Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lovers & Players, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Джаки Колинс

Заглавие: Секс и диаманти

Преводач: Павел Талев

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-445-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1801

История

  1. — Добавяне

Глава петдесета

Докато седеше в кухнята и преглеждаше вестниците, Макс си даде сметка, че заглавията бяха дори по-лоши, отколкото си беше представял. „Заклана съпруга от хайлайфа!“ — крещеше „Ню Йорк Поуст“. „Красавица от висшето общество наръгана шест пъти!“ — обявяваше на първата си страница „Дейли Нюз“. Дори „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“ поместваха историята на първите си страници. Имаше и много снимки, повечето на Маришка по различни поводи, и няколко, на които бяха двамата с Макс. Имаше дори една с Лулу по време на тенис турнир в Хемптънс.

— Боже господи! — изрази гласно яда си Макс. — Защо поместват снимката на дъщеря ми във вестника?

После се сети, че не се беше обадил на Ейми. Предишната вечер беше толкова зает с преглеждането на документите, които беше намерил в заключената кутия на Маришка, че беше забравил за Ейми и Лулу.

Вдигна слушалката и й се обади.

— Толкова съжалявам, скъпа — извини се той. — Бях много изтощен и съм заспал, без да се усетя. Добре ли си? Джет там ли е?

— Не — отвърна Ейми. — Тръгна си веднага, след като Лулу заспа.

— Как е тя днес?

— Нещастна. Иска да е с теб, Макс, и аз не мога да я виня. Вчера имаше тежко преживяване и трябва да бъде с баща си.

— Точно в момента ще е много трудно — каза той, защото нямаше представа какво да прави с Лулу.

— Макс, тя почти не ме познава — настоя Ейми. — Сигурно можеш да убедиш гувернантката й да се върне.

— Тя замина за Англия — рече безпомощен той.

— Все пак мисля, че трябва да бъде с някой, с когото се чувства сигурна.

— Така е.

— Маришка имаше ли някакви близки приятелки, които биха я взели при себе си?

— Не — отвърна рязко той. — И бих предпочел да не ходи там.

— Тогава какво смяташ да правиш?

— Ще дойда да я взема.

— Мисля, че така ще е най-добре.

— Ейми — предупреди я той, — не я оставяй да види вестниците. Ще стане лошо.

— Ще се погрижа.

— Мислех дали през уикенда да не отидем тримата в къщата на майка ти в Хемптънс, за да се махнем от светлината на прожекторите.

— Планът не е добър — рече тя, като си представи как би реагирала Нанси.

— Защо?

— Ами… трябва да поговорим, Макс. Майка ми пак са я хванали дяволите.

— В какъв смисъл?

— Сега иска да… отложим сватбата.

— Господи! Дори не съм мислил по въпроса, но предполагам, че с оглед на обстоятелствата би трябвало да я отложим.

— Изглежда, че така ще трябва да постъпим.

— Нанси сигурно ти къса нервите.

— Точно това прави — рече Ейми, като държеше телефона под брадичката си. — Тя, как да кажа… иска нещо повече.

— Какво повече? — попита Макс, изпълнен с подозрение.

— Нещо повече от отлагане. Смята, че трябва да ти върна годежния пръстен.

— Какво?

— Знам, че е смешно, и аз изобщо не мисля така, но тя го казва.

— Майка ти е кучка — рече ядосан той. — Не ми е лесно да използвам тази дума.

— Знам.

— Ти какво й каза, когато тя започна да ти говори така?

— Че няма начин да разваля годежа с теб.

— Благодаря на Бога! Защото няма да мога да се справя с това без теб, Ейми. И двамата знаем, че не ме бива много да изразявам чувствата си, обаче, повярвай ми, ти си всичко за мен.

— Всъщност аз никога не съм искала да вдигаме голяма сватба — каза тя, опитвайки се да поразведри малко разговора. — А ти?

— Правехме го заради нея — призна той.

— Точно така — съгласи се Ейми.

— В такъв случай това може да ни е от полза.

— Така ли мислиш?

— Ами да. Помисли си само. Няма да ни се наложи да изтърпим целия кошмар с приготовленията. Можем да вземем самолета за Бали или някое друго отдалечено място и да минем само с една проста церемония.

— Това би ми харесало.

— Добре, скъпа. До един час ще дойда да взема Лулу.

Той затвори и се запита какво да прави с Лулу, за да бъде доволна и на сигурно място. Имаше много неща, за които трябваше да се погрижи, и макар много да искаше да е с дъщеря си, сега не беше времето за това.

Неговата домоуправителка госпожа Конър влезе в кухнята.

