Джаки Колинс
Секс и диаманти (64)

Глава шейсет и трета

В четвъртък сутринта Даян стана от леглото в обичайния час, но вместо да се облече бързо и да отиде право в кухнята, отдели време за себе си, сложи си старателно грим, а после си направи косата. След като свърши това, избра една семпла, но стилна бяла рокля и прибави към нея две златни бижута, останали й от времето като певица. Щом като Ред настояваше тя да присъства на срещата, нямаше намерение да изглежда като невзрачна домоуправителка. Отдръпна се крачка назад и се огледа с одобрение в огледалото. Промяната беше доста стряскаща. Подобно на дъщеря си, Даян беше красавица, по-тъмна красавица от Либърти, но също толкова ефектна със зелените си очи, пълни устни и бухнала черна коса.

Беше й необичайно да се вижда така нагласена. Отдавна не го беше правила. Защо го правеше сега?

Знаеше защо. Предстоеше да се случи нещо голямо. Нещо, което щеше да изненада всички, с изключение на лейди Бентли, защото очевидно по някакъв начин беше открила тайната на двамата с Ред. Обаче тримата синове на Ред сигурно щяха да получат шок, а също и Либърти, ако, разбира се, дойдеше. Даян я беше помолила да се върне бързо в Ню Йорк, но както обикновено Либърти беше упорита и постъпваше както тя реши.

Даян се замисли за момент за дъщеря си. Когато беше принудена да изпрати Либърти да живее при Арета, беше загубила напълно контрола си върху нея. Непокорна още от дете, Либърти бързо порасна и стана съвсем неуправляема. Даян често благодареше на Бога за Синди и за това, че Либърти не беше съвсем сама и имаше братовчедка, която да я защитава.

Даян въздъхна. Нея нямаше кой да я защитава, когато на шестнайсет години напусна дома си и пристигна в Ню Йорк. Нямаше си никого.

* * *

Даян Дозиър слезе от автобуса от Атланта, развълнувана и изпълнена с големи мечти. Беше в Ню Йорк. В Ню Йорк! И въпреки че имаше съвсем малко пари, желанието й да успее може би като новата Анита Бейкър или Даяна Рос надделяваше над всичките несгоди, с които можеше да се сблъска. Тя можеше да пее и изглеждаше добре. Беше си въобразила, че всичко ще стане много лесно.

Но не. Нищо не беше лесно за едно хубаво чернокожо само момиче в Ню Йорк.

В продължение на две години се стараеше, успя да получи няколко ангажимента. През това време имаше връзка с няколко джаз музиканти, въпреки че идеята не беше добра, защото всичките се отнасяха с нея кавалерски, но си я пробутваха един на друг.

Един ден по време на запис тя налетя на Зипи Вентура — мениджър, който обичаше да говори големи приказки и явно я беше харесал.

— Погрижи се за мен, дете, и аз ще се погрижа за теб — й беше казал той.

Зипи беше нисък, слаб бял мъж на около четиридесет години. Беше женен за Канди — корава негърка с изрусена до бяло коса и огромни силиконови гърди.

Бракът, изглежда, не спираше Зипи, който се възползваше от всяка възможност да кръшне. В замяна на срещите си с него в офиса му от време на време той успя да осигури на Даян доста прилични ангажименти като беквокалистка и дори някои солови изпълнения в нощния клуб на Глория в Харлем.

Глория беше едра лесбийка, която веднага хвърли око на Даян и й лепна прякора Дини. Постоянно й разправяше, че е много по-хубаво да го правиш с жена, отколкото с мъж.

Даян не беше убедена, въпреки че спокойно можеше да мине без Зипи и неговите мераци.

Даян пееше в клуба два пъти седмично. Стоеше на малката задимена сцена и изпълняваше джаз вариации на стандартни парчета като „Ю гоу ту май хед“ и „Бът нот фор ми“ и си мислеше, че скоро ще пробие.

Мъжете я преследваха, особено редовните посетители, но след не особено сполучливия й опит от музикантите, тя до известна степен се беше отказала от тях.

