Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава трийсет и четвърта

Момичетата се трудеха здравата. Синди си въртеше задника, а Либърти се усукваше около Слик Джими пред камерите.

Не беше толкова лесно, колкото изглеждаше. Слик Джими не беше овладял достатъчно добре изкуството да си отваря устата в синхрон със записа и затова се налагаха чести повторения, докато го направи както трябва. Беше спрял също да говори на Либърти, защото според него тя се отнасяше с пренебрежение към музиката му. Това много не я интересуваше. Вече имаше насрочен час, в който Деймън да прослуша записа й. От това по-добре здраве му кажи!

— Получихме покана за заключителното парти — каза й Синди през една от почивките.

— Мислех, че ще се отбием при майка ти.

— Първо при мама, а след това на партито — каза Синди и широко се усмихна. — Ще бъде интересно!

— Не съм в настроение за парти — каза Либърти.

— Я стига! — скара й се Синди. — Утре се връщаме към старата си работа и всичко тук ще ни се струва като сън. Така че довечера ще си поживеем, момиче. Не прави тази грешка.

Либърти се намръщи. Нямаше желание да ходи на партито. Но мисълта, че се връща на работа в кафенето, също беше депресираща. Как щеше сега да сервира на Деймън? Не беше редно.

— Няма да дойда на работа утре — каза Синди.

— Как така?

— Защото не съм готова.

— О, сещам се защо не искаш да дойдеш — подразни я Синди. — Заради господин Деймън, нали?

— Не е вярно.

— Казвам ти, момиче, по-добре е да не забравяш, че работата ни е в кафенето. Тя е действителността, а не това тук.

— Ти пък, изглежда, забравяш, че пострадах по време на работата — припомни й Либърти. — Това означава, че мога да си взема два почивни дни. Те ще разберат.

— Добре — въздъхна Синди, — аз ще те покрия, но само ако дойдеш на партито довечера.

— И къде ще е то?

— У Слик Джими.

— О! — каза с нескрита насмешка Либърти. — Сега вече се изкушавам.

— Опомни се, момиче — каза весело Синди, — като си свали широките гащи, Слик Джими изглежда доста секси. Повярвай ми, разбирам от тези работи.

— Да бе — каза сухо Либърти. — На теб като ти дадат два крака и един чеп, и всичко е секси.

— Не ставай груба!

— Не, това е истината.

— Той може да стане голяма звезда, а аз пък да стана госпожа Слик Джими — рече Синди. След това снижи глас и добави: — Не съм ти го казала, но ми е хвърлил око. Баровецът е готов, аз също.

— Я слез на земята, Синди. Той се слага на всяко момиче на сцената.

— Може би — отвърна невъзмутимо тя. — Само че тези мърли не са като мен. Когато стане въпрос за мъже, имам едно малко нещо, което кара кръвта им да кипи и сърцето им да тупти.

— Разбира се, че имаш! Имаш онази работа.

— Точно така! — рече Синди и се засмя. — И ако тази вечер трябва да правя нещо с нея, ще й се наложи доста да поработи!

Либърти обичаше братовчедка си, но двете бяха доста различни. За Синди най-важното беше да се чука и да ходи по партита, а за Либърти — да позволи на таланта си да се разгърне и да работи упорито върху музиката си. Партито у Слик Джими беше последното нещо, което й се искаше. По-късно тя направо запита Бевърли:

— Ти сериозна ли беше, когато спомена, че можеш да ме свържеш с някой агент за модели?

— Напълно сериозна — каза Бевърли, докато събираше четчиците и останалите прибори в голямата си чанта. — Защо? Искаш ли?

— Бих искала — рече колебливо Либърти. — Ако все пак според теб бих могла да се справя.

— Не се шегувай с мен — предупреди я Бевърли. — Ако се заема сериозно с теб, ти също трябва да бъдеш сериозна.

— Аз съм сериозна — увери я Либърти.

— Тогава да започваме. Ще се обадя на един мой приятел и ще уредим нещо.

— Наистина ли?

— Решено, бейби. Те ще те харесат.

* * *

Арета само чакаше някакъв повод да се захване с кухнята. Беше започнала голямо готвене, за да отпразнуват появата на дъщеря й във видеоклип. Приготвяше пържено пиле, сладки картофи, домашна питка, топли кифлички, курабии и торта.

Синди се беше обадила по-рано, за да съобщи, че Либърти също ще участва в клипа. Арета веднага покани Даян да се присъедини.

Когато момичетата пристигнаха, масата беше отрупана от кулинарните вълшебства на Арета.

Либърти беше уморена, ръката я болеше, а също и глезенът. Искаше й се най-вече да си отиде вкъщи и да се концентрира за срещата с Деймън. Какво да облече? Как да се държи? И което беше по-важно — щеше ли той да хареса музиката й?

После майка й се показа от кухнята и тя побесня. Беше казала на Синди, че не иска да я вижда, а проблемът с братовчедка й беше, че никога не слушаше. Мисълта, че й предстои да я чукат, й пречеше да се концентрира.

— Е, момичета — каза Даян, — искам да чуя всичко за видеоклипа. — Звучи вълнуващо.

Синди започна да й разправя, а Либърти отиде в кухнята да помага на Арета да слага изпържените парчета пиле в голямо плато.

— Сложи го по средата на масата — нареди й Арета, когато свършиха. — И накарай всички да седнат. Време е да ядем.

— Някой друг ще идва ли? — попита Либърти. — Сготвила си храна за цялата махала.

— Само ние сме, момичето ми — каза Арета и се засмя. — Това е семейна вечер. Със Синди можете да си занесете храна вкъщи за утре. Знам, че у вас нямате нищо за ядене.

— Имаме — възрази Либърти.

— Не, скъпа, нямате. Но това не е страшно, докато мога да ви храня добре тук.

— Ти наистина се грижиш много за нас.

— Разбрах, че с майка ти сте си поговорили — каза Арета и изгледа продължително Либърти.

— Кой ти каза, Синди ли?

— Не, този път не беше Синди. Беше майка ти.

— И ти повярва ли на всичко, което ти каза?

— За какво?

— За Германия, за това, че баща ми бил мъртъв и че няма начин да се свържа със семейството му.

— Ако е казала това, скъпа — каза тихо Арета, — сигурно е било вярно. Защо да лъже за нещо толкова важно?

— И аз мисля така.

— Виж какво, майка ти се чувства много нещастна и може би ще е добре да й кажеш, че всичко между вас е наред.

Но не е — искаше да изкрещи Либърти. — Изобщо не е. Искам да имам баща като всички други!

— Разбира се — каза тя накрая.

Арета силно я прегърна.

— Точно така, момичето ми, точно така, малката ми Либи.