НЕ! НЕ СЪМ. ИЗНЕВЕРИХ ТИ С ДРУГ МЪЖ И НЯМА КАК ДА ПОПРАВЯ СТОРЕНОТО.

— Благодаря ти — смотолеви тя.

— Сега се намирам точно пред къщата на баща ми. Ще ти се обадя по-късно.

Тя затвори. Ами ако той някога разбере какво беше направила…

О, господи, не й се искаше да мисли за това.