Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава трийсет и осма

Соня Сивариус разгледа златния „Ролекс“, който беше откраднала от Крис Даймънд. Обикновено когато се сдобиеше с някое ново бижу, тя го продаваше на търговеца на крадени вещи в квартала, с когото беше в приятелски отношения. Обаче в златния „Ролекс“ имаше нещо, което много й харесваше. Беше мъжки и тежеше, което правеше китката й да изглежда слаба като на момиче.

Намираше се в банята на апартамента на Ред Даймънд на 59 улица. Той беше милиардер. Беше толкова стар, че беше много чудно как все още му ставаше.

Нейната приятелка и понякога партньорка в сексуалните изпълнения Фамка й се беше обадила в събота вечерта, за да й каже, че ще паднат добри пари. Сега беше неделя вечер, а старият все още не се беше изтощил. Виагра. Какво лекарство! Караше изморените стари чепове отново да се изправят.

Соня въздъхна и й дожаля за всички уморени стари жени, които изведнъж бяха принуждавани да понасят внезапно възвърналата се мъжественост на съпрузите си.

Засмука бузите си, докато се гледаше с възхищение в огледалото в банята. Малката Соня Сивариус от Словакия. Някой трябва да напише поема за нея. Беше се справила добре. В училище беше висока и кльощава. Момчетата й се подиграваха, а момичетата я отбягваха заради бедняшкия й произход. Тя компенсираше тези свои недостатъци, като даваше на момчетата всичко, което пожелаят, т.е. онези неща, които не можеха да получат от така наречените хубави момичета. В резултат момчетата тичаха подир нея, а момичетата я избягваха още повече.

На шестнайсет години избяга от къщи и взе влака за Прага с братовчед си Игор и един търговец на коли двайсет години по-възрастен от нея. Търговецът я запозна с други мъже и скоро тя започна да печели пари. След известно време се сближи с едно по-голямо от нея момиче от Украйна, Фамка, която беше на деветнайсет и изглеждаше много опитна. Двете станаха партньорки и започнаха да изнасят лесбийски представления, които имаха голям успех, докато Фамка не замина за Америка с един богат бизнесмен.

Две години по-късно Фамка я повика и тя с готовност замина, като плати и на Игор да отиде с нея.

Фамка имаше солидни познати, на които представи Соня, и скоро те станаха известни в Ню Йорк като изключително разнообразен и готов да изпълнява всякакви желания екип.

Сега, три години по-късно, Соня живееше в хубав апартамент. Имаше кожени палта и бижута и печелеше много пари. Беше си създала собствени връзки и когато някой поискаше по-специално момиче в Ню Йорк, тя беше начело в препоръчителния списък. Това беше и причината да бъде избрана да свърши работата за Рот Джиаганте. Задачата беше проста. От нея се искаше само да изчука мъжа, когото Рот й посочи, и да предаде едно послание. Не можа да се сдържи да не прибави нещо от себе си към посланието, което надраска на огледалото в банята му. Всъщност мъжът беше много хубав и великолепен в леглото. Обаче Соня си имаше правило: никога не казваше на мъжете, че ги бива в леглото, и предпочиташе да ги накара да се съмняват, че са се справили.

Фамка започна да чука на вратата на банята.

— Той те желае — викна й тя. — Побързай!

Разбира се, че ще ме желае, помисли си Соня, като продължаваше да се гледа с възхищение в огледалото. Аз съм най-добрата.

Влезе бавно в спалнята, гола, само с обувки на високи токчета и смъкнат ниско колан от изкуствени диаманти около кръста. Огненочервената й коса беше дълга до кръста и се съчетаваше със срамните й косми — специално боядисани и оформени като самолетна писта.

Фамка беше завързала стария по негово настояване. Беше гол и грохнал, но все още невероятно похотлив.

На Соня й дойде наум, че вероятно е изгълтал прекалено много от онези глупави сини хапчета. Можеше да получи инсулт или инфаркт и ако това станеше, трябваше веднага да се махне.

Старецът нямаше вид на болен. Изглеждаше щастлив с широката усмивка на сбръчканото си лице.

— Хайде, момиче — викна насърчително той, — да видим какво можеш.

— О, мога всичко, каквото пожелаеш — похвали се Соня, застанала с разкрачени крака и ръце на хълбоците. — Всичко.

* * *

Крис се събуди в три сутринта от звъна на телефона. Беше забравил да остави сигнал „не ме безпокойте“, което много го вкисна.

Инес си беше отишла. След като приключиха със секса, нямаше какво повече да прави тук.

— За да е хубаво едно момиче, трябва добре да се наспи — беше казала смирено тя, след като само преди няколко минути беше крещяла като напълно обезумяла. После си беше тръгнала, от което той остана много доволен. Мразеше, когато се налагаше да ги убеждава да си вървят.

