Джаки Колинс
Секс и диаманти (12)

Глава единайсета

Макс не можеше да заспи и обвиняваше за това Маришка. Беше го извикала нарочно в апартамента си, като го излъга, че Лулу е болна, за да му съсипе вечерта. Вероятно беше предположила, че той е с Ейми.

Грешка. Както обикновено.

А и какво точно беше искала да каже с това „може би“, когато той рече „Нали ми е дъщеря?“.

Разбира се, Маришка не можеше да падне толкова ниско и да намекне, че Лулу не е негово дете.

Защо пък не. Тя беше невероятна кучка, способна на всичко. Можеше да падне толкова ниско, колкото беше необходимо, ако така би могла да привлече вниманието му.

Той истински я ненавиждаше и имаше основателни причини. Преди няколко години в офиса му дойде един човек. Имаше неугледен вид, с очевидно боядисана черна коса и редки мустаци. Носеше костюм, който му стоеше зле, и обувки, имитация на крокодилска кожа. Човекът вонеше отдалеч на евтин одеколон и беше издебнал госпожа Чарли, секретарката на Макс. Беше й казал, че разполага с лична и много важна информация за бившата госпожа Даймънд и че Макс или ще го приеме, или ще прочете за какво става дума в „Нешънъл Инкуайърър“.

След като госпожа Барли му докладва, Макс предпочете да го приеме. Само каква история му разказа този човек за скъпата му бивша съпруга!

Мъжът, който се казваше Владимир Бушкин, твърдеше, че Маришка, чието истинско име било Паулина Мари Кучинова, била влязла в Америка под фалшиво име и с фалшив паспорт. Откъде Владимир знаеше това ли? Ами той бил нейният законен съпруг, така че браковете й със злочестия американски счетоводител и с Макс били пример за многоженство.

Отначало Макс не му повярва. Разказаното от човека беше направо абсурдно. Но когато Владимир показа снимки и документи, включително и брачно свидетелство, той си даде сметка, че човекът най-вероятно говори истината. Жената на сватбените снимки, разбира се, беше по-млада и изобщо не беше така издокарана като Маришка, а името й в брачното свидетелство наистина бе Паулина Мари Кучинова.

— Беше проститутка — каза някак между другото Владимир, като че ли това не беше особено интересна новина. — Бях й сводник.

— Господи! — избухна Макс, който вече си представи какви заглавия можеха да се появят във вестниците.

— Тя ме преметна на два пъти — продължи Владимир. — Прикотка онзи глупав американец в един хотелски бар в Москва. Направи му хубава свирка и го накара да се ожени за нея. Вече разполагаше с фалшиви документи за самоличност. Лъжливата свиня имаше намерение да се махне за известно време от Москва. Един ден се събудих, а нея я нямаше. Заклех се да я издиря. Не беше лесно, но ето ме тук.

— Какво искате? — попита Макс и усети как стомахът го сви.

— Много — отвърна Владимир и злобно се изсмя. — Толкова, колкото заслужавам, за да си държа устата затворена.

Макс разбра, че е хванат в ужасен капан.

* * *

След като се наспа добре през нощта, Крис се събуди рано, готов да се изправи лице в лице с баща си. Беше доволен, защото обикновено не спеше добре в хотели. Изпитваше някакъв постоянен страх, че няма да може да излезе от горяща сграда, а високите хотели в Манхатън бяха напълно подходящи това да се случи, особено след 11 септември. Той още не можеше да забрави спомена за онези нещастници, които скачаха от прозорците на кулите близнаци. Това се беше превърнало в често спохождащ го кошмар.

След като погледа как Джонатан се прави на най-обикновен човек в предаването на Мат Лауър „Тудей Шоу“, той закуси в ресторанта и прегледа вестниците. Това му подейства успокоително, докато не стигна до информация за една от клиентките си на шеста страница в „Ню Йорк Поуст“. Лола Санчес, латиноамериканската супер примадона, била видяна в „Гетсбис“ със своя най-нов партньор — млад русокос дангалак.

Това не беше добре, защото Лола бе сгодена за носителя на „Оскар“ режисьора Ръсел Савидж и той едва ли щеше да приеме спокойно новината, че неговата така наречена годеница се размотава с друг мъж, особено пък с такъв секси мачо като въпросния актьор.

Крис въздъхна. Познаваше Лола, тя щеше да отрече всичко и щеше да настоява да съди вестника, което той нямаше да я посъветва да направи, защото вероятно беше вярно. Лола Санчес беше ненаситна, когато ставаше въпрос за мъже. Просто не можеше да се сдържа. Достатъчно беше да зърне някой привлекателен нов свой партньор и беше готова веднага да го схруска на закуска, обяд или на вечеря.

Беше твърде рано да звъни в офиса си в Лос Анджелис и да ги предупреди, че тя вероятно ще се обади. Реши за момента да не се тревожи за това. По-надолу в същата колонка имаше едно анонимно съобщение под формата на гатанка, което според него със сигурност се отнасяше за Бърди Марвъл.

