Джаки Колинс
Секс и диаманти (23)

Глава двайсет и втора

В събота сутринта Синди и Либърти станаха рано. Извънредно развълнувана, Синди настоя да се поразпуснат и да вземат такси до студиото. Предишната вечер беше отменила срещата си с бодигарда Муус. Това даде възможност на Либърти да разкаже на братовчедка си всичко, което беше станало през краткото време на престоя у майка й.

— Ау! — възкликна Синди, след като я изслуша внимателно. — Най-после ти е разказала за баща ти, а той се е оказал мъртъв? Това никак не е хубаво. Защо не ти е казала преди?

— На никого не е казвала.

— Арета винаги подозираше, че е управителят на един от онези клубове, в които тя е пяла.

— Е, сега знаем, че не е бил той.

— Ще се обадя на мама — рече Синди, — да видим какво ще каже тя.

— Не й казвай — рече бързо Либърти. — Даян не иска никой да знае.

— Защо? Защото е бил женен ли?

— Не ме питай. Още съм шокирана.

— Но ти ще искаш да го намериш.

— Не ме ли слушаш? Той е мъртъв, Синди, мъртъв.

— Сигурна ли си, че ти е казала истината? Германия е далеч, а ако е пяла за Исак Хайес, можем да се обзаложим, че майка ми щеше да знае.

Преди Либърти да успее да я спре, тя вдигна телефона и се обади на Арета.

— Здравей, мамо — рече Синди, — ходила ли е Даян някога в Германия да пее като беквокалистка за Исак Хайес?

— Ако Даян беше ходила в Германия, със сигурност щях да знам — каза Арета. — А ако беше правила нещо за Исак Хайес, нямаше как да не знам. Боже господи! Та този човек е бог! Веднъж бях на негов концерт. Излезе на сцената гол, покрит със златни вериги, а мъжественото му тяло лъщеше от пот. Боже мили, боже мили! Този мъж беше като апетитна мръвка говеждо! Не бих имала нещо…

— Мамо! Моля те да не ми говориш за секс. Гадно е!

— А защо питаш?

— Щото Даян казала на Либърти, че била на турне с Исак Хайес.

— Момиче, това никога не се е случвало, повярвай ми.

— Но ти не би могла да знаеш всичко, което е правила. Била си в Атланта, а тя в Ню Йорк.

— Скъпа — рече категорично Арета, — ако сестра ми си беше развяла хубавия задник из чужбина, цялата фамилия щеше да знае. Тя винаги ни казваше за хубавите неща, които й се случваха.

— Сигурна ли си? — попита Синди и погледна към Либърти.

— Да, момичето ми, сигурна съм.

— Благодаря, мамо. О, слушай още какво ще ти кажа. Ще участвам в един музикален клип. Ще можеш да ме гледаш по телевизията. Какво ще кажеш, а?

— Какво? — извика Арета. — Това означава, че ще празнуваме. С Либи си домъкнете тук задниците в неделя. Ще си устроим пир с печено пиле.

— В неделя ще работя за видеото.

— Не ме будалкай, Синди. Да си тук веднага щом свършиш, дете, чуваш ли?

След като Синди затвори телефона, двете с Либърти седнаха и отново премислиха всичко. Решиха, че или Даян си измисля, или Арета не е наясно какво се е случило.

После взеха едно такси и се отправиха към студиото.

* * *

Около него се бяха събрали твърде хубави, секси и доста закръглени момичета. Хореографът Бени Касола — млад мъж от латиноамерикански произход, с лъскава черна коса, завързана отзад на конска опашка, се опитваше да ги подреди в една линия.

— Ти от тази група ли си? — попита той, посочвайки към Синди.

— Разбира се, че съм — бързо отговори тя.

— Ще ви науча на някои основни движения. Трябва да се държите естествено, да слушате музиката и да сте отпуснати. Трябват ми секси и сочни момичета. Колкото са по-сочни, толкова по-добре. От вас се иска само да се друсате като желе.