На телефона беше Рот.

— Мислех за твоята идея — каза той с дрезгавия си глас. — Говорих с моите хора, които отговарят за връзките ми с обществеността, както предложи, и тъй като все още не съм си получил проклетите пари, можем все пак да се възползваме максимално от тази възможност. Ще станем домакини на шибаната сватба на Бърди Марвъл.

— Имаш ли представа колко е часът? — промърмори Крис, като се взираше с невярващ поглед в светещия циферблат на радиочасовника до леглото му.

— На кого му пука? Имаш късмет, че все още разговарям с теб.

— Да, бе, голям късмет — отвърна Крис и се прозя.

— Ами да, така си е — изръмжа Рот. — Това не означава, че ще се откачиш от дълга си. Само ти давам повече време, това е.

— Окей — рече Крис, все още полузаспал. — Кажи на твоя човек от рекламата да ми се обади утре. Бърди иска всичко да е много специално и медиите трябва да бъдат държани стриктно под контрол.

— Реших да ти дам дума, преди да си се обърнал към Питър Мортън.

— Да, добре — рече Крис и затръшна слушалката.

След това вече не можа да заспи.

Дали да не се обади на Инес? Не. Дори и тя не би се върнала при него в три сутринта. А може би щеше да се върне.

После се замисли. Защо сексът заемаше толкова важно място в живота му? Защо винаги зависеше от него?

Знаеше защо. Сексът беше неговото хапче за сън, зоната, в която намираше спокойствие. Джет беше избрал наркотиците и алкохола, Макс намираше успокоение в работата, докато неговият порок беше сексът, въпреки че напоследък хазартът се беше наредил на второ място.

След малко стана от леглото и започна да се разхожда из апартамента. Накрая застана до един от огромните прозорци. От него се откриваше великолепна гледка към града. Ню Йорк беше толкова красив нощем. Мигащите светлини и потоците коли изглеждаха като играчки, които се провираха нагоре–надолу из тесните улици.

Не мина много време и мозъкът му заработи. Сутринта закуска с Джет, после срещата с Ред, а след това щеше да вземе самолета за дома.

Да… самолета за дома. Но къде беше това? Къщата му я нямаше, това беше сигурно. Колко потискащо беше.

Беше загубил всичко, а най-лошото беше, че дори не можеше да си позволи да започне нов строеж, докато не плати на Рот.

Повече никакъв хазарт. Игралните маси вече не го привличаха така.

* * *

Беше почти четири часът сутринта, когато Джет най-после убеди Джиана да си тръгнат от партито.

— Обичам Ню Йорк — викна тя, скочи в таксито и гривните й издрънчаха. — Ще поостанем повече тук, нали?

— Да, Ню Йорк е страхотен — съгласи се Джет и се прозя. — Особено когато човек може да поспи. Не трябва ли да работиш утре?

— Чак следобед. Отиваме на пробни снимки. И ти ще дойдеш.

— Нямам търпение! — каза той и пак се прозя.

— Това е добре, карино. Настояваха за голямо име, обаче аз казах не, ти.

— Аз съм голямо име в Италия — отбеляза той.

— Италия е едно, Америка друго — рече Джиана. — В рекламната кампания ще участват всички списания. Това е добре за теб, не си ли съгласен?

— Няма да ми навреди.

— Този Слик Джими — каза замислена Джиана. — Харесвам музиката му. Прекалено ритмична е, но е добра.

За Джиана всичко беше добро. Започваше да му лази по нервите. Единственото, което искаше, беше да се довлече до леглото и да поспи. После се сети, че това щеше да трае само няколко часа, защото беше обещал на Крис да закусят заедно.

Ръката на Джиана се плъзна по бедрото му.

Господи! Тази жена беше ненаситна.

Отблъсна ръката й. Чувстваше се изтощен. Имаше нужда от почивка — умствена и физическа.

— Какво има, карино? — попита тя засегната.

— Ако ти кажа — отвърна той, — няма да ме разбереш.

* * *

Беше толкова разстроена, че изобщо не можеше да затвори очи. Не си легна и продължи да чака Ред да се прибере, решена да се разправя с него.

По едно време в малките часове й дойде наум, че той няма да се прибере и тази нощ.

Подозираше, че още се търкаля с курвите.

Помисли си, че беше пропиляла шест години с едно отвратително човешко същество, един егоистичен милиардер, неспособен да обича никой друг, освен себе си. Това си беше чисто извращение.

А истината беше, че вероятно той самият не се обичаше. Как би могъл, когато единствената цел в живота му е била да съсипва живота на другите?