Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава втора

Джет Даймънд винаги беше имал голям успех с жените. Те си падаха по неговите секси, сини като морето очи, изсечените като от скулптор скули, разрошения кичур тъмноруса коса, който падаше небрежно върху челото, атлетическото му телосложение и самоувереното му държане.

Джет се възползваше максимално от привлекателния си вид. За него жените никога не бяха проблем. Досадното беше да се откачи от тях. Те идваха. Оставаха. Искаха още, докато всичко, което той искаше от тях, беше да си тръгнат мирно и тихо от апартамента му, без да се превръщат в някакви истерични развалини.

Джиана не се превърна в такава истерична развалина, когато той й каза, че трябва да замине за Ню Йорк. Тя беше италиански супермодел, беше горда и докачлива и беше напълно уверена, че той ще се върне още преди да е почувствала липсата му.

Джет беше пристигнал в Италия преди три години. Тогава беше без пукната пара и се опитваше да се възстанови от алкохола и дрогата. Само за месеци беше успял да се оправи благодарение на една великолепна рехабилитационна програма, да подпише договор с агенция за манекени и скоро след това да си създаде име, появявайки се в телевизионни реклами на известни марки цигари и напитки, както и в печатни реклами за всичко останало, като се започне от скъпи леки коли и се стигне до модни костюми. Камерите бяха уловили тази негова характерна сексуалност, съчетана с някаква ленива небрежност, която го превърна в голям хит. Италианките откликнаха с голям ентусиазъм на добрия му вид на лошо момче.

Да си манекен едва ли е най-мъжествената кариера на света, но тя му помагаше да живее прилично, без да моли подаяния от стиснатия си баща милиардер или от двамата си полубратя.

Когато Джет се беше преместил да живее в Италия, той се бе дистанцирал от всички тях, което беше добре. Никой не го свързваше с фамилията Даймънд, особено след като той използваше само малкото си име. Джет. Американски манекен в Милано. Анонимността го устройваше.

Джиана го откара до летището с най-новата си придобивка — яркожълто ламборджини, подарено й от пламенен почитател. Тя и Джет се радваха на открита връзка помежду си, което напълно устройваше и двамата. Никой от тях не искаше да се обвързва. И двамата бяха свободолюбиви по дух.

Преди да напуснат апартамента, тя му беше направила свирка от световна класа. Той си беше лежал по гръб и се беше кефил. Кой не би го сторил? С великолепните си, пълни устни и изключително надарен език тя наистина знаеше как да накара един мъж пак да я пожелае.

Джет не беше влюбен в нея, обаче това, което му направи, със сигурност му хареса.

Когато се качваше в самолета, се запита какво ли искаше баща му. Бяха изминали три години без никакъв контакт помежду им. А сега лейди Джейн се беше обадила по телефона.

Не трябва да отиваш, казваше му неговият вътрешен глас.

Така ли?

Така.

Ама почакай — любопитен съм.

Разбира се, че си. Той е Ред Даймънд. Когато се обади, всички се втурват. Включително и ти.

Така беше през целия му живот.

* * *

На пет години Джет беше умен, но не достатъчно умен за баща си.

Семейството се беше събрало в градината на селската им къща в Тоскана. Ослепителната му майка Еди — бивша манекенка с изключително изящна фигура, тринайсетгодишният му полубрат Крис, който беше дошъл на едно от редките си посещения, и Ред — мъжът, когото дори в тази ранна възраст Джет гледаше със страх.

Беше се покатерил на едно дърво и не можеше да слезе. По-рано през деня гувернантката със строгото лице, на която просто викаха Нени, му беше забранила да се катери. Но след това той беше видял как Крис се катери по огромния дъб, сякаш беше нищо работа, и се беше запитал защо и той да не може?

Сега стоеше високо горе като в капан, стиснал здраво един клон, и беше уплашен. Толкова уплашен, че по бузите му се стичаха сълзи, а пълните му крака трепереха.

— Повикай някой от охраната — помоли се Еди, стиснала в ръка чашата си с мартини.

