Джаки Колинс
Секс и диаманти (43)

Глава четирийсет и втора

Облечена в добре скроен бял костюм и блуза с дълбоко деколте, с прибрана отзад дълга огненочервена коса, Соня не приличаше на високоплатена проститутка, а повече на скъпоструваща съпруга за показ. Фамка, с гарвановочерната си коса, пълни устни и тесни очи, беше облечена в подобен, тъмнозелен, силно втален костюм.

И двете, макар че бяха високи, носеха обувки с много високи токове и големи, скъпи дамски чанти, пълни със сексиграчки и пари.

Когато станеше въпрос за сексуалните му удоволствия, Ред Даймънд ставаше изключително щедър, а тези две жени бяха прекарали с него по-голямата част от уикенда. Това му беше струвало много, но той не се оплакваше. Тъкмо напротив. Платеният секс беше много по-добър, отколкото да живее с жена, която беше намразил. Лейди Джейн Бентли можеше да върви по дяволите. Тя вече не го интересуваше.

В понеделник сутринта Ред продължи да е активен. Вече беше се любил едновременно и с двете жени. Удоволствието, което беше изпитал, беше голямо, а най-хубавото от всичко беше, че те не говореха. Той трябваше само да им подхвърля пари, а те правеха каквото поиска. Не задаваха никакви въпроси.

Сега се бяха облекли и бяха готови срещу заплащане да прекарат деня с него. Две високи, поразително красиви жени с дяволити очи и месести, сочни устни.

Представи си физиономията на лейди Джейн Бентли, когато види кого водеше вкъщи. Ако тези двете не я накарат да си събере багажа, нищо не би могло да я накара.

* * *

Отправила се към библиотеката, лейди Джейн мина покрай домоуправителката Даян, която ненавиждаше.

— Извинявайте, лейди Бентли — рече тя, като се мъчеше да бъде любезна, защото неприязънта беше взаимна, — безпокоя се за господин Даймънд. Случайно да знаете къде е?

Лейди Джейн надменно я изгледа.

— Безпокоиш ли се? — каза с леден тон тя. — И защо?

— Сигурна съм, че знаете, че господин Даймънд не се е прибирал през целия уикенд — рече Даян. — Вие също вероятно сте разтревожена.

— Съвсем не — отвърна рязко лейди Джейн. — Знам точно къде е. Той е в апартамента си, онзи, в който си прекарва времето, за да чука курви.

Даян стресната отстъпи крачка назад.

— Какво казахте?

— Чу ме — рече лейди Джейн и я изгледа с презрение. — Чука курви. Това прави твоят господар, когато не е тук. Това го възбужда. А сега се разкарай. — Тя мина бързо покрай Даян и влезе в библиотеката.

* * *

— Боже, колко мразя тази къща — каза Крис, когато застанаха отвън.

— Аз също — рече Джет. — Нямам хубави спомени оттук.

— Имам чувството, че идвам за последен път тук — добави замислен Крис. — Да, обещавам си.

Джет потърка ръце.

— Мислиш ли, че Макс е вътре?

— Не знам. Може да е махмурлия. Стори ми се, че доста се забавляваше снощи и съм сигурен, че Джиана му хареса.

— Може пък да направим размяна — рече мрачно Джет. — Аз ще взема Ейми, а той може да има Джиана.

— Така ще е по-добре — съгласи се Крис и включи мобилния си телефон да вибрира. — Малкият ми брат има чувство за хумор.

— Опитвам се — каза с тъжна усмивка Джет и извърши същата манипулация с мобилния си телефон. — Обаче не е лесно.

— Е, добре, да влизаме — каза Крис, пое дълбоко въздух и натисна звънеца. — Нека последният цирк да започне.

* * *

Докато чакаше пристигането на адвоката си, а детектив Родригес продължаваше да го бомбардира с въпроси, Макс се обади на Крис в хотела му. Това беше семейна криза и искаше брат му да е до него.

Стаята на Крис в „Четирите сезона“ не отговаряше, затова опита чрез мобилния му телефон. Гласовата поща му каза да остави съобщение.

— Макс е — рече напрегнат той. — Обади ми се веднага, щом получиш това. Спешно е.

Сега апартаментът на Маришка се напълни с хора: полицейски фотограф, специалисти по веществени доказателства, още един детектив — този път жена, още няколко полицаи, които поръсваха с прах, за да търсят пръстови отпечатъци.

— Колко дълго трябва да остана тук? — попита Макс.

Детектив Родригес му хвърли лукав поглед.

— Никой не ви задържа тук, господин Даймънд — каза той учтиво. — Свободен сте да напуснете когато пожелаете. Казахте ми къде сте били снощи, ние ще проверим и това е всичко.

— Боже господи! — избухна Макс. — Вие като че ли ме подозирате.

— Чувствате ли се като заподозрян? — попита Родригес и свали надолу очилата си, за да прикове поглед в него.

— Не, не се чувствам — озъби се Макс. — В случай че сте забравили, току-що загубих съпругата си.