— Толкова съжалявам за загубата ви, господин Даймънд — каза тихо тя с успокояващия си шотландски акцент. — Не бях сигурна дали ще искате да идвам днес. Ако поискате, мога да…

— Не, не — каза бързо той, — искам да сте тук. Надявах се да правите компания на Лулу. Мисля, че още е рано да я пускам да ходи на училище и знам, че тя обича да прекарва време с вас. Трудно ми е, особено сега, след като гувернантката Рийс ме напусна…

— Разбира се, че ще остана при нея, господин Даймънд. Къде е малката?

— Спа при годеницата ми. Сега отивам да я взема.

— Ще й направя от онези палачинки със сметана, които много обича. Не се безпокойте, господин Даймънд. С мен ще бъде доволна и ще се чувства добре. Навремето отгледах три момичета.

— Благодаря ви, госпожо Конър — рече той, почувствал се много задължен.

Крис влезе в кухнята.

— Какво става? — попита той. — Чувах те да ходиш напред-назад цялата нощ. Тези паркетни подове са ужасни.

— Открих няколко неща — рече мрачно Макс.

— Нещо интересно? — попита Крис и си наля чаша портокалов сок.

— Всъщност да — отвърна Макс. После погледна към госпожа Конър и добави: — Защо не дойдеш с мен да вземем Лулу и ще ти разкажа?

* * *

Ейми остави телефона и отиде да намери Лулу. Момиченцето седеше по средата на леглото и плачеше.

— Искам мама — извика през сълзи тя. — Къде е мама?

— Татко ти ще дойде да те вземе — успокои я Ейми. Чувстваше се потисната и объркана. — Ще бъде тук всеки момент, а докато го чакаме, нека ти помогна да се облечеш.

— Не искам да се обличам — развика се Лулу.

След всичко, което беше станало, Ейми не се чувстваше способна да се справи с разглезеното петгодишно дете, но правеше всичко, което беше по силите й.

— Защо? — попита търпеливо тя.

— Нямам дрехи — отвърна Лулу.

— Имаш. Тук е хубавата ти рокля, с която беше вчера.

— Не искам да я обличам пак.

— Защо?

— ИСКАМ МАМА! — отново закрещя Лулу.

— Знам — каза съчувствено Ейми. — Ако се облечеш, ще си готова, когато баща ти пристигне.

— Но аз искам мама, а не татко — продължи да упорства Лулу, а долната й устна започна да трепери.

— Майка ти не може да дойде точно сега, но татко ти е с кола и бърза за теб. Сигурна съм, че той ще иска да си облечена и да си хубава — каза Ейми и подаде роклята на Лулу.

— Тази я носих вчера — рече сърдито тя и хвърли обратно роклята на Ейми. — Искам други дрехи.

— Тук нямаш никакви други дрехи.

— Искам си дънките — проплака Лулу.

— Току-що ти казах: тук няма твои дрехи — отвърна търпеливо Ейми. — Татко ти ще те заведе да ги вземете.

Лулу гневно я изгледа.

— Имам чудесна идея — каза весело Ейми. — Хайде да отидем да закусим.

— Не искам да закусвам — отвърна сърдито Лулу.

— А има ли нещо, което искаш?

— Да, искам мама — рече детето и очите му отново се напълниха със сълзи. — Къде е тя?

Ейми се наведе и се опита да я прегърне, но Лулу я отблъсна.

— Виж какво, Лулу — каза Ейми, като си наложи да не се разстройва, — няма ли да е по-добре с теб да бъдем приятелки? Можем много да се забавляваме. Мога да ти купя „Хелоу Кити“, а можем да отидем и до Дисниленд.

— Не искам в тъпия Дисниленд — заинати се Лулу. — Искам при мама!

— Е, добре — каза Ейми, — ще ти оставя роклята тук и ако я облечеш и дойдеш в кухнята, ще направя палачинки за двете. Какво ще кажеш?

— Не искам палачинки.

— Добре. Ако промениш решението си, аз съм в кухнята.

Докато Джет беше тук, не беше много трудно да се оправя с Лулу. Той се шегуваше и се смееше с момиченцето, което очевидно много го обичаше. Обаче веднага след като тя заспа, докато гледаше телевизия, и той я отнесе в леглото на Ейми, тя го помоли да си върви.

— Помислих, че сега можем да поговорим — каза Джет.

— Моментът не е подходящ — отвърна Ейми.

— Все някога ще трябва да поговорим — продължи да настоява той, като се опитваше да я накара да го погледне в очите, но тя отказваше.

— Не сега. Чувствам се много изтощена. Беше невероятно тежък ден, а и докато Лулу е тук, не мога да говоря за това, което се случи между нас.

— Значи искаш да кажеш, че не ти се говори за това, така ли? — не се предаваше той.

— Какво толкова има за говорене? — рече тихо Ейми и сви безпомощно рамене. — И двамата не знаехме нищо за последиците, които ще има това, което направихме. Ти очевидно не знаеше коя съм аз, а и аз не знаех кой си. Чувствам се неловко и съм объркана, така че моля те, Джет, върви си.