— Не, по дяволите — изръмжа Ред. — Сам се е покатерил там. Нека малкото копеленце само да слезе.

— Но той може да падне — протестира Еди и нервно отпи от питието си.

— Ще дам на непослушния малък задник един урок.

— Той е само на пет години — отбеляза Еди, докато нежните й ръце трепереха толкова силно, че ледът в питието й тракаше в стъклото.

— Момчето е достатъчно голямо, за да може да разсъждава по-добре — рече с твърд глас Ред.

— Аз ще се покатеря и ще го сваля — предложи Крис. — Лесно е.

— Някой да те е питал, глупак такъв? — крясна Ред и погледна гневно средния си син.

Крис бързо се омете. Така беше по-безопасно.

Мина един час. Започна да се стъмва и да се събират дъждовни облаци. Джет се беше вкопчил в клона и едва се държеше да не падне. През това време Ред беше накарал всички да се приберат в къщата, а сега и той самият се отправи към нея.

— Татко! — изпищя Джет. Лицето му се беше изкривило от страх. — Не ме оставяй. Татко! Страх ме е. Татко! Помогни ми! Моля те!

Ред се извърна и погледна нагоре към малкото момче, чиито очи се бяха разширили от ужас.

— Урок за живота номер едно — изръмжа той. — Никога не прави нещо, от което не можеш да се измъкнеш сам. Запомни това, малко глупаво лайно такова.

По-късно същата вечер, когато се увери, че всички са заспали, Крис се измъкна от къщата, покатери се на дървото и помогна на хленчещия си брат да слезе.

На следващата сутрин и двамата бяха набити жестоко с бастуна на Ред, който беше със стоманен връх, и веднага след това Крис беше качен на един самолет и върнат обратно в Америка.

На Джет му се искаше големият му брат да е винаги наблизо, за да го спасява. Но не стана така.

Инцидентът с дървото беше само началото.

* * *

Макс Даймънд бе нетърпелив да разбере какво, по дяволите, иска Ред. Надяваше се в най-добрия случай старецът да е сломен окончателно от някаква болест и сега да иска да му бъде простено за начина, по който се беше отнасял с всички през годините. Особено с тримата си синове, за които никога не му беше пукало.

На четирийсет и три години, Макс беше един от най-преуспелите магнати на недвижими имоти в Ню Йорк. Беше го постигнал сам, без помощта на баща си. Всъщност това, че Ред Даймънд му беше баща, винаги му пречеше. Когато беше започнал да се занимава с бизнес, хората очакваха, че е фрашкан с пари, обаче той така и не получи нито цент от своя старец и се беше справил сам. Парите дойдоха от упорита работа, а Макс не бягаше от нея, не искаше помощ от никого и си изгради собствена империя. Досега се беше справял успешно, но две банки бяха оттеглили подкрепата си за голям строителен обект в Манхатън, чийто строеж вече беше започнал. Многомилионният търговски проект се нуждаеше незабавно от свежи пари, в противен случай имаше вероятност той да загуби всичко.

Макс беше най-големият от братята Даймънд. Джет, който беше на двайсет и четири години, беше най-малкият, а след него се нареждаше трийсет и две годишният Крис. Тримата имаха различни майки. Майката на Макс — Рейчъл, беше починала малко след като го беше родила. Майката на Крис — Оливия, беше загинала в самолетна катастрофа, а майката на Джет, красивата някога Еди, живееше в Монтаук, като поддържаше постоянен запас от водка и редица от любовници с десетина години по-млади от нея.

Всички знаеха за Еди Даймънд и нейните лоши навици, така че се ползваше с лоша слава. И кой я беше направил такава? Ред Даймънд, разбира се. Старецът не зачиташе жените и се отнасяше лошо с тях. Подходът му беше да ги завладява, да се жени и да ги унищожава. С Еди беше постъпил точно така.

