Джаки Колинс
Секс и диаманти (69)

Епилог

Една година по-късно

Понякога, за да се направи кариера, е нужно дълго време, друг път тя започва изведнъж. Комбинацията от външен вид и безспорен талант изстреля Либърти светкавично на върха.

Първият й компактдиск се нареди начело на класацията само седмици след като се появи по магазините. От неизвестното момиче на корицата на списание „Уайт Кул“ изведнъж Либърти се превърна в най-новата сензация сред певиците. Критиците се влюбиха в нея.

„Ентъртейнмънт Уикли“ писа:

Екзотично красивата и с не по-малко приятен глас Либърти е новият Ъшър сред жените — комбинация Алиша Кийтс/Нора Джоунс. Нейният емоционален стил направо те вцепенява. Компактдискът й „Откровения“ е точно това. Истинско откровение от висша класа. С песента си „Женен мъж“ — дръзко и затрогващо откровение защо да не излиза с женени мъже — Либърти ще отиде далеч.

Синди й прочете рецензията по телефона от Кливлънд, където беше на турне със Слик Джими. Изненадващо връзката й със Слик Джими се оказа по-трайна и макар Синди да не беше още госпожа Слик Джими, роди чудесно момченце, което за голям ужас на Арета нарекоха Бейби Рап. Важното беше, че Синди е щастлива.

— Невероятно, момиче! — каза въодушевена тя. — Какво казва Деймън?

— Не съм сигурна, че вече я е прочел — отвърна небрежно Либърти.

Не искаше да признае, че вече почти не се виждаше с Деймън. След тяхното провалило се пътуване до Кабо и последвалите драматични събития той я беше пратил на Бахамските острови с Паркър и напълно се беше отдръпнал от всичко лично между тях.

Отначало тя си помисли, че отсъствието му е само временно, но след известно време разбра, че той се държи абсолютно делово с нея. Приятелски, насърчително, но напълно делово. Не можеше да си обясни защо.

— Обади му се — настоя Синди. — Кажи му да прати някой да купи списанието. Знаеш ли колко допълнителни копия от компактдиска ти ще продаде това?

— Пътувам към летището.

— И къде отиваш?

— В Лос Анджелис. Ще участвам в шоуто „Тази вечер“.

— Побъркай ги, момиче! — каза впечатлена Синди. — Ти си звезда!

Либърти затвори телефона. Не се чувстваше като звезда, а много самотна. Това, че внезапно се беше оказала център на внимание, я плашеше.

О, да, благодарение на Деймън беше обградена от доброжелатели, но въпреки това се чувстваше сама. Всички мениджъри, продуценти и издатели на света не можеха да компенсират липсата на един определен човек до нея.

Когато отначало пристигна в къщата на Деймън на Бахамите, беше сигурна, че след някоя и друга седмица той ще дойде при нея. След Лос Анджелис имаше чувството, че са на път да започнат любовна авантюра. Но той така и не се появи. Обаждаше се от време на време и Паркър го уверяваше, че е много доволен от пробните записи на новите й песни и от аранжиментите, върху които работеха.

След два месеца реши да се обади на Деймън и да го попита ще има ли нещо против, ако приятелят й отиде да я види.

— Щом като искаш — беше отвърнал той по телефона.

Тя затвори, побесняла от яд. Край, нямаше да мисли повече за Деймън. Беше съвсем очевидно, че той не мисли за нея. Беше зает с други неща, с други момичета. Да върви на майната си. Започна да се убеждава, че той повече не я интересува.

Кев пристигна за една седмица и си тръгна след три дни. Тя се опита да го накара да се почувства добре, но вълнението, което беше изпитвала, докато е с него, определено беше изчезнало.

В нощта, когато той си тръгна, тя седна и написа „Женен мъж“ — прощална ода за Деймън.

Напоследък все по-често мислеше да се обади на майка си и да възобнови отношенията си с нея. След като беше разбрала, че Ред Даймънд е неин баща, не искаше да има нищо общо с Даян. Не искаше да има нищо общо и с никой от семейство Даймънд, въпреки че дълбоко в себе си разбираше, че в това няма логика. Те не бяха виновни, че Ред се беше оказал неин баща.

Въпреки това… беше сигурна, че я мразят — незаконната им черна полусестра, която щеше да наследи половината от състоянието на Ред, когато навърши двайсет и пет години.

Не че имаше някакво намерение да вземе парите му. Не ги искаше, те не бяха нейни и тя отказваше да мисли сериозно за тях.

