Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава четирийсет и първа

— Жена ви е прободена шест пъти — каза детектив Родригес. — Шест пъти — повтори той.

Макс, който се беше отпуснал потресен върху един стол в хола на Маришка, го погледна с невярващи очи.

— Имате ли представа кой би могъл да го е извършил? — попита Родригес и изпитателно го изгледа.

— Мисля, че казахте, че е кражба — рече Макс.

— Не съм казвал — отвърна детектив Родригес. — Казах, че би могло да е кражба. Започнете да слушате какво ви говоря, господин Даймънд, важно е.

Макс беше още в шок. Споменът от сутрешните събития беше съвсем пресен в главата му, защото бяха станали само преди половин час. След като Лулу се беше появила, пищейки, той беше последвал гувернантката Рийс в спалнята и беше видял Маришка да лежи изпъната на леглото сред локва кръв. Стаята беше обърната наопаки.

Невъзмутимата английска гувернантка Рийс беше изпаднала в истерия. Макс беше принуден да я разтърси.

— За бога, вие трябва да се погрижите за Лулу — й беше викнал той. — Вземете се в ръце и я изкарайте от тук. Заведете я у съседите, където и да е.

— Но, господин Даймънд, жена ви е мъртва. Тя е мъртва.

— Още не знаем това — рече той, макар да беше наясно, че е. Имаше толкова много кръв, че Маришка не би могла да е жива.

Господи! Къде беше Лулу? Беше изтичал от спалнята да я намери.

Дъщеричката му седеше на пода в хола и тихо плачеше.

— Всичко ще е наред, сърчицето ми — каза той и я прегърна. — Гувернантката ще те заведе у някои приятели и след малко татко ще дойде да те вземе. Мама не се чувства много добре.

— Добре, татко — рече Лулу, а сълзите продължаваха да се стичат по бузите й. — Ще бъда послушно момиче, татко. Много послушно.

— Да, сладката ми. Знам. — Обърна се към гувернантката Рийс, която изглеждаше така, като че ли се кани пак да изпадне в истерия. — Има ли някакви приятели в сградата, при които можете да я заведете?

Рийс кимна.

— Вървете и стойте там, докато дойда. Обадете се на портиера и му кажете в кой апартамент ще бъдете.

— Да, господин Даймънд.

Веднага след като излязоха, той вдигна телефона и набра 911.

— Съобщавам за… убийство — каза той, заеквайки. — Или… за мъртъв човек. Аз… аз не съм сигурен. Бив… бившата ми жена лежи в леглото… обляна в кръв.

Продиктува адреса, а после остана да чака при вратата.

След пет минути долу пристигна патрулна кола и няколко минути по-късно в апартамента влязоха двама полицаи.

— Има ли някой друг тук? — попита едно от ченгетата с ръка на пистолета.

— Не, аз… аз току-що влязох.

— Къде е тялото?

— Дъщеря ми и бавачката й бяха с мен. Влязохме и я намерихме.

— Кого точно намерихте?

— Бившата ми съпруга.

— Къде е тя?

— В спалнята — рече той и посочи нататък.

— Добре, сър. Скоро ще пристигне детектив — увери го ченгето. — Не пипайте нищо. Предлагам ви да отидете да седнете в хола и да чакате.

Той беше направил точно това, защото беше прекалено шокиран, за да се сети за нещо друго.

Инстинктивно разбираше, че би трябвало да извика адвоката си. Но защо да го прави? Не беше виновен за нищо. Но всеки път щом видеше убийство по телевизията или на филм, съпругът или бившият съпруг неизменно бяха главните заподозрени.

Господи! Не можеше да мисли ясно. Беше смешно. Беше влязъл в апартамента с Лулу и гувернантката й, така че нямаше начин да бъде заподозрян.

Освен това знаеше кой го беше извършил. Владимир. Не се съмняваше в това. Владимир Бушкин беше убил Маришка, защото между тях се беше случило кой знае какво.

Макс се обърна към пълния детектив от латиноамерикански произход. Човекът имаше малки, неприятни черни мустачки и криви предни зъби. Носеше очила и сакото му беше прекалено тясно за пълното му тяло.

— Слушам ви, детективе — рече той, опитвайки се да се съвземе. — Ужасно съм шокиран.

— Разбирам, господин Даймънд — каза детектив Родригес и извади протрит бележник и дебел молив. — Обаче съм сигурен, че разбирате необходимостта да ви задам някои въпроси.

— Ще ви кажа каквото мога — рече Макс, като продължаваше да се опитва да мисли ясно. — То не е много, защото госпожа Даймънд и аз… сме разведени.

— В добри отношения ли бяхте?

— Моля? — рече Макс и се наведе напред.

— Карахте ли се? Имахте ли проблеми?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Да, сигурен съм.

— Хм… — рече детективът и си записа нещо в бележника.

— Какво означава това? — попита Макс, обиден от отношението на детектива.

— Имаше ли бившата госпожа Даймънд някакви врагове? — попита Родригес, като продължаваше да пише.

— Не мисля.

— Тя виждаше ли се с някого?

— Защо ме питате?