Една нощ се появи Ред Даймънд. Даян нямаше представа кой е той, но много впечатлени, Зипи и Глория бързо й обясниха: Ред Даймънд беше милиардер и медиен магнат, женил се много пъти и с твърде лоша репутация. Зипи и Глория бяха на седмото небе, че той беше избрал да прекара времето си в клуба.

След първото си посещение Ред Даймънд дойде още няколко пъти, понякога с жена, понякога сам. Сядаше на една маса отпред и не сваляше очи от нея, докато тя изпълняваше репертоара си.

— Той те харесва — каза й Зипи.

— И какво от това? — отвърна тя.

— Иска да изпиеш едно питие с него — каза й Глория.

— Без мен.

Така продължи няколко седмици, докато една нощ Зипи я спря и каза:

— Ще седнеш и ще изпиеш едно питие с него или ще напуснеш.

Ред Даймънд беше на шейсет, Даян — на осемнайсет. Това, изглежда, не притесняваше нито Зипи, нито Глория и затова тя седна и изпи едно питие с него.

Ред настоя да пие шампанско, въпреки че още не беше пълнолетна. Тя се подчини. Той я обсипа с комплименти, каза й, че е много красива и секси и узряла.

Узряла? — помисли си тя. Какво иска да каже с това „узряла“?

— Искам да те чукам — каза той.

— Не става — отвърна тя.

Седмица по-късно Зипи й каза, че ако не спи с Ред Даймънд, ще я уволнят.

Хубаво! Нямаше да изгуби нищо освен работата си и затова тя се съгласи.

Като преживяване не беше нито лошо, нито добро. Беше просто… нищо. Даян се срамуваше от себе си, че беше спала с един богат старец само за да продължи да работи. Не беше правилно и тя го знаеше. Но се беше съгласила. Той не беше първият мъж, с когото беше спала, и със сигурност нямаше да бъде последният.

След тази нощ Ред Даймънд престана да идва в клуба.

— Какво направи, че го отблъсна? — попита Зипи, а лявото му око мигаше, докато я гледаше с укор.

— Нищо — отвърна тя.

— Сега доволен ли си? — оплака се Глория на Зипи. — Ти я накара да спи с него, а сега изгубихме един важен клиент.

На Даян не й пукаше. Тя искаше само да пее. Не я интересуваше дали Ред щеше да се върне.

Шест седмици по-късно разбра, че е бременна. Пазеше го в тайна, докато стана твърде късно да направи аборт. Каза на Зипи и Глория, че трябва да си отиде у дома в Атланта, за да остане известно време със семейството си. После си намери работа в приемната на един фризьорски салон в Лексингтън и продължи да работи там, докато останаха три седмици, преди детето да се роди.

Даян кръсти бебето си Либърти — за да бъде свободна. Когато дъщеря й стана на шест седмици, тя се свърза със Зипи и му каза, че отново е в града и има нужда от работа.

Той се оплака, че е отсъствала твърде дълго и малкото почитатели, които беше успяла да събере, се преместили другаде.

— Не искаш ли да си ми мениджър? — попита го тя.

— Ще го правиш за мен, а аз…

— Не! — каза тя и се отдръпна, когато той се опита да я опипва. — Или само бизнес, или нищо.

— Тогава върви да си търсиш друг мениджър — процеди през зъби той, почувствал се много засегнат, че тя му отказва.

Така и постъпи. Намери Фред Маркс — енергичен човек, който веднага й осигури ангажименти да пее в няколко клуба, някои от които чак в Атлантик Сити. Това нямаше значение, след като започна да печели достатъчно, за да си плаща наема и да наема жена, която да се грижи за Либърти, когато тя беше на работа.

Даян обожаваше детето. Считаше Либърти за най-красивото малко същество, което някога беше виждала. Понякога, когато хората разбираха, че има дете, искаха да узнаят кой е бащата на Либърти. Даян разказваше разни истории, никоя от които не беше вярна. Нямаше желание Ред Даймънд да разбере, че е баща на детето й. Справяше се много добре и без него, макар понякога, когато нещата не вървяха, да й беше много трудно.