* * *

В продължение на една дълга и гореща седмица в Манхатън станаха три убийства. Едното беше кражба, която беше стигнала твърде далеч. Второто беше по време на престрелка. А третото на една руска стриптийзьорка и проститутка.

Детектив Родригес стоеше в хотелската стая, където тя беше открита от изпадналата в истерия прислужничка. Той се загледа в голото тяло на жената, половината от което лежеше на леглото, а другата извън него. Безспорно беше красива, с огненочервена коса и изключително бяла кожа.

Някой я беше удушил с голи ръце и следите върху шията й сега бяха станали тъмночервени.

Детектив Родригес помнеше жената от разследването на убийството на майката на Маришка Даймънд — Ирена, която беше застреляна в малкия й апартамент в Брайтън Бийч.

След добре изпипана детективска работа той разкри група крадци на бижута, свързани с руската мафия. По някакъв начин Маришка Даймънд е била свързана с тях заедно с нейния някогашен любовник Алекс Пинчиноф, много опасен тип. Няколко месеца преди това, когато детектив Родригес беше отишъл в апартамента му да го разпита, при позвъняването беше отворила червенокосата жена. Тя се беше държала много любезно, беше му казала, че е приятелка на Алекс и че той е в Европа по работа. Не му беше отнело много време, за да разбере коя е тя. Соня Сивариус — професионална проститутка.

Детектив Родригес не можа да докаже, че Алекс Пинчиноф е имал нещо общо с убийството на Ирена. Отговорността пое един от неговите гангстери — Игор, човек с очи на невестулка, който призна, че е застрелял Ирена, без някой да му е нареждал.

Точно така. Без някой да му е нареждал. Разбира се.

Родригес предполагаше, че Алекс Пинчиноф го е изпратил да прибере кутията на Маришка с парите и диамантите, която според него е била в Ирена. След като вземе кутията, той е трябвало да я убие, за да не проговори. Човекът я беше убил, но не беше намерил нищо.

Оттогава детектив Родригес наблюдаваше внимателно Алекс Пинчиноф. След време все щеше да го спипа за нещо.

Детективът се загледа в шията на червенокосата.

Може би е знаела прекалено много неща.

Може би Алекс сам я е убил.

По шията й имаше наранявания и пръстови отпечатъци…

Родригес усети как косъмчетата на врата му настръхват.

Имаше предчувствие…

* * *

След време Крис успя да убеди Джет да приеме парите, които Ред му беше оставил.

— Защо не? — му беше казал той. — Ти си с момиче, което един ден ще наследи цяло състояние, защо да нямаш пет милиона в банката. В условията, при които израснахме, си ги заслужил, братле.

След като помисли и обсъди въпроса с Ейми, Джет се съгласи. Реши, че е глупаво да не ги приеме.

Взе парите и купи мезонет в Трибека. Свърза се и с една от най-реномираните агенции за манекени, а след като се появиха рекламите на Кортинели, започна да получава много изгодни ангажименти плюс два договора, от които да получава допълнителен доход — единия да бъде лице на одеколон на „Долче и Табана“. Доста добър удар.

Ейми запази работата си при Кортинели, а след известно време продаде апартамента си и се премести при Джет.

Майка й направо побесня. Веднага отиде при баба Попи и й каза в никакъв случай да не завещава пари на Ейми.

На баба Попи й стана много забавно. Каза на Нанси да се успокои и да си върви.

— Парите ми ще отидат там, където аз реша, а със сигурност мога да ти кажа, скъпа Нанси, че това няма да си ти. И без това имаш повече от достатъчно.

Баба Попи нямаше търпение да разкаже на Ейми за срещата си с Нанси. Двете хубаво се посмяха, а по-късно същата вечер Ейми доведе Джет на вечеря.

Баба Попи много го хареса.

— Този го дръж, скъпа — каза тя на внучката си.

— Аз съм на същото мнение, бабо — увери я усмихната Ейми.

— Не го изпускай.

— Имам чувството, че и той не го иска, бабо.

След няколко месеца щастливо съжителство Джет каза, че няма да е никак зле, ако се оженят.

Ейми се намръщи. Въпреки че много го обичаше, тя още не беше напълно сигурна, че е готова. Обаче след като обсъждаха въпроса в продължение на няколко седмици, те решиха да си извадят брачно свидетелство, просто за всеки случай. Седмица по-късно сключиха граждански брак в общината.