Той си тръгна с нежелание.

След като излезе, тя съжали, че го беше отпратила, а после пък се почувства виновна, че си го беше помислила. Не беше честно спрямо Макс, особено при сегашното стечение на обстоятелствата.

Беше попаднала в твърде сложна ситуация, а на всичко отгоре трябваше да се разправя и с майка си, която искаше тя да развали годежа си с Макс и да замине някъде. Какво си мислеше тази жена? Че просто ще зареже ей така работата си и ще замине? Това беше толкова типично за Нанси, която си въобразяваше, че прави точно това, което трябва, за да опази името на фамилията.

Откакто се помнеше, майка й я беше изнудвала със заплахата относно наследството на баба Попи, но баба й никога нямаше да я лиши от него. Невъзможно беше да послуша Нанси.

Освен това Ейми не се интересуваше чак толкова дали ще наследи парите й или не. Животът не зависеше само от това колко пари имаш, а и този път нямаше да подведе Макс. Той се чувстваше също толкова наранен, колкото и тя.

По-късно взе едно одеяло и се сви на кушетката, потъвайки в неспокоен сън.

Сега беше в кухнята и правеше палачинки за едно дете, което не можеше да я понася.

* * *

Във вторник сутринта Джиана имаше намерение да заведе Джет в студиото на прочутия Антонио, а той искаше да отиде до Макс и да види дали има нещо, с което би могъл да помогне.

Джиана обаче не приемаше никакви възражения.

— Ще ти платят добре — каза тя. — Това е хубаво, нали?

— Е, да, обаче…

— Трябва да си пазиш репутацията, Джет — каза строго тя, застанала пред него в работно облекло — дънки „Севън“, сако в мъжки стил на Валентино и ботуши на Джими Чу. — Не можеш да се откажеш от работата в последната минута. Вчера и без това пропусна пробите. — После реши, че ще е по-добре да разведри обстановката, преди наистина да се е ядосал. — Дрехите ще ти харесат, карино, толкова са секси — заговори с най-изкусителния си тон тя. — Ти си секси бой, нали?

Много мразеше да го нарича „бой“. Беше само пет години по-възрастна от него, така че не можеше да се обръща така към него.

— Не мога да изпълня този ангажимент — оплака се Джет, като прокара пръсти през косата си. — Мисля, че не е много редно след всичко, което се случи на брат ми.

— Вчера прекара деня с него — отбеляза Джиана. — Днес трябва да работиш. Случилото се не е твой проблем, карино.

— Не говори така — каза с раздразнение той. — Жената на Макс беше убита.

— Тя не му беше жена. Той е разведен.

— И все пак това е нещо, което не може да не го засяга. Маришка беше майка на Лулу.

— Джет — рече Джиана и в гласа й се прокраднаха студени нотки, — дойдох в Ню Йорк да правим заедно снимки. Антонио ще ни снима. Аз настоях да те наемат и ти не можеш да ги разочароваш.

Сега беше с Джиана в таксито, което минаваше покрай вестникарски будки, а вестниците бяха пълни с крещящи заглавия, свързани с убийството. Всичко беше една голяма, смрадлива каша.

Предишната нощ не беше успял да стигне доникъде с Ейми. Беше се държала като изнервен състезателен кон, готова да се отдръпне, ако я докоснеше с ръка. Накрая си беше тръгнал, защото не искаше да я разстройва повече. Дали щеше да има някога възможност да й каже как се чувства? Макар че трябваше да се съгласи, че моментът не е подходящ.

Когато предишната нощ се върна в апартамента на Сам, Джиана не се беше прибрала. Със София Кортинели бяха обикаляли градските клубове до два часа през нощта. Най-накрая тя се прибра и се опита да го събуди.

Той се престори на заспал и тя се беше опитала да му приложи сексуалните си магии. Проблемът беше, че членът му не работеше в съгласие с мозъка. Възползвайки се от това, Джиана се беше качила отгоре му и го беше яздила с бясно темпо в продължение на пет минути, докато той свърши. След това се беше отърколила от него и след като не бе успяла да стигне до оргазъм, се беше обслужила сама.

През цялото време той се беше правил на заспал.

Но очевидно нищо не можеше да смути Джиана. Тя беше една самозадоволяваща се огнена топка. Момиче, което вземаше това, което й е нужно, по всяко време.

За пръв път в живота се беше почувствал като парче месо. Чувството не беше от приятните, макар да предполагаше, че през годините, когато вземаше наркотици и пиеше, беше накарал много момичета да се чувстват по същия начин. Сега поне вече не беше същият човек. Беше станал разумен и внимателен.

Да бе, толкова разумен и внимателен, че това, което беше успял да измисли, беше да преспи с годеницата на брат си.

Много хубаво, няма що.

Осъзнал безсилието си, той разбра, че не може да направи нищо по въпроса.