— Като какво? — попита Синди, като се правеше, че не разбира за какво става дума, въпреки че беше съвсем наясно.

— Всичко във вас трябва да трепери.

Синди се огледа. Навсякъде беше пълно с мъже — музиканти, журналисти, инженери, оператори. Никога не се беше срамувала да се съблича пред мъже, но тези тук бяха голямо изпитание за нея.

— Не се панирай — прошепна й Либърти, за да я успокои, и я побутна към наредилите се момичета. — Ще им вземеш ума.

— Да бе, как пък не — рече намръщена Синди. — С изхвръкналия ми задник тези похотливи горили ще ме изядат с очи!

— Поне ще си на музикална сцена. Това трябва да се отпразнува.

— Да, ама няма ти да си събличаш дрехите, а аз — отбеляза Синди.

Песента на Слик Джими гръмна по високоговорителите.

Дебеланите са лесни,

чукат се и на капака,

дебеланите ги бива

те доставят кеф голям.

С дебелани може в парка,

правят свирки за милиони.

Дебеланите са лесни,

чукат се и на капака.

— Каква глупост! — прошепна Синди, кипяща от гняв. — Това е песен за дебели момичета. Аз не съм дебела, а женствена. Знам, че имам голям задник, но това не ме прави дебела! Мамка му!

— Да не ти пука, забавлявай се — насърчаваше я Либърти. — Така се трупа опит.

— Опит ли, как пък не — озъби се Синди.

Веднага щом Бени нареди всички момичета в една редица, започна да ги учи на някои основни движения — да се навеждат, да се друсат и да се кълчат. Синди веднага схвана какво се искаше от нея.

Застанала отстрани, Либърти гледаше в захлас как Бени обикаля момичетата като пантера и им показва как да правят по-добре движенията.

— На всяка ще бъдат поставени индивидуални оценки — уведоми той наредилите се едри, закръглени жени. — От вас искам да продължавате да се движите, да сте секси и най-вече да сте естествени. Вие го можете, дами.

През това време Синди оглеждаше останалите момичета. Разбра, че с нейните над осемдесет килограма тя изглежда най-слаба от групата и това веднага й подобри самочувствието.

Когато Бени се увери, че са усвоили движенията, ги прати да им оправят прическите и да им сложат грим.

— Хайде, идвай — рече Синди и повлече Либърти в обширната гримьорна, където няколко художници гримьори и фризьорки се захванаха за работа.

— Ей, ти — провикна се една висока, изумително красива жена и даде знак на Синди да се приближи, — седни тук.

— Аз ли? — попита Синди, защото не беше сигурна, че викат нея.

— Да, ти. Аз съм Бевърли. Заповядай на моя стол.

— Здрасти, аз съм Синди.

— Добре, Синди — каза Бевърли и започна да приготвя четчиците си. — Имаш много хубаво лице. Работата ми е да го направя още по-хубаво. — Тя погледна към Либърти, която беше застанала до стола. — А ти коя си?

— Братовчедката на Синди.

— Придружаваш я, така ли? — рече Бевърли, като потисна една прозявка.

— Сигурно сте си легнали късно — рече Либърти.

— Бях в „Гетсбис“. Това е най-добрият клуб в града.

— О! — каза впечатлена Синди. — Четох за това място в едно списание. Не беше ли там голямото парти, което даде Пи Диди?

Бевърли кимна.

— Бях на него — рече тя небрежно, сякаш не беше нищо особено.

— Брей! — възкликна Синди. — Сигурно ходиш на такива интересни места, защото гримираш звезди? Добра ли е тази работа?

— Работя за този, който ми плаща — отвърна Бевърли и натопи едно памуче в пудра. — Днес гримирам вас, момичета. Следващата седмица ще работя за едни рекламни снимки за списание „Глемър“ с Вивика А. Фокс.

— Гримираш Вивика А. Фокс? — рече много впечатлена Синди, докато Бевърли попиваше лицето й с памучето. — Това момиче е голяма работа!

Бевърли погледна пак към Либърти.

— Имаш нужда от пооскубване на веждите — рече тя.