За Ейми това беше най-идеалният вариант.

* * *

Макс задържа Лулу при себе си. Джет и Крис бяха на мнение, че ще е най-добре на момиченцето да не се казва истината, докато стане по-голяма и може да разбере.

Името на Ред Даймънд продължаваше да бъде на първите страници на вестниците в продължение на много месеци. После постепенно хората започнаха да го забравят. За щастие информацията за двете незаконни дъщери на Ред не стигна до медиите. Това беше семейна тайна и щеше да си остане такава.

Братята се съгласиха да продадат къщата на Шейсет и осма улица. Тя беше под попечителство на тяхно име, това явно беше убягнало от вниманието на Ред. Или пък може би е искал все пак да им остави нещо.

Веднага след като продадоха къщата, дадоха значителна сума на лейди Джейн Бентли, за да си мълчи. Даян вече се беше заклела, че никога няма да проговори, но тъй като според тях Ред й беше оставил твърде малко пари, тя също получи компенсация от тях.

Макс отново се захвана с бизнеса си, без да обръща внимание на скандала, в чийто център се беше озовал. Многомилионният му строителен обект беше почти завършен. Японските банкери бяха много доволни от инвестицията си и изразиха желание да вложат пари и в други негови проекти. Макс имаше планове за изграждане на няколко високи жилищни сгради на брега на реката. Японците го увериха, че парите няма да са проблем.

Що се отнася до обществото, той беше канен навсякъде. Беше богат, преуспяващ и сам, така че всяка нюйоркска домакиня го държеше начело в списъка на предпочитаните си гости.

Засега не беше срещнал някоя, с която би искал да се обвърже. Но и това щеше да стане. Беше уверен, че някъде има жена, подходяща за него.

* * *

Почувствала се най-после свободна, Даян напусна къщата на Шейсет и осма улица и отиде да живее известно време при сестра си. Либърти не й говореше, но продължаваше да общува с Арета, така че за Даян това все пак беше някаква връзка с дъщеря й.

Един следобед, когато беше излязла на пазар, се отби до един магазин за стари грамофонни плочи, който си беше наумила да посети. Магазинът беше пълен с тях, а на опаковките им можеха да се видят големи снимки на звезди като Арета Франклин и Даяна Рос. Докато ги преглеждаше, Даян си спомни дните, когато пееше при Глория, и колко много й беше харесвало това. Запита се дали клубът си е все още там и дали Глория има нужда от някоя позабравена джаз певица.

Защо пък не? — помисли си тя. Още можеше да пее, изглеждаше добре и още не беше навършила четиридесет, така че защо не? Разтреперана от вълнение само от мисълта, тя взе един албум на Били Холидей и отиде с него на щанда.

— Имаме го и на компактдиск — уведоми я младото момиче зад него.

— Не трябва да го казваш в магазин за стари грамофонни плочи — обади се собственикът, появил се от офиса си в дъното. Беше висок и хубав мъж, много черен и много познат.

— Леон? — попита Даян, която веднага го позна.

— Даян? — рече той и лицето му засия.

Тя кимна.

Той широко се усмихна.

Бяха изминали дванайсет години, но след две седмици отново заживяха заедно.

* * *

На Крис му бяха нужни няколко месеца, за да възстанови предишния вид на къщата си, но когато това най-после стана, си заслужаваше труда. Няколко седмици по-късно му се обади Джиана.

— Аз съм в Оливуд — каза тя с чаровния си акцент. — Правя голям филм. Играя италианското момиче.

Изненада. Изненада.

— Преди известно време ти ми се обади веднъж — каза той. — Но оттогава не си звъняла.

— Не исках да те безпокоя, Крис, докато имаше семейни… как го казвате… трудности. Сега мой английски бене, си?

— Си — отвърна той и се усмихна, защото наистина му беше приятно да я чуе.

Преди няколко дни, когато седеше в офиса си с Бърди Марвъл — сега беше сгодена за някакъв мърляв рокаджия, — младата секси певица се беше навела над бюрото и му беше казала:

— Знаеш ли от какво имаш нужда, хубавецо? От малко забавления. Станал си толкова идиотски сериозен на стари години.

На стари години! Та той беше само на трийсет и три.

А сега тук беше Джиана. Разговаряха по телефона. А тя много умееше да се забавлява.

— Какво ще кажеш за една вечеря довечера? — предложи той.

— Става — отвърна тя.

— Много добре — рече той. — Къде си отседнала?