Макс вече се беше опарил веднъж от рисковете на брака. Беше преживял един развод в Ню Йорк, от който имаше последици. Бившата му съпруга Маришка — русокоса рускиня със стоманен поглед, която живееше най-вече за да вижда името си в клюкарската колонка на Сузи, нямаше намерение да си отиде мирно и тихо въпреки огромната сума, която получаваше от финансовото споразумение. Имаха едно дете, Лулу — много красиво, но малко разглезено петгодишно момиченце. Маришка и Лулу живееха в луксозна надстройка в една от сградите, които притежаваше Даймънд. Апартаментът беше част от много щедрото за Маришка бракоразводно споразумение.

Макс прекарваше повечето уикенди с малката си дъщеря, която обожаваше. Живееха си добре в най-различни забавления, като например да пътуват с частния реактивен самолет на Макс до Дисниленд във Флорида или да отскочат до Бахамите, за да се спускат по водните пързалки в любимия хотел на Лулу „Атлантис“. Лулу много обичаше да прекарва времето с баща си и чувството беше взаимно.

Неотдавна той се беше сгодил. Това вбеси Маришка, която винаги си представяше, че тя ще се омъжи по-напред.

— Защо го правиш? — настоя да узнае ядосана тя. — На теб не ти е нужна друга жена.

Обаче той се канеше да се ожени отново и този път бракът му да бъде траен. Нямаше намерение да свърши като баща си с няколко бивши съпруги и трима синове, за които на Ред не му пукаше и никога не му беше пукало.

* * *

За бала на учениците от долните класове в гимназията шестнайсетгодишният Макс имаше среща с Роузмари — постоянната му приятелка от една година. Тя беше красиво момиче, облечено в розова рокля, с рози в косите и с усмивка, която разкриваше белите й зъби. Макс беше обмислил всичко предварително — тази нощ със сигурност трябваше да стане това, което си бе наумил. Бяха излизали от доста време заедно и въпреки че се бяха натискали доста бурно, сега той беше уверен, че след време Роузмари ще му позволи да отиде до край. Бяха говорили доста пъти по въпроса и за всеки случай той беше сложил презервативи в джоба си.

Балът беше страхотен. Танцуваха цяла нощ и двамата се напиха, а по пътя обратно към къщата на 68 улица в колата тя му позволи да я опипа. Ред и неговата мащеха Оливия бяха извън страната и бяха оставили петгодишния му полубрат Крис с една гувернантка, така че беше логично да заведе Роузмари в къщата вместо в някой мръсен хотел.

Започнаха да се натискат в библиотеката, където пуснаха по стереоуредбата едно изпълнение на Оливия Нютън Джон и Джон Траволта „Ти си този, когото желая“. Макс се беше развилнял. Беше смъкнал горната част от роклята на Роузмари около кръста й и беше запретнал полата. Тя имаше добре оформени твърди гърди, в които му се искаше да зарови лице, и къдрави черни косми между краката, което го изненада, защото бяха доста гъсти. Разбра, че сега беше моментът да стигнат до край. И на двамата им беше за пръв път.

Тъкмо когато Макс се опитваше да си сложи презерватив, в библиотеката нахълта Ред Даймънд и запали всички лампи.

— Татко? — извика Макс, заеквайки, като припряно се опитваше да напъха щръкналия си член обратно в гащите. — Аз… аз мислех, че те няма.

— Така ли си мислеше? — рече Ред, поглеждайки към Роузмари, която беше толкова притеснена, че не знаеше дали първо да си прикрие гърдите, или да си смъкне полата.

— Глупости, татко! — изломоти Макс. — Тъкмо си тръгвахме. Аз… аз не съм имал намерение…

— Закарай кльощавия си задник в стаята си — прекъсна го Ред, като продължаваше да гледа Роузмари — Аз ще се погрижа младата дама да се прибере безопасно вкъщи.

— Но…

— Изчезвай, малък похотливецо! — скара му се Ред. — Веднага!

За негов срам Макс остави полуоблечената си приятелка сама с баща си и се затътри към спалнята си, а спадналият му член се мандахерцаше самотно между краката му.