— Помислих си, че може да знаете.

— Е, да, ама не знам.

— Къде бяхте снощи, господин Даймънд?

— Извинете?

— Къде бяхте снощи? — повтори детектив Родригес.

— Бях на едно парти. Всъщност това беше предсватбена вечеря.

— Преди чия сватба?

— Преди моята сватба — рече Макс, изговаряйки бавно думите. — Ще се женя отново.

— Така ли? — каза детектив Родригес и продължи бързо да пише. — И предполагам, че бившата ви съпруга не е била много радостна по този повод.

— Какво общо има това, че ще се женя отново?

— Не се знае — каза със загадъчен вид Родригес. — А сега ми кажете, господин Даймънд, точно в колко часа бяхте на тази предсватбена вечеря?

Макс се намръщи. Не му харесваше как се развиват нещата.

— Трябва ли да повикам адвоката си, детективе? — попита той.

— Не знам — отвърна Родригес и му хвърли продължителен пронизващ поглед. — Вие как смятате?

* * *

— Ела с мен, докато отида горе и взема набързо душ — рече Крис, когато излязоха от фитнес залата на хотела. — После ще е по-добре да вървим. Не искам да закъсняваме за срещата с татко.

— Да беше ми казал, че ще спортуваш — рече Джет, докато се отправяха към асансьора. — Бих могъл да се присъединя към теб, вместо да стоя и да гледам.

— Защо не го направи?

— Не съм в спортни дрехи.

— Можеше да вземеш нещо на заем — рече Крис. — Сигурен съм, че тук имат такива неща.

— Не, беше ми по-забавно да те гледам — каза Джет и дори не погледна към хубавата блондинка, която излезе от асансьора, когато те влизаха. — Доста си мускулест за адвокат. Как го постигаш?

— Имах собствен гимнастически салон, преди къщата ми да бъде затрупана с кал.

— Тъкмо се канех да те питам какво правиш по въпроса.

— Ще видя, когато се върна в Лос Анджелис. Дори не съм сигурен, че застраховката ще покрие щетите.

— Братче, ама това си е цяло нещастие.

— Не се тревожи за мен. Имаш си достатъчно грижи.

— Бих предпочел да не ми напомняш — рече Джет и се намръщи.

— Не можеш да се скриеш от това — отбеляза Крис. — Трябва да решиш как ще се справиш със ситуацията.

— Прав си — рече мрачно Джет. — Не мога да се правя, че нищо не се е случило, а и Ейми не може да се преструва, че не съществувам.

— Мислил ли си как би могъл да се свържеш с нея?

— Ще измисля нещо.

Беше лесно да се каже, но какво точно щеше да измисли? Почувства се дяволски безпомощен.

Мобилният телефон на Крис иззвъня. Беше Бърди, която му съобщи с най-прекрасния си шепот, че всичко е наред и сватбата ще се състои.

Голяма изненада, няма що.

Стигнаха до апартамента, където една прислужница вече чистеше банята.

— Само пет минути — каза й Крис, като й мушна банкнота от двайсет долара — и излизаме.

Взе си набързо душ, облече се и отиде при Крис в хола.

— Не съм сигурен, че стомахът ми ще понесе днешната среща с дъртото копеле — рече той и изпи на един дъх чаша портокалов сок от количката на румсървиса. — Какво ли ще ни каже? Че няма да ни остави нито цент и че не е длъжен?

— Все пак трябва да остави парите си на някого — изтъкна Джет и захапа една ябълка. — Та той е шибан милиардер. Прекалено стиснат е да ги остави за благотворителност, а се знае, че мрази всички останали.

— Мрази и нас — рече Крис.

— Какво те кара да мислиш, че изобщо става въпрос за пари? — попита Джет. — Може да е…

— За какво? — прекъсна го Крис. — В извратения мозък на Ред парите са единственото нещо, с което все още би могъл да ни държи. И знаеш ли какво ще ти кажа? Предпочитам да остана без пукната пара, отколкото да му се моля за нещо.

* * *

— Подранила си — рече Найджъл, като поздрави Ейми в офиса. — Майка ти вече се обади по телефона. Трябва да те предупредя, че ми се стори войнствено настроена.

— Пак ли! — каза с въздишка Ейми.

— Да, пак — каза сдържано Найджъл. — Къде беше? Каза, че се обаждала три пъти в апартамента ти тази сутрин, но никой не отговорил.

— Отбих се в болницата, за да видя Тина.

— Как е милото момиче?

— Много добре, бебето е чудесно. Брад е на седмото небе.

— Предполагам, че снощи стигнахте навреме в болницата.

— Тъкмо навреме.

— Благодаря на Бога! Представих си как израждаш бебето на Тина на задната седалка в колата на Макс!

— Не се стигна дотам — рече тя и се усмихна.

— Е, единственото нещо, което мога да кажа, е, че пропусна страхотна вечер — обяви Найджъл.

— Чух. Макс ме взе от болницата.

— Естествено, Марчело ми провали вечерта — оплака се Найджъл и присви очи. — Той е такава курва.

— Какво направи този път?