— В „Ермитаж“.

— Ще дойда да те взема. В осем устройва ли те?

— Бене, Крис. Молто бене.

Това беше преди няколко месеца, а оттогава бяха все заедно. Нищо сериозно. Просто се забавляваха.

* * *

Докато седеше в гримьорната и чакаше да се появи в шоуто „Тази вечер“, Либърти вдигна телефона и се обади на майка си. Беше научила всичко за възобновената връзка на Даян с Леон и се радваше за нея. Не беше виждала Леон от седемгодишна възраст, но беше запазила хубавите си спомени от него. Той винаги се беше грижил за нея.

Обади се мъжки глас.

— Леон? — попита предпазливо тя.

— Това малкото ми момиче ли е? — каза сърдечно той. — Партньорката ми от дългите разходки в парка и от посещенията в зоологическата градина?

— Да, тя е — рече, усмихвайки се, Либърти. — И знаеш ли какво? Вече съм голяма.

— Забелязах. Майка ти е сложила снимката от компактдиска ти навсякъде из апартамента ни.

— Наистина много се радвам, че двамата с мама пак сте заедно — каза съвсем искрена тя.

— Радваш ли се? — рече въодушевен той. — А как мислиш, че съм се чувствал през всичките тези години без нея?

— Е, да, ама ти си тръгна.

— Тя ме изхвърли, бейби, защото не бях в настроение да се женя.

— А сега в настроение ли си? — попита, все още усмихвайки се, Либърти.

— Можеш да си сигурна в това. Само че майка ти не е.

— Тя там ли е?

— Почакай малко. Сигурен съм, че много ще се радва да те чуе.

Пени, една от служителките в звукозаписната компания, отговарящи за връзките с обществеността, която беше определена да се грижи за нея, влезе в гримьорната.

— Изчакай една минута — каза й Либърти и я отпрати.

— Добре — отвърна Пени. — Ще отида да проверя кои са в Зеления салон.

Либърти търпеливо изчака майка й да вдигне слушалката. Разговорът й с Леон беше й върнал много спомени. Спомни си как тримата седяха и слушаха колекцията му от грамофонни плочи. Стараеха се да й подберат най-доброто — Марвин Гайе, Арета Франклин, Ал Грийн. Те й бяха повлияли силно в ранните й години. Имаше и някои специални вечери, когато Леон и майка й пееха в дует за нея. Бяха толкова щастливи заедно.

— Либи? Ти ли си?

Това беше нежният глас на майка й и на Либърти й се прииска да я прегърне, защото и на нея сигурно не й е било лесно, но сега определено беше време да забравят миналото.

— Да, мамо — каза тихо тя. — Аз съм.

* * *

Ейми и Джет седяха на задната седалка на една лимузина на път за шоуто „Тази вечер“. Бяха дошли в Лос Анджелис и Крис ги беше поканил. В шоуто участваше Джиана.

— Никак не ревнувам — каза Ейми.

— Сигурна ли си? — попита Джет.

— Защо? Аз я харесвам.

— Така ли?

— Е, не беше така, когато я видях за пръв път. Обаче това беше преди година. Сигурна съм, че не се е променила.

— Аз също я харесвам.

— Какво каза?

— Виж — отвърна с най-невинно изражение той, — няма нищо лошо в това да харесваш някого. А сега тя е с Крис, така че всичко е наред. Нали така?

— Сигурно — каза строго Ейми. — Да не забравяме, че сега ти си женен мъж, господин Даймънд.

— Да, госпожо Даймънд.

— Имаш отговорности.

— Съгласен съм.

И двамата прихнаха да се смеят и се прегърнаха.

— Предполагам, че сега я приемат като филмова звезда — каза Ейми.

— Има само един филм, който още дори не се е появил по екраните.

— Тя е достатъчно красива, за да е звезда — продължи да настоява Ейми.

— Ти си по-красива — увери я Джет.

— Лъжец! — каза Ейми и се изчерви.

— Говоря истината.

Тя погледна към шофьора, който седеше изправен като дъска зад волана.

— Как се затваря прозорчето на купето в тази кола? — попита тихо тя.

— Какво?

— Можеш ли да го затвориш?

— О, разбрах — рече той, наведе се напред и натисна бутона. — Ще го правим на задната седалка на лимузина. Това ще бъде нашето холивудско малко по-необичайно преживяване.

— Виж какво, Джет!