На следващата сутрин той се обади на Роузмари. Тя отказа да вдигне телефона. Това продължи няколко дни, докато несловоохотливата й майка го уведоми, че Роузмари е заминала на дълго пътешествие в Европа и го помоли да бъде така любезен да не я безпокои повече.

Едва след четири години, когато беше в колежа, Макс срещна Роузмари на едно парти. Отначало тя се опита да го избегне, но по-късно той разбра истината за онази съдбовна нощ. Според Роузмари, след като Макс беше излязъл от стаята, Ред се нахвърлил върху нея и неколкократно я изнасилил, докато припаднала. Когато дошла в съзнание, Ред я качил на едно такси и я изпратил вкъщи, като я заплашил, че ще я пребие, ако каже на някой какво е станало. Обаче тя не можела да си мълчи и веднага казала на родителите си. Баща й се втурнал към къщата, за да се разправя с Ред.

След продължителна сцена Ред се съгласил да плати на семейството на Роузмари голяма сума пари срещу мълчанието им.

— Защо не ми каза? — настоя да разбере Макс. — И защо не отиде в полицията?

Роузмари сви рамене, като че ли да покаже, че това вече няма значение, обаче болката, която се виждаше в очите й, говореше за съвсем друго.

— И двамата знаем, че никой не би могъл да направи каквото и да било — рече тя. — Баща ти има връзки. Моят няма.

Всичко беше толкова просто.

И така на Ред Даймънд му се размина изнасилването на шестнайсетгодишно момиче. А и то не беше кое да е момиче, а първата истинска любов на Макс, неговата приятелка.

Когато той поиска обяснение от Ред, баща му се изсмя в лицето му.

— Тя го искаше, сине — рече ухилен той. — Пое го целия. На нея й трябваше истински мъж, а не такова безполезно същество като теб.

— Но тя беше моето момиче, татко. Беше моята приятелка.

— Нека това да ти е един урок за жените — каза му Ред. — Никога не им гласувай доверие. Никога. Всички малко или повече са курви. Скоро ще го разбереш.

Това беше единственият път, когато бяха разговаряли по въпроса.

* * *

Клиентът на Крис, филмовата звезда Джонатан Гуди, се отправяше на европейско турне, по време на което се канеше да посети много градове във връзка с пускането на последния му филм по екраните. Крис се възползва от възможността да се качи в самолета, който студиото предвидливо беше наело, за да откара тяхната звезда до Ню Йорк, а след това и до Европа.

Джонатан Гуди беше изключително популярна филмова звезда от световна величина, но същевременно беше и доста приятен човек, прехвърлил тридесетте, който, изглежда, не се ръководеше от някакво необуздано его. Макар и скромен по природа, той беше придружаван от обичайния за звездите антураж. Там беше мениджърът му с ястребовия си поглед, неговата PR агентка, една много нахакана жена, мускулестият треньор по фитнес, една фризьорка лесбийка, личният му френски готвач и двама изключително ефикасни помощници. Тук беше и сегашната му приятелка — къдрокоса арменска актриса, която говореше съвсем малко английски и много се усмихваше, особено когато наблизо имаше камери.

Слуховете за сексуалната ориентация на Джонатан бяха най-различни. Дали беше гей? Бисексуален? Или просто това не го интересуваше чак толкова?

Крис не знаеше и не го беше грижа. Джонатан беше приятен, естествен човек, а какво правеше или не правеше в леглото си беше лично негова работа.

— Какво те накара да тръгнеш на път в последния момент — попита той, настанявайки се в кожената седалка, докато красив стюард и красива стюардеса — лично подбрани от неговия мениджър — се суетяха около него.

— Семейни проблеми — отвърна Крис, докато си закопчаваше колана.

— Бивша съпруга? Майка? Сестри? — полюбопитства Джонатан не защото това чак толкова го интересуваше, а просто защото беше винаги внимателен.

— Нямам бивша съпруга — рече Крис. — Майка ми е починала. Нямам и сестри.

— Аз пък имам три по-големи сестри — рече Джонатан с тъжна усмивка. — Те ме научиха на всичко, което не знам за жените.