— Какво им е на веждите ми?

— Прекалено гъсти са. Доминират върху хубавото ти лице. Трябва да направиш нещо с тях. Ще видиш, че ще има голяма разлика.

— Мислех, че е хубаво веждите да са гъсти — рече Либърти.

— Грешиш, скъпа — обясни й Бевърли и започна да нанася скъпия овлажнител на Питър Томас Рот върху лицето на Синди.

— Охо… стана ми много хубаво — рече тя, доволна от преживяването.

— Така гримът ти ще стане по-гладък — обясни Бевърли. — Никога не забравяй овлажнителя. Черната кожа си иска специални грижи.

— Ще го имам предвид.

— Ако ми остане малко свободно време, ще ти ги пооскубя — обърна се отново Бевърли към Либърти.

— Не съм сигурна дали го искам.

— Трябва да се грижиш за веждите си, също както и за онази си работа — каза с делови тон Бевърли. — Защо са ти всичките тези косми, момиче?

Либърти и Синди се спогледаха в огледалото. Биваше ли такава висока, изумително красива жена да говори такива неща?

Когато гримът на Синди беше готов, тя сякаш бе участвала в демонстрация на гримове, каквито дават често сутрин по телевизията. А когато Фентъзи се появи с оскъдния си костюм, той й стана точно по мярка и напълно скри големите гънки по тялото й.

— Страшно си секси — окуражи я Либърти, докато вървяха към сцената. — Уверявам те, изглеждаш много по-добре от другите момичета.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно съм сигурна.

— Щото се чувствам малко нервна.

— Ти? Хайде де. Теб нищо не може да те изнерви, освен ако пропуснат да те чукат в събота вечер!

Синди се ухили и изпъчи масивните си гърди.

— Права си! Не може! Аз съм победител, имам състезателен дух!

След като репетираха още известно време, се появи Слик Джими. Приличаше на нещо средно между Снууп Дог на върха на славата си и Джони Деп във филма „Карибски пирати“. Не беше Ъшър, но изглеждаше оригинален в широките си смъкнати панталони, широка бархетна риза, дълга до под коленете, пиратска кърпа на главата и прекалено големи тъмни очила.

Момичетата стояха около него и го зяпаха, докато песента му гърмеше във високоговорителите. Започна да хвърля изкуствени усмивки наляво и надясно, докато режисьорът Малик — млад афроамериканец с гъсти черни плитчици и ослепително бели зъби, започна да показва на Бени къде да застанат момичетата.

Либърти стоеше встрани и наблюдаваше. Нямаше съмнение, гърдите на Синди бяха като две големи, лъскави топки. Едва ли щеше да издържи дълго, застанала пред толкова мъже, в такова оскъдно облекло, да си друса задника пред камерата. Обаче Синди се държеше така, като че ли го беше правила стотици пъти.

После изведнъж влезе той. Деймън П. Донъл. Мъжът на мечтите й.

Либърти застана мирно. Деймън П. Донъл беше на едно и също място с нея и тя не му сервираше кафе. Това се случваше за пръв път.

Около него се засуетиха хора, донесоха му режисьорския стол да седне, поздравяваха го свойски и изобщо всячески му се подмазваха.

— Има ли нещо общо Деймън Донъл с този запис? — попита тя един от помощник-режисьорите, които се въртяха около нея, опитвайки се да си уредят среща.

— Господин Голямата работа ли? Да, Слик Джими работи за него.

— Без майтап?

— Искаш ли да ти уредя среща? — попита помощник-режисьорът и се приближи по-плътно.

— Разбира се.

— Ако прекараш с мен нощта, ще го уредя.

— Сгодена съм — рече тя и се отдръпна.

— Не виждам халка.

— Защото бъдещият ми съпруг си я е окачил на носа.

— Правиш се на много умна, така ли? — рече недоволен помощник-режисьорът.

— Опитвам се — отвърна студено тя, докато наблюдаваше застаналия в другия край на сцената Деймън. Имаше внушителен вид на преуспял човек.