— Бившата, господин Даймънд — поправи го Родригес. — Ще се жените отново, спомняте ли си?

— Правиш се на много умен кучи син, нали? — рече Макс и гневно го изгледа.

— Старая се колкото мога. Това е работата на детектива.

— Да ти го начукам — изруга Макс, изпускайки си нервите. — Адвокатът ми ще пристигне всеки момент.

— А защо мислите, че ви е необходим адвокат, господин Даймънд? — попита детектив Родригес и поглади мустачките си.

— Заради теб и тъпите ти въпроси — отвърна разярен Макс.

— Съжалявам, ако въпросите ми ви смущават. Те са просто рутинни. Няма да съм си свършил работата, ако не ги задам.

— Сигурно е така.

— Това, което ме изненадва, е, че не сте ми казали, че сте приятел на кмета. Обикновено за важни клечки като вас това е първото нещо, което правят.

— О, сега разбирам — продължи да беснее Макс. — Сега пък станах важна клечка. Затова ли е такова отношението ти?

— Нямам отношение, господин Даймънд. Както вече ви казах, това са рутинни въпроси, които изисква всекидневната ни работа.

Макс нямаше търпение адвокатът му да пристигне, за да оправи нещата, а той да може да си тръгне. Бившата му съпруга беше убита. Лежеше, смъртно прободена, в леглото си, а този задник го разпитваше.

Той знаеше кой го е извършил, обаче нямаше намерение да го казва на детектива. И без това щеше да стане достатъчно зле, когато от медиите разберяха за случилото се. Ако узнаеха, че бракът му с Маришка не е бил законен, че тя беше извършила многоженство и Лулу е незаконно дете, щяха да го разпънат на кръст.

Нямаше намерение да казва и на адвоката си за Владимир. Щеше да се довери на Крис и да види какво ще каже той. Крис беше адвокат от развлекателния бизнес, но със сигурност познаваше и адвокати по криминални дела, които можеха да го посъветват какво да прави, ако имаше нужда да се допита до тях.

Къде, по дяволите, беше все пак Крис?

Беше забравил напълно, че и тримата трябва да са на срещата в къщата на Ред. Срещата с баща му беше последното нещо, за което мислеше в момента.

В апартамента пристигнаха две прислужнички и бързо се скриха в кухнята, уплашени като мишки, където останаха да шушукат помежду си.

Макс влезе в кухнята.

— Направете кафе на всички — нареди им той. Личната прислужничка на Маришка, Ирена, се беше отпуснала като чувал в един стол в кухнята и гледаше с невиждащ поглед в пространството.

Макс се безпокоеше за Лулу. Детектив Родригес беше казал, че трябва да разговаря с нея, защото тя беше намерила тялото.

— Детето е на пет години — рече Макс. — Защо трябва да говориш с нея?

— Трябва да й задам някои въпроси.

— Не чу ли какво ти казах? Тя е на пет години. Нямаш право да разпитваш дъщеря ми.

— Ще видим — рече Родригес. — Има една жена детектив, която ще говори с нея.

— Предполагам, че считаш и Лулу за заподозряна — каза с нескрит сарказъм Макс.

— Всичко е възможно — отвърна детектив Родригес.

— Кучи син! — изруга Макс пак, изпускайки си нервите.

Кавгата пак щеше да започне, когато пристигна Елиът Майнър — адвокатът на Макс. Беше пълен мъж, плешив и със загоряло от слънцето лице.

— Съжалявам, Макс — рече той и го потупа по рамото, — това е направо шокиращо. Не е ли кражба с взлом?

— Детектив Родригес казва, че може и така да е — рече Макс. — Обаче тъй като той ме разпитва, за да научи подробности…

— Не си длъжен да отговаряш на никакви въпроси, ако не желаеш — посъветва го Елиът.

— Сигурен съм, че това му е известно — прекъсна го детектив Родригес. — Въпреки че обикновено никой не възразява да отговаря на въпросите, когато няма нищо за криене.

— Най-любезно ви моля да не разговаряте с този тон с мен — скастри го Елиът. — Знаете много добре, че клиентът ми не е длъжен да отговаря на никакви въпроси. — Настъпи дълга пауза. — Не го арестувате, нали?

— Защо мислиш, че биха могли? — попита разярен Макс.

— Разбира се, че не — рече детектив Родригес и пак си поглади мустаците.

Една от слугините влезе в стаята с поднос кафе. Наля една чаша на Макс с разтреперана ръка.

Той бързо отпи голяма глътка и си изгори езика.

— Искат да разговарят с Лулу — каза той на Елиът.

— Лулу? — рече Елиът, повдигайки учудено вежди. — Защо?

— Защото тя откри трупа.

* * *

Икономът въведе Крис и Джет в къщата на Ред и ги поведе към библиотеката, където те с изненада видяха лейди Джейн Бентли да седи на канапето.

— Къде е Ред? — попита Крис, защото очевидно не беше подготвен за ново отлагане.