Крис се усмихна и му стана ясно защо жените по света боготворяха Джонатан Гуди. В него имаше нещо типично американско и момчешко. Подобно на Кевин Костнър и Том Круз имаше аура на герой, която изключително много допадаше както на мъжете, така и на жените.

— Извинявай, Джонатан — рече един от помощниците му и бързо му подаде един мобилен телефон, — Лес Муунвис иска да размените няколко думи.

Джонатан пое телефона, а Крис взе едно списание, на чиято корица се виждаше Джонатан гол до кръста да тренира някакво бойно изкуство.

Беше доволен, че филмовата звезда няма никаква представа, че баща му е Ред Даймънд. Никога не се беше опитвал да го скрие, но и не беше парадирал с това. Ако хората проявяха любопитство, той бързаше да смени темата. Сега, когато беше успял да се наложи като един от най-търсените адвокати в шоубизнеса в Лос Анджелис, никой не го питаше, а и вече не го беше грижа.

Не го беше постигнал лесно. Оливия се бе развела с Ред, когато Крис беше на десет години, отказвайки да се примири с непрекъснатите му изневери. Беше голяма красавица и след развода се премести в Калифорния, където срещна и се омъжи за Питър Линдън — богат адвокат, който я желаеше, но не и със сина й. Макар и с нежелание, Оливия предпочете новия си съпруг пред Крис. В резултат на нейния избор той беше изпратен в строго военно училище, в което царяха сурови правила, и той едва успя да оцелее. След това постъпи в колеж, а накрая, по препоръка на Питър, започна да следва право.

Да, той беше готов на всичко, само и само да се отърве от него. Обаче Крис нямаше нищо против да учи право. Това беше професия, която му допадаше, след като беше имал възможност да наблюдава охолния живот, който водеше вторият му баща.

Юридическата страна на шоубизнеса го интересуваше, особено след като възнамеряваше да остане да живее постоянно в Лос Анджелис — град, в който беше влюбен. Климатът беше страхотен, а жените много красиви и достъпни. Там всичко му харесваше.

Виждаше истинския си баща два пъти в годината, което беше предостатъчно.

В деня, в който се дипломира, Оливия загина в катастрофа с частен самолет на път за тържеството. Сломен от скръб, вторият му баща хвърли вината върху Крис и малко след погребението на Оливия прекъсна всякакви контакти с доведения си син.

Скръбта на Питър Линдън очевидно не продължи дълго, защото шест седмици по-късно той се ожени за една изключително известна русокоса филмова звезда.

Няколко седмици след смъртта на майка му Крис се беше обадил на Ред, с когото не се беше чувал, откакто го уведоми за смъртта на Оливия.

— Какво, по дяволите, искаш пък сега? — му беше креснал Ред по телефона. — Пари ли? Твърде зле, защото няма да ти дам. Платих всеки цент за образованието ти, което е повече от достатъчно. Сега си размърдай мързеливия задник и си изкарвай сам прехраната, както аз трябваше да го правя. Нищо няма да ти бъде поднесено на сребърен поднос. Направи нещо и чак тогава ми се обади.

Типично за Ред Даймънд. Загубил си майка си — и какво от това? Размърдай си мързеливия задник и се захващай за работа.

Разочарован, но не и изненадан от бездушното отношение на баща си, Крис отиде да живее с трима приятели от колежа. Два месеца по-късно успя да си намери работа в адвокатската кантора „Сенчъри Сити“ и започна да прави кариера, решен да покаже и на двамата си бащи, че няма нужда от парите им, нито от помощта им и ще успее без тях.

Направи пробив след кратка интимна връзка с една от клиентките на кантората. Беше по-възрастна актриса, която не можеше да продължи кариерата си. След като пред нея нямаше бъдеще — Холивуд можеше да е много жесток град със застаряващите жени — Крис я наследи като клиентка. Беше четиридесет и пет годишна и все още изключително красива и крехка. Напомняше му за майка му.