След малко той стана от стола и отиде до масата, на която бяха наредени закуски. Като си даде сметка, че това е една възможност за нея, тя почти прелетя през сцената.

— Господин Донъл — каза Либърти, като се приближи смело до него, опитвайки се да не накуцва. Искаше й се да се беше понагласила повече, а не в тези дънки и фланелка.

— А? — рече той. — Познавам ли те?

— Аз съм Либърти. Сервирам ви всеки ден кафе в кафенето срещу офиса ви. Обаче в реалния свят съм певица, и то добра. Това, от което се нуждая, е да ми се даде шанс и се… надявам да намерите време да чуете записа ми.

Той я изгледа много бавно от главата до петите с тъмносивите си очи. Беше за пръв път без слънчеви очила и тя реши, че има най-сантименталните очи, които беше виждала някога.

— А, да, познавам те — рече накрая той, като почука с пръст по диамантената обеца, която висеше на лявото му ухо. — Ти си момичето, което падна. — Добре ли си?

За голяма нейна изненада той я беше запомнил.

— Аха… затова съм с превързана ръка — заекна тя. — Изгарянето е само повърхностно. Вече се чувствам по-добре, моят…

— Какво правиш тук? — прекъсна я той и си взе един морков.

— Братовчедка ми е една от… от танцьорките.

— Харесва ли ти песента? — попита Донъл и небрежно захапа моркова, а тъмносивите му очи продължиха да я изучават.

— Истината или да ви излъжа?

— Продължавай — каза той, леко развеселен. — Каквото и да кажеш, тя вече е хит.

— Тогава защо ме питате? — попита Либърти, възстановила самоувереността си.

— Защото искам да знам.

— Харесвам ритъма, но не и текста — каза бързо тя.

— Така ли? — каза той и й хвърли пронизващ поглед. — И защо?

— Прекалено много се говори за секс.

— Не мисля.

— Грешите.

— Аз ли греша? — зачуди се той, изненадан, че се осмелява да спори с него.

— Да.

— Тогава според теб всички рапъри пеят само за секс.

— Повечето. Искам да кажа, че се говори най-вече за насилие и за унижаване на жените.

— Говори се преди всичко за свобода, маце.

— Не, за унижаването на жените.

— Да си чувала за рапърки?

— Харесвам по-ранните работи на Миси Елиът и Куин Латифа. Падам си повече по изпълнители, които сами пишат текстовете на песните си като Нора Джоунс и Алиша Кийс. Аз също пиша текстовете на песните си.

— Е, и?

— Казах ви… добра съм.

— И самоуверена — рече той, като пак я изгледа проницателно. — Най-добре ще е да ме посетиш — каза той, преставайки да я гледа.

— Сериозно ли го казвате? — попита тя, останала без дъх.

— Не говоря неща, които нямам намерение да изпълня — каза той, бръкна в джоба на сакото си и й подаде една гравирана визитна картичка.

— В офиса ви ли да дойда? — попита тя, докато я разглеждаше.

— Обади се по телефона на секретарката ми Фей. Кажи й, че съм наредил да дойдеш. Тя ще ти определи час. Не забравяй да донесеш записа.

Беше като сън. И се бе случило, защото Синди беше избрана да участва в един видеоклип. Какъв късмет!

— Кога да се обадя?

Той отново я изгледа от главата до петите. Най-после беше забелязал, че тя съществува.

— Скоро.

Режисьорът Малик се приближи и й хвърли бърз поглед. Разбра, че не е някоя важна личност и заговори Деймън.

Той й обърна гръб. Очевидно разговорът беше приключил.

Ау! През последните два дни бяха станали толкова много неща. Изповедта на майка й за баща й, а сега и това. Беше разговаряла с Деймън П. Донъл и той бе предложил да отиде в офиса му, за да прослуша записа й. Беше й дал визитката си!

Спокойно, каза си тя. Може нищо да не стане.

Но как можеше да е спокойна, когато нещата около нея се развиваха с такава бързина? Това беше просто невъзможно.