„Коя тийнейджърка певица,

надарена с всички атрибути,

скоро го отнесе в едно потайно място?

И приятелят рокер на коя тийнейджърка певица засне сцената с най-големи подробности?“

Чудесно! Колко време щеше да мине, докато този филм се появеше в Интернет?

Щяха ли да поумнеят някога тези момичета? Беше му ясно точно какво ще каже Бърди: „Сторила ли съм нещо лошо на Парис Хилтън или на Памела Андерсън?“

Опита се да се свърже с Бърди на мобилния й телефон, просто за да я предупреди, че ако има видеозапис, трябва да се погрижи той да стои под ключ и никой да няма достъп до него, особено Роки.

Нейният мениджър по турнетата го уведоми, че тя спи и не бива да я безпокоят.

Той довърши омлета си, подписа сметката и напусна хотела. Не беше нужно да кара Големия татко да чака.

* * *

Докато Джет крачеше по „Парк Авеню“ към къщата на баща си, умът му беше другаде. Не можеше да престане да мисли за изминалата нощ и момичето с меката като коприна руса коса. Когато се беше събудил, тя си беше отишла, изчезнала. А той дори не я попита за името. Беше изумителна. Може би беше влюбен или пък изгаряше от желание по нея, или нещо от този сорт.

Истината беше, че не можеше да изтрие глупавата усмивка от лицето си, а това подсказваше, че тя не бе просто поредното момиче за една нощ. Бог му е свидетел, че бе имал достатъчно такива.

Имаше силни съмнения, че това може да се окаже нещо напълно истинско, така че ако беше сериозен и наистина я желаеше, не трябваше да й се натрапва. Това означаваше, че макар много да му се искаше пак да преспи с нея, опитът му подсказваше, че може би ще е по-добре да изчака един-два дни и да й даде възможност да си мисли за него и да се пита защо не й се обажда.

Дойде му наум, че може би имаше някакво преимущество пред нея, защото въпреки че тя отрече, той не се съмняваше, че беше девствена.

После обаче си каза, че съвсем не е така. Тя го беше искала толкова силно, колкото и той нея. Освен това беше постъпил като джентълмен, като й предложи да спре, само че тя не искаше той да спира.

А сега какво? Няма да е много трудно да я издири — някой от клуба сигурно знаеше коя е. А ако не знаеха, Бевърли скоро щеше да му я намери, защото Бевърли познаваше всички. Обади й се по мобилния телефон и й остави съобщение. След това се запита дали да не телефонира на майка си, но реши да го отложи след срещата с Ред. Кой би могъл да знае какво имаше да каже старият? А Еди, ако е достатъчно трезва, сигурно ще иска да узнае всяка подробност. Освен това Еди нямаше представа, че той е в града, така че нямаше защо да бърза да се свързва с нея. Те не поддържаха традиционните отношения между майка и син, а последния път, когато я беше видял, раздялата им не беше от най-сърдечните.

Като се замисли за майка си, си каза, че тя е една истинска неудачница. Беше толкова жизнена и красива, но Ред я беше превърнал в невротичка, която непрекъснато имаше нужда от алкохол. Не че я критикуваше. Самият той по едно време беше дори по-зле от нея, но поне позволи на приятелите си да го спасят. Еди не я беше грижа. След като престана да живее с Ред, тя се премести в една къща в Монтаук на брега на океана, където през годините се забавляваше с доста по-млади от нея мъже и я караше почти изцяло на цигари и водка, които скоро я превърнаха в развалина.

Джет беше на тринайсет, когато родителите му се разделиха. Както и братята му преди него, го бяха пратили в строго военно училище, което той ненавиждаше. Избяга оттам два пъти, беше хванат и жестоко наказан от Ред, който го изпрати в един много строг лагер за трудни момчета в Аризона. От двете години, прекарани там, едва не експлодира. Влизането в колеж изобщо не беше вариант. Просто искаше свободата си, а тъй като на Еди не се нравеше мисълта той да живее в дома й, тя му я даде. На седемнайсетия му рожден ден му отпусна постоянна издръжка и му каза да върви да си гледа работата. Точно това и направи. Ню Йорк го очакваше и той беше готов.

Секс, наркотици и рокендрол. До избавлението си Джет беше майсторът на тези неща.

Точно сега не искаше да мисли за Еди. Щеше да го направи по-късно. Предпочиташе да размишлява за момичето от миналата нощ.

Понякога нещата стават много бързо. Беше само от няколко часа в Америка и срещна една много специална жена. Какво означаваше това?

После си рече, че може би тъкмо така трябваше да стане. Съдба, да, съдба. Трябвало е да бъде в онзи клуб миналата вечер, също както трябваше да отиде в Италия и да се очисти от наркотиците и алкохола.

Не че беше религиозен, но може би тъкмо по този начин Господ му казваше: Ти постъпи добре, затова ето ти наградата. Пази я.

Сега трябваше да я намери.