Да възкреси кариерата й си беше голямо предизвикателство, обаче Крис не бягаше от предизвикателствата. И така за изненада на всички, включително и на актрисата, той направи невъзможното. Договори й ангажимент в една нова телевизионна поредица, която стана хит на сезона, и тя изведнъж се оказа много ценен клиент, а по-важното беше, че беше негова клиентка.

След това вече не делеше един апартамент с тримата си приятели, всеки от които с мъка плащаше своя дял от наема.

Година по-късно адвокатската къща, в която работеше, го направи младши партньор и оттам нататък пътят към върха беше кратък. Крис имаше способността да привлича всички подходящи клиенти, а тъй като другите му партньори не бяха глупави хора, след време те му предложиха да стане старши партньор, което той с радост прие.

Беше млад, енергичен и живееше в Холивуд. Когато се обади на Ред, в тона на стария се усети нотка на одобрение.

Видя ли? — изкушаваше се да му каже той. — Постигнах го без теб.

Обаче не го направи и търпеливо изчака думите на похвала, които трябваше да се отронят от устата на баща му.

Такива думи нямаше. Макар да се престори, че за него това няма значение, всъщност имаше.

Преди да тръгне от Лос Анджелис, Крис трябваше да отмени едно пътуване до Вегас. Рот Джиаганте, собственикът на хотел „Маджириано“, не остана никак доволен.

— Трябваше да си тук за уикенда с парите ми — припомни му ядосан Рот. — Бяхме се разбрали. Не обичам хора, които се отмятат от споразуменията.

— Възникна нещо много спешно в Ню Йорк, с което съм принуден да се справя — обясни му Крис. — До неделя ще успея да пристигна във Вегас. Имаш думата ми.

— Ще е по-добре да си тук, защото в противен случай ще използваш думата спешно в малко по-друг контекст. Ясно ли ти е?

Да. Беше му ясно. Рот Джиаганте му позволяваше да се ползва от някои привилегии заради клиентите му звезди и връзките му в шоубизнеса. Обаче през последните три месеца Крис беше загубил много и Рот си искаше парите. В брой. Точната сума беше 600 000 долара, а това бяха много пари.

Рот щеше да си ги получи. След време. Въпреки че истината беше, че успя да събере само 250 000, които бяха в неговия сейф в дома му в Лос Анджелис. Разчиташе Рот да му даде отсрочка. Той беше много склонен да го направи и ако му обещаеше две от своите клиентки звезди, можеше и да се навие. Всичките големи босове от Лас Вегас бяха еднакви — обичаха да чукат големи звезди.

Да, Вегас беше падението му. Спечели много пари, но през последните три месеца успя да ги профука край игралните маси.

Нещата бяха сериозни, но той като че ли не можеше да спре. Беше порок, стиснал го за гърлото.

Докато Джонатан говореше по телефона, самолетът излетя за Ню Йорк. Джонатан стана, кимна на приятелката си и двамата отидоха в спалнята, като затвориха вратата.

Очевидно в дневния ред на филмовата звезда не влизаше продължение на разговора.

Крис нямаше нищо против и дори му беше благодарен. Беше прекарал напрегната седмица, докато се опитваше да събере парите, за да плати на Рот, и същевременно да се оправя с купчината си прочути клиенти. Те бяха много настоятелни — обаждаха му се по всяко време на деня и нощта, което не се харесваше много на най-новата му приятелка Верона — учителка от азиатски произход с екзотична външност и невероятни ръце. Верона искаше да се премести да живее при него. До този момент Крис устояваше на натиска. Обичаше да живее сам, и какво лошо имаше в това?

Хубавото беше, че Верона не бе актриса, а още по-хубавото, че нямаше никакви амбиции в тази посока. Това се харесваше на Крис, който неотдавна беше прекъснал една зле отразила му се връзка, която ту прекратяваше, ту възобновяваше, с телевизионната звезда Холи Антън, която на всичко отгоре беше и освидетелствана сексуална маниачка. Тъкмо Холи Антън го беше запалила по хазарта. Холи обичаше Вегас — града, в който беше израснала, и скоро двамата бяха започнали да прекарват там всеки уикенд.