Малко след петия рожден ден на Либърти тя се запозна с един мъж, когото харесваше. Казваше се Леон. Двамата пееха като беквокалисти за една певица, която не беше нищо особено. Станаха близки, докато пиеха заедно кафе и се оплакваха колко лоша певица им се беше паднала. Две седмици по-късно Леон се премести да живее при нея, което й беше от голяма полза, защото той веднага пое половината от разноските. Другата добра новина беше, че обикна Либърти, а и тя него. Двамата се привързаха много един към друг и Даян реши, че ако Леон й предложи да се оженят, ще го стори без колебание.

Обаче Леон не й предложи, а след като минаха две години, откакто живееха заедно, Даян си даде сметка, че не става по-млада, че никой от двамата няма да направи голям пробив, и затова скъса с него.

Либърти беше направо сломена. За нея Леон беше като баща и тя понесе много болезнено това, че я беше изоставил. Беше само на седем години, но неприятностите между нея и Даян вече бяха започнали.

Фред правеше каквото може, но с течение на времето ангажиментите започнаха да стават все по-малко и по-малко, защото джаз певиците вече не бяха толкова на мода. Една вечер Даян реши да отиде отново при Глория.

Клубът още работеше и там видя, седнала заедно с посетителите, самата Глория — грамадна, сърдечна и радостна да я види. За нещастие Зипи също се навърташе, като се опитваше да пробутва една млада певица, за която твърдеше, че е новата Уитни Хюстън. Разведен и ожесточен, той не се зарадва да види Даян, но Глория беше доволна. Тя я покани да пее отново в клуба три пъти в седмицата.

Даян с готовност прие, което много ядоса Зипи и стана причина двамата с Глория да се разделят с кавга. За Даян това беше облекчение, защото сега нямаше да си има работа със Зипи и непрекъснатите му опити да я опипва.

— Зипи има един малък проблем — довери й Глория и й показа с жест, че смърка кокаин.

Не мина много време и тя научи за Либърти, която беше вече на девет години и се очертаваше като голяма красавица.

— Кога стана това? — възкликна Глория.

Даян съчини една история за някакъв стар интимен приятел от Атланта. Глория, изглежда, я прие за достоверна. Понякога като специална награда Даян водеше Либърти в клуба да я слуша как пее.

Една вечер се появи Зипи. Беше неочакван и нежелан посетител. За нещастие същата вечер Либърти беше там, застанала отстрани на сцената, за да слуша как пее майка й.

Докато Даян пееше, Зипи обсипа детето с комплименти. Каза й колко е красива, че е най-добрият приятел на майка й и че могат да се срещат по-често.

— Къде е татко ти? — попита той.

— Нямам татко — отвърна Либърти, като си мислеше колко смешен човек е Зипи.

— На колко си години?

— На девет.

— На девет ли? А кога ще станеш на десет?

— На първи май — отвърна гордо тя.

— Ще ти купя подарък — обеща Зипи и въпреки замъгления си от кокаина мозък се досети за някои неща.

Когато Даян слезе от сцената, беше бясна. Със Зипи здравата се скараха и Глория беше принудена да се намеси и да го изхвърли.

Даян имаше чувството, че Зипи пак ще се появи, и се оказа права. Седмица по-късно той дойде в апартамента й.

— Знам чие дете е — подразни я той. — Датите съвпадат, така че не си мисли, че можеш да ме избудалкаш.

Тя го изгледа, но не каза нищо.

Той продължи да настоява.

— Ред знае ли, че има дете от теб? — попита Зипи, като се опита да се вмъкне със сила в апартамента.

Беше сигурна, че той блъфира. Как би могъл да знае? А и какво го интересуваше това?

Каза му, че е луд, че трябва да си върви и да я остави на мира, в противен случай ще се обади на полицията.

Зипи й се изсмя в лицето.

— Ти си тъпа кучка. Не ти ли идва наум, че това означава големи пари? Трябва да се съюзим и да ги измъкнем от стареца.

Даян се обади в полицията, за да престане да я безпокои.

Тя беше чернокожа, а Зипи беше бял. Полицията не направи нищо.