— Предполагам, че всеки момент ще пристигне — отвърна тя и отпи глътка билков чай от чаша фин китайски порцелан. — Да кажа ли на прислужницата да ви донесе нещо, момчета?

— Откъде ще пристигне? — попита Крис, като не обърна внимание на предложението й.

— Той не живее ли тук? — обади се Джет. Прииска му се да запали цигара, но знаеше, че тя ще възрази.

— Очевидно не и през този уикенд — отвърна лейди Джейн с ледена усмивка. — Опасявам се, че скъпият ви баща започна да се вдетинява.

— Защо мислите така? — попита Крис.

— Има апартамент, за който си мисли, че никой не знае. — Тя дълго мълча, а после добави: — Държи там курвите си.

— Курви ли? — повтори Джет и погледна към Крис. — Курви ли казахте?

— Точно така. Баща ви може да е стар, но в сексуално отношение е още много активен — обясни тя и многозначително ги изгледа, а после каза: — За щастие, не и по отношение на мен.

— Извинявайте — рече рязко Крис, — сигурна ли сте, че трябва да водим този разговор?

— Защо? — отвърна невъзмутимо лейди Джейн. — Помислих, че докато чакаме пристигането на баща ви, мога да споделя някои неща с вас.

— Какви неща? — попита Крис, усещайки, че се задават неприятности.

— Ами например за твоя комарджийски дълг.

— Как, по дяволите, знаете за това?

— Не ти ли е минавало през ума защо Рот Джиаганте ти оказва такъв натиск да го платиш?

— Вие познавате Рот? — рече Крис изненадан и шокиран.

— Аз не, обаче Ред го познава.

— Господи!

— За какво мислиш, че е настоял Рот да те заплашва и да те кара да му платиш? Цялата работа е, че иска да те държи под контрол и да ти даде един урок.

— Ама вие май се ебавате с мен — избухна Крис. — Смятате, че Ред е зад цялата тази работа?

— Ще те замоля да внимаваш какъв език използваш. Не ми е приятно да ми напомняш за баща ти — каза лейди Джейн. — А ти? — добави тя, обръщайки се към Джет. — Ред имаше шпиони в Милано, които се опитваха да те очернят. Надяваше се да се върнеш пак към наркотиците и когато това не стана, нае хора, които да се опитат да те подмамят, обаче ти пак не клъвна. Това го накара да реши, че не си струва да се занимава повече с теб.

— О, страхотно! — рече Джет.

— Ето едно копие от неговите имейли — каза тя и подаде на Джет лист хартия.

Той бързо го прочете.

Момчето е загубеняк. Сам ще се издъни. Престанете да ми пилеете времето и парите.

Тя подаде мълчаливо един имейл на Крис, който го прегледа и поклати невярващо глава.

— Защо ни казвате всичките тези лайна? — попита Джет, като си спомни, че през последните няколко месеца непрекъснато му бяха предлагали наркотици, и се запита кой от неговите т.нар. приятели работеше за Ред.

— О, господи, ама вие наистина сте се метнали на него — каза лейди Джейн и въздъхна. — И двамата използвате отвратителен език също като баща си.

— Никой не се е метнал на него — рече ядосан Крис. — Мога да ви уверя в това.

Тя погледна инкрустирания си с диаманти часовник „Картие“.

— Макс ще дойде ли? — попита лейди Джейн. — И на него имам да казвам нещо важно.

— Продължавайте — каза студено Крис, — ще му предам.

— Моля те да го направиш, защото съм сигурна, че на Макс ще му е интересно да знае, че причината банките да се отдръпнат от многомилионния строителен проект в Долен Манхатън е, защото Ред е настоял. Използвал е своите лостове за влияние върху банките, за да ги накара да го послушат. Някои хора му казват „изнудване“.

— Ама това е лудост — рече Джет и прокара ръка през косата си.

— Затова ли сме тук? — попита Крис. — За да може той да оказва според него натиска си върху нас?

— Нямам представа защо сте тук, аз бях само вестоносецът — рече студено лейди Джейн. — Мога да предположа само, че той иска да продължава да ви измъчва, в което мога да ви уверя, че е напълно способен.

— А защо ни казвате всичко това? — попита Джет.

— Почувствах, че е време да знаете какъв лош баща имате.

— Като че ли пък не сме го знаели — рече сърдито Джет. — Искате ли да ви покажа белезите по задника ми? Ако искате да говорим що за грубиян и насилник е, можете да попитате майка ми. Тя се превърна в емоционално съсипана жена и алкохоличка заради него. Знаем много добре кой е Ред Даймънд.

— Всичко това са глупости — каза нетърпеливо Крис. — Ще дойде ли Ред тази сутрин или не?

— Всъщност наистина не знам.

— Тогава си тръгваме.

— Почакайте — каза рязко тя. — Преди да си тръгнете, има още нещо, което трябва да знаете, нещо, което засяга всички ни.

— Защо не престанете вече? — попита Крис. — Доста неща ни казахте.

— В такъв случай ви предлагам да сте подготвени — каза лейди Джейн, — защото не вярвам да ви хареса това, което ще чуете.