— Какво? — рече той и протегна ръка към нея, когато тъмното стъкло се спусна, скривайки ги от погледа на шофьора. — Не искаш ли да го правим?

— Да.

— Тогава?

— Първо трябва да ти кажа нещо.

— Давай.

— Ние сме бременни — прошепна тя.

— Я повтори!

— Бременни. Ти, господин Даймънд, си на път да станеш баща.

— Боже господи! — извика той и се ухили до уши. — Татко Джет.

— Да — каза тя тихо и го целуна. — Татко Джет.

* * *

Пени се върна в гримьорната точно пет минути по-късно.

— Трябва да тръгвам, мамо — каза Либърти. — Не забравяй да гледаш. — Тя затвори.

— Нервна ли си? — попита Пени.

— Опитвам се да не съм.

— Репетициите минаха добре — рече бързо Пени. — Кевин Юбанкс беше очарователен.

— Хм… — рече Либърти доволна, че разговорът с майка й беше минал много добре. Бяха се разбрали да се видят веднага, щом като се върне в Ню Йорк. Нямаше търпение. И щеше да види Леон. Толкова се радваше.

— В Зеления салон има един мъж, който иска да се отбие и да те поздрави — рече Пени, отпивайки от бутилка диетична кола.

— Кой? — попита Либърти, докато оправяше кожената си рокля.

— Тук е с приятелката си — Джиана. Тя участва в шоуто.

— Кой е той, Пени?

— Някой си Крис Даймънд. Казва, че го познаваш.

Крис Даймънд. Каква изненада.

Тя замълча за момент, като се опитваше да реши какво да прави.

След като беше започнала да възстановява мостове, защо пък да не се види с него?

— Добре — въздъхна Либърти. — Къде е?

— Ще го доведа — каза Пени. — Освен ако не искаш да отидем в Зеления салон, за да се срещнеш там с него.

— Не. Доведи го тук.

— Разбира се — рече Пени.

Очертаваше се много необикновена вечер — първо майка й, сега пък Крис Даймънд. През изминалата година често си беше мислила за тримата си полубратя и за малката си сестричка, която никога не беше виждала. Беше си втълпила, че те не искат да имат нищо общо с нея.

Сега Крис Даймънд беше тук на шоуто „Тази вечер“ и беше поискал да я види.

Опита се да се успокои, докато Пени отиде да го доведе. Какво трябваше да му каже? Ситуацията беше толкова необичайна.

Крис нахлу в гримьорната и не й даде възможност да каже каквото и да било.

— Това е смешно — рече той. — Искам да започна още тук, да се опозная с теб.

Пени веднага застана зад него, като мълчаливо й правеше знаци, с които искаше да каже: Кой е този? Да го разкарам ли?

— Всичко е наред, Пени — каза бързо Либърти. — Остави ни малко сами.

Тя се намръщи, отстъпи назад и затвори вратата.

— И така — рече Крис, — ние сме една кръв. За съжаление това е кръвта на Ред, но ще го преживеем някак.

— Ще можем ли? — каза неуверено тя.

— Да — рече твърдо той. — И трябва веднага да ти кажа, че тук не става въпрос за пари.

— Не искам парите — рече тя. — Никога не съм ги искала.

— Е, те са твои и на Лулу и вие можете да правите с тях каквото си поискате.

— Бих искала да ги раздам на различни благотворителни организации, които имат повече нужда от тях. Аз мога сама да печеля… Не му искам парите.

— Това ме устройва.

— Така ли? — попита предпазливо тя.

— Ред би побеснял от яд, затова аз съм съгласен.

— Добре.

— Тогава да смятаме, че сме се разбрали. А в бъдеще бих искал да се опозная със сестра си. Никога не съм имал сестра. Ще стане ли?

Тя леко се усмихна, но това беше само началото.

— Категорично заявявам, че много ще се радвам.

Веднага щом Крис си тръгна, Пени се показа на вратата.

— Вече мога ли да вляза?

— Разбира се.

Пени умираше да разбере кой беше Крис, обаче успя да си наложи да не попита, защото виждаше, че Либърти не е в настроение за разговори. Все пак не можа да се сдържи да не каже:

— Хубав мъж.

Либърти кимна.

— Току-що разбрах, че Джей Лено има намерение да се отбие в гримьорната — каза Пени. — Обикновено лично поздравява гостите си, преди шоуто да започне.

Страхотно! Още нещо, което щеше да я изнерви.

— Имаш ли нещо против да остана за малко сама? — попита тихо Либърти.