Няколко дни по-късно Зипи издебна Либърти пред училището. Напомни й, че той е добър приятел на майка й и че й носи подаръка, който й е обещал. Заведе я в една близка сладкарница. Либърти с готовност отиде с него. Откакто го беше видяла в клуба, си мислеше, че е приятел на майка й. А освен това имаше и подарък за нея. Зипи й поръча ягодов крем и й подари евтин пластмасов несесер за маникюр. Извади нокторезачката от него.

— Дай ми ръката си — каза той, — чичо Зипи ще те научи как да я използваш.

Тя го послуша и той й отряза два нокътя. После като че ли без да иска заби острата част на нокторезачката в китката й и от там й потече кръв.

— Ох! — изохка тя.

Бърз като светкавица, той извади топче памук, попи с него кръвта и го сложи в пластмасов плик.

— Причини ми болка — оплака се тя. — Отивам си у дома.

— Чакай малко — рече той, — имаш нещо в косата.

Дръпна от нея два косъма.

— Ох! — изписка отново тя.

— Няма нищо — каза той и сложи космите също в плика. — Искаш ли още един крем?

Когато Либърти се прибра у дома и разказа на майка си къде е била, Даян побесня. Беше готова да приеме много неща, но не и такъв боклук като Зипи да се навърта около дъщеря й. Как смее!

Не знаеше как да се свърже с него, но беше сигурна, че той пак ще се появи, и се погрижи да бъде готова, когато това станеше. Купи си пистолет и се научи как да го използва. Следващия път, когато Зипи се появеше наоколо, възнамеряваше да го насочи към него и да му каже, че ако се приближи отново до дъщеря й, ще му пръсне мозъка.

Две седмици по-късно, една събота вечер, той се появи в апартамента й. Не беше сам. Придружаваше го Ред Даймънд.

Двамата мъже влязоха в малкия апартамент така, сякаш беше техен. Тя беше прекалено изненадана, за да ги спре. За щастие Либърти я нямаше. Беше отишла да прекара уикенда с една съученичка.

— Къде е детето? — попита Зипи, като че ли имаше право да знае.

Ред Даймънд й хвърли леден поглед.

— Имала си нахалството да родиш мое дете? — изръмжа той. — Как смееш? За каква се мислиш?

Откакто го беше видяла за последен път, беше остарял. Някак се беше смалил и имаше повече бръчки. Мина й през ума, че изобщо не би трябвало да спи с него. Но ако не го беше направила, нямаше да има Либърти, а тя беше всичко за нея.

— Какво искаш? — рече сдържано тя.

— Не, въпросът е ти какво искаш? — попита студено Ред. — Какъв план за изнудване сте измислили ти и твоята кохорта?

Тя не знаеше какво е кохорта, но разбра, че той има предвид Зипи, който стоеше там с широка усмивка на глупавото си лице, сякаш беше открил Америка.

— Един милион долара ще стигнат — каза Зипи и й намигна, сякаш бяха съзаклятници. — Един милион долара и се махаме, а ти повече няма да чуеш за нас.

— Това ли е всичко? — рече с нескрит сарказъм Ред. — Сигурен ли си, че не искате повече?

— Какво? — зачуди се Зипи и лявото му око заигра. — Да не искаш детето? Тя е много хубаво малко създание. За два милиона можеш да я имаш.

Даян изгледа с ужас Зипи. За кой се мислеше той? Нямаше права над дъщеря й. Беше направо ненормален.

— Адвокатите ми могат да ви накарат да съжалите, че изобщо сте си помислили да измъкнете пари от мен — каза сравнително спокойно Ред. — Дойдох тук тази вечер, за да видя дали си спомням черната кучка, с която спах. Да, спомням си я. Тогава не я биваше, не я бива и сега. — Последва дълга пауза. — Кажете ми вие двамата наистина ли вярвате, че можете да изнудите Ред Даймънд? Не може да сте толкова глупави.

Изведнъж Даян заговори.

— Махайте се от апартамента ми — каза тя с тих, но изпълнен с ярост глас. — И двамата! Веднага!

Зипи гневно я изгледа. Беше си помислил, че когато чуе за каква сума става въпрос, тя щеше мълчаливо да се съгласи и да си затвори мръсната уста. Но не, беше прекалено глупава, за да го направи.