Холи не му липсваше, влудяваше го с ненаситния си сексуален апетит, с пристъпите си на депресия и с параноята, свързана с кариерата й. Хазартът беше станал за него отдушник от нейните непрекъснато сменящи се настроения.

Актриса ли? Никога повече. Имаше късмет, че се беше отървал жив от всичко това.

Братята Даймънд имаха едно общо нещо — изключително добрия си външен вид. Всичките бяха високи над метър и деветдесет. Макс беше мургав и замислен, Джет — типично лошо момче с тъмноруса коса и сини очи, докато Крис изглеждаше точно като Джордж Клуни на младини. Жените много си падаха по неговото самокритично чувство за хумор и ослепителната му усмивка. Освен това беше преуспяващ адвокат в един град, където успехът беше допълнителна атракция.

Малцина знаеха, че макар да беше толкова преуспяващ, страстта му към хазарта лежеше като тежко бреме на плещите му.

Остави списанието, затвори очи и се опита да проясни мозъка си. Надяваше се, че това пътуване може да реши всичките му проблеми. Това, че неговият баща милиардер го викаше в Ню Йорк, би могло определено да бъде знак, че нещата щяха да се подобрят.

Скоро щеше да разбере какво иска Ред. Очакването беше много мъчителна работа.

* * *

— Баща ти нямаше това предвид — обичаше да казва с утешителен тон Оливия.

Докато растеше, Крис чуваше майка си да повтаря тези думи почти всеки ден. Може би тя си вярваше, че говори истината, но от момента, в който разбра какво става, Крис беше наясно, че старият Ред Даймънд имаше предвид всичко, което казва и прави. При Ред нямаше място за нюанси.

Номерът беше да не се изпречва на пътя му, което невинаги беше възможно, както Крис беше имал възможността да се убеди при не един повод.

Баща му беше привърженик на телесните наказания. Ако някой от синовете му направеше нещо, което Ред считаше за лошо, тогава провинилият се заслужаваше хубав пердах. Изглежда, че Ред изпитваше голямо удоволствие лично да налага наказанието.

Веднъж, когато беше на девет години, Крис, без да се замисли, излапа кутия с шоколадови блокчета, която намери до леглото на Ред. Как би могъл да знае, че това бяха специални, ръчно направени за баща му шоколади от един майстор в Белгия, доставени с частен реактивен самолет в Америка?

Ред много се ядоса, когато разбра, че шоколадите му ги няма. Яростните му крясъци се чуваха из цялата къща.

— Кой ми изяде шоколадите, неговата мама? — викаше той, докато Оливия се опитваше да го успокои, а Крис ходеше нервно напред-назад пред вратата на спалнята.

Готвачката Мае дойде тичешком от кухнята и му предложи да му направи още.

— Ти луда ли си? — кресна й Ред. — Говоря за ръчно направени шоколади, жено, а не за онези твои лайна.

Мае погледна обидено господаря си и се върна обратно в кухнята, като мърмореше под носа си.

— Къде е Крис? — провикна се Ред. — Къде е това тъпо, безполезно момче?

— Сигурна съм, че не е той — каза Оливия, защитавайки както обикновено сина си.

— О, значи си сигурна, че не е той, така ли? — рече Ред, имитирайки с очевидна жестокост гласа й.

— Ще поръчам още шоколади — обеща му Оливия — Мога да…

Пляс! Крис чу как Ред удря майка му и без да се замисли, се втурна в стаята и започна да блъска баща си.

— Ха! — викна Ред, докато се отбраняваше. — Момчето все пак е куражлия. Каква изненада.

За част от секундата Крис изпита нещо подобно на задоволство. Всъщност баща му го хвалеше!

След това обаче всичко тръгна на зле. Напердаши го два пъти по-дълго от обикновено по голия задник. Боят беше толкова жесток, че му потече кръв.

Цяла седмица не можеше да сяда, но поне Ред беше казал, че е куражлия. Макар и много малък, стана му ясно, че това е добро нещо.

Година по-късно родителите му се разведоха.