— Ама, разбира се — каза Пени. — Събери си мислите. Имаш още най-малко час преди започването. Аз съм в килията си. Викни ме, когато имаш нужда от мен.

Либърти кимна и Пени отново излезе.

Веднага щом остана сама, Либърти се погледна в голямото огледало. Различни стилисти се бяха опитали да променят външния й вид, но тя беше настояла да изглежда семпло. Дългата й черна коса се спускаше до раменете. Гримът й беше секси и изкушаващ. Беше избрала да носи кожената рокля на Версаче от снимките й в Лос Анджелис с Чип. Веднага щом започна да печели, тя си я купи. Тази рокля й носеше късмет.

Пет минути по-късно на вратата на гримьорната се почука. Приготви се да се запознае с господин Лено, Джей Лено. Мъжът, с когото двете със Синди бяха израснали, гледайки го по телевизията.

— Влез — каза тя.

И той влезе. Само че не беше Джей Лено. Беше Деймън. И носеше огромна купа с червени и бели орхидеи.

— Доставка — рече той с типичния си спокоен и небрежен тон. — Къде да ги поставя?

— Деймън! — зяпна от изненада тя. — Какво правиш тук?

Той постави орхидеите на масата.

— Ти си моя артистка. Работиш за компанията ми. Затова реших, че трябва да ти кажа, че твоят компактдиск ще бъде номер едно в класацията през следващата седмица. Изпреварила си Еминем и Марая Кери. Затова мисля, че спокойно можем да кажем, че ти успя. Ето — каза той и й подаде един голям плик, — прочети това.

— Нов договор ли? — попита тя, като се мъчеше да контролира емоциите си.

— Нещо такова — рече небрежно той. — Прочети го.

— Не сега — каза тя, защото нямаше нужда от такова нещо тъкмо в момента. И без това беше изнервена достатъчно от участието си в шоуто на Лено.

— Сега. — Дълга пауза. Продължителен поглед. — Моля те.

Тя се загледа в него за момент. Беше по-хубав от всякога с късо подстриганата си коса и с диамантените си обеци. Тази вечер беше в бяло — бял костюм, бяла копринена риза, тънък черен кожен колан с диамантена тока и обичайните маратонки „Найк“. Деймън се обличаше изцяло по свой вкус.

— Щом като настояваш — рече тя и скъса плика.

— Благодаря — каза той.

— Какво е това? — попита Либърти, след като се зачете.

— Не разбираш ли?

— Не.

— Подписано, подпечатано пред свидетели споразумение между мен и Таш.

— С жена ти ли?

— Вече започна да схващаш — каза той и продължително я изгледа.

— И защо ми го показваш? — попита озадачена тя.

— Това е споразумение за имуществото, което си поделяме.

— Е, и?

— Виждаш ли, когато се ожених за Таш, мислех, че няма да е много уместно да я карам да подписва предбрачно споразумение и други подобни глупости. Затова сега, когато се развеждам с нея, искам всичко да е справедливо. Давам й половината от всичко, което притежавам. Така тя ще ми даде възможност да я напусна с чиста съвест.

— И тя се съгласи?

— О, да. Нямаше кавги. Нямаше обиди.

— Мога ли да те попитам защо го правиш?

— Ама наистина ли искаш да ми кажеш, че не знаеш? — попита той и изпитателно я изгледа.

— Не, не знам — отвърна тя, докато си мислеше: Деймън се развежда!

— Заради теб, бейби.

— Така ли? — попита тя, почувствала се замаяна и леко задъхана.

— Да, разбрах посланието ти.

— Хм… какво ли пък ще е това послание?

— Че не мога да си играя на криеница с теб. Че трябва напълно да се обвържа с теб, Ел Ел. Така че… ако все още те интересува, аз съм на твое разположение. Тези документи доказват, че не говоря празни приказки. Ще бъдем ли заедно?

— Да, ще бъдем — прошепна тя, като се опитваше да успокои разтуптяното си сърце.

— В такъв случай всичко е наред. Помислих си, че когато приключиш с шоуто тази вечер, самолетът ми може да ни чака, а Кабо също. Мисля, че трябва да почнем оттам, където спряхме. — Дълга пауза. — Разбираш какво ти казвам, нали? Ти и аз в Кабо?

— В отделни стаи ли? — подразни го тя.

— И дума да не става.

— В такъв случай, Деймън — рече радостно тя, — аз съм за.