— О! — каза Ред. — Сега пък ще ми играете на доброто и лошото ченге. — Малко е късно за тази игра, не мислиш ли?

Даян се обърна към него.

— Не ти искам парите. Не искам нищо от теб. — Тя посочи към Зипи. — Този боклук тук говори от мое име, а няма никакво право. Той няма нищо общо с мен, абсолютно нищо.

Очите й се напълниха със сълзи от цялата несправедливост.

— Извинявай, пиленце — рече бързо Зипи, като се опитваше да спаси положението, което можеше да се обърне срещу него. — Аз те открих. Ти дължиш всичко на мен, така че престани да се правиш на неблагодарна кучка и приеми парите, които господин Даймънд ще ни даде за това, че ще си държим устите затворени относно неговото малко черно копеленце.

Даян повече не можеше да се сдържа.

— Нашите усти ли? — развика се тя. — Либърти е моя и не се продава! И двамата веднага се махайте оттук!

Зипи пристъпи към нея.

— Жени! — обърна се той към Ред. — Винаги им хрумва нещо друго в проклетите глави. Бяхме се споразумели. — Той стисна здраво ръката й. — Млъквай! — процеди през зъби Зипи така, че само тя да го чува. — Ще развалиш тази чудесна сделка, ако не си затвориш гадната уста.

Даян беше в шок. Как можеше да става това? Какво беше сторила, за да се отнасят така с нея?

— Един милион долара — прошепна Зипи. — Той ще плати и ще си ги поделим. Така ще имаш с какво да отгледаш детето.

Обхвана я толкова силен гняв, че почти не можеше да издаде звук. Зипи беше най-долният тип, който беше виждала, а й предлагаше да й стане партньор. Той беше натрапил Ред Даймънд в живота й и беше развалил всичко.

— Махайте се! — изсъска тя.

— Няма да мръдна оттук, скъпа, докато не се съгласиш. А ако не го направиш, ще се погрижа животът на твоето малко момиченце да не струва и пукната пара.

Много спокойно тя издърпа китката си от ръката на Зипи. После отиде до една полица, където държеше пистолета, скрит между куп списания.

— Мисля, че ще се споразумеем за един милион — каза уверен Зипи, обръщайки се към Ред.

— Ти си много невеж човек — каза Ред. — Не правя бизнес с…

Преди да довърши, Даян извади пистолета и го насочи с разтреперани ръце към Зипи.

— Махай се! — повтори тя.

Той видимо се опули, като видя насочения към него пистолет.

— Почакай, пиленце — рече, заеквайки, Зипи, — махни това нещо.

— Каква сцена ми разигравате вие двамата? — провикна се Ред и застана между тях. — Не съм някой глупак, който ще се хване на цирка, който ми правите.

— Курвата е луда — рече Зипи, а лявото му око отново заигра, когато усети, че парите му се изплъзват. — Тази щура кучка е с твоето дете. Трябва да го вземеш от нея. Тя не е нищо друго, освен една мръсница и ако детето остане при нея, и то ще стане същото. Дай ни два милиона за момичето и ще направиш добра сделка. Мога лично…

С всички сили Даян блъсна Ред настрана и се хвърли към Зипи, забравяйки, че държи пистолет.

Ред се опита да ги разтърве. Тримата се сборичкаха, а след това пистолетът изгърмя и Зипи се свлече на земята.

* * *

Даян се погледна в огледалото. Каза си, че все още е хубава и може да привлича вниманието на мъжете, ако пожелае. Но вече нямаше такова желание. Беше на трийсет и осем години и от девет се беше изолирала от света. Девет години се беше грижила за Ред Даймънд, за да има всичко, каквото му е нужно, и почти не беше ходила по-далеч от къщата на Шейсет и осма улица. Така се чувстваше по-сигурна.

Сега Ред Даймънд се готвеше да разкрие част от тайната им, но не и тайната за Зипи. О, не, това беше нещо, което никой никога нямаше да узнае и то си беше само между тях.

Даян вдигна високо глава и тръгна нагоре по стълбите. Каквото и да се случеше по-нататък, беше решена да го посрещне с достойнство.