— През цялото време флиртува с онзи момчурляк на Йоланда. Както можеш да си представиш, бях бесен от яд.

— Мисля, че трябва да си дадеш сметка, че си към края на вашата връзка — рече развеселена Ейми. — Време е да скъсате.

— Може и да си права. Не искам да съм с някой, който флиртува постоянно с други мъже.

— Ще трябва да го преживееш, Найджъл. Прекалено добър си за него.

— По едно време наистина го обичах — рече с въздишка Найджъл. — Сега това чувство вече започна да се изпарява.

— Случва се.

— Предполагам.

— Макс ми каза, че Джиана обрала точките на партито — рече Ейми, опитвайки се да го отклони от темата за Марчело. Искаше й се да чуе повече за Джиана, колкото и болезнено да беше това за нея.

— Е, да — съгласи се Найджъл. — Толкова е хубава и има такъв стил!

— Изглежда, че всички са я харесали.

— Че кой няма да я хареса. Тя е божествена. А пък братът на Макс, боже господи! Той е такъв сладур. Говори ли с него?

— Нямах възможност — отвърна тя и сърцето й се разтуптя. — А ти?

— Бих искал!

— В колко часа ще дойде Джиана днес? — попита тя, сменяйки отново темата, защото не искаше да мисли за Джет. В никакъв случай.

— По някое време тази сутрин. Очевидно със София са стари приятелки.

— Колко удобно.

— Така е.

— Е, мисля, че ще е по-добре да се обадя на майка ми и да се опитам да свърша някаква работа.

— Запази спокойствие. Не се карай с нея. Знаеш как Нанси обича да ти се налага.

— Обещавам.

Тя остави Найджъл и се затвори в кабинета си, където стоя известно време, без да прави нищо. Хубавото на ранното ходене на работа е, че още няма оживление. Не е шумно и хората не тичат насам-натам. Нямаше намерение да се обажда на майка си. Нанси щеше да започне да се оплаква за това, че е постъпила неучтиво, като е избягала от собствената си предсватбена вечеря, и тя не беше в настроение да я слуша.

По-късно пак щеше да посети Тина, може би Брад нямаше да е наоколо. Това, че не можеше да разговаря с нея за ситуацията с Джет, я убиваше. Нуждаеше се отчаяно от съвет, а Тина беше единственият човек, на когото можеше напълно да се довери.

* * *

Докато вървяха по „Парк Авеню“ на път за къщата на Ред, Джет попита Крис какво мисли за Джиана.

— Тя е истинска чаровница — отвърна той. — Изненадан съм, че не си хлътнал много по нея.

— Е, да — съгласи се Джет. — Обаче работата е там, че Джиана е от онези момичета, по които човек може да лудне за известно време, но един ден се събужда и си тръгва. Да ти призная, тази жена започва да ме вбесява. Освен това е истинска сексуална маниачка — добави той и бръкна в джоба си за цигара.

— Че това лошо ли е? — попита Крис и се засмя. — Между другото, споменах ли, че пушиш прекалено много?

— Остави ме на мира — оплака се Джет. — Това е единственият порок, който ми остана.

— Бедничкият.

— Знаеш ли какво — рече небрежно Джет, — мислех си, че Джиана трябва да отиде в киното. Ако дойде в Лос Анджелис, може би ще успееш да я запознаеш с някои продуценти, нали имаш връзки?

— Хайде, хайде — рече Крис. — Всички искат да са в киното. Да не говорим за моделите. Сега пък ти искаш да уредя и твоята приятелка.

— Тя не ми е приятелка — рече Джет и издиша дима от цигарата си. — У нея има… как му казвате? Качествата на звезда, нещо такова. Тя е различна.

— Те всички малко или повече са различни.

— Как мислиш, дали да я убедя да си купи еднопосочен билет за Холивуд?

— Опитваш се да се отървеш от нея, така ли? — попита развеселен Крис.

Джет се захили.

— Точно такъв ми е планът.

* * *

След като попита детектив Родригес дали може да се обади на адвоката си, Макс реши, че ще е разумно да го стори, защото наистина имаше нужда някой да е с него. Вече започваше да си дава реална сметка за това, което току-що се беше случило.

Маришка беше мъртва. Беше убита. Майката на детето му беше жертва на жестоко насилие. Потръпна, като си помисли, когато пресата впиеше малките си хищни зъби в тази история. Тази трагедия можеше да промени всичко.

Господи! Това беше само началото на кошмара.

* * *

Лейди Джейн Бентли се приготви за битка. Събуди се рано в понеделник сутринта и се облече в подходящи за случая дрехи. „Шанел“, денят определено беше за „Шанел“.

Ред Даймънд не се беше появил през уикенда. Тя не се тревожеше. Беше напълно сигурна, че се е затворил в „тайния“ си апартамент, заобиколен от курви.

Реши да се срещне с тримата му синове, защото беше дошло време някой да им каже какви са намеренията на баща им. Защо да не бъде тя?

Беше очевидно, че Ред може да не се появи, така че това беше идеалната възможност, за да каже каквото има да казва. И тя щеше да го направи.

О, да, не можеше да има съмнение в това.